AI (artificial intelligence) или ИИ (изкуствен интелект) е компютърна технология, която може да изпълнява задачи, за които е необходим човешки интелект. Например: учене, решаване на казуси, разбиране на реч, разпознаване на изображения и други. Онлайн речникът на Българската академия на науките ни дава добра, но недостатъчно описателна представа за изкуствения интелект и неговите способности.
На пръв поглед това е ново изобретение, което ни предоставя възможност за още по-спестяващо усилията от наша страна търсене на информация. Но появата на ChatGPT през 2022 г. не е началото на въпросната технология. Откриваме го още през 1966г. в Масачузетския технологичен институт. Там Джоузеф Вайзенбаум разработва електронния модел ELIZA. Далечният предшественик на Grok и ChatGPT е можел да комуникира само чрез предварително определени отговори. Компанията Apple пуска през 2010 г. личния асистент Siri и създава още една, дълбока следа в историята на изкуствения интелект.
От код, който може да провери вместо нас дали ще вали или да записва списъка ни за пазаруване, днес се е превърнал в заплаха за множество професионални длъжности. Ролята на издателя, редактора и коректора например стават все по-примамливи за пропускане от бъдещите автори. Но дори практиката за самостоятелно издаване, автокорекция и редакция не е ново явление. Актуалният въпрос е кой ще бъде авторът на даден художествен текст, ако създателят на заявка към изкуствения интелект реши не просто да се консултира с него, а да му зададе достатъчен брой точни и ясни параметри, по които софтуерът да генерира „оригинално“ произведение. В този случай как е уместно да наречем изкуствения интелект: автор, плагиатор или епигон?
За да отговорим на въпроса, трябва да сме запознати с трите термина, употребени в него. Първо, какво е автор?
Автор е създател на произведение в областта на литературата, изкуството, науката, техниката и други области [Речник на българския език, онлайн], като ключовата дума тук е „произведение“, което се разбира като резултат от творческа и интелектуална дейност. Изкуственият интелект не извършва творческа дейност, той работи с информация от интернет пространството и я компилира по такъв начин, че да отговори на нашето искане. Поради многобройните му източници е трудно да бъде посочен един пример за неговото откритие и бихме могли да се подведем, че продуктът му е авторски.
Следователно това предположение отпада. Следващият логичен въпрос е дали изкуственият интелект е плагиатор, щом заимства от други текстове?
Плагиатор е всяко лице, което извършва плагиатство [Речник на българския език, онлайн], като водещото понятие тук е лице. То е член на обществото и човешка личност. Изкуственият интелект не е нито едно от двете и не е уместно да бъде наречен „плагиатор“. Той имитира и взима данни от сайтове, до които има разрешение и не са защитени за достъп от него. Ние като потребители при всеки негов отговор бихме могли да поискаме справка от самия него с линкове, откъдето е черпил информация, за да ни отговори, докато в основата на плагиатството стои заимстването без посочването на източници.
На базата на проведения дотук анализ можем ли да определим изкуствения интелект като епигон?
Епигонът е подражател на стила, идеите и метода на някой голям писател, художник, философ, мислител и подобен творец или на някое художествено, научно или друго направление в областта на културата [Речник на българския език, онлайн]. Ако приемем само определението за епигон, без да навлизаме в детайли за значението на думата „подражател“, то ние вече можем да си отговорим на въпроса дали изкуственият интелект е автор, епигон или плагиатор на литературно творчество. Изкуственият интелект е епигон, както той самият твърди: „Мога да имитирам стил, структура или похвати на различни автори – но не и да плагиатствам в смисъл на копиране на чужд текст и представянето му като оригинален“ [ChatGPT, 21.03.206 г., 21:30]. Изкуственият интелект ще създаде желания от нас текст, но не с помощта на въображение или въз основа на емпиричен опит, а чрез събиране и подбиране на информационни данни от интернет ресурсите. Той ще създаде колаж с толкова фино свързани дребни парчета от текстове, че читателят не би могъл да засече къде започва едното и къде завършва другото. Продуктът му ще е толкова хомогенен и съставките му ще изглеждат толкова добре размесени, че ще изглеждат като едно ново цяло. Илюзията, която изкуственият интелект ще създаде, ще затрудни отнасянето й към една от видовете симулации, които Жан Бодрияр описва в книгата си „Предшествието на симулакрума“. Лесно може да се постави в трета или четвърта степен на симулация, но дали имаме работа с изкусно прикрит образец, или с имитация, която се представя за оригинал трудно може да се реши окончателно. Границата между тях изглежда тънка, а отговорът – трудно достижим и фактически спорен.
