И тъй като дизайнът на всички медии се изменя непрекъснато, следвайки трансформациите в четенето и читателя, и визуалното представяне на книгата се развива съобразно новата дигитална среда.
Веселина Вълканова [1]
Класическата хартиено-мастилена книга по сполучливото определение на Алберт Бенбасат [2] представлява триединството дух – тяло – стока. Тази ѝ същност определя в най-голяма степен естетическите решения при нейното създаване, т.е. нейния дизайн. От Гутенберг до наши дни художественото оформление на книгата изминава дълъг път, следвайки промените в отношението към всяка от трите съставни части на цялото. От ръчно изработваните в началото на книгопечатането инкунабули в 100-200 екземпляра, които са истински шедьоври на ранното печатарско изкуство, до евтините милионни тиражи на джобните формати през ХХ век задачите пред създателите на книгата – респективно печатарите, художниците, оформителите и съвременните дизайнери, значително са се променили. Превръщането на книгоиздаването от всеотдайна мисия и изкуство в индустрия, призвана да задоволява все по-нарастващите нужди от всякакви четива, предназначени за всякакви публики, постепенният разцвет на жанровото разнообразие и профилирането на издателските политики водят до обособяването на нова, самостоятелна и неотменима в създаването на книги професия – тази на дизайнера. От неговите знания, умения и талант зависи в най-голяма степен хармоничната синергия на духа, тялото и стоката в триединството, наречено книга. Дизайнерът е този, който не само дава лице и плът на книгата и я прави привлекателна за купувача и читателя, но създава удобствата за ползването ѝ и надеждността за съхранението ѝ. Добре издадената книга е преди всичко „добре прочетената“ бъдеща книга от редактора и дизайнера ѝ. От последния зависи как ще бъдат визуализирани посланията, съдържащи се в текста, какви и доколко успешни са комуникационните канали, по които те достигат до читателя.
Изключително важната роля на естетическото оформление в процеса на създаването, реализацията и рецепцията на книгата изтъква българският теоретик и изследовател на медийния дизайн Веселина Вълканова във фундаменталния си труд „Дизайн на книгата“: „Дизайнът не е вторично средство в комуникацията, което просто, използвайки определени оформителски средства, служи на съдържанието, а самостоятелен инструмент, който осъществява първоначалния контакт и прави възможна рецепцията. Какво казва авторът, как го казва, с колко думи и в каква форма – това са съществени въпроси на преценка, а търсенето на пресечната точка между очакванията на автора, издателя и публиката е основното при избора на подход към визуалното представяне на книгата. […] Принципите на композицията и графичния дизайн са ключови при създаването на такова визуално превъплъщение на книгата, което да участва в комуникацията чрез пълноценни и разбираеми съобщения до публиката“. [3]
Публиката, купувачите, читателите – от четящите за ограмотяване и придобиване на различни образователни степени, през четящите за анализ на прочетеното и писане върху вече написаното до четящите заради удоволствието от четенето – те са тези, които определят насоките на издателските търсения, технологичните иновации и дизайнерските експерименти и решения. Но каквито и да са те, реално обслужват четенето в най-широкия му контекст – от облекчаване достъпа до написаното слово до насърчаването на всяко четене.
Съществуват различни теории и хипотези именно по отношение на четенето и неговите промени като следствие от комуникационно-технологичния взрив през втората половина на ХХ век с появата на компютъра и неговите производни при дигитализацията, електронната книга, смартфона и мобилните мрежи, интернет и световната мрежа. Като правило те се движат между двата полюса – на позитивно-оптимистичната гледна точка и възможно най-песимистичното ѝ отрицание. Привържениците на технологичните иновации виждат в цифровизацията и електронното книгоиздаване истинска революция във възможностите за съхранение и разпространение на книжовното наследство, за улесняване и разширяване на достъпа до художественото и научното слово, респективно до човешкото знание, натрупано през вековете. Противниците им виждат точно обратното – гибелта на Гутенберговата галактика, смъртта на печатната книга и катастрофалната промяна в четенето – от линейно-последователното и задълбочено четене при класическия кодекс към изборно-непоследователното, откъслечно и повърхностно четене при електронната книга. Последните обаче не виждат най-голямото предимство на прехода от линейния текст при кодекса към хипертекста при електронната книга, а именно – практически неограничените възможности за пълнотекстово търсене както в съдържанието на книгата, така и във всичко, свързано с нея и автора ѝ в световната интернет мрежа. Преимуществата на електронната книга в това отношение са очевидни и дори само те са достатъчно основание програмисти и дизайнери да се преборят със също така очевидните ѝ недостатъци като умората на очите от продължителното четене на електронен текст, необходимостта от допълнителен хардуер и специален софтуер, за да бъде възможно визуализирането и четенето на цифровизираната информация, и пр.
