Напоследък все повече книговедски изследвания се спират на непрекъснатите спорове за бъдещето на книгата – дали тя е архаична и изчезваща медия, или напротив – успява да е „в крак” с предизвикателствата на съвремието и скоро ще изживее поредния си „златен век”. Пророците и на двете твърдения могат да бъдат помирени със случващото се в настоящето, където медиите (в това число и книгата като най-старата от тях) си взаимодействат ползотворно и непрекъсното се обогатяват взаимно. Симбиозата помежду им се вижда и без нарочни анализи. Целта им е чрез използването на колкото се може повече привнесени от различните медии средства да постигнат оптимално въздействие върху сетивата ни.
Невероятната синергия в сферата на медиите обаче понякога плаши изследователите. Несъмнено книгата като първа медия е една от най-интересните за проучвания, пораждащи както възхищение за издателската предприемчивост, така и сериозни размисли за лавиращите й стойности (познавателни, естетически, емоционални, дидактически) в съвременния медиатизиран свят. Детското книгоиздаване е сцена за най-видимите резултати от иновациите в издателския бизнес, но и на най-много спорове „за“ и „против“ тях. Интересът към него започва в годините след Първата световна война и не спира и до днес. Скептиците и традиционалистите отхвърлят категорично иновациите, правейки непрекъсното паралели с детството си, което желаят да изживеят и днешните деца, но като че ли модерно мислещите ги оборват.
Многократно посочваният от изследователите бум в литературата за деца, съчетан с едва ли не космически технологични нововъведения, е най-виден като че ли в сферата на енциклопедичното книгоиздаване за деца, където през последните години издателите се впускат в луда надпревара един с друг. Резултат от това негласно състезание е значителната промяна в характера и вида на тези издания за деца. И тук се появяват големите трудности за изследователя на тези трансформирани енциклопедии. Опитвайки се да скъсят дистанцията между детето-читател и книгата, като използват подходи за привличане на вниманието му, заимствани от останалите медии, издателите видовоизменят енциклопедиите. Появяват се множество техни хибриди, които е трудно да бъдат приобщени към традиционните издателски класификации.
Това произтича от самата същност на детско-юношеското книгоиздаване. То е, от една страна, самостоятелен издателски профил, но от друга – заради спецификата на детската публика през различните етапи от развитието й – тук се съдържат, отразяват и преплитат модифицирани видове издания от всички останали издателски профили. Това, съчетано с невероятната динамика в книжния сектор, прави изключително трудно класифицирането на детските издания. Според Мария Гуленова, те са особен род изкуство, родило се в резултат на взаимодействието на словесното, педагогическото, художественото и полиграфическото майсторство, което развлича, възпитава и обучава една изключително сложна публика. [1] Заедно с това, за нея те са и сложен културен феномен, който повтаря почти по всички функционални и тематични аспекти книгоиздаването за възрастни, т.е. и сред тях можем да разграничим масови, научно-популярни, производствени (практически), литературно-художествени, справочни, информационни и други издания.
Има един вид енциклопедично книгоиздаване, причислен към специализираните издателски профили, който се подчинява на строго определени жанрови конвенции. Енциклопедичното книгоиздаване за деца влиза в рамките на детско-юношеското книгоиздаване и колкото прилича, толкова се и отличава от това за възрастни.
И ако все пак се опитаме да обособим видовете енциклопедични издания за деца, това би могло да стане на базата на различни техни характеристики:
- според вида на корицата им (меки и твърди);
- според поредичността им (моно- и полииздания);
- според езика на оригинала (български и преводни);
- според възрастта на читателите (деца от предучилищна възраст – 2-6-годишни, от начална училищна възраст – 7-10-годишни, от средна училищна възраст – 11-13-годишни, от горна училищна възраст – 14-15-годишни, юноши – 16-18 години);
- според пола и обусловените от него интереси (за момичета; за момчета; универсални);
- според темата (общи, за животни, за растения, за динозаври, за морета и океани, за транспорт, за природни забележителности… – изреждането може да продължи);
- според наличието на елементи, които не са типични за традиционния книжен блок (с пъзел, с фенерче, издаващи звуци, пластмасови частици, бутони и много други);
- според формата на книжното тяло;
- според определянето им от издателите и книготърговците (у нас често пъти те са в графата луксозни издания).
