За да разгледаме някои от най-важните аспекти на новата книжна икономика, трябва преди всичко да си припомним съдържанието на понятието икономика. В един от най-авторитетните днес онлайн икономически речници AMOSweb [1] намираме кратко, но изчерпателно описание:
ИКОНОМИКА: Система на производство, разпределение и потребление на стоки и услуги, които обществото използва за решаване на проблема с недостига. Основната задача на една икономика е да трансформира ресурси в полезни стоки и услуги (акт на производство), а след това да разпространява или разпределя тези продукти за полезна употреба (акт на консумация). На практика всички икономики изпълняват тази задача чрез комбинация от решения, продиктувани от доброволния обмен на пазара или от правила и разпоредби, наложени от държавата. [2]
Без никакво преувеличение можем да кажем, че от половин век насам системата на производство, разпространение и потребление на книгата е претърпяла революционна промяна.
Производство
Цифровизацията изцяло променя не само полиграфическите технологии и машини, но и трудоемката, скъпо струваща предпечатна подготовка (филми, плаки, монтажи и пр.), която завишаваше крайната цена на книгата, особено при по-малките тиражи. Създаването на така наречените настолни издателски системи [3] също облекчава тази част от издателския процес, но му предоставя нови възможности за иновативни решения при оформлението на книгата. Вероятно няма утвърден издател (в т.ч. и български), който да не е ползвал първата от най-разпространените настолни системи PageMaker [4], пусната на пазара още през далечната 1985 г. При всичките ѝ недостатъци от днешна гледна точка, за времето си тя предизвика истинска революция и постави основите на технологично усъвършенстваните през следващите десетилетия издателски софтуерни приложения като Corel Ventura, Adobe PageMaker, Adobe InDesign, QuarkXPress, Microsoft Publisher, Apple Pages, Xara Page & Layout Designer, Scribus, Tex, LaTex и др. Без възможностите на дигитализацията подобен софтуер, позволяващ едновременно поставяне на текст, редактиране, избор на шрифтове и форматиране, съвместимост и използване на „редактори“ на изображения, диаграми, сложни формули и други визуализирани съдържания, не би бил възможен. Невъзможна би била и появата на e-book, чийто първообраз са дигитални копия на вече съществуващи „книжни“ заглавия [5].
В рамките на това изследване не е необходимо да доказваме колко голяма е тази крачка за производството на книги в световен мащаб, тъй като практическото приложение и ползване на цифровите технологии вече е повсеместно. Но трябва да обърнем внимание на един важен не само от икономическа гледна точка факт: въвеждането на настолните издателски системи и дигиталния печат направиха възможни заглавията с нисък тираж, които по правило са неконкурентоспособни, но важни за науката и знанието книги, предназначени за тесен кръг от специалисти. В миналия век голяма част от тях се разпространяваха като труднодостъпни циклостилни издания. Днес те не само се отпечатват, колкото и скромен да е тиражът им, но и се предлагат както в големите търговски сайтове, така и в уважаващите себе си библиотеки. Противно на очакваната икономическа логика (при значителното поевтиняване на разходите за отпечатването) цените им остават високи – въпрос, който ще разгледаме по-нататък.
Новите технологични решения родиха още един феномен на дигиталната революция, който придобива популярност в университетските издателски практики, ангажирани с отпечатването на профилирани лекции, научни изследвания, академични годишници, дисертационни трудове, студентски публикации и пр. Това е така нареченият печат при поискване (print on demand /POD/) [6], осигуряван от специализирани фирми, поддържащи възможно най-ниски цени за отпечатване на нискотиражни заглавия заради собствено софтуерно ноу-хау и голям брой клиенти. Ще анализираме по-нататък отделно това сравнително ново явление в издателската индустрия, което несъмнено ще играе важна роля в новата книжна икономика – както по отношение на „старите прашни книги“, така и на е-book индустрията.
Очаквано, софтуерната революция доведе и до новите технологични решения в полиграфическата индустрия. Всеки, който е влизал в печатниците на ХХ век, ги свързва с огромните халета, шумните „двуетажни“ офсетови машини с наредени до тях роли или палетата с листова хартия. И, разбира се – с неповторимата миризма на мастилата и прясно отпечатаната хартия. Всичко това е вече минало за модерните дигитални печатници, които приличат по-скоро на добре подредени и чисти лаборатории. И макар офсетовият печат да е все още водещ за високотиражните книги (благодарение също на иновативни технологични решения и при него), не е далече бъдещето, в което той окончателно ще бъде заменен от дигиталния с изцяло автоматизиран процес на производство.