След гениалното откритие на Гутенберг и първопечатното издание на Библията (1455 г.) мастилено-хартиеният кодекс съществува вече повече от пет века– усъвършенстван, видоизменян, но непроменен в същността си, докато електронната книга е на по-малко от половин век. [4] Когато днес кажем „книга“, в съзнанието ни възниква образът на хартиено-мастилената книга: с кожена подвързия или с красива многоцветна обложка, с гръбче, на което е отпечатано името на автора и заглавието на книгата, с тяло от десетки отпечатани страници, миришещи упойващо на печатно мастило, с листо-разделител, подаващ се от горната страна… Но ако кажем „електронна книга“, в съзнанието ни едва ли ще възникне един и същ устойчив образ. И това не е само заради крехката възраст на е-книгата, а поради факта, че тя все още е в своя експериментален стадий, дължащ се на непрекъснатото технологично усъвършенстване и иновации, съпътстващи нарастващото ѝ влияние върху читателската общност в световен мащаб. Друга важна причина е нейната „безтелесност“ по сполучливото определение на немския журналист Юрген Нефе. [5] Векове наред гениални художници и изкусни печатари са се грижили за тялото на книгата: посвещавали са талант, усилия и мисъл, за да направят класическия кодекс по-ергономичен, по-красив, по-здрав и по-устойчив на капризите на времето. Безтелесната електронна книга има нужда от тяло, т.е. от хардуер, който „да приюти“ дигиталното съдържание и да го осигури с необходимия софтуер, за да се визуализира под формата на познатия ни от класическия кодекс печатен текст и изображения (и по-рядко мултимедийни видео и аудио елементи). В този смисъл електронната книга в дигиталната среда наподобява кукувицата в естествената природа – птицата, която никога не съгражда собствено гнездо, а снася яйцата си в гнездата на други птици, наричани „гостоприемници“, които всъщност дават живот и отглеждат нейните малки. Гостоприемниците на нашата екзотична „електронна птица“ са много и най-различни: като започнем от компютъра, свързан с интернет – десктопа, джобния компютър, лаптопа, преминем през десетките различни марки специални е-четци и таблети и достигнем до стотиците смартфони, свързани безжично с високоскоростен интернет. Тази симбиоза между „безтелесната книга“ и материалния носител поставя съвършено нови предизвикателства по отношение на дизайна и налага търсенето на пътища за адаптиране на вече наложените дизайнерски практики във вековната история на класическия кодекс. Напълно естествен е стремежът на дизайнерите на електронни книги максимално да доближат дигиталния оригинал до образа на хартиено-мастилената ѝ посестрима. Така най-лесно би могъл да се възприеме преходът от печатното слово към дигиталното. Всъщност този процес е подпомогнат в най-голяма степен от интеграцията на издателско-печатарската индустрия с революционните иновации в компютърните и комуникационните технологии. От средата на миналия век до днес практически всички информационни индустрии са възприели цифровизацията като технологична основа на производството, маркетинга и разпространението. Дори и най-малката фирма в медийния бранш е снабдена със съвременно компютърно оборудване, подходяща периферия и софтуер, а високоскоростният интернет и присъствието на бранда в световната мрежа е просто задължително. И така, както аналоговите технологии отстъпиха на дигиталните в аудио-, видео- и филмовото производство, в печатарско-издателския сегмент от медийната индустрия трайно се настаниха компютърните шрифтове, програмите за графично оформление и предпечат. На практика по-голямата част от необходимата работа по създаването на едно ново електронно издание се извършва още с предпечатната подготовка на хартиено-мастиленото. Първите електронни книги, повечето от които са факсимилни копия на съществуващи печатни издания, създават една „матрица“ за съхранение и разпространение на книжовното наследство, която се ползва и до днес с непрекъснато подобряващо се качество. Точно те създават и очакването на голяма част от читателите на електронни книги последните да наподобяват печатната, въпреки невъзможността да я заменят в много отношения. Дизайнерът е този, който трябва да намери хармонията между очакванията на читателя и новите задачи пред специфичната медия, която заедно с другите класически комуникационни носители (вестници, списания, радио, кино, телевизия) участва в един непрекъснат процес на конвергенция.
В началото на този процес на приближаване на е-книгата до съвършения ѝ материален първообраз, при създаването на който е ползвано почти всичко, което може да даде изкуството на дизайна както за естетиката, така и за удобствата при общуването с кодекса, най-важният проблем пред дигитализацията е да се постигне качеството на класическия печат и типография. За разрешаването му електронното издаване трябва да реши два главни въпроса или по-скоро да извърви два пътя в две посоки. Първият е електронният образ като качество да се приближи максимално близо до печатния. Това вече е факт – през последните няколко години разделителната способност на дисплеите и софтуерът, който я подсигурява (да не „мига“, да не бави и пр.), не само се доближава, но в много случаи и надминава разделителната способност дори на ястребовото око. Иначе казано, най-дребният шрифт, който може да се отпечата четливо с мастило на хартия, вече може да се изведе четливо и на дисплей. И най-финият щрих от илюстрациите – също. Това е извървеният път „назад“, за да може да се използват и в е-книгите всички постижения на типографията, които с вековете са полирани до блясък. Т.е. открива се възможност пред издателите на е-книги да „копират“ печатните издания, защото там на хартия вече са решени чисто оформителски и всички проблеми с пропорции, размери и прочие особености, каквито имаме и при различните устройства. През вековете са издадени книги във всякакви формати – от огромните атласи до джобни книжки, миниатюрни томчета и пр. За четене на телефон например е-дизайнерът може да използва похватите от джобните и миниатюрните издания, а за голям таблет – да се възползва от изпитаните практики при големите формати и т.н. Разбира се, предизвикателствата си остават – особено в една нова дигитално-мрежова територия, в която традиция и иновации се срещат непрекъснато.
Вторият път е – вече в сегашно време „е“, защото там като че ли сме все още в началото – да се използват всички възможности на електрониката, които хартията няма. Засега може само до си представим един перфектен пример от утрешния ден на е-книгите. Пред е-дизайнера е книга за историята на киното и вместо очакваните обяснения в десетки и стотици страници относно мизансцени, костюми, режисура и пр. на Der Golem, Metropolis, Nosferatu и т.н. от началото на века или „Потьомкин“ на Айзенщайн, просто „изкача“ екранче в е-книгата и читателят може да си ги изгледа и ако поиска може да прочете кратките обяснения кое е интересно и защо е интересно и до днес. Ясно е, че в този случай хартията се оттегля с поклон и отива да си пише мемоарите… Подобни случаи вече имаме с учебници с разни подвижни илюстрации по механика, биология и пр., където вместо десет илюстрации кое как изглежда в различни точки от времето, е-дизайнерът е предпочел да покаже точно как се движи, в какво се превръща и т. н. Това е така наречената „мултимедия“, но с акцент върху авторския текст, който е „книгата“, докато високата технология е само в илюстрациите. Но и в нещо друго, което е далеч по-сложно и изискващо сериозен редакторско-дизайнерски труд в изграждането на хиперплатформата за кръстосани връзки на основното съдържание със съпътстващо-поясняващите го.
