Мърчандайзинг план за дистрибуция на детска книга

Кремена Христова

 

 

 

plan-za-distributsia-na-detska-kniga

 

Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.

­

Публикувано в Печатно книгоиздаване, Презентации | Коментирайте

Международно признание за български поет

Светлозар Жеков, „Литературният път на Кирил Кадийски“, издателство „ Мишел дьо Мол“, 2020, 597 страници, 25 евро

Алберт Бенбасат

 

­

          Преди броени месеци престижното френско издателство „Мишел дьо Мол“ публикува анкетата на Светлозар Жеков с големия български поет и преводач Кирил Кадийски, което е истинско признание не само за Кадийски, но и за съвременната българска поезия, литература и култура. Признание не откъде да е, а от Франция – страната на велики поети, писатели, художници и мислители. Вероятно това е първата издадена във Франция българска критическа книга, хвърляща светлина върху съвременната ни поезия, литература и култура. Сам по себе си този факт придобива особена културна стойност – нещо, което своевременно и по достойнство беше отразено от БНТ, БНР и няколко печатни издания.

          Във Франция анкетата бе посрещната с интерес и получи достойна оценка. Един от известните литературни критици Жан-Пол Гавар-Пере публикува рецензия за френското издание на анкетата в престижното електронно списание Le Salon Littéraire. Малко след това излезе и втора рецензия за книгата от Патрик Вагнер в Présent Littéraire в началото на този месец.

          Двете рецензии може да прочетете в превод по-долу. Има още

Публикувано в e-Scriptum, Интервюта, Литературознание | Етикети: | Коментирайте

Клубът на самотните уфолози

Васил Загоров

 

­

           Защо извънземните винаги се представят от „очевидците“ като същества с големи глави? Нима това е някакво универсално клише? Колко тривиално – щом не е от Земята, е кльощав, а вместо глава има пъпеш на тънкия си врат и владее телепатия, която излъчва през огромните си непроницаеми черни очи! О, и забравих, задължително е сив. Само не мога да разбера от всичко, което съм чел, слушал или гледал – сив гащеризон ли носи, или е извънземно нудист, щото ако носиш трико с цвят на кожата си – това е просто проява на лош вкус.

          Такива мисли ме тормозеха. Или не, по-скоро си ги въртях из главата, за да забравя колко тежка е раницата и техниката, която мъкнех със себе си.

          Няма що, страшен Клуб за регистриране на НЛО и паранормални явления – трима души, от които само един ходи на експедиции и си плаща членския внос. Има още

Публикувано в Разкази | Коментирайте