Фотографията като илюстрация

Няколко примера от световната литература

Катерина Гаджева

 

          От XIX век насам отношенията между фотографията и литературата са разглеждани многократно във философски, критически и литературен контекст [1]. За разлика от противоречивите и несигурни връзки с живописта, фотографията почти винаги се е радвала на добронамереност и желание за близко общуване от срана на литературата. И днес едни от най-големите защитници на фотографското изображение са именно хората на словото, които много често разглеждат „техническите картини” [2]  като специфичен „език” или „текст”. Нещо повече, свидетели сме на нестихващ процес на взаимно влияние, при който в литературата се появяват все по-често репортажност на повествованието, „сгъстеност” и „визуалност” на езика и фокусиране върху детайла, а при фотографията – вербализация на изображението и изпълването му с метафорични и асоциативни препратки. Още в началото на ХХ век Пол Валери отбелязва, че образът така упорито се стреми да замени литературата, че дори взаимства някои от нейните пороци, като например прекалената достъпност и обстоятелственост. Той не се спира дори пред лъжата – големия „патент” на словото [3]. Има още

Публикувано в Статии, Фото | Коментирайте

В кадър

Препоръчителен редакторски контрол!

Книгата не се препоръчва за лица без умение за критическо мислене.

Администратор

 

 

Автор: Благовеста Касабова

Издателство: „Захарий Стоянов“

ISBN: 9789540913391

Време и място на издаване: София, 2019 г.

Поредност на изданието: първо издание

Народност на изданието: българско, оригинално Има още

Публикувано в Служебна | Коментирайте

Ерос и Агапе: Литературни превъплъщения

Фаталният секс

(Романът „Синият залез“ на Павел Вежинов)

Юлияна Стоянова

 

 

          Първият и единствен роман, „Синият залез“, който Павел Вежинов написва преди установяването на социалистическата власт в България (завършва го през март 1944 г., но го издава три години по-късно – през 1947 г.) [1], е посрещнат не просто скептично, а направо враждебно от българската критика. Една от причините за тази реакция е свързана с преекспонирането на Ерос в тази творба. Пенчо Данчев например изразява мнението, че в „Синият залез“ Вежинов е характеризирал персонажите „едностранно с някои, наистина съществени, но съвсем не най-важни черти на техния бит – лакомията и половата разюзданост“. Систематизирайки обвиненията, отправени на автора по онова време, Светлозар Игов споменава „естетизация на порока, буржоазно-декадентски влияния, фройдизъм и порнография“ и отбелязва, че романът продължава да бъде отхвърлян като „повърхностно и еротично четиво“ даже десетилетие по-късно, при това от „проницателен критик“ като Минко Николов, за да бъде впоследствие обречен на забрава и отново коментиран едва след политическите промени от 1989 г. [2] Има още

Публикувано в Литературознание, Статии | Коментирайте