Разпределение
Книгоиздаването като всеки друг икономически отрасъл произвежда стоки, които предлага на пазара с цел да възстанови вложените в производството средства и да реализира печалба, която да реинвестира в следващи проекти. Книгата е особена стока – зад материалната ѝ обвивка се крие дух и познание, което може да достигне до всеки читател (потребител) по различни канали. Още с налагането на книгата като масов продукт издателите търсят специфичните си аудитории за всяко заглавие и подходящите за тях канали на информация, реклама, критическа оценка или откъс от съдържанието. Няма как да си представим маркетинга и търговията в книжния сектор, застинали в първата половина на ХХ век след „големия информационен взрив“. Може да се каже, че пред „разпределението“ на книгата като специфичен пазарен продукт почти изведнъж се появиха повече възможности, отколкото беше възможно да се осмислят и приложат ефективно в практиката. Информационно-търговските канали станаха толкова много чрез интернет и новите комуникационни мрежи, че вече обособените науки в книжния сектор едва смогваха в началото на процеса да констатират и анализират пазарната им резултатност. Появата на глобалните виртуални книжарници като Amazon.com, Barnes and Noble. com, The Book Shelf.com и др., доставящи книги и e-books почти до всяка точка на цивилизования свят, по принципа на доминото роди хиляди интернет търговци, повечето от които нямащи нищо общо с книгата, предлагащи я като телевизор, хладилник или ютия. Почти всички големи издателства и консорциуми също създадоха собствени сайтове за продажба на заглавията си, но не за да пренебрегнат книготърговците, а за да достигнат до аудитория, която е вън от чисто търговския интерес. Ако трябва да обобщим накратко – разпределението в книжния сектор продължава традиционното проучване на пазара по вече установени, но и нови принципи, възползвайки се от информационните канали на интернет и комуникационните мрежи. Благодарение на цифровизацията многократно бе увеличена ефективността на един от най-старите и най-важните инструменти в организацията на книжната индустрия – „Books In Print“ [7],информиращ целия сектор (в т.ч. търговците и потребителите) за наличните, изчерпаните и предстоящите да излязат заглавия. В световен мащаб се наложиха нови практики като дигитален маркетинг и дигитална книготърговия, които са обект не само на научни изследвания, анализи и прогнози, но се превърнаха и в университетски дисциплини в областта на книгоиздаването. Но скрепената от векове връзка между издател и търговец продължава да съществува и в много отношения е облагодетелствана от виртуалната книготърговия, която способства разпространението дори в географски райони, където преди време това е било невъзможно.
Друг обществено значим фактор за книжния сектор (откакто съществува книгата) са библиотеките, които благодарение именно на новите технологии отвориха широко вратите си към света – факт, който освен икономически измерения, има съществен цивилизационен потенциал по отношение на знанието и достъпа до него.
Потребление
Всъщност най-революционната, най-конфликтната и най-драматичната промяна в книжния сектор е в начина на потребление. Най-безспорната и най-оспорваната промяна! Но тя далеч не е свързана единствено и само с книгата или с е-book. Цифровите езици създадоха възможност за електронно преобразуване на всяка аналогова информация – знак, буква, текст, страница, изображение, звук, картина, филм и пр. На практика всеки физически обект и всяко съдържание стана достъпно на екран с десетки разновидности – от компютърния монитор до тъч-скрийна на таблета или телефона. Вече цяло поколение хора израсна и по-важното – беше възпитано от новите технологии, а не от училището – да чете и пише „на екран“, а не „от“ и „на“ хартия. Тук естествено възниква вечният спор – за яйцето и кокошката. Ако в началото е било словото (изговореното и чутото), какво се променя след появата на писмеността, ръкописите и класическия кодекс? Какви са последствията след изобретението на Гутенберг и превръщането на книгата в масов продукт и какви са след създаването на електронното писмо в дигиталната епоха и възползването на всички медии от него – в т.ч. и на книгата? Тези въпроси вълнуват повечето изследователи на книгата и новите медии. Независимо от разликата в подхода към тях и анализа им, общо е заключението, че всяка стъпка – от изговореното слово до мултимедийното му преобразяване в дигиталната епоха, води до радикални промени в комуникативния модел: от естествената ограниченост в рамките на малки или по-големи общности до технологичното му тваряне към всеки и всички, свързани чрез интернет в световната мрежа. Подобен качествен скок в историята на човечеството води след себе си не само до нарастване на количествените показатели на потреблението като двигател на икономиката, но и до социално-психологически промени, изискващи по-дълъг период на адаптация. Вероятно затова един от най-дискутираните въпроси през последните години е за вече променения „начин на четене“ (респективно „форма на познание“), рецепция, придобиване на знание и, съвсем не на последно място, духовно обогатяване. По-нататък ще потърсим отговор и на този най-сложен въпрос – относно качеството на четене от хартиената страница на книгата и от страницата на мултимедийния екран.