А какво ще стане с финалното заключение по текущия въпрос, ако към разсъжденията си добавим и значението на думата „подражател“?
Подражателят е човек, който съзнателно подражава на някого, като постъпва, говори, държи се и прочие като него [Речник на българския език, онлайн]. Това е човек или животно, който сполучливо имитира някого, като съзнателно или несъзнателно повтаря неговия маниер, движение, действия, глас, звуци. При това положение можем ли да наречем изкуствения интелект епигон? Епигонът е подражател, а подражателят е човек или животно. Но изкуственият интелект не е нито човек, нито животно, а е създаден от човек и представлява алгоритъм за работа на електронна машина.
През XXI век е немислимо да загърбваме напредването на технологиите и бягството от тях е изключително трудно. Все повече неща, услуги, действия и т.н. се пренасят от физическия свят в онлайн пространството – дигитализират се и се виртуализират. В интернет имаме приятели, симулираме готвене, създаваме любовни връзки, работим, съхраняваме информация и прочие. Литературата няма да остане по-назад, тя няма да бъде единственото изключение в този нов свят. Вече от години има онлайн книги, електронни четци за четене, а ръкописите на литературните творби се създават пред екран и с клавиатура. Само носталгията по миналото и уважението към традицията още задържат в обращение думата „ръкопис“ и не бързат да я заменят с по-съотносим към действителността термин.
Колкото до ролята на изкуствения интелект в създаването на литературно творчество – не трябва да отричаме, че той е полезен инструмент, но не можем да го приравним с дейността на човека, когато става дума за нещо толкова присъщо на хората, каквото е творчеството. Мисловното творене е отличителната ни черта на този свят и въображението е наше уникално оръжие срещу всяко предизвикателство. Макар да се твърди, че вече всяка тема и мотив в изкуството са измислени, остава все така неизменно човек да създава напълно нови неща, а не изкуственият интелект. Той има своето знание от нас, но ние не сме му дали своето собствено познание и умения, с които той да борави. Да, изкуственият интелект може да мисли, но не и да чувства. Изкусен майстор е в имитациите, но неговата литература не би могла да се нарече оригинална, защото тя е изкуствена като интелекта му.
Усилията и времето, които един писател ще вложи в своя труд, не бива да се пренебрегват с даването на авторско право на изкуствения интелект. От морална гледна точка и от почит към всички, които са творци и създатели на културни произведения и в частност на литературни творби, не е редно да съществува такова приравняване.
Разбира се, качеството на продукта като резултат от заданието на пишещия в разговор с изкуствения интелект не бива да се отрича, ако то е на лице. Но трябва да се отбележи по удачен начин. Самиятизкуствен интелект предлага следното означение: „Тази книга е създадена по идея на (име) с помощта на изкуствен интелект (платформа), използван за генериране и стилистично оформяне на текстовете“ [ChatGPT, 21.03.206 г., 23:00].
Този нов тип изкуствена литература дава шанс на всеки човек да създава и да се почувства възможно най-близо до усещането да си творец. Сътворчеството с изкуствен интелект може да ни предостави всичко, което като читатели бихме искали да прочетем, но все още не е написано от другиго. Фактът, че това може да се осъществи безплатно, не е за подценяване и не трябва да се подминава. Със сигурност в бъдеще ще има и отличени творби като образци в литературното писане, които няма да са създадени от хора, а от машини. Но нека те не застават до човешките, а водят отделен издателски живот.
Както в миналото литературата се е деляла на висока и ниска, предназначена за елита или за масата, така тя в бъдеще може да се дели на естествено сътворена или изкуствено създадена. При първия вариант ще имаме автор – лице, което реално и естествено създава текстове и твори изкуство, а при втория – генератор на съдържание. Изкуственият интелект не създава, а компилира и поради това не може да бъде наречен „автор“. Той не плагиатства, защото можем да проследим и проверим източниците му, и не е епигон, защото само хората и животните са склонни към подражание. Изкуственият интелект генерира информация и по този повод най-точно би било под заглавието на една книга, направена от него, на мястото на името на автора да пише следното: „Генерирано от изкуствен интелект“.
Източници:
1. Cristobal, Karl Christopher. What’s the First Chatbot and How Old Are Chatbots? // TechAcute. Достъпно на: https://techacute.com/whats-the-first-chatbot-and-how-old-are-chatbots/ (последно посещение на: 22.03.2026).
2. Речник на българския език (онлайн). Достъпен на: https://ibl.bas.bg/rbe/ (последно посещение на: 22.03.2026).