При литературното наследство дори чисто „факсимилни“ издания обикновено имат солиден справочен раздел, не само бележки, „азбучни показалци“ (които отпадат, защото всяка дума може да бъде търсена в текста), но препратки, цитати и мн. др. Тук вече има много възможности, които още се експериментират, но е ясно, че в един момент и те ще бъдат шлифовани и работата с такива издания ще бъде невероятно по-удобна. Например дали дадена бележка да се „разгъва“ направо в подходящо каре и да се „сгъва“ след прочитането ѝ, за да продължи да тече текстът „чисто“, цитат да препраща направо към съответното място в текста в друга електронна книга, за създаване на цялостна и пълна контекстуалност. Така географски понятия, имена и пр. може направо да отварят картата за съответния период от историята и на един екран читателят да има неограничен достъп до цялата тематична библиотека. Това днес вече е възможно, защото голяма част от писменото наследство е дигитализирано и достъпно като цифрови данни в „облачното“ пространство.
Самата дуалистична природа на електронната книга (съдържание – текст, изображения и пр. в обединяващ ги дигитален файл плюс хардуерно устройство, снабдено с релевантен софтуер) предполага и двуделен дизайн. Единият дял представлява работата по визуализирането на съдържанието, която е най-близка до оформлението на класическия кодекс – от „елементите, пространствата и композицията до микро- и макротипографията“ [6] на книгата. Него ще наречем „графичен дизайн“. Другият дял е свързан с хардуерното и софтуерното обезпечаване на графичното и интерактивното оформление, който ще наречем „технологичен дизайн“. Графичният и технологичният дизайн са като двете страни на една монета. Едната не може без другата – и двете са части на едно хармонично цяло. Тази дизайнерска симбиоза е в зависимост и от издателското решение какъв да е материалният „гостоприемник“ на електронното съдържание: компактдиск, флаш-памет, компютър, фирмен четец, смартфон или комбинация от тях. От значение за оформлението е и дали дигиталното издание ще се предлага на читателите онлайн чрез интернет-мрежата. Т.е. дизайнът на електронната книга е сложно предизвикателство, изискващо решението на много комплексни задачи. Функционирането на текста и изображенията в електронна среда определя десетки ограничения, но и не по-малко преимущества. При днешните съвършени програми за безпроблемно „качване“ на текстове и изображения в интернет създаването на електронна книга и нейното публикуване изглежда повече от лесно. Още повече, че вече съществува и софтуер за създаване, публикуване и разпространение на дигитални издания в интернет. Но това е само на пръв поглед. Публикуването на съдържание в интернет (текстово, графично и пр.) най-често в социалните мрежи не означава публикуване на електронна книга, дори това съдържание да носи някои от белезите на класическия кодекс като сюжет (за прозата) или мерена реч (за поезията).
От времето на набраната на компютър от Майкъл Харт и разпространена по е-мейл „Декларация за независимост на САЩ“ дизайнът на електронната книга е претърпял толкова много промени, че днес общото е само в това, че текстът е набран на компютър, че е дигитален и че е разпространен чрез компютърна мрежа. Съвременното схващане за електронна книга включва всички задължителни атрибути на хартиено-мастилената, а именно: формат и наборно поле, корица, страници, пагинация и колонцифри (ако е приложимо), раздели (глави), съдържание, речник, индекс (библиография), бележки, препратки, маргинали, издателско каре, илюстрации (фотографии, инфографики, таблици и др. изображения), карти, формули и пр. И при оформлението на електронната книга, както при кодекса, дизайнерът трябва внимателно да обмисли типографските аспекти на заданието си, за да вземе правилните решения относно микро- и макротипографията – от избора на лесно четим шрифт(ове), който е най-подходящ за въпросното съдържание (проза, поезия, драма, детска литература, класика, масова литература и т.н.), до композицията на набора и графичната конструкция на текста, навигацията и организацията на частите в книгата. [7] Това е приблизителният припокриващ се обем на дизайна на електронната книга с този на хартиената. В полето на класическото книжно оформление остават редица важни решения, засягащи материалния характер на Гутенберговия продукт, неприложими към дигиталното издание: изборът между десетки печатарски формати, видове хартии и картони, изборът на подвързия – мека или твърда, кожена, матова, гланцова, ламинирана, наличие на обложка, шито или лепено тяло, проектиране и отпечатване на лице и гръб на корицата, оформяне на гръбче с името на автора и заглавието на книгата, прикачването на листо-разделителна текстилна лента, ползването на бандероли, футляри, предпазни кутии и др. Само от това кратко изреждане стават ясни някои от съществените разлики при дизайнерските решения.
Въпреки ограничения брой произвеждани хартиени формати, класическата книга може да бъде отпечатана в онези размери, които издателят счита за най-подходящи за заглавието. Не стои по същия начин обаче въпросът с форматите при е-книгите. Те нямат фиксираните физически измерения на хартиено-мастилените и дизайнерите им трябва да решават проблеми с визуализацията на електронния файл на различни устройства. Например една и съща електронна книга (файл) изглежда различно на различни четци, смартфони или компютри. Множеството изобретени формати, преследващи както технологични, така и комерсиални цели, допълнително усложняват въпросите относно съвместимостта на е-книгите с устройствата.
