Университетът без книги и учебници, носещи логото на неговото издателство, е немислим. Ако университетът се откаже от своята издателска дейност, това значи, че той се отказва доброволно от своя институционален авторитет и престиж. Така се намалява възможността учените да оказват влияние върху това, което се публикува, и следователно върху това, което се чете. Университетските издателства дават възможност да се повиши качеството на публикуваното след богат диалог, който се активира между учените.
Говорейки за университетско книгоиздаванеу нас [1], трябва да отбележим, че повече от двадесет години то е в криза. Всъщност кризата се настанява в университетското ни книгоиздаване още от самото му масово появяване след 1989 година. И за да не съм голословна, ще щрихирам няколко основни проблема.
Първият и може би основен проблем се състои в структурата на университетското издателство и в неговия статут. Като част от университета, чието име носи, издателството е важна академична единица от институцията и трябва да се стреми да се придържа максимално към интелектуалните цели на института си и да бъде проводник на научни идеи. Обикновено университетът пропуска културното и образователното значение на своето издателство. За съжаление, не е определен и правният статут на университетското издателство – то се обозначава като типово структурно подразделение, което се разглежда или като обслужващо звено на университета (ШУ “Епископ К. Преславски” [2]) или като спомагателно звено на издателството към университета (УИ “Св. св. Кирил и Методий” [3]), без да се взема предвид факта, че в съвременните условия университетското издателство реално се явява едно от основните ядра на всеки университет. Проблемът е в липсата на желание у заинтересованите за промяна. Обикновено основната задача на университетските издателства у нас се свежда до обезпечаване на учебния процес с учебници и с нужния на университета документооборот, до отпечатване трудовете на преподавателския състав и в крайна сметка (с малки изключения) всичко стига до отчетността на изпълнението на годишния издателски план. Университетските издателства обикновено остават без ясна издателска политика и без пазарна ориентация, като не си дават сметка, че макар и университетски, те са част от родното книгоиздаване и че това е вид търговска дейност, която би могла да носи приходи и да подпомага утвърждаването имиджа на съответния университет.
Тук ще маркирам и втория проблем. Ръководството на университетското издателство се сменя през четири или осем години. Обикновено то се поверява на преподавател от ВУЗ-а, който е добър в своето професионално направление, но който най-често има отношение към книгоиздаването само и единствено като автор, поне до дадения момент, и е незапознат с проблемите и закономерностите в книжния бранш. Освен това липсата на реално функциониращ издателски съвет също оказва недобро влияние върху университетското книгоиздаване. Обикновено съставът на ръководството на университетското издателство се определя по квоти, представящи основните факултети на университета, и се утвърждава от академически съвет. Дейността му се свежда до обсъждане и приемане на издателските планове. (В скоби ще уточня, че университетското издателство не обявява конкурси за издаването на учебници, академични записки, конспекти на лекции и др. подобни. И още нещо: според мен, всяко заглавие, носещо логото на университетско издателство, трябва да бъде предхождано от авторски договор, предвиждащ и уточняващ авторския хонорар. А това в този тип издателства не се прави!) Предложените заглавия от катедрите и факултетите само се гласуват на издателски съвет. Ръкописите се обсъждат и приемат от катедрите на базата на две писмени рецензии, след това се гласуват на факултетски съвет, после се насочват към одобрение от издателския и академическия съвет и чак тогава постъпват за публикуване в университетското издателство. Предложените от факултетите заглавия съставят перспективния издателски план на университетското издателство, като финансирането им е изцяло от бюджета на университета. По този начин наличието на собствено издателство в университета не би могло да осигури необходимата литература за учебния процес, ако ръководството му не се интересува от естеството на издаваните книги и изисква само отчетност на общата издадена бройка заглавия. Пазарните отношения в бранша налагат университетското книгоиздаване да преразгледа икономическата си политика, да направи ревизия както на тематичните си планове, така и на баланса между приходи и разходи, от което биха имали полза и издателството, и университетът. Приходите от тези дейности биха могли да се реинвестират в университетското издателство, за да се изготвят необходимите рентабилни учебници. Това от финансова гледна точка би облекчило много всеки университет.
Сложен е и въпросът за качеството на издаваните с логото университетско издателство книги. Доколко те отговарят на нуждите на ВУЗ-а и студентите в него? Натъкваме се на пореден парадокс: при нарастващия обем на печатна продукция става все по-трудно да се намери нужният учебник. Няма да е преувеличено, ако кажа, че това се явява фатална последица от необсъждането на ръкописите и от неефективността на издателския съвет. Именно тук остро се усеща липсата на вътрешноиздателска рецензия, която да представя научната стойност и пазарната прогноза на заглавията, влезли в плана.