Но едно е ясно – дигиталното четене в световен мащаб е факт, с който книжната икономика се съобразява, независимо от крайно противоположните оценки за същността, последствията от безоценъчното му ползване и възможните отрицателни психологически ефекти върху сегашните и бъдещите „мрежови поколения“.
Невъзможно е обаче да се отрече факт, който скептиците за бъдещето на класическия Гутенбергов продукт по-скоро премълчават – четенето след големия информационен взрив многократно се е увеличило. Ефектът от това явление предвид масовостта и разнородността му тепърва ще получава точната си оценка. Но в глобален мащаб потреблението на книги се е увеличило, независимо от спорните въпроси за ефекта, ползите и вредите от „новото“ четене. За предстоящото определение на новата книжна икономика е важен фактът със знак плюс по отношение на четенето, независимо от формата и съдържанието му – следствие от завишеното потребление благодарение на новите технологии.
Нова книжна икономика – опит за определение
В изброените фактори, променили целия книжен сектор за по-малко от половин век, се съдържа основанието за преформулиране на понятието книжна икономика. Наричаме я „нова“, защото иновациите в книжния сектор не просто са доразвили и усъвършенствали съществуващите и движещи го икономически механизми, но са извикали на живот нови практики, несъществуващи до внедряването на цифровите технологии във всички области на производството и обществения живот. Технологичната революция предизвика необходимостта от изцяло нови знания и квалификации, както и адаптирането им към упражняваните от векове професии в книжния сектор – процес, изискващ време, средства, обучение и профилиране. Същевременно „страната на свободата Интернет“ постави на изпитание установени категории в общественото съзнание като автор, редактор, издател, литературен агент, книготърговец и пр. с опит (засега неуспешен!) да се игнорират институционалните звена при превръщането на написаното в публикация, книга и последващо предлагане на пазара, продажба и четене. Самопубликуването (self-publishing) е само едно от предизвикателствата на дигиталната ера, с което професионалният книжен сектор трябва да се справя. Разгорещеният днешен дебат за „истината“ и „пост-истината“ в интернет пространството няма как да заобиколи книгата, щедро експонирана в него. „Свободният“ достъп до съдържание чрез новите комуникационни технологии и мрежи се опитва да разколебае и установените законови норми на авторското право, регулиращи интелектуалната собственост. На лице са редица фактори, довели до критична необходимост от преструктуриране на класическия книжен сектор за съхраняването на традиционния му потенциал, обществена полза и конкурентоспособност в новата технологична и икономическа среда. Но за да оцелее книгата в нейните вчерашни, днешни и бъдещи превъплъщения, не трябва да се игнорира уникалността ѝ като продукт (стока) и спецификата на нейната икономика. Иновациите във всяко друго производство следват естествените закони на търсенето и предлагането с оглед мотивиране на потребителя да закупи продукта „от ново поколение“, който е по-съвършен от стария, спестява разходи при употребата му и пр. Книгата, освен пазарната си, има неизмерима обществена и цивилизационна стойност. От Гутенберг насам, независимо от превръщането ѝ в продукт за масова употреба, тя изпълнява и тази най-важна своя функция като фундамент на знанието, духовния опит и просперитета на човечеството. Т.е. – следвайки логиката на естествените пазарни механизми и в новите условия, книжният бизнес неизбежно ще изпълнява исторически наложените му отговорности.
Като използваме цитираната по-горе кратка дефиниция и я преформулираме по отношение на книжния сектор в дигиталната епоха, определението за нова книжна икономика би изглеждало така:
Система на масовопроизводство, разпространение [8] и потребление на традиционни (хартиено-мастилени) и електронни (вкл. и аудио-) книги чрез използването на:
- съществуващи, нови и бъдещи иновативни технологии;
- класически и дигитални, интернет базирани форми на организация, маркетинг, реклама и търговия;
- налични или новосъздадени комуникационни канали в световната информационна мрежа за предоставяне и ползване на съдържание, обратна връзка и оценка;
- дигитализация за съхраняване, разпространение и улеснен достъп до човешкото знание, култура и духовност, запазени на хартиени или други материални носители
и услуги, които обществото използва за решаване на проблема с недостига на компетентности при прехода от икономика на потреблението към икономика на знанието.