Най-общо форматите на е-книгите може да се разделят на два типа: за четене онлайн; за изтегляне на собствено устройство (е-четец, персонален компютър, лаптоп, смартфон и др.).
Най-разпространени формати от първия тип са TXT и HTML (съкращение от термина на английски: Hyper Text Markup Language). HTML е стандарт в интернет и е основният маркиращ език за описание и дизайн на уебстраници. Основното предимство на HTML е, че документите, оформени по този начин, могат да се разглеждат на различни устройства, а не само на екрана. Документът може да бъде правилно оформен и върху монитора на персонален компютър, и върху миниатюрния дисплей на мобилен телефон. [8] Ползването на HTML-стандарта позволява на някои дизайнери да визуализират текста и изображенията в книгата на разтвор от две страници, създавайки усещането за истинско прелистване. [9] За онлайн четене на е-книги някои от производителите на е-четци като Amazon например, предлагат виртуален е-четец Kindle, който по нищо не отстъпва на самостоятелните устройства.
Вторият тип формати е доста по-разнообразен и многоброен. Някои от най-разпространените са: RTF, PDF, DjVu, MOBI, ePub, FB2, AZW, CHM, KF8 и др. Най-общо може да се обособят две групи: растерни; векторни.
Растерните формати представят обекта във вид на множество точки, а векторните – под формата на прости геометрични фигури (точки, линии, многоъгълници). Разбира се, и тази класификация като всяка друга е условна. Например Post Script (.ps, .eps) и PDF е възможно да бъдат чисто векторни. А DOC и PDF могат да съдържат само растерни изображения или само текст. Изборът на формат зависи от вида и сложността на книгата. Например превръщането в текстови формат след сканиране на учебници или научни книги с множество математически формули и сложни схеми е изключително трудно. Затова те се съхраняват най-често в графичен формат – DjVu или PDF. Ако PDF-копието представлява обединени в един файл множество TIFF-изображения, то DjVu използва специален алгоритъм, позволяващ компресирането до малък размер на файла без загуба на качество. И обратно – ако съществува електронен оригинал на книгата с текст и векторни изображения, които може да се редактират, тогава PDF-файлът би имал по-добро качество и по-малък размер.
Един от сериозните съвременни анализатори на електронното книгоиздаване Крейг Мод прави друга интересна класификация на е-форматите и връзката им с дизайна. В книгата си „Постартефакт. Книги и книгоиздаване“ [10] той обособява три групи е-формати: с неопределена форма (неформатирани): ePub, Mobi, HTML; с фиксирана форма (форматирани): PDF, EPUB3 (HTML5 / CSS3); интерактивни: iOS / Android, EPUB3 (HTML5 / CSS3).
Съдържанието с неопределена форма може да бъде преобразувано в различни формати, без това да го измени по някакъв начин. Например четците, ползващи ePub, Mobi, както и AZW на Amazon Kindle, [11] позволяват преформатиране на страницата според желанието на читателя, без това да оказва каквото и да било влияние върху съдържанието. Променя се визуализацията, например може да се регулира размерът на шрифта, белите полета и пр. Това е едно от големите удобства на тези формати, особено за хора, имащи проблеми със зрението – напълно заменя необходимостта от очила за четене. Единственото „неудобство“, следствие от тази функционалност, е невъзможността за пагинация. Промяната във визуализацията увеличава или намалява броя на страниците на е-книгата. Kindle например решава този проблем, като отбелязва прочетеното в проценти. Като прибавим и това, че е-четецът винаги започва от страницата, до която си стигнал в четенето, проблемът не изглежда чак толкова сериозен.
еPub е отворен стандарт за електронни книги, разработен за визуализация на съдържание, което е възможно да се преподрежда по различен начин в зависимост от размера на екрана, на който е отворено и избрания размер на шрифт. По спецификация той съдържа в себе си множество текстови файлове, шрифтове и изображения, компресирани със ZIP. еPub-форматът няма дефиниран брой страници. Текстът и изображенията са разпределени в параграфи и пресмятането на реалната дължина на книгата зависи от екрана на устройството и избрания шрифт. Силата на ePub, Mobi и AZW е при визуализацията и подреждането на голямо количество текст и умерено количество графични елементи. Тези формати са изключително подходящи за текстови издания – романи, повести, сборници с разкази и новели. Но не са подходящи за книги или справочници, чието основно съдържание е от сложни изображения или е необходимо строго позициониране на изображенията. При такива издания се използва по-успешно PDF-форматът, който e между най-разпространените фиксирани формати. [12]
По-интересни са файловете с фиксиран формат PDF, EPUB3 (HTML5 / CSS3), които пресъздават напълно графичния дизайн на страницата като композиция, съотношения, шрифтове, ритъм и пр. Съдържанието в определен формат е напълно противоположно на съдържанието без конкретна форма. Тези формати са изключително подходящи за стихосбирки, както и за текстове, съдържащи изображения, графики, диаграми, формули и пр., чиято форма е фиксирана и единствено възможна като визуализация. Най-популярен и широкоразпространен си остава PDF (Portable Document Format), който е разработен от Adobe като отворен стандарт за размяна на документи още през 90-те години на миналия век. Целта на този формат е да уеднакви начина на визуализация на документи на различни устройства и операционни системи. При него се описва структурата на една страница и форматът се запазва независимо от системата, която го отваря. И до днес това е често използван формат при подготовката на книги за печат. В PDF се форматират и разпространяват много е-книги, които са съвместими с немалко устройства за четене. Най-голям е делът на учебниците и научните книги.
PDF-форматът има и един недостатък – той не е разработен за визуализиране в малки дисплеи. Запазвайки структурата на цялата страница, документът е с толкова умален шрифт и изображения, че става практически нечетим. Възможно е при смяна на режима увеличение на отделни части от страницата, но това затруднява навигацията и погледа върху цялото.
