Арслан Ахмедов
Арслан Ахмедов е роден на 2 януари 1983 г. в гр. Добрич. Детството си прекарва в с. Езерово, обл. Варна. Завършва средно общообразователно духовно училище “Нювваб” в гр. Шумен и “Филмово и ТВ операторство” във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”. Работи в Националния статистически институт. Занимава се с фотография от 2006 г. насам. Има три самостоятелни изложба и над 15 съвместни изложби в България и чужбина. Негови фотографии са публикувани в редица онлайн и книжни издания в България, САЩ, Испания, Нидерландия, Германия. Между 2020 и 2012 година издава списание „Фотобюлетин“ съвместно с фотографката Венета Захариева. По време на пандемията започва да превежда непубликувана до момента у нас поезия от турски език на Назъм Хикмет, Азиз Несин, Гюлтен Акън и други съвременни турски поети, а покрай военния конфликт в Украйна и бежанската криза започва да описва спомените си от “Голямата ексурзия” през 1989 година. Публикации в e-Scriptum: Да споделяш живота с мъртвите
Атанас Цанков
Атанас Иванов Цанков е роден на 29.02.1932 г. в гр. Пазарджик. Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е учител по литература в 22 СОУ “Георги Ст. Раковски” в гр. София. Ръководил е творческо студио “Поезия” към Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в гр. София. Бил е главен редактор на детско-юношески вестници: “Другарче”, “Йо-хо-хо” и “Палячо”. Бил е член на два творчески съюза: Съюз на българските писатели и Съюз на българските журналисти. Носител е на Национална награда на Министерство на народната просвета за най-добра стихосбирка за деца през 1986 г. Автор е на исторически разкази за деца и юноши: “Райна Княгиня” (1976 г.), “Сказания за великото начало” (1980 г.), “От изгрева до залеза” (1986 г.). Автор е на есеистични книги с литературно-образователна тематика: “Стихове в ученическа тетрадка” (1982 г. и 1997 г.), “Мигове за поезия” (1984 г.), “Да откриваш поезията” (1988 г.). Автор е на стихосбирки за деца и юноши: “Светулка пътя ми избра” (1979 г.), “Щурче в тролея” (1986 г.) и др. Автор е на стихотворни приказки за деца: “Смешни приказки”, “Какво стана с Лисана”, “Дядо Коледа пристига” и др. Автор е на поредица със стихотворни приказки “Вълшебната гора” на издателство “Фют”, която включва поемите: “Автогара в гората”, “Великден в гората”, “Горската билкова аптека”, “Горската болница”, “Горската гара”, “Горската детска градина”, “Горската поща”, “Горската сладкарница”, “Горски жилищни неволи”, “Горският театър”, “Горското училище”, “Екскурзия в гората”, “Коледа в гората”, “Концерт в гората”, “Наводнение в гората”, “Пожар в гората”, “Сватба в гората”, “Стадион в гората” и др. Автор е на поредица с хумористични стихотворения за деца “Непослушковци” на издателство “Фют”, която включва книжките: “Врана неразбрана”, “Мишоран калпазан”, “Мравче подигравче” и др. Автор е на хумористично-поучителни разкази и стихотворения за деца: “Болежки от грешки” (1988 г.), “Силни и здрави”, “Кой с какво пътува”, “Азбуката” и др. Автор е на белетристична приказка за деца “Приказка за Дядо Мраз и Дядо Коледа” (1992 г.). Автор е на много текстове за детски песни, на сценарии за детски училищни и радио пиеси. Автор е на поезия за възрастни: “Насаме с годините” (2002 г.). Автор е на мемоарна литература за възрастни: „Битие с питие” (2010 г., издадена посмъртно), която представлява автобиографичен разказ за съзряването на едно момче на прехода между два политически режима в България от средата на ХХ век. Починал е на 11.02.2010 г. в гр. София. Публикации в e-Scriptum: Бъдеще, Нежност.