С всички свои несъвършенства този опит за формулиране на понятието нова книжна икономика най-малкото създава сравнително устойчива основа както за анализ на съществуващите практики в днешния книжен сектор, така и за сравнително обективна оценка на тенденциите в различните процеси, протичащи в него – от чисто пазарно ориентираните до интегрираните с обществения интерес.
Предмет на това изследване не е икономиката на книгата въобще, а множеството предизвикателства и практически възможности, които цифровизацията предоставя на сектора. Следва да се открият пресечните точки на дигиталната икономика с неотменимите звена на книжната верига, без които тя би била прекъсната и книгата – обезсмислена не като медия, а като институция. По-важно е да се изяснят не толкова икономическите ползи или вреди от въвеждането на новите технологии, колкото промените, които те налагат в целия книжен сектор и го водят към обновление и неизбежно преструктуриране. Утвърдените класически професии в него като автор, издател, редактор, коректор, дизайнер, печатар, търговец, библиотекар и др. са доста разколебани в дигиталната икономика и все още търсят в нея своя най-адекватен нов профил. Крайното звено в книжната верига, обаче, си остава непроменено, откакто е сътворена писмеността и създадена книгата, независимо от технологичните революции. Това е читателят, без който не би съществувала нито една от споменатите по-горе професии. Ако проследим процеса от изобретяването на печатната преса до полиграфията и книгоиздаването като индустрии, ще се убедим, че с нарастването на грамотността пропорционално се увеличава количеството на потребителите на печатното слово (книги, вестници, списания). От друга страна, самото то формира грамотност – служи за обучение, придобиване на знания и изграждане на национална и социокултурна идентичност. Т.е. и двете икономически линии – търсенето и предлагането – се пресичат в обществения интерес за по-добра информираност, квалификация и способност за взимане на отговорни решения.
Книгата в продължение на векове е основният медиатор между отделната личност, различните социални групи и обществото като цяло. Тя възпитава и обучава, съхранява паметта на човечеството, служи едновременно на духовния и материалния свят. Тя е била, е и ще бъде (независимо от формата си) главният носител на знание, което от своя страна се превърна в основа на новата икономика. Не случайно я определят като „икономика на знанието“. Един от най-известните ѝ анализатори Дон Тапскот [9] в култовата си книга „Дигиталната икономика“ я определя така: „Новата икономика е икономика на знанието. Информационната технология спомага изграждането на икономика, основана на знанието. Но независимо от възхода на изкуствения интелект и други „технологии на познанието“, знание се създава от хората, работещи в сферата на знанието (професионалисти и технически специалисти, понастоящем превишаващи работещите в промишлеността в съотношение почти три към едно) и от потребителите на знание“ [10].
Светът от средата на ХХ век вече не е същият. Научно-технологичният скок създаде кризисен дефицит на нови квалификации в глобализиращата се икономика. Рязко се увеличи стойността на знанието като движещ фактор на икономическия растеж. Осъзнаването и осмислянето на този феномен послужи за основание анализаторите да заговорят за нов тип икономика, в която интелектуалният принос в производството се оказва решаващ за рентабилността и бъдещото му развитие. Още през 1962 г. австрийско-американският учен Фриц Махлуп [11] за първи път свързва концепцията за „новата икономика“ именно със знанието. В споменатия труд Дон Тапскот изтъква, че доскорошните понятия за икономическа състоятелност и просперитет на една фирма са претърпели коренна промяна и че вече не се измерват с количеството и стойността на материалните активи, а с интелектуалния потенциал и добавената стойност от труда на нейните висококвалифицирани специалисти [12]. Независимо че примерът му е свързан с една от най-бързо развиващите се софтуерни компании в света – „Майкрософт“, неговото заключение може да се отнесе към цялата нова икономика. Един от признаците ѝ е, че от няколко десетилетия насам в световен мащаб прогресивно нарастват инвестициите в знание за сметка на същите в основни фондове. Според статистика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)[13] през 90-те години съотношението между тях е средно 3,4% срещу 2,2%, което се запазва като трайна тенденция през последното десетилетие на ХХ век. В този аспект е важно още едно уточнение в исторически план, което прави руският учен В. Л. Макаров в статията си „Икономика на знанието: уроците за Русия“ [14]: „От цялото количество знания, с което разполага човечеството, 90% е получено през последните 30 години, а 90% от общия брой учени и инженери, подготвени през цялата история на цивилизацията, са наши съвременници“.
