Виртуално занятие по детско книгоиздаване

Резултати от упражнение по учебна дисциплина „Детско книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“, проведено по електронен път заради извънредното положение при пандемията с Ковид-19 на 29 април 2020 г.

­

Юлия Йорданова­

­

Урсула Нордстрьом

(Фотоизображение в режим „топлинна карта“, символизираща възприемането на редакторската й персона.)

­

Предмет на анализ: биографично есе „Урсула, която промени света от Петя Кокудева (публикувано в e-Scriptum от профила на авторката във „Фейсбук“).

Метод на взаимодействие: онлайн анкета на отзовалите се студенти от специалност „Книгоиздаване“, ІV курс, Редакционно-издателски профил, проведена по имейл.

Алгоритъм на въпросника: да следва съдържанието на разглеждания текст, като проверява (1) запознатостта на студентите с него и (2) собственото им гледище по поставените теми.

­ Има още

Публикувано в Интервюта, Печатно книгоиздаване | Коментирайте

Урсула, която промени света

Петя Кокудева

 

Урсула Нордстрьом

(Забележително е колието на редакторката – със собствената й буква „U“.)

 

          През 1936 г. в детския отдел на американското издателство „Harper and Row“ постъпва млада срамежливка – Урсула Нордстрьом. Не е завършила колеж, но пък има силен афинитет към детинския хаос и дивотии. Няколко години по-късно шефовете й, станали свидетели на нейния рядък редакторски талант, й предлагат повишение: да стане редактор на книги за възрастни. Урсула отказва мигновено и категорично: „Не се интересувам от безнадеждно завършени възрастни. Благодаря ви много, но бих искала да се върна на бюрото си и да помогна за издаването на още смислени детски книги.“ Има още

Публикувано в Есета, Печатно книгоиздаване | Коментирайте

Развойни тенденции в българското книгоиздаване, отразени в изданията на „Под игото“

Малина Димитрова

 

 

Съдържание: Различните издания, преиздания и допечатки на романа „Под игото“ от Иван Вазов за период от 125 години, макар и мозаeчно, дават възможност да се проследят промените в издателските практики, настъпили под влияние на пазара. Анализът е изграден върху най-интересните трансформации в различните издания, които предизвикали оживени дискусии и вълни от възмущение. Акцентува се върху тях като издателски факт: в единия край на ценностната скала е канонизацията на романа и непреходното му значение за българската литература, а в другия – смущаващи издания, които подменят Вазовия текст. Романът има и различна символична стойност в различните видове издания, което повдига въпросите за професионализма на издателите, за приоритетите им и за позицията им какво е книгоиздаването – бизнес или бизнес с културна мисия.

Ключови думи: книгоиздаване, литературна класика, история на книгата, книгознание, бизнес.

 

          Изложбата „Дългият път на първия български роман – 125 години от първото самостоятелно издание на „Под игото“, която Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ подготви и представи в края на миналата година, разкри пътя на романа в цялото му многообразие и се опита да даде отговор на въпроса защо 125 години след първото си самостоятелно издание „Под игото“ е определян като най-българския роман.

          Още в началото трябва да направим уговорка. В хода на анализа са обособени няколко тематични линии, като в някои от тях проблемите се разглеждат компактно и обобщено, а върху други е поставен акцент. Изхождаме от постановката на Робърт Дарнтън [1], че „книгите не признават нито езикови, нито национални граници и […] отказват да се побират в границите на една дисциплина, когато са третирани като обект на изследване. Нито история, нито литература, нито икономика, нито социология, нито библиография могат да оценят правилно всички аспекти от живота на книгата“. Основният акцент е поставен върху книговедския анализ на пътя на „Под игото“ както в контекста на различни културно-исторически периоди, така и в контекста на различни издателски стратегии.

          Ще започнем с кратка литературноисторическа фактология. Има още

Публикувано в Печатно книгоиздаване, Статии | Коментирайте