Боян Биолчев
Боян Асенов Биолчев е роден на 11.12.1942 г. в София. Завършил е полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), защитавайки магистърска степен при проф. Кажимеж Вика. От 1972 г. преподава сравнително славянско литературознание, история на полската литература, странознание на Полша и други дисциплини в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитил е докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“ (1978). Хабилитирал се е с книгата „Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“ (1982). Доктор на филологическите науки е станал с труда „Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич – между осанката на народния пророк и homo ludens“ (1996). Доцент е от 1982 г., професор – от 1996 г. и академик на Световна академия „Платон“ – от 2002 г. Заместник-ректор е на СУ „Св. Климент Охридски“ (1991-1993), ръководител на Катедра по славянски литератури (1992-1995), декан на Факултета по славянски филологии (1995-1999), ректор с два мандата на СУ „Св. Климент Охридски“ (1999-2003 и 2004-2007). Бил е главен редактор на в. „Софийски университет“ (1980-1991), член на редколегията на сп. „Летописи“ (1991-1997) и член на редакционния съвет на в. „Литературен вестник“ (от 1996 г.). Автор е на научни публикации – студии, статии, предговори, научни съобщения, и на белетристични книги – сборници с къси разкази („Пробуждане“, „Зуброва трева“, „Бюро намерени вещи през 2001 г.“, „Внезапна арена“, „Писма от рая“ и „Листа от ада“, „Държавата Урария“, „Усещане за България“, „Сладко нищо“, „Белег“), сборници с новели („Сапфир“, „Холтер-87“, „Мираж под наем“, „Нищо за продан“), романи („Очите плачат различно“, „Сатурнов кръг“, „Амазонката на Варое“), книги за деца („Градината на чичо Блум“ и „Божко Еколожко“). Автор е на филмови сценарии за игрално и документално кино („Войната свършва днес“, „Славянската цивилизация“, „Мъжка история“, „Тайната на дяволското оръжие“, „Вик за помощ“, „Раздяла за трима“, „Племенникът-чужденец“, „Леденият континент“, „Черно на бяло“ и мн. др.). Професор по славянски литератури, ректор на Софийския университет, писател и заедно с това – пътешественик, посетил Антарктида, спортист в областта на подводния риболов, ските и футбола. Публикации в e-Scriptum: В сянката на юбилея; Внезапна зима в Париж; Чумата; На прощаване; Падането на системата.
Васил Загоров
Васил Йорданов Загоров е роден на 09.01.1980 г. в София. В момента е университетски преподавател и учен, доцент по книгознание, библиотекознание и библиография, доктор по журналистика, страстен изследовател на миналото на книгата, колекционер. От години проучва интересни проблеми, свързани с история на книгата, но изследванията му остават скрити в научните сборници и периодични издания. За да станат общо достояние, поддържа блог „Книгохранилището“. За него това е „почивна станция“ в джунглата на информационния хаос, която е предназначена за всички, които искат да намерят полезна информация в областта на история на книгата, печатните медии и журналистиката. В блога си публикува научни текстове, новини за любопитни факти и материали за самоподготовка на студентите му. В e-Scriptum е писателският му дебют: Библиотекарят, Клуб на самотните уфолози.
Елеонора Бойчева
Елеонора Бойчева е родена на 29.11.1988г. в гр. Лом. Започва да пише кратки разкази и стихове от втори клас. Първите й изяви са в училищния вестник, на който по-късно става и редактор. Паралелно с литературните си изяви, посещава и кръжоци по актьорско майсторство. На 11 години печели първия си литературен конкурс за социално ангажирана поезия. Следват участия и първи места в конкурси за разкази, есета и поезия на регионално, национално и международно ниво. Част от наградите са свободен прием във ВУЗ, гостувания в различни европейски столици, гостуване в Европейски парламент в Брюксел. Последните участия в литературни конкурси са в НЛК „Яна Язова“ с първо място за разказа „Стриптийз“ (2016 г.) и в НЛК „Рашко Сугарев“ с трето място за разказа й „Пейката“ (2021 г.). През 2010 г. завършва висше образование със специалност „Психология“ в ЮЗУ „Непфит Рилски“, а през 2012 г. завършва магистърска програма по „Социална психология“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методи“. От завършването си до сега практикува професията психолог, за която твърди, че е нейно призвание и голяма любов. Майка е на две деца – на 10-годишния Цветелин и близо 2-годишната му сестричка Изабел, които са двигателите и музите й за живот и творчество. Заедно със съпруга и децата си Елеонора Бойчева „живее, твори и греши по ръба на Дунава“ в гр. Лом. През 2021 г. излиза дебютната й книга „Стриптийз“, а през 2022 г. е издадена и втората й книга „Хляб за сънища“, които са достъпни в izdavam.com. В голяма част от текстовете й присъстват селото, бабите и хляба. По думи на авторката именно те са хранилищата и чистилищата на човешкото у човека. Авторката често публикува и забавни свои преживявания от детството, превърнали се в любими на читателите в социалните мрежи. Нейни стихове и разкази са публикувани в различни сборници и сайтове за литература и изкуство. Част от тях са превеждани на английски език от младежи в различни точки на света. Публикация в e-Scriptum: Надето.
