Мястото на фотографията в детската книга

Марта Петрова

­

­

Увод­

          Малко внимание се обръща на мястото на фотографията в детската книга. Обикновено детска книга е синонимна на илюстрирана с рисувани изображения книга, но напоследък фотографията завоюва своето място сред страниците на книги за деца. Най-често се счита, че рисуваната илюстрация се използва в художествената литература, а фотографията – в енциклопедичните книги. Това виждане е погрешно. Още от 30-те години на XX век снимките намират приложение в детските книги и до днес те се използват, за да запознаят децата с ежедневието – с превозните средства, животните, институциите, както и с далечни страни и култури. Едновременно с това успяват да разкажат и истории, излезли от въображението на фотографа – тогава снимките престават да имат документална роля, а се превръщат в произведения на изкуството.

­

Проблеми при изследването

          Изследването на детската книга с фотографии не е лесно, защото нейната класификация не е разработена. Каталозите на библиотеките не правят разлика между видовете изображения, които са използвани за илюстрация на книгите. По този начин те стават трудни за откриване от изследователите на книгата. Архивистите, критиците на изкуство и историците имат съвсем различен подход при класифициране на изображенията. Те ги описват според съдържанието. Обикновено се разграничават снимки, които дават информация, и такива, които имат художествена стойност.  Това се използва, за да се анализират кадър, перспектива, технически характеристики на заснемането, които са различни за документалните изображения и за художествените. Чрез подобна информация за изображението би могло да се изследва и детската книга с фотографски изображения. Но това поставя нов проблем – снимките не са разглеждани в контекста на текста, а като самостоятелни единици. Затова при изследването на фотографиите във връзка с книгите за деца е важно те да се разделят в групи според това дали са информативни, или художествени, и според това дали са снимки, отразяващи реална сцена, или са изкуствено аранжирани, а днес можем да ги отличим и според това дали са били дигитално манипулирани [1].

          Сложността на изследването е причина да има малко статии и трудове в тази област. Въпреки това детските книги с фотографии не трябва да бъдат пренебрегвани, защото поставят интересни въпроси за психологията на децата: как детският мозък възприема фотографията; дали фотографията не е по-добра от живописната илюстрация в образованието на детето, защото представя по-точно реалността; дали книгите за бебета не трябва да са изцяло фотографски, тъй като те имат афинитет към разпознаване на лица и имат нужда да изградят идея за съществуването на други човешки същества; дали децата трябва да изучават непосредствения свят чрез безопасния посредник на снимката, преди да се срещнат директно с реалността, и много други. Интересът към децата и фотографията е накарал много известни дизайнери и фотографи да създадат такива книги. Сред тях са Едуард Штайхен (Edward Steichen), Клод Кейхън (Claude Cahun), Александър Родиченко (Alexander Rodchenko), Бруно Мунари (Bruno Munari) и Синди Шерман (Cindy Sherman).

­

Създаване на детската книга с фотографии и причини за него

          На 01.03.2014 г. се състои среща на създатели на детски книги, илюстрирани с фотографии, които обсъждат процеса на създаването им. Участниците са писателите фотографи  Нина Крюс (Nina Crews), Джоан Дуган (Joanne Dugan), Сюзан Куклин (Susan Kuklin) и Чарлз Р. Смит (Charles R. Smith). Те разискват как са започнали в професията и повечето споделят, че първоначално са се интересували от фотография и запознавайки се с възможностите й, са започнали да създават книги за деца, защото повечето мислят, че снимките дават на детската книга нещо, което илюстрациите не могат – реалистичност. Провокира ги фактът, че често книгите за деца са изкуствено инфантилизирани, което подценява децата и пречи на развитието им. Фотографията постига точно обратното – вместо да предполага, че опростеното представяне на света в илюстрациите е единственото, което децата разбират, снимките им позволяват един независим и реалистичен поглед върху заобикалящата ги среда. Снимките също така дават възможност на децата да разпознаят себе си в книгите, затова фотографите подчертават важността на разнообразието на сниманите деца спрямо пол, раса, размер, способности. В тази връзка в рамките на срещата се отбелязва, че бебетата се ориентират в комуникацията по лицата на хората, затова бебешките книги със снимки на реални лица са важни, но въпреки това остават много рядко срещани. Въпреки непопулярността на книгите за деца с фотографии, създателите им вярват, че те ще имат бъдеще, особено в епохата на смартфоните. Днес почти всяко дете има достъп до смартфон и започва самó да документира живота си, веднага щом се научи да борави с устройството. По този начин децата сами проявяват интерес към фотографията и оценяват нейната стойност [2].

