Преподаватели

 

          Алберт Бенбасат

2012 г.: Проф. д-р Алберт Бенбасат е литературен критик и историк и преподавател в специалност „Книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Чете лекции по книгоиздаване и журналистика във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, както и в други български университети. Бил е завеждащ редакция в УИ „Св. Климент Охридски“ (1986–1991 г., 1995–2000 г.), издател и редактор на списание и библиотека „Критика“. Пише по литературни, книгоиздателски, културни и обществени въпроси. Автор е на 11 книги, сред които „Българската еротиада“ (1997 г.), „Литературни приключения“ (2000 г.), „Книгата като тяло и като дух“ (2004 г.), „Европеецът Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца“ (2005 г.), „По въпроса за книгата“ (2008 г.), „Печатни пространства и бели полета“ (2010 г.), „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване“ (2011 г.). Автор е на предговори, съставител е и редактор на множество книги. Публикации в e-Scriptum: Образът на книгата във виртуалния свят; Триумфът и трагедията на безкнижната цивилизация; Как се създаде специалността „Книгоиздаване“; Мочко

­

Antoan_Bozhinov          Антоан Божинов

2014 г.: Антоан Божинов е роден през 1958 г. в гр. Лом в учителско семейство. Завършва кино и фотодокументалистика във ВМЕИ – София през 1984 г. с присъдено звание „фотограф художник“ от Комитета за култура. С колеги създава фондация „Фодар“ през 1999 г., организирайки първия международен фотоконкурс „Арт-документ фото“, който се развива в биенале „Фодар“ – 2001, 2003, 2005, 2007, 2009, 2011, 2013 г. Има много награди във фотографски конкурси в България и в чужбина, сред които са „Фотограф на годината“ – носител на статуетката на Фотографска академия за 2002 г., носител на наградата на конкурса „Снимка на годината – 2007“ за фотоесе, спонсорирана от „Канон – България“. Има много участия в изложби и салони както в България, така и в чужбина, като например „10-годишен преглед на фотографията в България“ в София през 2001 г., „Хуманистична фотография и етнография“ в Пекин (Китай) през 2000 г. Има много публикации в български и чужди издания като „Поглед“, „Студентска трибуна“, „Технически авангард“, „Българско фото“, „Жената днес“, „Общество и право“, „Български дневник“, „Фотооко“, „Фо“, „Altomphoto“ (Дания), „Фотография“ (ГДР), „Photo“, „Reponzes Photo“ (Франция) и много други. Негови публикации има в международни каталози и албуми. Преподава фотография във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Публикации в e-Scriptum: Обучение по фотография във ФЖМК; Творческа фотография

­

          Ангел Манчев

2012 г.: Ас. д-р Ангел Манчев е юрист и доктор по журналистика, специализирал e международно авторско право. Преподава дисциплините „Интелектуална собственост“, „Книготърговия“ и „Издаване на учебници“  във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на няколко книги по проблеми на авторското право, на учебник по международно публично право за профилирани гимназии и на десетки статии. Ръководи „Електронна книготърговия“ на „Сиела Норма“ АД. Публикации в e-ScriptumЖурналистическото интервю като обект на авторското право; Интелектуална собственост в книгоиздаването.

­

Доц. д-р Грета Дерменджиева          Грета Дерменджиева

2013 г.: Доц. д-р Грета Дерменджиева е преподавател във ФЖМК на СУ “Св. Климент Охридски”. Има магистърски степени по математика (компютърни науки) и журналистика (профил радио), както и докторска степен по философия. Води авторски лекционни курсове по “Компютърно опосредствана комуникация”, „Онлайн журналистика”, „Психология на виртуалната комуникация”, „Издателски системи” и др. в български и чужди университети (Австрия, Холандия, Португалия, Япония, Естония). Има специализации в Плимутски университет, „БиБиСи“ – Лондон (Великобритания) и Токийски университет (Япония). Автор е на монографиите „Увод в компютърно опосредстваната комуникация” (2001 г.) и „Онлайн журналистика: медиите в дигиталния свят” (2012 г.), както и на над 100 научни публикации (книги, учебници, студии и статии), рецензии и участия в национални и международни конференции в областта на онлайн комуникациите и журналистиката, интерактивните медии и прилагането на информационните технологии във висшето образование. Публикация в e-Scriptum: Тенденция към реверсивност в „дегустацията“ и „консумацията“ на книги в дигиталния свят.

