На прощаване

Боян Биолчев

­

 

          Ладата, която спря пред вратата на двора ми, някога видимо е била бяла. Сега бе така ръждясала, че човек би приел в нея да се возят само рижи ирландци. Тя обаче беше натъпкана с цигани, което навява мисълта, че бялото наистина понякога става черно.

          Съгласно търговския им маниер ми предложиха да купя за жълти стотинки верижен трион. След като казах, че не ми трябва краден трион, те започнаха гръмко да се кълнат, че си е техен, но неочаквано са се охарчили и им трябват пари. Бяха толкова настоятелни, че накрая  се принудих да кажа, че не ми трябва никакъв верижен трион. Включително и техният.

          Тогава най-възрастният циганин, след като старателно ме огледа, взе друго решение. Отметна чергата, с която бе завит багажника, и върху конструкцията от бетонно желязо се появи изподрана, охлузена масичка, старинна масичка, върху която някога е имало старинно продълговато  огледало със същата резбована рамка. Има още

Публикувано в Белетристика | Коментирайте

Посланията на оброчищата

Покана за литературна премиера с откъс от книгата

Администратор

­

­

Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища

Школа за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство

Кръг „Слово” при Народно читалище „Славянска беседа-1880”, гр. София

 

          Канят на премиера на книгата на Зденка Тодорова от гр. Цариброд „Посланията на оброчищата“, посветена на хората от двете страни на сръбско-българската граница по повод 100-годишнината от подписването на злощастния Ньойски договор.

          Премиерата ще се състои на 25 ноември (понеделник) 2019 г. от 18:00 ч. в Централния военен клуб в София, бул.“Цар Освободител“ № 7, Зала 1.

­

Има още

Публикувано в Културология, Премиери | Коментирайте

Ангел и Меркел

­

– Спират ме на „Раковска” – разправя моят случаен събеседник, надигайки чашата. – Три броя германки, едната пита на руски къде се намира Мавзолеят. През седемдесета беше или седемдесет и първа.
Фъфли малко, не от нетрезвеност, тъй като в чашата има боза.
– Ще ви заведа, викам, близо е. Вървим и я питам аз: Как тебя завут? Ангела, казва. Аз пък съм Ангел, викам, а тя се смее. Има още

Публикувано в Белетристика | Коментирайте