Най-подходящи за визуализация на PDF-книги и добра навигация са освен персоналните компютри и големите е-четци от сериите Kobo, Kindle и Pocketbook: Kobo Aura HD и Kobo Aura H2O с 6,8-инчов екран, еPocketbook Color Lux 801 с 8-инчов дисплей и Kindle DX със завидния 9,7-инчов дисплей, което го прави един от най-големите съвременни електронни четци.
Третата категория под общия знаменател интерактивни формати (iOS / Android, EPUB3 (HTML5 / CSS3) ясно подсказва необходимостта от интерактивни компоненти в е-изданието като видео, аудио, нелинейна последователност на съдържанието, хипервръзки и пр.
Анализирайки как дигиталното променя начина ни на писане, разпространение и четене на книги, Крейг Мод в цитираната по-горе книга обръща внимание върху дублирането на EPUB в направената от него класификация. Всъщност форматът EPUB (Electronic Publishing) от Adobe (ePub, ePub2, ЕPUB3) е най-разпространеният е-формат в света. По своята същност той представлява уебсайт, опакован в архив. Поддържа се от почти всички е-четци.
„Защо някои от форматите като EPUB3 например присъстват повече от веднъж? Защото може да ви се наложи да имате контрол както над визуалната структура на страницата, така и над предлаганата интерактивност“. Отговорът на Крейг Мод е показателен за посоката на технологичното усъвършенстване на е-форматите, използвани от дизайнерите при проектирането на електронните книги. А тя е в разширяването на възможностите за все по-отчетливо персонализиране на дигиталния продукт с идеята да се превърне в „моята книга“ – с това как искам да изглежда, с моите бележки, подчертавания, (хипер)връзки с оценки и мнения на други читатели, с текстове и мултимедия. И това съвсем не е фантастика, а реален стремеж на дизайнери и програмисти е-книгата и общуването с нея да се изпълни със съдържание, съответстващо на новия социум, новото четене и новите очаквания към нея като партньор, а не само като учител, възпитател и приятел.
Но в зората на появяващите се е-четци хардуерното „тяло“ на електронната книга се налага да замести усещането за материалност – следователно трябва в много отношения да наподобява хартиеното тяло и да предизвиква поне сходни представи при хващането и оперирането с е-четеца. Днес технологиите толкова са напреднали, че при някои е-четци са интегрирани софтуерни програми, предизвикващи усещането у читателя, че чете истинска книга с мирис на хартия и печатарско мастило, анимации с пръстово разлистване на страниците, визуализиране на книжен разтвор, писане със стило на бележки в белите полета и между редовете и пр. – съвсем като в хартиено-мастилена книга. Защитата от прах и влага, „умната подсветка“, разпознаваемостта на почти всички съществуващи формати за е-книги без преформатиране постепенно се превръщат в стандарт за производителите. Но без най-важното технологично решение – приложението на Е-Ink – хартията за дисплеите на е-четците, динамичното развитие на електронната книга като хардуер и софтуер не би било възможно. Е-Ink технологията е забележително откритие, което е истински пример за наличието на еволюция и при дигиталната революция. Всъщност откривател на „електронната хартия“ е Ник Шеридън, [13] който за пръв път я представя през 1975 г. в изследователския център PARK на Xerox в Пало Алто, САЩ. Историята на това откритие и доразвитието му от Джозеф Якобсон до съвременните E-Ink дисплеи е описано синтезирано в един от броевете на PC World [14]: „Технологията се нарича Gyricon [15]. В основата ѝ са полиетиленови топчета (с диаметър от 20 до 100 микрона), всяко с една черна половина, заредена отрицателно, и една бяла – заредена положително. Тези топчета са поставени в прозрачен силиконов лист. Към листа се включва ток и неговата полярност определя на коя страна ще се завърти топчето, при което на екрана виждаме бяла или черна точка.“ (Фиг.1) Но в средата на 1970-те години технологията няма широко приложение и не се разпространява.
През втората половина на 1990-те години тази технология получава втори шанс. През 1996 г. Джоузеф Якобсон открива нов вид електронна хартия – electronic paper, използвайки гъвкави пластмасови листове вместо стъкло, и през 1997 г. основава E-Ink Corporation, която пуска технологията electronic ink (електронно „мастило“) на пазара.
Три години по-късно, през 2000 г., E-Ink Corporation заедно с Lucent Technologies обявява пускането на първия екран, подобен на хартия, който работи на основата на технологията е-мастило.
PC World България (Фиг. 1)
Споменавам всичко това като поредно доказателство за еволюционния процес на преминаването от печатно към дигитално слово. Безспорно изобретяването на Е-Ink технологията е едно от най-големите открития на нашето съвремие и то не само в областта на словото, писмените комуникации и информатиката. За разлика от широко разпространените течнокристални дисплеи (LCD) [16] и сега навлизащите OLED [17] и AMOLED [18] екрани, ползващите новата технология Е-Ink не излъчват светлина, не увреждат зрението, визуализираният текст максимално се доближава до печатния и може да се чете при всякакво осветление – на ярко слънце или в полутъмна стая. За първите поколения е-четци беше нужно външно осветление за нощно четене, но днес и този проблем е решен чрез вграденото „умно“ осветление (smart light), включващо се при липса на достатъчно светлина, която е-хартията на дисплея да отразява. В основата на всичко това е електронното мастило и електронната хартия – без тях нямаше да има вече десет поколения е-четци, всеки следващ от които представя все по-съвършени технологични решения: от първите е-четци на Sony [19] през 2004 г. с резолюция на 6-инчовия дисплей 600 х 800 пиксела и 170 ppi, памет 10 MB и способност да възпроизвежда само 4 нюанса на сивото, през знаменателната 2007 г., когато е основана компанията Pocket Book, а Amazon започва производството на устройства тип E-Ink с търговската марка Kindle и недалечната 2009 г., през която най-голямата американска книжарска верига Barnes & Noble, включвайки се в разпространението на е-книги, пуска на пазара своя е-четец Nook, до днешните почти съвършени е-четци като Pocket Book Touch Lux 3, Pocket Book Ultra, Kindle Voyage, Tolino Vision, BOOX Note Pro 10.3 и др., които ползват за своите дисплеи последните технологични достижения на електронната хартия, а именно E-Ink Carta.