Кирил Топалов
Роден е на 21.05.1943 г. в София. През 1968 г. завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където четири десетилетия преподава българска литература. Професор е и в други български университети, гост-лектор в университети във Франция, Гърция и Италия. През 1997-1998 г. е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. През 1998-2002 г. е посланик на България в Гърция, а през 2013-2019 г. – във Ватикана и Малтийския орден. Носител е на най-високите държавни отличия на тези държави, вкл. и на „Почетния орден на града Атина“ (от 2001 г.). От 2013 г. е почетен гражданин на София. Като общински съветник в София през 2003-2007 г. съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции, за провеждане на реформата в общинските театри, за създаването и пълноценното функциониране на Фонд „Култура”, за осигуряване на собствена сграда на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ в София и др. По негови предложения много от безименните нови улици в столицата получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци, както и популярни и знакови заглавия на произведения от българската литературна класика. По време на посланическите си мисии организира много международни научни конференции, посветени на важни събития и личности от българската история, както и на приноса на българската култура за европейското духовно развитие. Член е на Международния ПЕН- клуб (Асоциация на писатели, есеисти, новелисти), на Съюза на българските писатели, по-късно и на Сдружението на български писатели, на съюзите на българските преводачи, на българските кинодейци и на българските журналисти. Член е на международните елинистични академии „Аркадия“ и „Козмас Етолос“, както и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998 г.). Председател е на Фондация „Академия за балканска цивилизация“, на Национална асоциация „Георги Ст. Раковски“, на Дружеството „Приятели на гръцката култура”, на Дружеството „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на Управителния съвет на дружеството в Женева. Автор е на многобройни научни изследвания – статии, студии и книги върху историята на българската и гръцката литература през XVIII-XIX в., на дванайсет известни романи, три от които са филмирани – „Бягай…Обичам те“, „Бъди благословена“ и „Не се сърди, Човече“. Автор е и на поставяни на български и чужди сцени деветнайсет театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др. Преводач е на петнайсет книги от гръцки език. Сюжетите и героите му най-често отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в новата му книга с разкази и новели – „Софийски истории“ (2021 г.). Тя разкрива историите на три поколения софиянци – от дядовците (македонските и тракийските бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата драматична политическа промяна след 1989 г. В нея са описани различни поколения, различни идеали, различни ценности в съдбата на столичния българин. Някои групи от разказите носят усещане за циклични цялости, в тях понякога се преплитат по-бегло или по-директно общи топоси и събития, прозират и много автобиографични моменти. В новата книга на Кирил Топалов срещаме герои с различен манталитет, професии и култура, детството им е и сходно, и различно, но времето за всички е едно и също, поради което почти идентични са и предизвикателствата, и драмите, и смешките. Публикация в e-Scriptum: Маймунска история.
Крум Зарков
Крум Зарков е на 31 г. от София. По образование е юрист. Завършил е висше образование във Франция, като е специализирал Международно право и Право на международните организации. Дипломната му работа е наградена на годишния научен конкурс за 2007 г. на Института за висши науки по национална отбрана – Париж, Франция. Прибира се в България през 2010 г. и започва работа в държавната администрация. В момента е експерт към администрацията на Народното събрание. През 2013 г. в негов превод от френски език е издадена книгата на Адолф Пренс „Престъпност и репресия“ (София, изд. „Сиела“). Публикация в e-Scriptum: Скъпи сънародници.
Петя Кокудева
Петя Кокудева е родена през 1982 г. в Смолян. Завършва английска гимназия. Получава бакалавърска степен по „Журналистика“ и магистърска по „Творческо писане“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След дипломирането си работи като репортер във вестник „168 часа“ и радио „Дарик“. Съавтор е на предаване в радио „Нет“ и е сценарист за куклен театър. След това работи като копирайтър в рекламна агенция. Дебютната ѝ книга „Лулу – детски стихотворения за възрастни“ печели Специална награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ през 2012 г. През 2017 г. печели националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор“. Публикация в e-Scriptum: Урсула, която промени света.
Ружа Братанова
Ружа Братанова е родена през 1952 г. в гр. Велико Търново. Учила е в Профилирана хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в родния си град. Учила е за медицинска сестра в Медицинския колеж „Ив. П. Павлов“ в гр. Русе. От 1991 до 2007 г. е работила в Либия. От 2007 г. живее във Франция до днес. Ранозрейка – чела е детски книжки и вестници още в предучилищна възраст. Научена от татко си да играе шах още на тригодишна възраст. Публикува разказите си в своя профил в социалната мрежа „Фейсбук“. Публикация в e-Scriptum: Бонка.
Сергей Комитски
Сергей Комитски е роден на 10.07.1953 г. в гр. Плевен. Следвал е Класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1973-1974 г., но е завършил “Кино- и телевизионна режисура” във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1979 г. Работил е като телевизионен и филмов режисьор в София, Варна и Русе. Бил е преподавател по филмова и телевизионна режисура в Артколеж – София и в Академия за телевизия, кино и интернет комуникации – София. Съсценарист е на игралните филми “Куршум за рая” и “Грях”, режисьор на игралния филм “Нощна тарифа”, както и на телевизионни новели и театрални спектакли. Автор е на много документални филми и на книгите “Харамийско ехо” (роман, 2009 г.), “Кармичен възел” (пиеси, 2007 Г.), “Шепи с огън” (стихотворения, 1999 г.), “Нощта на грозилите” (новели и пиеси, 1997 г.), “Хенрих IV с малкото”х” (роман, 1996 г.), “Пет куршума милост” (разкази и повест, 1990 г.), както и на шест пиеси. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските филмови дейци. Публикация в e-Scriptum: Лунни деца.