Едно от важните условия за успешен анализ на съвременните енциклопедични издания за деца е разбирането им като неизменна част от развитието и познавателното израстване на младите читатели. Тези издания имат за цел да задоволят, но и да стимулират детското любопитство към заобикалящия децата свят. Един от най-добрите начини за получаване на знания в детска възраст е провокирането на интереса по забавен и увлекателен начин. Тъй като малчуганите непрекъсното задават въпроси, родителите им не винаги имат време или способност да им отговорят увлекателно, затова на помощ идват детските енциклопедии, в които са скрити отговорите. Този елемент не случайно присъства често в анотациите им. Например: „Децата непрекъснато задават въпроси. Защо, кога, къде и как? Любопитството им е безгранично, защото искат да знаят. Сигурно Ви се е налагало да отговаряте на безброй детски въпроси, когато отидете в зоопарка. Любимите животинки, разбира се, са маймунките и мечетата. Децата научават, че тези животни се наричат „бозайници“ и започват да Ви засипват с въпроси. Къде живеят? А има ли плуващи бозайници? А такива с криле? Отговорите на тези и на много други въпроси ще намерите в детската енциклопедия „Бозайниците“.“ [2]
Съдържанието на енциклопедичните издания винаги е съобразено с възрастта на децата-читатели. Детските енциклопедии не създават навици за четене. Предполага се, че техните читатели вече са ги придобили. За да се стигне до детските енциклопедии, се преминава през много други книги, които подготвят младите читатели за техния свят. Може да определим книжките с картинки на животни, на предмети и назоваването им с думи за техен прощъпулник. Не случайно терминът „енциклопедия“ идва от латински език и означава „в кръга на знанието, на образованието“. Чрез илюстрациите детето започва да назовава обкръжаващия го свят. С помощта на родителите, които са неговата „ходеща” енциклопедия, а по-късно и чрез собствения си опит, то започва да научава все повече и повече за заобикалящата го среда. Най-често в предучилищна и в начална училищна възраст родителите решават да купят на децата си първите им енциклопедии. Те присъстват и в някои от списъците с препоръчителна литература, давани в училище за тази възраст.
В енциклопедиите за най-малките читатели съвсем естествено преобладава илюстративният материал, а съпътстващият го текст е опростен и съобразен с познавателните им способности. Интересното е, обаче, че на изображенията се залага все повече и повече и в енциклопедиите за по-големите читатели. Обясненията за това най-често са, че живеем в свят, в който господства визията. Стремежът, породен от съвременните тенденции в областта на медиите, е постигане на висока степен на интерактивност. Вярно е наблюдението на Мария Гуленова, че на особеностите на емоционалната сфера и мисленото на детето е свойствен художествено-образен, интелектуално-емоционален начин на опознаване на действителността. [3] Така според нея „художествеността” става задължително качество не само на художествената, но и на научно-популярната детска книга. Създателите й трябва да отчитат особеностите на възприятието на детето, свързани със способността му за конкретно мислене, неустойчивото му внимание, любовта му към занимателни сюжети.
Има редица прилики и разлики между енциклопедичното книгоиздаване за деца и това за възрастни. И при двата вида, обаче, по-често се предпочитат твърдите корици, тъй като се разгръщат многократно и трябва да се запазят във времето. Икономията на средства и по-малкият обем предполагат меки корици. Различен е вложеният интелектуален труд в едните и в другите енциклопедични издания. Енциклопедиите за възрастни са резултат от сериозен, често пъти дългогодишен колективен труд, по тях работят огромни авторски колективи, докато по-голямата част от енциклопедиите за деца са съставени от скромен издателски екип. Докато енциклопедиите за възрастни се използват основно за справка и търсене на информация, детските са забавно-образователни и се стремят по интересен и достъпен начин да представят съдържанието. И двата вида енциклопедично книгоиздаване в съвременния свят обаче се подчиняват на принципите на т.нар. интегрирани маркетингови комуникации. Когато говорим за издателска дейност, трябва да имаме предвид, че всяко едно заглавие е самостоятелен проект, към който се подхожда специфично: едновременно с грижа за читателя и качеството на предлагания продукт (поне в добрите практики) и с усет за неговата най-добра пазарна реализация.