Ако обобщим фактите и заключенията, цитирани по-горе, ще се съгласим, че те свидетелстват за революционния преход от икономика, основаваща се на използване на природните ресурси, към икономика, чийто фундамент е знанието. Като динамично-променяща се глобална практика, също така динамично е и нейното анализиране и осмисляне. Не са малко икономистите, които се опитват да я формулират, а с това и да очертаят бъдещите посоки на развитието ѝ.
Доколкото новата книжна икономика е част от глобално протичащите процеси и е пряко засегната от тях, следва да обърнем внимание на едно теоретично разделение на икономиката на знанието и знанието в икономиката, на което ще се спрем по-детайлно в прегледа на ролята на държавата в новите процеси. Димитър Иванов – млад български икономист, в чиито интереси е Япония като страна, просперираща в голяма степен благодарение на методичното прилагане на икономиката на знанието от десетилетия насам, уточнява: „Важно е да се въведе разграничение между това, което се нарича „информационна икономика“, от една страна, и „икономика на информацията“, от друга. Икономиката на информацията, или икономиката на знанието, е това, което редица автори схващат като новия тип икономическа система, основана на висококачествено образование, което не губи институционалната си подкрепа в рамките на целия живот на индивида. По думите на Рейко Косуги и Акийоши Йонезава, „образованието и тренингът играят повече от всякога значима роля в успеха или провала на националната икономика“. Чрез лонгитюдни изследвания в Япония отдавна е установено, че икономическият растеж и образованието са в положителна корелация. Също така, образованието като жизненоважен фактор за взаимодействие между индивидите е онова, което осигурява интердисциплинарна и интерорганизационна среда, позволяваща въвеждането на иновации на всички нива. В този смисъл, икономиката на знанието в Япония би могла да бъде налице само при наличието на едно високообразовано общество, реализирано чрез преустройство на университетската система и насърчаване на предприемачески и иновативни нагласи от страна на правителството“ [15].
Съвременната наука „Икономика“ ни казва, че тя много по-малко се занимава с приходи и разходи, отколкото с процесите на мотивиране, мотивация и решение на потребителя в традиционната и дигиталната пазарна среда. Глобализацията на индустриите (в т.ч. и книжната), започнала още преди цифровата революция, всъщност утвърди своите перспективи чрез нея. Информационно-комуникационните технологии позволиха достигането до пазари, които довчера са били невъзможни или силно ограничени. Възможностите за мигновена информация, за бърз анализ и оценка на евентуални партньори и инвестиции, за ползване на по-евтина работна ръка и данъчни облекчения с осигуряване на икономически ползи на чуждестранните партньори и страната, в която те осъществяват дейността си, се оказаха решаващи в полза на глобализацията. Светът, или „глобалното село“ на Маршал Маклуън, отиде много по-далече от футуристичните му виждания за влиянието на новите медии. Дори и в най-детайлните си анализи и предсказания той не е могъл да си представи каква икономическа мощ ще имат най-новите (засега!) медии върху бизнес-моделите на ХХІ век, проекция на революционната промяна в цялата, битуваща от векове, икономика на ресурсите.
При осъзнаването на икономическата парадигма относно ресурсите като непродуктивна при нарастващото им изчерпване и заплахата за цялото човечество да унищожи гостоприемния си дом Земята, единствената алтернатива в глобален мащаб се явява знанието като ресурс, който не е бил достатъчно използван по едни или други причини досега. Трябва да сме далеч от очакванията, че икономиката най-накрая е оценила духовния потенциал на човечеството – нищо подобно: всяка парадигма важи до нейното неизбежно изчерпване – като узаконено правило, финансов резултат и перспектива. Една кратка ретроспекция показва какво е било отношението към първите изобретатели в Англия още преди индустриалната революция – наричали са ги мошеници, които искат много пари за приумиците си. Днес световната икономика се ориентира към експлоатация на знанието като основен ресурс, не защото природните ресурси са свършили, а защото в „глобалното село“ вече не може да се скрие прекомерното им ползване за икономически облаги в противовес на общия интерес на човечеството. Но пазарната икономика, която (за добро или лошо) движи нашата цивилизация, е така устроена още от времето на Адам Смит, че да се пренастройва възможно най-бързо към иновациите, поддържащи баланса между търсенето и предлагането.