В последното десетилетие се работи много усилено за създаване на цветна електронна хартия и вече има определени постижения като E-Ink Triton с 16 нива на сивата скала, с палитра от 4096 цвята и резолюция 600 х 800 пиксела. А през май 2016 г. по време на изложбата Display Week в Сан Франциско компанията E-Ink представя пълноцветната електронна хартия на 20-инчов дисплей с резолюция от 1600 х 2500 (150 ppi). Друго скорошно изобретение е израз на стремежа да доближи максимално е-четците до физическото усещане за хартиена книга – E-Ink Mobius може да се огъва, без това да попречи на работата ѝ или да я повреди.
Отделих повече внимание на електронната хартия и нейното половинвековно усъвършенстване, защото тя е най-важната част на технологичния дизайн и стабилна основа на синергийно-конвергентните процеси между най-старата медия и нейните производни. Благодарение на достигнатите от учените и инженерите уникални оптични характеристики на Е-Ink пред графичните е-дизайнери се разкриват възможности за композиционни, типографски и навигационни решения, близки до тези при създаването на класическия кодекс.
Повечето хардуерни дизайнери на е-четците още от самото начало на производството им се ориентират към най-разпространената правоъгълна форма на хартиено-мастилената книга. Дисплеите им са съобразени с доказаните от практиката ергономични пропорции на кодекса – 4:3, 3:2 или „златното сечение“ (1:1, 618). Това също не е случайно, а е свързано с вековната практика на четенето и установените най-удобни размери на страницата, дължината на редовете, техния брой и отстоянията между тях, размерите на белите полета и пр. Обикновено всичко това не се забелязва от редовите читатели и на класическата, и на електронната книга. Не случайно съществува мнението, че „добрият дизайн е невидимият дизайн“. „Типографията, от Гутенберг до днес, работи с твърди закони и принципи, на които се базират до голяма степен функционалността и естетиката – пише Веселина Вълканова в споменатия ѝ вече труд за дизайна на книгата. – От междубуквените отстояния и величината на междуредията, през кегела и пропорционирането на наборния шпигел – всичко тук е плод на точното съобразяване с принципите на изграждане на хармонични съотношения, на които се основават ритъмът, архитектониката и напрежението в проектите.“ [20] Няма как да не отнесем това твърдение за типографията на класическия кодекс и към графичния дизайн на е-книгата. Първоначалната еуфория, че технологиите „могат всичко“ много скоро се изпарява заедно с представите, че компютърната грамотност и познаването на някои от основните езици за програмиране като Java, PHP, Perl, Java Script, C, Visual Basic и др. са напълно достатъчни, за да правиш WEB-страници и електронни книги. Същото се отнася и за иначе „умните“ компютърни издателски програми, които създават погрешното усещане, че е достатъчно машинописка да набере текста и пейджмейкърът да го направи готов за печат. И двете заблуди нанасят много вреди и на книжното, и на електронното книгоиздаване, докато се разбере, че очакванията на читателите са за висок професионализъм, вложен в производството и на скъпите, и на евтините книги – такъв, с какъвто са свикнали до инвазията на цифровизацията. Това, разбира се, не пречи и до ден днешен в мрежата да се появяват публикации, които могат да бъдат единствено пример за пълна липса на професионални познания и дори грамотност. И не интернет е лош учител, а навсякъде и във всичко има лоши ученици – дигиталната култура е като всяка друга: не търпи половинчатите знания.
Електронната книга определено е конвергентен продукт. За да се реализира, задължително се смесват две различни цялости, създаващи нещо ново, чието предназначение е освен да предоставя информация и знание, да предизвиква естетическа наслада и духовно обогатяване. Както вече беше споменато, електронният файл, който представлява е-книгата, може да бъде визуализиран чрез специално създадените за тази цел е-четци, както и чрез компютър, таблет или смартфон, които могат да изпълняват ролята и на е-четци чрез релевантен софтуер. Спрях се по-подробно на е-четците, защото техният технологичен дизайн най-много наподобява физическото тяло на книгата и хартиените ѝ страници, а софтуерните приложения, визуализиращи текста и изображенията, се стремят максимално да доближат усещанията на читателя до съприкосновение с хартиено-печатно издание. Най-близо до е-четците са таблетите с тази разлика, че техните дисплеи са цветни, с вградено осветление и с ползване на почти всички компютърно-комуникационни приложения, свързани със звук, картина и видео. Въпреки множеството си преимущества, те са по-неудобни за четене на книги, особено на слънчева или по-силна изкуствена светлина. Amazon в края на 2011 г. пуска на пазара свой цветен е-четец (Kindle Fire) с HD дисплей (резолюция 1280 х 800), който е много по-близо до таблета отколкото до е-четците. Новите поколения на серията Fire са вече съвременни таблети с подходящ софтуер за достъп до огромен брой е-книги за наемане или покупка от Amazon, за четене и създаване на лична библиотека. Проблем при таблетите все още е сравнително голямото потребление на енергия заради цветните дисплеи с висока HD резолюция и контраст, постоянната мобилна връзка с интернет, огромното множество от приложения в изчакващ режим(stand by), както и сравнително краткия период на ползване преди необходимостта от презареждане. Един съвременен е-четец може да се ползва на дневна светлина почти цял месец без презареждане, докато таблетите издържат максимум няколко дни, ако се ползват само за четене.
