Скрапбукинг ли?

Юлия Йорданова-Панчева

­

­

          Само не си мислете, че скрапбукингът се отнася до книги, захвърлени на боклука или нещо подобно. Тъкмо напротив!

          Нито пък си мислете, че скрапбукингът включва книги втора употреба – с неизличими лекета от кафе или черен чай, с вълнеобразни страници след засъхване или с разпокъсани и изрязани страници, намерени на бунището. Тъкмо напротив!

          Скрапбукингът е творчество на книги, направени от подръчни материали, които са произведения на приложното изкуство, направи-си-сам изделия, персонални художествени уникати. Това са единични ръкописни издания, книжни сувенири, литературни бижута, които радват очите с красотата на външния си вид и пълнят душата с лаконичното си съдържание и сдържано послание. Има още

Публикувано в Мемоари, Печатно книгоиздаване, Статии, Фото | Коментирайте

Диалогични похвати на разказване в романите на Димитър Димов

Юлияна Стоянова

 

Димитър Димов

 

Цитирана реч и цитирана мисъл в романите на Димитър Димов

          За писателя Димитър Димов съзнанието заема водещо място като философска категория, въз основа на която той тълкува света във философски смисъл, а човека – в психологически аспект [1]. В основите на Димовата еволюционистка философия откриваме идеята за движението на човечеството от по-ниска към по-висока степен на осъзнаване като цел на съществуването. В този смисъл Димовите персонажи изпълняват предназначението на човека такова, каквото е формулирано от К. Г. Юнг – „да създава все повече и повече съзнание“ [Автобиография 1994: 321].

          Това отношение към „съзнаването“ обуславя избора на наративни стратегии в повечето творби на автора. Димитър Димов заема определено оптимистична позиция относно възможностите на Субекта да проникне в съзнанието на Другия, както и в собственото си съзнание. Затова авторът изгражда текстове, които сигнализират достъп до психичния свят на персонажите, независимо дали този достъп е пряк, както в нараторния модус на разказване, или е опосредстван, както в рефлектория модус, при който съзнанието на някой персонаж е издигнато в „централен интелект“ на разказа [2].

          Условността на разказването по принцип не различава изреченото от помисленото [Женет 1994: 122]. Какво се случва обаче, когато говоренето влиза в противоречие с мисълта, когато изреченото и помисленото създават паралелни смисли? Когато мисълта коригира или даже отменя казаното? Как трябва да се интерпретира подобен разказвачески похват? Какво място заема той в изграждането на психологическата гледна точка на наративния дискурс? Има още

Публикувано в Литературознание, Статии | Коментирайте

Уроците на многоликия Боян

Боян Биолчев на 80

Панайот Карагьозов

 

проф. дфн Панайот Карагьозов

 

          Идеята за тази кратка ретроспекция задочно ми подхвърли командирът на граничната застава в Резово, който преди години попитал в тамошната кръчма: „Абе, Бояне, не мога да разбера какъв си точно – веднъж те пишат професор, друг път – писател, трети път – декан, ректор и какво ли не“. Професионално деформираният офицер явно е виждал света дихотомно като „отсам границата и отвъд границата“, а човешкото присъствие в него – статично и еднозначно. Знаел е, че не може по едно и също време да си военен и цивилен и не е разбирал, че хора като Боян Биолчев преминават през личния си и обществен хронотоп динамично и многообразно; не е допускал, че по едно и също време някой може да е многолик и многофункционален. Боян-Биолчевото разнообразие се състои от множество образи и същности, органично вплетени в битието му на преподавател, учен, администратор и писател. Има още

Публикувано в Литературознание, Статии | Коментирайте