Взависимост от типа литература понякога определено количество заглавия от издателския план се обединяват под общата шапка на поредицата. И ако в енциклопедиите за възрастни този подход е сравнително по-рядко използван, то при детските енциклопедии той преобладава. Причините за това са много. Най-често се вземат предвид възрастовите и познавателните способности (децата са любопитни, но и трудно задържащи задълго вниманието си и всичко бързо им омръзва), както и ергономичността на четенето (подходящи шрифтове и кегли; книжното тяло да не е прекалено обемно). Не трябва да се подценява и особено присъщата на децата страст към колекциониране, която много добре се задоволява с поредичността. Интересен факт е, че попадайки в голям книготърговски обект, децата най-напред се залавят за познатото. Обожават да обясняват на другите деца какво са му купили, да им показват какво имат.
У нас енциклопедията продължава да е един от най-предпочитаните детски подаръци. Изборът е обусловен или от интересите, или от полезността, а най-често и от двете. Любопитен е принципът, по който се подбират имената на поредиците. Много често се включват характеристики на възрастта („Енциклопедия на младия откривател”, „Енциклопедия за най-малките”, „Енциклопедия за ученика”), акцентира се върху притежанието („Моята първа енциклопедия”) или върху заглавия, съдържащи думата „знание“ или нейни синоними (поредица „Знание”, „Откривател – в света на знанията”, „Искам да знам”, „Знам и мога”, „Знаете ли че…”), върху превъзходната степен или броя на включените материали („100-те най-…”, „10 любопитни факта за…”, „100 интересни неща за…”, „1000 въпроса”). Те са насочени по-скоро към възрастния читател, който най-често прави избора си на базата на полезността, но и на разпознаваемостта на съответното издателство, защото знае, че името му е еквивалент на фирмена марка и имидж в книгоиздаването. В анотациите им най-често се акцентира върху това, че енциклопедията е ценна придобивка за всяка семейна и училищна библиотека и че чрез нея, забавлявайки се, децата ще научат много интересни неща.
Макар проучванията да показват, че в издателския бизнес често марката не се приема като нещо с универсално значение, в сферата на енциклопедичното книгоиздаване ситуацията е различна. Тъй като то е резултат от колективен, огромен и понякога дългогодишен издателски труд, енциклопедичните издания се свързват задължително с името на издателството, ставайки негова запазена марка. В световен мащаб в областта на детското книгоиздаване има утвърдени енциклопедични издателства. Понякога те работят както за децата, така и за възрастните, а в други случаи са се концетрирали изцяло върху младите си читатели. Те от години не само присъстват, но са и превзели българския пазар. Ето защо не може да подминем факта, че огромната част от детските енциклопедии в страната са преводни. Енциклопедии, съставени изцяло от български авторски колектив специално за български деца в последните години почти няма. Разбира се, има някои изключения, които ще споменем след малко, но те потвърждават правилото.
Последните изследователски анализи на енциклопедичния пазар за деца у нас са от 2004 г. и са дело на Петър Парижков. [4] Тогава той установява особено богато разнообразие на енциклопедични издания на книжния ни пазар. Те са предимно адаптирани английски и френски издания, като „Larousse“ има водещо присъствие. Ориентираните тогава към този род издания са издателствата „Фют“, „Хермес“, „Златното пате“, „Слънце“ и „ICON“. Още тогава той установява като трайна тенденция сътрудничеството на наши издателства с най-големите и авторитетни издателски къщи в света, която продължава и в момента („Larousse“, „Британика” и др.). За да видим колко много се е променила насочеността на някои от издателствата през изминалите от 2004 г. до днес години и колко голяма е необходимостта от нови изследвания, ще цитираме наблюденията на Парижков за едно от тях и ще я сравним с настоящата му дейност: „Впечатлява продукцията на издателска къща „Кибеа” – оригинална, българска, със заявени амбиции и за международния пазар. За читатели над юношеската възраст и със специални интереси са предназначени „Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти”, „Космическите кораби”, „Архитектура”, „Тракийската цивилизация”, „Владетели на България”, „Духовни водачи на България”, „Български писатели” и т. н.” [5] В наши дни ИК „Кибеа” изцяло е променила своята насоченост (ориентирала се е към литература за самопомощ и към съпътстващи здравословния начин на живот обслужващи дейности).