­

Милена Кирова          Милена Кирова

2013 г.: Проф. дфн Милена Кирова е преподавател по нова българска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е теория на психоанализата в Англия и Швейцария. Изнасяла е лекции по „Теория и история на психоаналитичната критика“ в НБУ и по „Психоанализа и литература“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Чела е лекции на тема  „Удоволствието от текста: психоанализа и литература“ в Университета на Кент,  Великобритания. Изнасяла е лекции по история на българската литература в Университета на Калифорния, Лос Анжелис и в Белградския университет. Чела е лекции на тема „Жените и  канонът в литературата“ в Централноевропейски университет (Будапеща). В СУ „Св. Климент Охридски“ води също така курсове по „Създаване на критически текст“, „Въведение в изследванията на рода (gender)“, „Конструиране на родови идентичности в библейския текст“ и др. Автор е на редица изследвания в областта на хуманитаристиката и историята на българската литература: „Българската поема от Освобождението до Първата световна война“ (1988), „Сънят на Медуза“ (1995, 1997), „Изпитание на символите“ (1997; 2006), „Йордан Йовков. Митове и митология“ (2001), студията „Тялото, разковаване“ в съавторски проект с Емилия Дворянова „Lа Velata“ (1998), „Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ в.“ (2002), „Проблематичният реализъм“ (2002), „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет“ (2005), „Давид, Великия. История и мъжественост в еврейската Библия“ (2011). Съсъставител е на редица сборници, сред които са: „Психоанализа и литература“ (1995), „Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература“ (1998), „Българската литература – фигури на четенето“ (2000), „Наследството. Вазов“ (2002), „Род и ред в българската култура“ (2005). Милена Кирова е постоянен литературен наблюдател на в. „Култура“. Сътрудничи със студии, статии и рецензии в много издания на специализирания периодичен печат – сп. “Литературна мисъл”, сп. “Език и литература”, сп. “Демократически преглед”, сп. “Страница”, сп. “Литературата”, в. “Литературен вестник”, в. “Литературен форум” и др. Публикация в e-Scriptum: Неизмислен жребий.

­

          Петранка Филева

2012 г.: Проф. дсн Петранка Филева е ръководител на катедра „История и теория на журналистиката“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Професор е по икономическа журналистика и медийна икономика. Преподава по дисциплините „Управление на медиите“, „Икономика на масмедиите“, „Икономическа журналистика“ и „Икономика на книгоиздаването“. Автор е на книгите “Икономика на средствата за масова комуникация” (1997 г.), “Медии и пари” (1999 г.), “Глобализация и медии” (2003 г.) и “Икономика за журналисти. Теория и практика на икономическата журналистика” (2007 г.). Работи активно в сферата на неправителствения сектор в областта на глобалното образование, образование за развитие, образование по правата на човека. Като председател на фондация “За ново партньорство в журналистиката” участва в организирането на ежегоден медиен панаир “Журналисти по теория, журналисти на практика” във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Публикации в e-Scriptum: Доверието като социален капитал на медийната организация; Синергията в медийния бизнес и в книгоиздаването.

­

          Юлия Йорданова-Панчева

2012 г.: Гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева е с три професионални профила – фолклористика и културна антропология, литературна история и методика на обучението по литература, книгоиздаване и печатна журналистика. Притежава и един любителски – художествена фотография и документално кино. Завършила е гимназия „Знаме на мира“ в София с разширено изучаване на испански език (1990 г.); завършила е българска филология и пресжурналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ (1996 г.); била е редовен докторант по културна антропология и български фолклор във ФСлФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ (1997-2000 г.); била е свободен докторант по нова българска литература във ФСлФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2001-2003 г.); защитила е дисертация на тема „Традиционни образи на Своето и Чуждото в новата българска литература (Трансформационни аспекти)“ с присъждане на научна и образователна степен „доктор“ (2003 г.); работила е като учител по български език и литература в 7 СОУ „Св. Седмочисленици“ в София (2001-2005 г.); била е преподавател по методика на обучението по литература в ДИУУ на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2005-2011 г.). Работила е като редактор на сп. „Книгите днес“ (2006-2007 г.); била е консултант по архивите на документално-биографичните филми „Кметът“ (2010 г.) и „В търсене на Списаревски“ (2013 г.) на режисьора Адела Пеева. Член е на Съюза на българските журналисти (2009 г.) и на Българско фотографско общество (2012 г.). По настоящем е преподавател в специалност „Книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2012 г.). Публикации в e-ScriptumБиблиография по дигитална култура; Библиография по фотография; Седемте смъртни гряха на книголюбието; PhotOОбразиНетърпеливият албум, Дигитализираната „Алиса“.

­

          Юлия Николова

2012 г.: Доц. д-р Юлия Николова е преподавател по възрожденска литература в ПУ “Паисий Хилендарски”. Защитила е дисертация на тема “Баснята в българската възрожденска литература (фолклорна, долитературна и литературна басня)” през 1983 г. Освен в Пловдивския университет е преподавала в Бургаския свободен университет, във филиал Смолян на Пловдивския университет, АМТИИ в Пловдив и в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Чела е лекции по „Българска възрожденска литература“, „Български фолклор“, „Културна антропология с български фолклор“, „Литература и антропология (Върху материал от българската възрожденска литература и култура)“ в магистърски програми на Пловдивския и Софийския университети. Участвала е в Специализирания научен съвет по литературознание при ВАК. Член е на Съюза на учените в България и на сдружение “Българският ХVІІІ век”. Автор е на три монографии, университетски учебник, учебно помагало (с три издания). Съставител, редактор и съавтор е на три университетски сборника, които също са учебни помагала. Има над 80 научни статии и 30 рецензии, обзори и публицистични статии. През 2006 г. е удостоена със званието “Почетен гражданин на град Свищов”. Професионалните й интереси са в областите на българската възрожденска литература, културата на ХVІІІ-ХІХ в., културната антропология, етнологията и фолклористиката. Публикация в e-Scriptum: Между устното и печатното слово.

­