Нежност

Атанас Цанков

­

old_love

­

Аз се връщам късно през нощта.

Времето ми никога не стига

да премисля хиляди неща,

да разтворя вестник или книга.

 

Да остана с тебе насаме,

да намеря кратък миг за нежност…

Да се съберем каквито сме,

с бръчките, родени неизбежно.

 

С уморени, мръзнещи ръце

да докосна топлото ти рамо

и загледан в милото лице

– Лека нощ! – да ти пошепна само.

­

Забел.: Текстът е публикуван във в. “Словото”, 22.03.2012, № 8, 12.

­

Публикувано в Поезия. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.