Възможно ли е съвременното програмиране да постигне нови технологични възможности за преодоляване на недостатъците на физиологическата сетивност?

Иван Бозуков

­

 

          Ако трябва да отговоря накратко: не (в прекия смисъл на думата) и да (в преносния).

          Физиологическата сетивност е въпрос много повече на обем, отколкото на съдържание. Под „обем“ на физиологическа сетивност (ако използваме такова понятие) разбирам степента на базова функционалност на всичките пет сетива и поотделно (като усещания), и взети заедно (като възприятие). Има още

Публикувано в Електронно книгоиздаване, Статии | Коментирайте

Българското изобретение дигитална азбука „Булгарика“

Иван Бозуков

­

­

  1. Въвеждаща част

          В рамките на настоящото изложение:

1.1. Ще бъде направен сбит обзор на изобретението на инж. Койчо Митев за тактилна комуникация дигиталната азбука „Булгарика“.

1.2. Ще бъде проведен малък вербален експеримент с изписване на цели изречения посредством горепосочената азбука.

1.3. Същата ще бъде съпоставена с използването на специфични за слепите форми на комуникиране, писане и четене, каквито са брайловото писмо и синтезираната реч.

1.4. Ще бъдат посочени някои евентуални проблеми, които би могло да възникнат при ползването на дигиталната азбука „Булгарика“ предимно от зрително, но също и от слухово и говорно затруднени хора.

1.5. Ще бъдат предположени някои евентуални предимства на изобретението в перспектива с уговорката, че то бива широко тествано сред целевите групи, към които е насочено.

1.6. В заключение ще бъде направена обща оценка на идеята в контекста на развитието на информационните технологии днес. Има още

Публикувано в Електронно книгоиздаване, Статии | Коментирайте

Едно момиче, което успя да промени света

Радост Николаева

Анелизе Мари Франк
­

          Датата 12. юни 1929 г. е рождена дата на еврейското момиче Ане Франк (Анелис или Анелизе Мари Франк), родена във Франкфурт на Майн, Германия, която на петнайсет години умира, депортирана в концентрационния лагер „Берген-Белзен“, но остава в историята на света с дневника си, който оцелява в името на борбата за универсалните човешки ценности срещу нацизма и Холокоста.

          Днес, седемдесет и седем години по-късно, „Дневникът на Ане Франк“ е преведен на повече от седемдесет езика и е издаден в повече от трийсет милиона копия. Може да се каже, че този дневник се превърна в най-известния документ, описващ геноцида (Холокоста), на който са подложени евреите по време на Втората световна война. Специфичната роля на това автобиографично произведение, което увеличава като под лупа реалността на живота на заключения в килията на тотално пленничество човек, съществуващ за системите само като обект на преследване, всъщност се превръща в модел за надживяване на травматичната среда чрез пресъздаване на индивидуалната биография. Инстинктът, че чрез създаване на някаква митична цялост на образа за себе си, дори и при липсата на достатъчно социален опит и в невъзможност да живееш без насилствена конфискация на личната свобода, се оказва от световно значение за това как човек може да извоюва своя парцел свобода като модел на спечелена битка за оцеляване и морална победа. Този „модел за свобода“ на петнайсетгодишната Ане се осъществява като реална победа над изгнаничеството чрез един съвсем възможен живот, копнеж за живот, който – от първата публикация на дневника на 25. юни 1947 г. до днес – се препредава от поколение на поколение младежи по целия свят. Автобиографичната откровеност на Ане Франк не може да премахне злото, но успява да го документира, което е единственият полезен морален ход чрез нейната спонтанна и безнадеждна съпротива срещу конкретното зло. Именно това е късчето правилен живот в неправилния, както би казал Адорно [1], което превръща Дневника на Ане в любима книга на поколения млади хора, както и в стратегиите за обучение и възпитание на ученици от възрастовата група от девет до петнайсет години в стотици водещи училища по света.

AMSTERDAM, NETHERLANDS – An open page of Anne Frank’s diary, on display at the Anne Frank House.
(Photo Credit: National Geographic Channels/Gavin Hodge)

­

Публикувано в Мемоари, Статии | Коментирайте