По отношение на непрекъснатите контакти с чуждите издателства и преобладаващите преводни издания Петър Парижков казва: „това, разбира се, е достойно за най-висока похвала, но възниква и въпросът доколко подобни авторитетни престижни енциклопедии са напълно съвместими с адаптивните възможности на българския читател. Нищо страшно няма, но според мен е необходим период на приспособяване. Така или иначе, трябва да свикваме с реалностите на живота”. [6] Днес ситуацията не е доста по-различна, за съжаление, макар този период на приспособяване отдавна да е преминал. Процентът на българските енциклопедични издания за деца е нищожен спрямо преводните. Дълги години за пример единствено можеха да служат изданията на „Златното пате” („История на България) и „Фют” („100-те най…“). Към тях в последните две-три години може да добавим излизащите заедно с вестници енциклопедии от български автори основно отново на историческа тематика („24 часа”, „Труд”, „Стандарт”). Задължително трябва да споменем и издателство „Пан”, което за малко повече от година пусна на пазара шест енциклопедични издания за деца, съставени от български автори.
Всички изследователи твърдят, че в съвременното книгоиздаване т.нар. фактор „content” или „съдържание” продължава да е водещ, но едновременно с това не може да не се усети увличащата сила на търсенето, подхранено от технологиите. Ето защо един от първите въпроси, който можем да си зададем, след като сме се надивили на невероятните полиграфически постижения, е доколко чрез енциклопедията детето ще обогати знанията си или само ще се въздейства временно върху сетивата му. Особено интересен и полезен би бил един контент анализ на днешните детски енциклопедии. Очаква се той да покаже все по-голямата адаптивност на енциклопедичния текст. Той се нагажда спрямо изискванията на съвременността и по-скоро според предпочитанията на младата публика, чието внимание трудно може да се задържи от традиционното съчетание на текст и изображение. Децата под влиянието на останалите медии са станали алчни за динамика на нещата, случващи се около тях, и за „влизане“ вътре в разказа. Най-вече под влияние на различните видове игри децата искат да са (като) героите, от които зависи ходът на събитията.
Вече и на българския пазар са факт книгите с т.нар. добавена реалност, към които е добавен диск с програма за добавена реалност. [7] Така се съчетават елементи от реалния и виртуалния свят, което далеч надминава посочваните преди време адреси в интернет с допълнителна информация по темата.
Когато говорим за съдържание, не може да не споменем, че немалък процент от днешните енциклопедии за деца и юноши са посветени на актуалните все още теми за динозаврите, драконите, вампирите, върколаците, зомбитата, чудовищата и всякакви други митологични, мистични и загадъчни същества. Издателите бързо отговарят на търсенията на пазара, съобразени най-често с предшестващ засилен медиен интерес. Това в съчетание със страстта към непознатото и тайнственото напълно оправдава огромното им търсене в момента. Издания от енциклопедичен характер се посвещават и на любимите герои на децата (напр. Хари Потър).
Особено умел издателски трик е включването на любимите детски герои в енциклопедията, разчитайки, от една страна, на висока продаваемост, а от друга – на самоидентификация с любимия герой, която би спомогнала за усвояване на съдържанието. Примери за това на пазара ни има доста. Издателство „Прес” е един от тях. То е закупило авторските права за издаване на всичко, свързано с „Winx Club”, превежда и някои заглавия на „MacMillan”, „Rainbow, „Britannica”. Благодарение на феите „Winx”, които освен всичко останало се опитват да въведат в света на науката читателките си чрез „Енцикломагика”, издателството успява да натрупа основните си средства за последващо развитие. Днес то определя като свои приоритети да информира, защото знанията са предпоставка за успех, да забавлява, защото усвоеното с радост и удоволствие оставя трайни следи, и да развива ума и въображението.
Понякога, сравнявайки продукцията днес с тази от недалечното минало, ни се струва, че съвременните създатели на енциклопедични издания се престарават особено по отношение на полиграфическото изпълнение и на желанието да допълнят с всевъзможни книжни и некнижни елементи книжното тяло. Достатъчно е да изброим само част от прибавяните напоследък към книжния блок елементи и ще видим всъщност колко дълъг списък ще се получи: магнити, стикери, пъзели, пластмасови макети, лупи, глобус, компас, DVD, CD, различни разгъвки, подвижни панели, които се плъзгат, повдигащи се прозорчета, допълнителни миникнижки, тримерни модели, капачета от картон, движещи се кръгове, разгъващи се страници, части за сглобяване, изобретателни обемни макети, издърпващи се панели, движещи се кръгове, напречни разрези и разгъвки за триизмерно интерактивно преживяване, подвижни панорами, озвучени панорамни страници… Не случайно призивът от анатоцията често пъти гласи: наблюдавайте, надникнете, пресечете, плавайте, открийте, защото изпозвайки тези иновации, децата-читатели все по-лесно стават част от случващото се.