­

Предшественици

          Фотографията е изобретена през 1839 г. и започва бързо развитие на фотографските методи, което позволява да се постигне все по-добро качество на снимките и впоследствие бързо разпространение и широка употреба. В търсенето на приложения на новия метод за отразяване на света се раждат фотографски илюстрираните книги.

          Произходът на детските книги, илюстрирани с фотографии, може да се проследи до първата книга, която вместо илюстрации е използвала фотографски изображения. Това е изданието „Британски водорасли“, публикувано през 1843 г. от Ана Аткинс. Вместо да използва разпространения тогава висок печат, тя печата книгата си чрез цианотипия, или т.нар. син печат – контактен фотографски метод, който се използва за копиране на документи, чертежи и скици. Тя го използва, за да отпечата изображения на растения и ги придружава с ръкописен текст. От книгата й излизат още два тома [3].

­

Страници от „Британски водорасли“

­

Кратка история

          В края на XIX в. се появяват първите книги за деца, илюстрирани със снимки. Тяхното бързо разпространение се дължи на въвеждането на задължително образование, което е предпоставка за голямо търсене на илюстрирани книги от страна на младите читатели и образователните институции. Двата вида снимки, които са включени в тези книги, са фотографии на автентични сцени и т.нар. „tableaux vivant“, както се определят предварително аранжираните снимки. Основни произведения от периода са „Стари приятели с нови лица“ („Old Friends with New Faces”), „Мама Гъска от ‘93“ („Mother Goose of ‘93”) и „Момиче, което познавам“ („A Girl I Know”) на Мери Бартлет. Първите две са алегорични истории, показващи деца в домашна обстановка, които пресъздават популярни детски песни и стихове. „Мама Гъска от ‘93“ се разпространява като сувенир на Световната колумбийска експозиция. „Момиче, което познавам“ съдържа снимки от церемонията от завършването на образованието на  дъщерята на Бартлет. Всяка от книгите е публикувана в тираж от 500 екземпляра.

          Друг плодовит писател фотограф за деца от периода е Александър Блек, който публикува шест книги. Най-известната му е „Капитан Кодак: История с камера“ („Captain Kodak: A Camera Story“). През 90-те на  XIX в. излизат и „Историята на Луис Карол“ („The Story of Lewis Carroll“) на Иса Боумани, „В и извън детската стая“ („In and Out of the Nursery“) на фотографа Рудолф Айкемайер. Забележителен пример е и „Снимки от природата и живота“ („Pictures from Nature and Life“) на фотографа Хелън Стивъвсън с поемите на сестра й Кейт Холмс. На пръв поглед книгата изглежда сякаш е предназначена само за семейния кръг на създателките й, но текстовете засягат универсални теми [4].

          Първоначално фотографски илюстрираните книги за деца представляват фотоалбуми, създадени от самите родители и любители фотографи. Те служат като албуми със спомени и за децата, и за възрастните. Понякога са публикувани и разпространени сред по-голяма група читатели, както се случва с „Грубо зашита дантела“ („Seelchens gute Tat“) от Лулу Мойсер, която е самоиздадена в Берлин около 1920 г. „Seelchens gute Tat“ е ранна форма на фотоалбум, който съдържа оригинални фотографии, илюстриращи поучителна история за осиротели деца, които се опитват да достигнат Рая. Фотографски илюстрираните книги въвеждат нов поглед върху темите за морала и религията, които са в процес на „разчупване“ в началото на XX в., тъй като фотографията поднася нов дизайн и метод на разказване на истории. Снимките са разнообразни – включват документална фотография, аранжирани сцени, визуални и графични експерименти, фотомонтажи, колажи и др. Самите книги са в широк спектър от жанрове – обикновена детска художествена литература,  арт книги, учебници, илюстрирани речници, наръчници и др., покриващи различни теми, които интересуват младите [5].