Новата икономика се роди не от нещо друго, а от промяната на общественото съзнание въз основа на новите знания. Без да изменя на пазарната си същност, тя се стреми да промени индустриалната парадигма в посока на по-пестеливото използване на природните ресурси и щадене на околната среда. А това би било невъзможно, ако своевременно не се бе насочила към по-ефективните ресурси на човешкия интелект. В този процес на преход основният двигател на промяната е генерирането на знание във всички икономически звена – от маркетинга и производството до предлагането и потреблението. Книгата във всички свои битности (като класически кодекс или дигитален продукт) си остава най-големият и най-разпространеният генератор на познание. Този факт сам по себе си ѝ отрежда водеща роля в икономиката на знанието и от това доколко бързо и адекватно тя се адаптира към новата среда, обществени потребности и цели, в голяма степен зависи не само собственото ѝ бъдеще, но и посоката на развитие за цялата ни цивилизация.
От „глобалното село“ до глобалната икономика на знанието
Култовата фраза на Маршал Маклуън „средството е съобщението“, която в продължение на няколко десетилетия преобърна представите ни за същността, конвергенцията и въздействието на медиите върху целия социален спектър на съвременното общество, предвиждаше влиянието на новите технологии и върху практикуваните от векове икономически модели. Появата на интернет не като изобретение, обслужващо ограничен брой хора с определени научни интереси, а като широка, простираща се върху целия свят, платформа за мрежова връзка между отделни хора, общности, компании от индустриите и пр., на практика даде ново измерение на футуристичното послание на Маклуън. Интернет и технологичното му усъвършенстване, освен че създаде „безграничната свобода“ за контакти, споделяне, четене, писане, творене, публикуване, обсъждане, оценяване, някак неусетно отговори на потребителските желания, мотивации и търсения и създаде търговска среда, непозната от предишните практики – мигновен достъп до желаната услуга, стока – в т.ч. и книга. Сайтовете за интернет продажби (dot. com) са факт и няма как да се отрече нарастващият им икономически дял с всяка изминала година. Но би било наивно да приравним великото човешко завоевание интернет+световна мрежа с икономическата рентабилност на дигиталната търговия (включително и тази на Amazon.com по отношение на книгите). Интернет създаде възможност за нов тип организиране на съвременната цивилизация – мрежовото общество, за което не съществуват граници, наложени авторитети, диктати, ограничения в свободата на себеизразяване, мотивация или воля. Ако през 1995 г. в целия свят ползващите интернет са наброявали едва 10 млн. души (по-малко от 1%), днес те са над 3,5 милиарда, т.е. около 40% от населението на Земята! [16]
Фиг. 1.
Т.е. само за 10 години броят на интернет потребителите се е увеличил 40 пъти и продължава да расте! Погледнато исторически, това е феномен, който няма аналог в технологичен, социално-психологически, политически и икономически план. Революционният скок в ИКТ [17] сектора води до радикални промени в живота както на отделния човек, така и на човечеството като цяло. Изграждането на мрежовото общество само по себе си е революционен акт, изпреварващ установените представи и практики за световно устройство и ред, които на днешните млади поколения със сигурност им изглеждат вече архаични. С утвърждаването на интернет като универсално социално пространство за свободни комуникации рухна още един мит, упорито насаждан в края на миналия век – за разрастващата се алиенация в информационното общество. Случи се точно обратното – в световен мащаб виртуалните мрежи съдействаха за изграждането на съвсем реални групи по интереси и общности на хора от цял свят, обединени от научно-изследователски или емпирични цели. Да не говорим за глобалното разрастване на социалните мрежи като „Фейсбук“ и „Туитър“, надминали и най-оптимистичните представи за комуникативните възможности на интернет. Отделен е въпросът за качеството и целите на общуването (особено в социалните мрежи), но това е тема на последващ анализ. Важен е фактът, че информационно-комуникационните технологии подпомагат вътрешно-социалното взаимодействие в общество без граници и създаването на междуличностни мрежи, което от своя страна е най-мощното оръжие срещу обществения застой, социално-политическата апатия и отчуждението. Извънредно динамичният процес на превръщането на интернет в мощен цивилизационен двигател е тема на редица научни изследвания, чиито автори са принудени до самото им завършване да догонват случващото се в световната мрежа. Споровете за ползите и вредите от интернет постепенно заглъхват, защото и потребителите, и експертите споделят мнението, че интернет е „средството“ и е въпрос на личен избор кой, за какво и как ще го ползва.
