Книга за художника (с и без кавички!) от Боян Биолчев
Боян Биолчев произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец. Авторът на „Амазонката на Варое“ е завършил полска филология в Ягелонския университет в Краков. През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедратпо славянски литератури в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 г. до 14 ноевмри 2007 г. е ректор на Софийския университет. Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на в. „Софийски университет“ (1980-1991), член на редколегията на сп. „Летописи“ (1991-1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „Литературен вестник“.
„Това е, от това започваш, помислих си аз, щом се замислиш за лицата на другите, започваш от колелце и чертички, от нищото, за да може след време да видиш лицето на плачещ мъж и без да разбереш за какво страда, да мислиш, че нито една черта в това лице не ти е непозната… От кой момент, след като си започнал вече да можеш, преставащ всъщност да виждаш?“ (Боян Биолчев)
Сборникът с разкази „Книга на художника“ от Боян Билочев съдържа десет разказа и две къси новели. При очертана самостоятелност на всяки текст от тях те се съчетават в една ненатрапчива „студия“ за характера на художническия акт като свободен от трите си измерения, но може би единствено реален образ на света около нас, за генетичната връзка на визуалността и словото, за властта и изкуството и властта на изкуството.
Всъщност това са параметри на подтекста, защото разказите са изградени през всепонятност на човешкото, през илюзията на видимото и коректива на алкохола и имат многослоен адресат; издържани са в двуединство на смеха и тъгата, осенени са от самоирония и пастелна болка, абсолютизират творчеството и демитологизират твореца.
Книгата е разделена на три цикъла. В първия, озаглавен „За художника историята е рано започнал днешен ден“, са двата разказа „Теофан грък“ и „Живата светлина на майстор Миле“, в които е внушено, че може би единствено напълно непроменимо в цивилизацията ни е неочакваността, изненадата на таланта. Вторият цикъл, „Художникът – трудният човек, който говори с образи, е образ, който говори трудно“, съдържа разказите „Главата на императора“, „Ателие“, „Цветя“, „Осми март“, „Опит за убийство“, „Зануляване“, „Околосветско пътешествие“ и „Бадемов цвят“. В тях са закодирани, без да разрушават отвътре условността на литературното, преклонението и присвитото око към галерията лични приятели на писателя художници. Третият цикъл, „Писателят търси цветното, художникът го раздава“, с двете новели „Свиждане“ и „Апнея“, визира света, в който преминава голяма част от живота на автора и на неговото поколение хора в изкуството, когато свободата се крие вътре в тези, които се решават да я приютят и да я споделят в сакралността на приятелството. Това са новели, необременени от патетика и декларативност.
Забел.: Премиерата на новата „Ккнига за художника“ от Боян Биолчев е на 5 юни 2014 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в книжарница „Хеликон – Витоша“ (София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 68).