А тук неизбежно възниква нов въпрос: Кое е по-лошо у нас в момента – университетското книгоиздаване или университетското книгоразпространение? Правилният отговор е – и двете. Но лошото книгоразпространение е следствие от лошото като тематика и липса на ангажираност книгоиздаване. Вярно е, че университетските издателства нямат собствената свобода да избират авторите и заглавията си, че не са в състояние да инвестират необходимите ресурси в производството на търсени заглавия от страна на потребителите и в тяхното популяризиране. Но ако те имат волята и желанието, биха били в състояние да спрат миграцията на своите преподаватели към частните издателства. Еспертът по университетско книгоиздаване проф. Алберт Бенбасат в една от своите книги казва следното: “Редица авторитетни университетски автори отдавна не работят с тези издателства, болшинството от тях предпочитат да предоставят трудовете си на частните издателства, където те виждат свят значително по-бързо, в по-високи тиражи и най-важното – разпространяват се в цялата страна. Продукцията на българските университетски издателства се ограничава единствено до реализирането на плановете на съответните факултети […] Вместо да компенсират загубите с издаването на друга сериозна литература, която хем да подпомага учебния процес, хем да е с по-високо пазарно присъствие […], университетските издателства продължават да свиват тиражите и да не продават продукцията си” [4].
Факт е, че университетското издателство е задължено да издава заглавия, които не са рентабилни: тежки, научни, тясно специализирани монографии и още по-трудоемки, скъпи като полиграфическо изпълнение, финансово нерентабилни университетски (факултетски) сборници от конференции и кръгли маси. Но при съставянето и изпълнението на издателските планове и при определянето на тиражите на предстоящите заглавия приоритет трябва да имат тези заглавия, на които факултетите са признали статута на учебник и които са пряко свързани с нуждите на учебния процес. Подобен подход би донесъл приходи или най-малкото би компенсирал направените разходи по издаването на съответното издание. Наблюденията обаче показват друго – с приоритет от гледна точка на тираж се ползват сборниците. Какви са причините само можем да предполагаме. Обикновено за “големите” тиражи (до 300 бройки) се ползват услугите на външни печатници или на издателства-посредници между университетското издателство и печатницата. Естествено, това оскъпява крайната цена на продукцията и осигурява най-малкото работа или оборот на посредника. Спирам дотук с догатките… Факт е, че със завишената цена и тромавото съдържание сборникът-книга става съвсем непродаваем. Факт е също така, че в складовете на издателствата се трупа залежала и ненужна, но за сметка на това скъпа, продукция. Търговските обекти логично отказват да вземат книги, макар и на консигнация, които само ще запълват търговските им площи и няма да се реализират продажби. Така тиражът на този тип университетски книги е обречен още в самото начало. Но разходите по отпечатването им са направени и са тотално невъзвратими. Днес този проблем обаче има едно сигурно решение: издаването на електронни сборници или публикуване на материалите в сайта на издателството. Не е невъзможно? Някои колеги вече го правят.
За конкурентоспособност на университетските издателства на пазара не бихме могли да говорим. Търговският успех на един или друг университетски издателски проект зависи от размера на тиража и от времето, в което той се реализира на пазара. Ясно е, че не говорим за печалба. Причините са няколко. Преди всичко става въпрос за цената на книгата-стока. Всеизвестно е, че малките тиражи са с високи производствени (респективно и пазарни) цени. Това се налага от качеството на хартията и полиграфските материали. Университетското издателство не може да си позволи да спестява от редакционна подготовка на книгите. Правило тук е внимателната проверка на всеки ръкопис.
Ето и още един проблем: при внимателното вглеждане в каталозите или сайтовете на книжарници, поддържащи контакти с университетски издателства, се се натъкваме на достатъчно по брой идентични заглавия. Например:
-
“Фонетика и фонология” – Върбан Вътов, изд. на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”;
-
“Фонетика и фонология” – Радка Кърлова, изд. на ЮЗУ „Неофит Рилски“;
-
“Българска фонетика и фонология – въпроси и задачи” – Цонка Люцканова, изд. „Димант“;
-
„Учебник по фонетика на българския език” – Йордан Иванов, изд. на ПУ „Паисий Хилендарски”;
-
„Българска фонетика” – Димитър Тилков и Тодор Бояджиев, изд. „Абагар“, и т.н.
От какво зависи потенциалният клиент да купи точно нашата книга сред поне десетина едноименни на нея? Името на автора? Да, ако има изпит при съответния преподавател. Логото на издателството? Само при условие, че авторът е един от водещите университетски автори в страната. За съжаление, в издателските каталози преобладават заглавията, издадени с една основна цел: отчетност на университетските преподаватели и отчетност в годишната бройка на издателството.
Дотук се опитах да щрихирам някои основни проблеми в университетското книгоиздаване, които са част ежедневието на университетските издателства – икономически (висока цена, специализирана целева аудитория), субективни (непазарно поведение на автори и издатели, инерция в ръководството на издателството и във финансовия отдел на ВУЗ-а). Всички тези проблеми загатват отговора на въпроса защо университетската книга е неконкурентоспособна на пазара.
Бележки:
1. Според световната традиция на академично живеене университетът се мисли като единство на устна и писмена печатна комуникация между преподаватели и студенти, от една страна, и между университетската институция и останалото общество, от друга. Тоест собственоиздателската дейност на един университет се схваща като неотменима част от процеса на неговото обществено легитимиране и интегриране. За това виж: Бенбасат, Алберт. Годишникът на Софийския университет – начало на българското университетско книгоиздаване. // Печатни пространства и бели полета. Велико Търново, 2010, с. 207.
2. Електронен магазин на УИ „Еп. Константин Пресрлавски“ – Шумен.
3. Статут на университетски книгоиздателски комплекс “Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново.
4. Бенбасат, Алберт. Университетската книга на българския пазар. // Печатни пространства и бели полета. Велико Търново, 2010, с. 239 – 240.
Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.