Ако продължим по-нататък и перифразираме прозрението на Маклуън, т.е. интернет е съобщението, и се опитаме да прозрем посланието, съдържащо се в него, ще стигнем до извода, че човечеството е разчело поредния цивилизационен „код“ на бъдещето си. Впрочем най-синтезирано това е изразено от световноизвестния социолог Мануел Кастелс [18]:„Интернет – това е комуникационната среда, която за първи път направи възможно общуването на много хора с много други по всяко време и в глобален мащаб. Ако разпространението на печатните издания е довело до създаването на това, което Маклуън нарича „галактика на Гутенберг“, днес ние пристъпваме в новия свят на комуникациите – галактиката Интернет“ [19]. Кастелс прави много точна аналогия между електричеството и съвременния интернет като „двигателни сили“ на индустриалната и информационната революция. „Интернет – пише той, – е продукт на своето време. Ако информационната технология е днешният еквивалент на електричеството в епохата на индустриализацията, то съвременният интернет може да се оприличи на енергийна система, снабдена с електродвигател, защото е способен да доставя „информационна енергия“ за които и да е сфери на човешката дейност. Ако в миналото новите начини на производство и разпределение на електроенергията успяха да превърнат промишлените предприятия и големите корпорации в организираща основа на индустриалното общество, то днес интернет и неговите мрежи са технологично-организационната основа на информационната епоха“ [20].
В книгата си „Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета“ [21] Джеймс Д. Гуортни и Ричард Л. Строуп пишат: „Цялата икономическа теория се основава на постулата, че промените в стимулите влияят върху поведението на хората по предсказуем начин. Личните ползи и разходи влияят върху нашия избор. Ако ползите, извличани от дадена възможност, нараснат, хората по-сигурно ще избират именно нея. Обратно, ако се повишат личните разходи, свързани с дадена възможност, хората ще са по-малко склонни да я изберат. Този основен постулат в икономиката е мощно средство, защото приложението му е много широко. Стимулите въздействат на поведението ни в практически всички страни на живота ни – от пазарната дейност, през домакинството, до политическите избори, които правим“ [22].
В икономиката, както е известно, никога не остава празна ниша. Новите стимули на потребителите трябва да бъдат осъзнати, диференцирани и осигурени с нови технологични решения, които да ги задоволят и увеличат търсенето. Зад всичко това, което е на повърхността на икономическия интерес и просперитет на новите индустрии (включително и книгоиздаването), стои наглед „невидимата ръка“ на интернет в промяната на водещите доскоро икономически модели. Анализирайки структурата и възможностите на мрежите в тази „нова галактика“, Кастелс стига до извода, че те за първи път в новата си роля може радикално да променят установения от векове вертикален модел на управление на икономиката и обществото. Тяхната многократно по-голяма гъвкавост от съществувалите в миналото бизнес мрежи и способността им бързо да се саморегулират с оглед на поставените цели не само разколебава традиционно-йерархичната структура на организация, но дава зелена светлина на хоризонталния модел, доказващ вече и на практика по-голямата си креативност и добавена стойност. „По такъв начин – продължава той в книгата си „Галактиката Интернет“, – новата икономика съществува, но тя е свързана не с виртуализацията на бизнеса, а с промяната на формата и начина на работа във всички негови сфери за сметка на използването на знанието, комуникационните технологии и мрежите като организационна основа. Интернет не е просто поредната техническа новина или технология. Интернет е ключовата технология на информационната епоха. Той въплъщава културата на свободата и личното творчество в същността си на извор както на новата икономика, така и на обществения напредък, основан повече на промяната в човешкото съзнание, отколкото на засилването на държавната власт“ [23].
Наблюденията на това изследване ме убеждават, че гледните точки на социолозите относно новите технологии и практики са по-близо до промените в културните парадигми за книгата и книжния сектор, отколкото тези на авторитетните съвременни икономисти. Оказва се, че те са заети повече с глобалните въпроси на макроикономиката, особено след световната криза в началото на новия век (2007-2009). Във фокуса на изследванията им „новата книжна икономика“ е по-скоро екзотично допълнение към всеобщите процеси. За нас е важно да разберем (не само в икономически смисъл) дали практикуваните нови технологии в книжния сектор създават добавена стойност и каква е тя. Съществуват ли рискове (и кои са те) пред икономиката на знанието, генетично свързана с новата книжна икономика и техния посредник – дигиталното off-line или on-line превъплъщение, призвано в същността си да учи, възпитава и разширява периметъра на човешкото познание.