          За съжаление, от средата на 80-те години на ХХ век фотографията почти изчезва от страниците на книгите за деца и днес се използва предимно в енциклопедии и учебници. Акцентът пада върху документалната й стойност, а художествената фотография бива ограничена до малък  брой заглавия.

­

Примери

          Една от ранните публикации е „Първата книга с картинки: Ежедневни предмети за бебета” („The First Picture Book:  Everyday Things For Babies”), издадена през 1930 г. от Едуард Щайхен – първият моден фотограф в света и един от най-известните фотографи за времето си.  Дъщеря му поръчва да създаде фотографска книга за малки деца и той прави 24 черно-бели висококачествени фотографии на обекти от ежедневието. Целта му е бебетата да бъдат запознати с тях. Към книгата няма текст. Изданието поставя въпроса дали децата трябва да бъдат запознавани първо с реалните обекти, или нещата трябва да им бъдат представяни под формата на рисувани изображения. Дъщеря му твърди, че картините трябва да са второстепенни, за да се избегне формирането на грешна въображаема представа. В увода към изданието тя препоръчва използването на фотография в книгите за деца, защото според нея рисуваните изображения са „оцветени от гледната точка и характера на художника, представяйки подменен образ на обекта” [6].

­

Страница от „Първата книга с картинки: Ежедневни предмети за бебета”

­

          През 1956 г. е публикувана книгата „Червеният балон“ („The Red Balloon“) от Албърт Ламорис. Забележителното при нея е, че добива комерсиален успех, благодарение на едноименния кратък филм, излязъл през същата година. Фотографиите от книгата са кадри от него. Книгата разказва историята на едно момче, което силно се привързва към балона си, но той е откраднат от завистливи деца. В този момент всички балони в Париж се стичат към него и го издигат в небето. Книгата има елементи на магически реализъм. В този случай фотографията добавя исторически елемент към съдържанието, въпреки липсата на социален смисъл в историята – тя е снимана в Париж, който все още носи белезите на следвоенното време. Фотографът се е опитал да избегне показването на последствията от войната и по този начин е изградил един имагинерен и носталгичен образ на града, който е резонирал с чувствата на тогавашните читатели.

­

Страница от „Червеният балон“

­

          Детските книги, илюстрирани с фотографии, не са единствено западно явление – през 1967 г. е публикувана „Така-чан и аз“ на японския фотограф Ейко Хозое (Eikoh Hosoe). Книгата разказва за пътешествието на едно куче и момиченцето, което то спасява от зъл дракон. Книгата е публикувана и в Европа и САЩ и позволява на децата да се запознаят с японската страна и традиции. В този случай функцията на фотографията е да онагледи максимално достоверно места и предмети, които са непознати за децата. Това не би могло да бъде постигнато в такава степен чрез живописна илюстрация.

          Забележителен пример за фотографски илюстрирана книга е „Покажи ми!“ („Zeig Mal!“), публикувана през 1974 г. от издателство „Wuppertal Evangelical Youth“. Целта на книгата е да даде основите на сексуалното образование на децата. Книгата е голямоформатна с черно-бели фотографии на бебета, деца, тийнейджъри и възрастни, които са портретирани голи. Снимките са акомпанирани с цитати от деца, споделящи своята гледна точка. Фотографът Уил Макбрайд снима моделите си в нежни и несексуализирани сцени, но едновременно с това книгата не е нито цензурирана, нито инфантилизирана. Тя е много добре посрещната при издаването си, защото фотографиите позволяват директен и нагледен подход в сексуалното образование. За съжаление, впоследствие изданието е обявено за прекалено смело и е обвинено в порнография, след което и изтеглено от пазара. Днес книгите по анатомия и сексуално образование разчитат предимно на ръчно рисувани илюстрации [7].