В книгоиздателския бизнес текат фундаментални промени, които редефинират самото книгоиздаване и книготърговия, твърдят големите издатели през последните две години на панаира във Франкфурт. [8] Една от областите, в които трансформациите са най-големи и видими, е енциклопедичното книгоиздаване за деца, където издателите се състезават с всички сили и средства за вниманието на младите читатели. Те са изправени пред нелеката задача да направят своите издания ако не по-привлекателни, то поне по-близки до визията, която се предлага от различните екрани (компютърни, телевизионни, мобилни). Обясним е стремежът им да вмъкват повече и по-богати илюстрации в луксозни издания, а за да бъде четенето по-забавно – да приближат книгата до играчката, като въвеждат много допълнителни елементи. Тези книги чисто полиграфически са по-сложни за изработване и това покачва цената им, която понякога надминава психологическите и финансовите граници, които родителите у нас са си поставили, но обикновено в името на знанието те винаги също я преминават.
Да са в крак с технологичните иновации е огромно предизвикателство за българските издатели, защото печатниците у нас все още не разполагат с необходимото оборудване за такова производство, което налага този род книги да се печатат като копродукции в чужбина, а това ги оскъпява още повече. Един от изходите за всички наши и чужди издатели е освен да обръщат все по-голямо внимание на технологиите и да се пренасочат малко по малко към електронното книгоиздаване. Енциклопедичното книгоиздаване за възрастни вече сериозно стъпва на пазара за електронни книги, a що се отнася до детското енциклопедично книгоиздаване, възможностите за интерактивност са още по-големи.
Един от съветите, които водещите световни издатели дават на останалите си колеги е, че трябва да бъдат напълно отворени към всякакви иновации. Джейн Танупи, директор на отдела за бизнес развитие на организацията „Publishing Technology”, казва: „Издателите трябва да мислят за себе си като за създатели на content, дори като за медийни компании, а не просто като за производители на книги. Трябва да гледат на своите автори като на търговски марки, като на brands, които могат да бъдат продавани по най-различни начини – през блогове, социални мрежи, реклама, събития и т.н.”. [9] Така, както казва Нина Стоянова [10], се създава своеобразен трансмедиен разказ със средствата на книгата, печатното издание, телевизията, киното, електронните игри, информационните сайтове и социалните мрежи, който се използва както за възприемане и дообогатяване на контента, така и за забавление, което често пъти надделява над него.
Бележки:
1. Гуленова, М. Детско-юношеското книгоиздаване в България (1995-2002). // Бизнес среда на книгата. Сборник с доклади. София, 2007, 52-70.
2. Детска енциклопедия „Бозайниците„.
3. Гуленова, М. Детско-юношеското книгоиздаване в България (1995-2002). // Бизнес среда на книгата. Сборник с доклади. София, 2007, 52-70.
4. Парижков, П. Енциклопедичната традиция в българското книгоиздаване. // Библиотечно сътрудничество – настояще и бъдеще. Доклади от ХІІІ годишна конференция на СБИР (05.06.2003 г.). // Българска библиотечно-информационна асоциация, 2003.
5. Пак там.
6. Пак там.
7. За нас. // Инфодар.
8. Новини. // Агенция „Антея“.
9. Пак там.
10. Огнянова, Н. Гледаме екрани и екраните ни гледат. // Култура, 2011, № 26.
Библиография:
1. Атанасова, В. Енциклопедиите. // wikimedia.org.
2. Гуленова, М. Детско-юношеското книгоиздаване в България (1995-2002) // Бизнес среда на книгата. С., УИ„Св. Климент Охридски”, 2007, 52-70.
3. Издателство „Прес„.
4. За нас. // Инфодар.
5. Издателство „Фют„.
6. Издателство „Златното пате„.
7. Издателска къща „Пан„.
8. Издателство „Атеа„.
9. Издателство „Колибри„.
10. Книжарница „Хермес„.
11. Новини. // Агенция „Антея“.
12. Парижков, П. Енциклопедичната традиция в детското книгоиздаване. // Библиотечно сътрудничество – настояще и бъдеще. Доклади от ХІІІ годишна конференция на СБИР (05.06.2003 г.). // Българска библиотечно-информационна асоциацияq 2003.
13. Larousse.
Забел.: Текстът е публикуван в „Библиотеки, четене, комуникации. Х Национална научна конференция – 17-18.ХІ.2011 г., Велико Търново“. Кн. 2, В.Т., УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2012, 180-189.