Ким Тхуи, „Ру“, изд. „Колибри“, С., 2012
Изречено на френски, заглавието на тази малка книжка с нежна розова корица означава „поток“. Ако обаче го чуете на виетнамски, в ушите ви ще зазвучи люлчина песен. Така привидно простичката дума ru се оказва обща за две много различни и отдалечени една от друга култури. Западът и Изтокът обаче са сплели неделим възел в дебютната творба на квебекската писателка Ким Тхуи.
„Ру” е носител на множество международни отличия, включително престижната Награда на генерал-губернатора на Квебек. Българските читатели за първи път срещат авторката на книгата през изминалата есен в книжарница „Гринуич”, където успяха лично да чуят историята ѝ.
Ким Тхуи е родена в Сайгон, Южен Виетнам през 1968 година. Бурният политически период я посреща враждебно на белия свят и предопределя съдбата ѝ. Комунистическият терор на северновиетнамците не пощадява заможното семейство на писателката и го принуждава да емигрира. Ким Тхуи напуска родината си на борда на един от претъпканите с бегълци кораби, плаващи към друг не по-малък ад – малайзийските бежански лагери. В крайна сметка фамилията намира спокоен пристан в канадската провинция Квебек, където авторката създава семейство и днес има възможност да твори.
По същността си „Ру” представлява една нетипична автобиография. Трънливият житейски път на Ким Тхуи предполага горчива равносметка – опасение, което обаче не се оправдава. Най-ценното качество на творбата, според мен, се оказва именно позитивният ѝ заряд.
„Ру” е книга, която не печели одобрението, а сърцето ти. Преминава през теб бързо заради малкия си обем, но оставя дълбока следа. Красотата е гравирана на страниците ѝ със сърдечност, оптимизъм, лек хумор и ненатрапчива мъдрост. Авторката впечатлява особено със силата на духа си, като, въпреки всичко преживяно, не си позволява лукса да осъжда или да търси вина за трудностите, споходили нея и семейството ѝ.
Самата Ким Тхуи споделя, че никога не е мечтала да се изявява като писател. Всяка вечер, след като ресторантът, на който е била собственик, затворел врати, тя вадела тефтерчето си и правела списък с покупките за следващия ден. Един път просто обърнала листа и на гърба му започнала да записва прииждащите мисли и спомени – така, случайният порив родил първия ѝ роман.
Съчинени по този начин, отделните глави на „Ру” са стегнати и кратки и рядко надминават две страници. Всеки фрагмент е последван от бяло поле, което, в Дзен стил, е оставено на породените от прочетеното мисли.
„Ру” е книжният еквивалент на малкото лакомство. Доставя удоволствие на чисто емоционално ниво, без следа от претенциозност или претрупаност. Едно изящно напомняне, че всеки момент от живота ни съдържа урок и трябва не просто да съществуваме, а да тълкуваме миговете, ако искаме да разберем посланията им и да живеем пълноценно.
Забел: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.