Галина Йотова
© Галина Йотова – гр. Терезин, 2015 г.
В романа на Орхан Памук „Името ми е червен” се разказва легендата за „Хосроу и Ширин” (взета от поемата на персийския поет Незами от XII век), за любовта на Ширин – принцеса на Армения – и Хосроу – син на персийския шах. Връзката между тях е Шапур – слуга на Хосроу, който прави така, че двамата млади да се влюбят. Шапур рисува портрет на Хосроу и го окачва на едно дърво в градината на принцесата, а пред Хосроу Шапур „рисува” с поетични слова образа на принцесата. Една от миниатюрите в поемата изобразява къпещата се в реката Ширин; Хосроу я вижда, Ширин го чува, но и двамата се колебаят. И колебанието им не е в липсата на чувства, а в съмнителната връзка между изображение и слово (първоначалният импулс на чувствата им) и реалността (явен израз на тези чувства). „Колебанието между изображение и писмо придружава графичната дейност в течение най-малко на две хилядолетия” – потвърждава Итало Калвино в есето си „Преди азбуката”.
Неувереността обаче е ластик, който приближава смисъл и изображение. През ХVІІІ век британският поет Уилям Блейк публикува стиховете си със свои рисунки за илюстрации и признава, че в съучастието между стих и образ значението на общото отива извън силата на думите и отвъд света на изображението. Има още