Бележки:
[1] ECONOMY, AmosWEB GLOSS*arama. [21.02.2019].
[2] Пак там.
[3] Настолната издателска система (НИС, на английски: Desktop Publishing) е софтуер, който се използва за оформление и подреждане на текстове и изображения за печат на различни рекламни материали като например брошури, а също и на книги, вестници, реклами и листовки (Уикипедия. [21.02.2019]).
[4] PageMaker e софтуер, разработен от компанията Aldus Corporation първоначално за компютър Apple Macintosh, а през 1987 г. и за PC с Microsoft Windows 1.0. Платформата е разработена чрез използване на създадения от Adobe Systems език на описание на страницата PostScript и от 1994 г. е усъвършенствана заедно с Аldus.
[5] За „родител“ на електронната книга се счита американският студент в Илинойския университет Майкъл Стърн Харт, който използвал достъпа си до свръхмощния за времето си компютър Xerox Sigma V и създал първия електронен вариант на „Декларация на независимостта“ през 1971 г. С това поставил и началото на проекта „Гутенберг“ за дигитализиране на голям брой книги и свободен достъп до тях чрез интернет.
[6] По правило големите университети по света имат собствени издателства (Oxford University Press, СУ „Св. Св. Климент Охридски“ и др.), тъй като имат отдавна завоювани пазарни ниши. По-малките университети не биха могли да поддържат без финансова подкрепа собствени издателства и затова се ориентират към POD. У нас, за съжаление, тази издателска иновация все още няма почва и университетското книгоиздаване е в състояние на „самооцеляване“, което най-често го принуждава да изневерява на профила си.
[7] Каталог с наличните на пазара заглавия и тези, които са под печат.
[8] Терминът „разпределение“ е заменен с „разпространение“, който е по-подходящ за книжния сектор и включва не само комерсиалното разпределение, но и попълването на библиотечните и читалищни фондове.
[9] Дон Тапскот (Don Tapscott) е канадски учен (род. 1947 г.), професор по мениджмънт в университета в Торонто, доктор на юридическите науки, независим консултант, главен изпълнителен директор на „Тапскот груп“. Той е един от най-влиятелните визионери в света в сферата на дигиталните технологии. Автор е на множество книги, сред които бестселъри като пророческите „The Digital Economy“, „Net Generation“ и др.
[10] Tapscott D. The Digital Economy. Anniversary edition: Rethinking Promise and Peril in the Age of Networked Intelligence (Kindle Edition). McGraw Hill Education, 2015, с. 55.
[11] Фриц Махлуп (Fritz Machlup – 1902-1983) – австрийско-американски икономист, чийто основен труд „The Production and Distribution of Knowledge in the United States“ (1962) представя концепцията за информационното общество. До смъртта си работи над фундаментален труд с общо заглавие „Knowledge: Its Creation, Distribution and Economic Significance“.
[12] Tapscott D. Цит. съч., с.57-58.
[13] Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е международна икономическа организация на развитите държави (34 страни членки) с цел стимулиране на икономическия прогрес и световната търговия.
[14] Макаров В. Л. „Экономика знаний: уроки для России“. Вестник Российской Академии наук, 2003. Т. 73, № 5, с. 450.
[15] Иванов, Д. „Епистемологически аспекти на постмодерната икономическа парадигма„. [21.02.2019].
[16] Internet Users. [21.02.2019].
[17] Информационни и комуникационни технологии (ИКТ).
[18] Мануел Кастелс – социолог и преподавател в университета в Бъркли, Калифорния, директор на междудисциплинарния Интернет институт към Свободния университет в Каталония, автор на повече от 20 книги.
[19]Кастельс, М. „Галактика Интернет“, „У-Фактория“, Екатеринбург, 2004, с. 9.
[20] Кастельс, М. Цит. съч., с.11.
[21] Професорите по икономика Джеймс Д. Гуортни и Ричард Л. Строуп са членове на дружеството „Монт Пелерин“, международна организация на икономисти. Те са съавтори на редица икономически трудове и учебници.
[22] Гуортни Д., Строуп Р. „Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета“. Институт за пазарна икономика, С., 1994, с. 7.
[23]Кастельс, М. Цит. съч., с. 4.
Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.