Мото на модераторите
„Има възраст, когато човек преподава това, което знае; после настъпва друга, когато преподава онова, което не знае: това се нарича търсене“ (Ролан Барт)
Мнозина преподават това, което знаят, малцина – това, което не знаят. Академичните титли не са свързани с упражняване на второто умение, защото то е нерегламентируемо. Превърне ли се в норма, спира да е търсене.
Модераторите на e-Scriptum са университетски преподаватели от втория тип – пребиваващи във възрастта на продуктивното незнание (независимо от биологичната си възраст) и преподаващи умението за търсене на знание, валидност и по възможност истина (отнасяща се до всички неочевидни обективности).
Възрастта, когато започваш да преподаваш онова, което не знаеш, е проява не на биологична, а на ментална зрялост. Тя на свой ред е привилегия не на ума в неговата техничност, а на мъдростта в нейната самокритичност.
Книготърсачката
-
Последни публикации
- Възможно ли е съвременното програмиране да постигне нови технологични възможности за преодоляване на недостатъците на физиологическата сетивност?
- Българското изобретение дигитална азбука „Булгарика“
- Едно момиче, което успя да промени света
- Литературата и войната: случаят „Походна войнишка библиотека“
- Творчески постижения, генеративен изкуствен интелект и личностното развитие на обучаващите се по философия в средните училища в България
- Българският символизъм
- Двойна премиера на академични книги
- Академичноприложни изследвания на детската мъдрост – възможни и реални
- Детски литературен фестивал
- Големият приятел на малкия принц
Последни коментари
Премиерата на стихосбирката „Чупливо“ (юбилейна, антологийна, с „програмно“ стихотворение от 1977 година) беше среща с човека, когото отдавна не бях виждала, и с автора, когото отдавна не бях чела. Но тя ме върна и към поезията, която като че ли отдавна бях изоставила.
И познатият текст ме развълнува наново, като за първи път:
Любимото ми стихотворение от Владо… Все с онази чуплива емоционалност, която излъчва цялото му писане и живеене. На поет.
От премиерата запомних хубавата шега на Пламен Дойнов, който представи книгата с перифраза на Достоевски: че ако всички в руската литература са излезнали изпод шинела на Гогол, то поколението на пишещите от 90-те (малко преди и малко след) в българската литература са излезнали изпод одеалото на Владимир Попов – онзи добър човек и литературен покровител, който винаги може да те обгърне с топлината на своята грижа.
Нека бъде честит!