Домът на киното представя София филмфест за учащи с филма „Хана Аренд” на 05.05.2014 г., 18:30 ч.
Хана Аренд
(1906-1975)
Продуценти: Heimatfilm, Les Productions de l’Amour Fou, MACT Productions, Sophie Dulac Productions, Metro Communications, ARD Degeto Film, Bayerischer Rundfunk, Westdeutscher Rundfunk – Германия-Люксембург-Франция, 2012, 113 мин.
Разпространител: The Match Factory, Арт Фест
Режисьор: Маргарете фон Трота
Сценарий: Маргарете фон Трота, Пам Кац
В ролите: Барбара Зукова, Джанет МакТиър, Юлия Йенч, алекс Милбърг
Награди и номинации: Валядолид 2012 – Най-добър филм; Талин 2012 – Номинация за Голямата награда; Токио 2012 – Номинация за Голямата награда
Откъс от филма „Хана Аренд“ на Маргарете фон Трота , 2012 г.
Филмът показва един изключително труден епизод от живота на интелектуалката Хана Аренд (1906-1975) – автор на „Произход на тоталитаризма” (1951 г.) и „Човешката ситуация” (1958 г.) – произведения, които я поставят сред най-влиятелните философи на ХХ век. Родена в Германия, преживяла концентрационните лагери и установила се в Съединените щати, немската мислителка от еврейски произход предлага на списание „Ню Йоркър” да отрази процеса срещу члена на СС Адолф Айхман, състоял се през 1961 година в Йерусалим. За нея това е начин да се изправи срещу страховете си и да изпълни дълга си както към тези, които са намерили смъртта в машината за унищожение на Хитлер, така и към цялото човечество. Изхождайки от наблюденията си по време на процеса, тя развива тезата, че изворът на злото е отказът от мислене и въвежда понятието „баналност на злото”. Философският ѝ подход обаче не е разбран навреме и сред евреите от цял свят се надига вълна на негодувание срещу това, което те привиждат като оневиняване на престъпника.
Да се направи кинематографично произведение за персонаж, който се изявява единствено чрез мисъл е предизвикателна задача за всеки режисьор. Филмът се опитва да я разреши, като използва реминисценции от младостта на Аренд – връзката ѝ с големия немски философ Мартин Хайдегер, отхвърлен от академичните среди след войната заради асоциирането му с нацисткия режим. Спомените от разговорите с него ѝ помагат да анализира, от една страна, мотивите на Айхман и от друга – собственото си поведение по време на скандала около публикацията ѝ в „Ню Йоркър”. Тези сцени служат на зрителите по същия начин – чрез тях те „влизат” в мислите на героинята.
Режисьорката на филма Маргарете фон Трота изгражда един поразително човешки образ на голямата мислителка – виждаме Хана Аренд като любяща съпруга, емоционална жена, вярна приятелка, внимателна към хората около себе дори в прищевките им. Основание за такава интерпретация се съдържа в теоретичните ѝ трудове, в които писателката защитава тезата за обединение на чувство и разум, отхвърляйки хилядолетното им противопоставяне, залегнало в западната философия. Играта на Барбара Зукова е деликатна, нюансирана, но пълна с енергия, без да си поставя за задача да имитира истинската Аренд, опирайки се на архивни записи. Вместо това персонажът се основава на наследството, оставено от нея, на житейските ѝ решения.
Маргарете фон Трота не избира за първи път Зукова за роля от този ранг. През 1986 година актрисата изиграва Роза Люксебмург в едноименния филм. Интересът на Трота към темата за жените и мястото им историята може да бъде разпознат и в „Розенщрасе” от 2003. Филмът разказва за Протеста от Розенщрасе през 1943 година, в който участват жени от арийски (според нацистката номинация) произход срещу депортирането на техните съпрузи или близки евреи. В този филм, както и в „Хана Аренд”, Маргарете фон Трота развива подтемата за личния избор и отговорността на индивида. Като представител на течението Ново немско кино от 80-те, тя определя централно място на обществените проблеми във киното си.
Източник: Дом на киното