Нежност

Аз се връщам късно през нощта.

Времето ми никога не стига

да премисля хиляди неща,

да разтворя вестник или книга.

Да остана с тебе насаме,

да намеря кратък миг за нежност…

Да се съберем каквито сме,

с бръчките, родени неизбежно.

С уморени, мръзнещи ръце

да докосна топлото ти рамо

и загледан в милото лице

– Лека нощ! – да ти пошепна само.

Забел.: Текстът е публикуван във в. “Словото”, 22.03.2012, № 8, 12.