­

Корицата на „Покажи ми!“

­

          През 1994 г. е публикувана „Ела да разглеждаш с мен“ („Come Look with Me“) на фотографа Джийн Тъкър. Забележителното на тази детска книга е, че тук фотографията не е метод за илюстрация, а е основен обект на книгата. Изданието включва снимки на известни фотографи, а текстът към тях има за цел да предизвика вниманието на децата и да ги накара да ги разгледат внимателно. На децата са зададени въпроси, например да намерят разликите между две снимани близначки, но и им се дава задачата сами да правят снимки – в случая да се снимат с братята и сестрите си. Включени са бележки за родителите как да помогнат на децата. Тази книга за деца не е просто илюстрирана със снимки – нейната цел е да пробуди у децата интерес към фотографията.

          Интересен пример е и новото издание на „Алиса в Страната на чудесата”,  илюстрирано от фотографа Абелардо Морел. Необичайното при това издание е, че са комбинирани фотография и рисунка в едно. Снимките са на аранжирани сцени, в които героите са хартиени изрезки от ръчно рисуваните илюстрации, които са позиционирани заедно с книги, за да пресъздадат сцени от историята. Фотографът разказва, че целта му е била самата книга да служи за фон и архитектура на снимките, защото според него книгите „принадлежат едновременно на реалния и на измисления свят“ [8].

          Днес най-популярният пример за детска книга, илюстрирана с фотографии, е „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ на Рансъм Ригс. Книгата разказва за приключенията на шестнайсетгодишния Джейкъб, който попада на далечен самотен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перигрин, обитаван от чудати деца със странни способности. Илюстрациите са фотографии, които авторът събира от битпазари в САЩ. Повечето от тях са ранни опити за манипулация на фотографии и оптически илюзии, като например главата на дете прикачена към тялото на куче, или момиче, изглеждащо сякаш левитира. Фотографиите правят книгата уникална на пазара [9]. Тя е бестселър и през 2016 г. е екранизирана в едноименния филм с участието на Ева Грийн, Самюел Джаксън и Алисън Джени.

­

Страници от книгата „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ на Рансъм Ригс

­

Заключение­

          Книгите за деца, илюстрирани с фотографии, имат дълга история, започваща още от създаването на фотоапарата, но днес те са съвсем малка част от издаваните книги. Детската книга обикновено е илюстрирана с рисунки, а снимките са запазени само за нехудожествените образователни издания въпреки доказаната естетическа стойност на  фотографията. Поради ограничения брой на такива издания изследванията в тази ниша са малко и доста непълни. Фотографията като способ внася оригиналност и нови възможности за детската книга – тя представя по-реалистично света край децата, позволява им да видят реалния образ на предмети, места и хора, които никога не са виждали на живо. Едновременно с това фотографията позволява да се създават художествени книги с по-различни изразни средства от обичайната рисувана илюстрация, което осигурява оригиналност на изданията. Можем само да се надяваме в бъдеще снимките да навлязат по-широко в книгоиздаването за деца, повлияни от масовия достъп до дигитални камери, каквито дори самите деца използват.

­

Бележки:

1. Hirsch, Julia. Photography in Children’s Books: A Generic Approach. //  The Lion and the Unicorn. Volume 7/8. – Baltimore, The Johns Hopkins University Press, 1983-1984, p. 140-155.

2. McDermott, Miranda. Children’s Literary Salon in Retrospect: Photography on March 1, 2014 // New York Public Library,, 07.04.2014 [cited 04.06.2017]. Available from: https://www.nypl.org/blog/2014/04/07/childrens-literary-salon-retrospect-photography-march-1-2014

3. Remembering Anna Atkins, author of the first photographically illustrated book // Photography News, 16.03.2017  [cited 04.06.2017]. Available from: http://www.photography-news.com/2011/03/remembering-anna-atkins-author-of-first.html

4. Hannavy, John. Encyclopedia of Nineteenth-Century Photography. – New York, Routledge, 2013. p. 192-193

5. Destribats, Frédérique. Frédérique Destribats on Children’s PhotoBooks // Aperture, 2017 [cited 04.06.2017]. Available from: http://aperture.org/pbr/frederique-destribats-childrens/?redirect_log_mongo_id=58f53504a743d513f2000053&redirect_mongo_id=58f4e09961aba31d4500002e&sb_referer_host=t.co&utm_campaign=Trackable+Links&utm_medium=Web&utm_source=Springbot

