Чупливо

Администратор

­

­

zp8497586rq
Публикувано в Премиери. Постоянна връзка.

Един коментар по Чупливо

  1. Премиерата на стихосбирката „Чупливо“ (юбилейна, антологийна, с „програмно“ стихотворение от 1977 година) беше среща с човека, когото отдавна не бях виждала, и с автора, когото отдавна не бях чела. Но тя ме върна и към поезията, която като че ли отдавна бях изоставила.
    И познатият текст ме развълнува наново, като за първи път:

    […]
    Ще кажа на татко… в ония години
    аз нито веднъж не отроних.
    Баща ми отдавна беше починал,
    почти не го помнех.
    […]
    Но свърши ли този живот и за мене
    и времето тръгне обратно,
    за всичко, за всичко до днес спотаено
    ще кажа на татко.

    Любимото ми стихотворение от Владо… Все с онази чуплива емоционалност, която излъчва цялото му писане и живеене. На поет.
    От премиерата запомних хубавата шега на Пламен Дойнов, който представи книгата с перифраза на Достоевски: че ако всички в руската литература са излезнали изпод шинела на Гогол, то поколението на пишещите от 90-те (малко преди и малко след) в българската литература са излезнали изпод одеалото на Владимир Попов – онзи добър човек и литературен покровител, който винаги може да те обгърне с топлината на своята грижа.
    Нека бъде честит!

Коментарите са затворени.