Грешка в заглавието: ХХХІ Софийски международен панаир на книгата

През погледа на посетителя

Яна Аргиропулос

­

ИК

­

          Панаирът на книгата за пореден път беше само и единствено пазар за книги. АБК и тази година затвърди консервативното си (не)разбиране за това как издателите трябва да се отнасят към своите читатели. Книгата отново се продаваше просто като стока, а не като интелектуален и културен продукт, а „клиентите” бяха третирани по-скоро като ходещи банкноти, отколкото като верни читатели.

          Може би проблемът от високите ми очаквания спрямо Панаира на книгата всяка година се дължи на името. Ако то бъде сменено с Пазар на книгата, ще бъда донякъде съгласна с концепцията. Тази една-единствена дума „панаир“ се оказва много силна и важна, защото моментално събужда асоциации за празненство, възхвала, забавление, пъстрота и дори вълшебство. Веднага напомня на Франкфуртския панаир, Солунския, Лондонския, панаирите в Мадрид, Болоня, Варшава… Защото там книгите не просто се продават – те се предават и подават на читателя, омайвайки го и приласкавайки го в необятния им свят.

          В студения, мрачен декември Панаирът на книгата в София примамва жителите на града да си купят по-евтина стока. Натъпкани в метални кошове книги се разпродават на безценица, за да решат проблема с подаръците за Коледа. Издателствата си делят тясното пространство зад прастари и олющени щандове, опитвайки се да покажат на хората, че си заслужава да отделят 15 лв. само за една книга, вместо да купят три за пет. А този, който търси, трудно намира, не само защото „сергиите” са някак хаотично разпръснати, но и защото информационните табла въобще не изпълняват функциите си. В момент на объркване или пълно изтощение човек няма дори къде да поседне, за да разгърне няколко страници и да долови аромата на хартия и мастило.

          Но да започнем от очевидното – НДК отдавна вече не е подходящо място за едно такова събитие. Трябва да спрем да пренебрегваме неудобството на сградата. Нека възприемем, че противно на всеобщото мислене, книгата всъщност е постоянно променяща се, жива както по съдържание, така и на външен вид. Този стар и консервативен „дворец“ не ѝ подхожда. Лошото отопление не приканва хората, а ги гони. Тясното пространство между щандовете на издателствата не създава уют, а сякаш има за цел да изтласква тълпите от хора, за да прави постоянен оборот. Липсата на повече цвят и украса не носи комфорт. Един панаир има нужда от места за отдих, от аромат на кафе, от детски кът и много усмивки, а не сковани от студ лица. Ако не обръщаме внимание на всичко това, със същия успех догодина Панаирът може да се състои на площад Славейков.

          Рекламата е важна. Звучи невъзможно в ХХІ век едно събитие с такъв мащаб да няма дори собствен сайт. Докога уебстраницата на АБК ще стопанисва Панаира и защо е нужно всяко издателство поотделно да използва социалните мрежи, за да покани читателите си? С приятели и колеги се чудехме и друго – какво символизира кубчето на Рубик? Може би сложния начин на разпределение на щандовете – акценти с най-популярните издателства на първи и трети етаж, а най-малките и чуждестранните, сред които и почетният гост тази година – Унгария, на най-непосещавания втори етаж на НДК. Силно впечатление правеха издателствата „MBG“ и „Вакон“, защото бяха открили адекватни начини за справяне с еднообразието. „Изток-Запад“ примамваха с образите на популярни актьори, а „Бард“ плашеха с дунапренено подобие на Ам-Гъл. Тези четири издателства единствени бяха направили опит за реклама или атрактивност. И никой друг!

­

ХХХІ Софийски международен панаир на книгата

­

          Културната програма е поредният провал – събития без публика, автори без читатели. Никаква реклама, никаква информация… Липса на важни теми, дискусии и обсъждания. Без обратна връзка с читателя. Без забавления, музика, прожекции, подаръци (които са неотменна част от книжните панаири по света!). От най-важния гост, Унгария – единствено книги с автографи и малко студентски, но не унгарски, пърформанс. А някои от посетителите на Панаира са имали възможността да чуят част от репетициите и дори самия концерт на „Пайнер„, докато избират следващото си четиво…

          Най-тъжното е, че повечето хора вече свикнаха да свързват Панаира единствено с покупка на подаръци за празниците. Никой не го оценява като форма на културен обмен, информационно средище, полезно и едновременно с това приятно място, откъдето интересът към книгата може да се заражда и у най-малките. Тълпите влизат и излизат, без да се задържат за повече от необходимото за покупко-продажба време. Обменна единица са парите, а не знанието. Електронната книга изглежда бутафорна, затворена зад желязните масиви на Двореца, а хартиената е притисната в една стара черупка и към нея вече не се подхожда със свежи идеи и закачлива наивност. Няма нищо ново и нищо вълнуващо на този български Пазар на книгата.

          Сравнението на Софийския панаир на книгата с другите в Европа е неизбежно. То обаче не носи положителни емоции, а само огорчава. Защото у нас има качествени издателства, има и качествени книги, а те заслужават повече от грешка в заглавието. „Панаир” и „пазар” не са синоними и те показват различно отношение към книгата. Нека наричаме нещата с истинските им имена!

­

Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.

­

zp8497586rq
Публикувано в Панаири, Репортажи. Постоянна връзка.

3 коментара по Грешка в заглавието: ХХХІ Софийски международен панаир на книгата

  1. Цветелина Лакова каза:

    Изключително точна статия. Само едно уточнение – кубчето на Рубик е изобретение на унгарския архитект Ерньо Рубик, така че кубчето на плаката е замислено като реверанс към държавата гост.

  2. Споделям мнението и благодаря за статията.

  3. Любомир Христев каза:

    Евала за статията!
    Спокоен съм, че има останали хора, които гледат на книгата като на културен феномен, а не като на евтин как-да-отбием-номера коледен подарък.
    Дано има повече такива статии и занапред!

Коментарите са затворени.