Един от важните въпроси на дизайна при е-четците (таблетите и смартфоните) е този за навигацията. При първите поколения от придвижването (надолу и нагоре по страницата, напред и назад по книгата, за достъп до съдържанието, речника или хипервръзките) се осъществява с бутони, разположени под дисплея, като в най-удобните варианти представлява джойстиков блок, разположен в долната дясна страна на четеца. Отделен ред бутони служат за включване и изключване, връзка с интернет, достъп до личната библиотека [21] в е-четеца, за избор на шрифт и големината му, и др. С въвеждането на сензорните дисплеи [22], благодарение на тъчскрийн технологията, необходимостта от всякакви навигационни бутони отпада, защото потребителят (читателят) може вече пряко да взаимодейства с изображенията на дисплея. Това е още една причина за сливане на технологичния и графичния дизайн, като по-важният въпрос е как да се визуализира вече постигнатото взаимодействие между човека и машината в предишните е-четци.
При персоналните компютри и лаптопите общите навигационни решения, осъществявани чрез клавиатура и мишка (или тъчпад), се ползват и при функционирането им като е-четци.
Съществува едно по-скоро технократско определение, че дизайнът не е нищо друго освен оформление на информацията. Аз бих добавил и управление на информацията, особено когато става дума за електронната книга. Доколкото количеството информация в нея е възможно да бъде доста по-голямо от това в печатния оригинал или копие, може да се предположи, че е-дизайнерът ще има повече работа от колегата му по печатното издание на едно и също заглавие. Несъмнено и двамата трябва да се справят с информационното съдържание на книгата: от посланието, визуализирано в корицата, през графиката, цветовете, шрифтовете, текста, заглавията и пр., до цялостната композиция на отделната страница и на съвкупното цяло. Целта и на двамата е да направят изданието колкото е възможно по-комуникативно, по-привлекателно и по-удобно за ползване. Графичният дизайнер на печатната книга, дори когато търси иновативни решения, ползва установени от вековната практика правила в оформлението и управлението на информацията. Е-дизайнерът е длъжен още преди да се заеме с оформлението, да реши как ще осъществи управлението на вътрешно свързаната информация (съдържание, речник, индекс, библиография, бележки, маргиналии), каква част от външно свързаната информация ще ползва (хипервръзки към други издания или публикации, тезаурус, специализирани речници, енциклопедии и др.) и по какъв бързо разпознаваем и най-удобен начин ще осъществи взаимодействието на читателя с хипертекстовите връзки. Нещо повече – е-дизайнерът (самостоятелно или заедно с редактора на изданието) трябва да се погрижи за йерархизирането на хипервръзките, което да подпомогне читателя в изграждането на устойчив асоциативен ред за ориентация и осмисляне на хипертекста. Може би най-добре кореспондира с казаното знаменателното определение на Стив Джобс [23] за дизайна в дигиталното време: „Дизайнът не е само как това изглежда или как го усещаме. Дизайнът е как това работи“. [24] В този смисъл е-дизайнът не е само художествено оформление, а и метод за решение на проблемите, свързани с взаимодействието на потребителя (читателя) с хардуерното устройство и релевантния софтуер.
Не случайно в последното десетилетие с разрастването на цифровите индустрии и повишаващите се изисквания към професията на е-дизайнера се появяват и нови понятия като UX и UI дизайн. UX-дизайн (User еХperience Dеsign) означава дизайн, основан на опита на потребителя, т.е. какво е впечатлението и оценката му от работата с интерфейса на съответното устройство или програма, просто или сложно се достига до управлението на така оформената и структурирана информация. Основните въпроси, които решава UX-дизайнът, са свързани с проектиране на информационната архитектура, на взаимодействието между потребителя и устройството (или програмния интерфейс) и създаване на позитивно изживяване от ползването на продукта. Под UX-дизайн се разбира комплексен подход към взаимодействието на потребителя (читателя) със съответния интерфейс, независимо дали е на самостоятелно устройство (е-четец например), уебсайт, мобилно приложение или друга програма.
UI-дизайн (User Interface Dеsign) означава потребителски интерфейс, т.е. как изглежда интерфейсът, какви са физическите характеристики на устройството (цвят, материал), удобни ли са като разположение и изработка клавишите и бутоните, функционални и бързи ли са командите върху сензорния екран, лесно четим ли е текстът, достатъчно контрастни ли са буквите и изображенията, колко време издържа батерията до следващо зареждане и пр. UX / UI-дизайнът всъщност представлява проектиране на устройства, програми или и двете заедно с различен потребителски интерфейс, в който обаче практичността и удобствата при ползването са също толкова важни, колкото и външният вид. Тези два вида е-дизайн са неотделими, за което свидетелства и наклонената черта в съвместното им изписване. Всъщност UX / UI до голяма степен съответстват на вече даденото от мен определение за технологичен и графичен дизайн като две страни на една и съща монета. UX също не може без UI, но е важно да не се смесват, защото много често за добрия UX / UI дизайн един специалист е недостатъчен, необходими са двама. Трябва да се знае, че UX = съдържание, а UI = инструмент за работа с него.
Ако UX / UI дизайнът на един е-четец (или софтуер за четене на е-книги) е добър, това означава, че продуктът е с високо качество и ефективност, с ергономична архитектура и удобен интерфейс, че лесно се използва, красив и надежден е и напълно удовлетворява потребителя.