6. Strangely Simple or Simply Strange: Photobooks for Children //David Company, 2008 [cited 04.06.2017]. Available from: http://davidcampany.com/strangely-simple-or-simply-strange-photobooks-for-children/

7. Destribats, Frédérique. Frédérique Destribats on Children’s PhotoBooks // Aperture, 2017 [cited 04.06.2017]. Available from: http://aperture.org/pbr/frederique-destribats-childrens/?redirect_log_mongo_id=58f53504a743d513f2000053&redirect_mongo_id=58f4e09961aba31d4500002e&sb_referer_host=t.co&utm_campaign=Trackable+Links&utm_medium=Web&utm_source=Springbot

8. Morell, Abelardo. Alice’s Adventures in Wonderland // Abelardo Morell Official Site, 2017 [cited 04.06.2017]. Available from: http://www.abelardomorell.net/project/alice-in-wonderland/

9.  Cameron, Claire. Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children, by Ransom Riggs // The Globe and Mail, 19.07.2011 [cited 04.06.2017]. Archived from the original on January 3, 2012.  Available from: http://www.webcitation.org/64QJIxvco

 

Библиография:

1. Barrett, Terry and Kenneth Marantz. Photographs as Illustrations //The new advocate. – Boston, Christopher-Gordon Publishers, 1989. p.227 – 238. Available from: http://www.terrybarrettosu.com/images/pdfs/Barrett%20(1989%20)%20&%20Marantz%20Photographs%20as.pdf  [04.06.2017]

2. Cameron, Claire. Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children, by Ransom Riggs // The Globe and Mail, 19.07.2011. Archived from the original on January 3, 2012.  Available from: http://www.webcitation.org/64QJIxvco [04.06.2017]

3. Destribats, Frédérique. Frédérique Destribats on Children’s PhotoBooks // Aperture, 2017 Available from: http://aperture.org/pbr/frederique-destribats-childrens/?redirect_log_mongo_id=58f53504a743d513f2000053&redirect_mongo_id=58f4e09961aba31d4500002e&sb_referer_host=t.co&utm_campaign=Trackable+Links&utm_medium=Web&utm_source=Springbot  [04.06.2017]

4. Hannavy, John. Encyclopedia of Nineteenth-Century Photography. – New York, Routledge, 2013. p. 192-193

5. Hannavy, John. Encyclopedia of Nineteenth-Century Photography. –New York, Routledge, 2013. 1736 p.

6. Hirsch, Julia. Photography in Children’s Books: A Generic Approach. //  The Lion and the Unicorn Volume 7/8. – Baltimore, The Johns Hopkins University Press, 1983-1984, p. 140-155.

7. McDermott, Miranda. Children’s Literary Salon in Retrospect: Photography on March 1, 2014 // New York Public Library,, 07.04.2014 Available from: https://www.nypl.org/blog/2014/04/07/childrens-literary-salon-retrospect-photography-march-1-2014 [04.06.2017]

8. Morell, Abelardo. Alice’s Adventures in Wonderland. // Abelardo Morell Official Site, 2017. Available from: http://www.abelardomorell.net/project/alice-in-wonderland/ [04.06.2017]

9. Remembering Anna Atkins, author of the first photographically illustrated book // Photography News, 16.03.2017. Available from: http://www.photography-news.com/2011/03/remembering-anna-atkins-author-of-first.html  [04.06.2017]

10. Strangely Simple or Simply Strange: Photobooks for Children //David Company, 2008. Available from: http://davidcampany.com/strangely-simple-or-simply-strange-photobooks-for-children [04.06.2017]

­­

Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.

­­

Публикувано в Курсови работи, Печатно книгоиздаване. Постоянна връзка.

2 Responses to Мястото на фотографията в детската книга

  1. Галина Милева каза:

    Благодаря на Марта за това интересно изследване. Не знаех нищо от това, върху което тя е работила! А обожавам фотографията!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *