Тери Прачет, „Шапка пълна с небе“, ИК „Вузев“, С., 2012
„Шапка, пълна с небе“ ми хареса. Безбожно много ми хареса. Вече рядко се издават книги, които те карат да се замислиш повече, отколкото да се замечтаеш. Рядко романът се озъбва, гълта те целия и те изплюва, чак когато си го свършил – добре сдъвкан, сглобен наново като голем от глина, същият, само че пó.
Историята за Тифани Сболки (втората от поредицата – миналата година излезе „Волният народец“), кланът Нак Мак Фигъл и един много, много стар страх (а дали?) е предназначена за деца, но за мен, като един вече подраснал, прочел не една и две книжки… беше освежаваща. Книгата не ми влезе под кожата – скочи в зениците ми, спринтира по очните нерви и плонжира директно в главния мозък.
Вярно, сюжетната линия на предпубертетното момиче, осъзнаващо себе си като млада дама в социалната среда на себеподобни, върви заедно с пренебреженията, дрязгите и момичешките групички, присъщи на възрастта. Но освен нея се развива интересният диалог между Първо-, Второ- и Третомислието на същата госпожица: „Тъжно ти е, но от друга страна си викаш „о, горката аз“, а от трета страна те е яд на мен, че не мънкам „няма, няма, горкинкото ми то“. Дай сега да си поговоря с това твое трето мислие, понеже искам да чуя момичето, което отиде на бой срещу кралицата на феите, въоръжено само с един тиган, а не на някакво хлапе, което хленчи и циври от жал за себе си…“ (с. 246). [1] Успоредно с това тече сюжетната линия „Внимавай какво си пожелаваш, може и да го получиш“ – това е, което роището предлага. На всичко отгоре върви червената нишка за приоритета на дълга над любовта – келдата Джийни, която за малко да остави „горката малка вещуря“ сама срещу древния ужас. И най-накрая се проявява идеята за предаването на щафетата през поколенията – от Баба Вихронрав (най-великата вещица, която планините са виждали от доста поколения насам) към Тифани… И така нататък… Но няма да разказвам книгата.
Има го и Другото. Хуморът. Пратчетовият хумор. Един неописуем стил, който те стиска за гърлото и не те пуска, докато не се разхилиш. На глас. На обществено място.
Ще завърша с един съвет. Иди в произволна книжарница, разлисти книгата на произволна страница, прочети я и ако не се разсмееш… Купи си ново чувство за хумор!
Бележки:
1. Баба Вихронрав към Тифани Сболки.
Забел: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.