Тук вече идва мястото на нещо, което може да наречем „Типография 2.0“, защото трябва да се решат проблеми на новата ергономия. В печатните издания типографията е решила проблема „окото да не се уморява“, но нищо не може да се направи по въпроса с пръстите на читателя – да се отварят други книги, да се изписват картотечни картончета, да се рови по рафтове, атласи и т. н. Вече всички тези данни са на „един клик разстояние“, но идва въпросът как да се поднасят на окото и пръста по най-удобния начин, като се запазва усещането за четене на книга, а не на сърфиране по „гугъла“. За съжаление, по този въпрос много от тези UX / UI и пр. „дизайнерски концепции“ не са особено напреднали, защото са предимно маркетингово ориентирани към това да обременяват всяко предлагано съдържание с все повече реклами на все по-подвластния им потребител. С други думи, целта на маркетинга е мозъкът да работи все по-малко, докато целта на книгата е точно обратната. Затова и още няма (или поне не се афишира) нищо сериозно като разработка в тази посока.
Така че по второто направление тепърва предстоят иновативните решения. Някой или някои ще създадат в един момент платформа за „хиперкниги“, в които няма да се губи нищо от красотата и удобството на „полираната“ типография и едновременно с това „отзад“ е-читателят ще има достъп до всичкото знание на света, поднесено също в най-удобния за конкретния екран и бутони вид.
Целта на тази част от изследването за съвместимостта на българското литературно наследство и новата книжна икономика не е да анализира всички предизвикателства и възможности пред дизайна на електронната книга, а само да очертае най-важните от тях, свързани с дигитализацията на литературната ни класика. А казаното досега потвърждава както високите технологични възможности за това, така и назрялата необходимост от опровергаване на „крилатото“ нашенско обобщение, че „класиците, за които всички говорят, никой не чете“. За него ще стане дума и по-нататък в друг контекст – сега е важно да съотнесем тази необходимост към трансформациите в четенето и читателя, [25] които изискват адекватно цифровизирано продължение на най-значимите културни традиции в усвояването на националния духовно-исторически опит от новите поколения.
Бележки:
[1] Вълканова, В. Дизайн на книгата. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, с. 304.
[2] Бенбасат, А. Книгата като тяло и като дух. УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2010.
[3] Вълканова, В. Дизайн на книгата. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, с. 15.
[4] През 1971 година Майкъл Стърн Харт (американски писател и общественик) създава първата електронна книга („Декларация за независимост на САЩ“).
[5] Нефе, Ю. Безтелесната книга. – В: сп. „Либерален преглед“, 2009 г. (http://www.librev.com/index.php/discussion-culture-publisher/597-2009-06-17-16-50-40) [Проверено: 21.11.2019].
[6] Вълканова, В. Дизайн на книгата. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.
[7] Вълканова, В. Дизайн на книгата. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.
[8] Източник: https://itpgee.weebly.com/html.html [Проверено: 11.12.2019].
[9] Източник: http://www.read.gov/books/pageturner/aesops_fables/#page/2/mode/2up [Проверено: 11.12.2019].
[10] Превод – мой (Св. Ж.), ползван е оригиналът: Mod, Craig. Post-Artifact. Books & Publishing, PRE/POST, 2011, Kindle Edition.
[11] През 2005 г. Amazon поглъща разработчика на стандарта MOBI на Mobipocket и създава AZW върху основата на MOBI.
[12] Източник: http://libro.bg/pg/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8-67
[13] Nickolas K. Sheridon – член на един от най-изявените изследователски екипи през 70-те години на ХХ век – Xerox Palo Alto Research Center (Xerox PARC). През 1974 г. Шеридън изобретява първата електронна хартия.
[14] Източник: https://pcworld.bg/harduer/2015/10/13/
[15] Gyricon – гръцкият термин за въртящо се изображение, дава име на новата дисплейна технология на персоналните компютри Alto; по-късно се превръща в основа на съвременната Е-Ink технология.
[16] Течнокристалният дисплей (на английски: LiquidCrystalDisplay – LCD) е плосък дисплей, който показва изображения върху равна повърхност. Изработва се с цифровамониторна технология, на основата на тънък слой от течен кристал, който при прилагането на напрежение променя оптичните си качества. (Източник: Уикипедия)
[17] OLED е акроним на Organic Light Emitting Diode (органичен светоотделящ диод) и е една от най-новите технологии залегнали в производството на екрани за монитори или мобилни устройства.
[18] AMOLED е акроним на Active-Matrix Organic Light-Emitting Diode (органичен светоотделящ диод с активна матрица) и по същество представлява тип OLED дисплей създаден, обаче, специално за използване в мобилни устройства. Голяма част от таблетите и смартфоните от висок клас използват AMOLED, Super AMOLED или Super AMOLED Plus (Samsung) технология.
[19] Sony Librié EBR-1000EP – 2004 г.
[20] Вълканова, В. Дизайн на книгата, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, с. 35.
[21] Първите поколения е-четци могат да съхраняват от няколко десетки до неколкостотин е-книги. Вградената памет (8 GB) и възможността за външна такава на днешните е-четци позволява съхраняването на десетки, стотици хиляди заглавия.
[22] Сензорният екран (на английски: touchscreen – тъчскрийн) е периферно устройство – дисплей, който реагира на докосване. Така сензорният екран играе роля едновременно на входно и на изходно устройство и дава възможност на потребителя да взаимодейства директно с обектите, изобразени на него. Освен пръстите си, потребителят може да използва и писалка за въвеждане на данни. Сензорни екрани, които могат да регистрират едновременно няколко отделни докосвания, се наричат мултисензорни екрани (на английски: multi-touch display). (Източник: Уикипедия)
[23] Стив Джобс (Steven Paul Jobs) е американски предприемач и изобретател, съосновател, председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Apple Inc.
[24] Източник: https://quotesondesign.com/steve-jobs/
[25] Вълканова, В. Дизайн на книгата, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.