Грета Дерменджиева
Писането и четенето в дигиталния свят вече много малко приличат на познатите ни от детинство образи и представи. В спомените ми маститият автор е приведен над пишеща машина, около него са разхвърляни листове, посипани с цигарена пепел, а в тишината се чуват чаткането на клавишите и шумът от смачкана хартия, преди да бъде хвърлена в коша. Някъде недалеч от него в същото това пространство, но по-късно във времето, едно дете е подпряло лакти на бюрото и прелиства страниците на книгата му. Книгата, която е получило като подарък и която най-напред е разтворило, за да усети уханието на мастилото, а след това да види какви изненади се крият в нея.
Книгите, които купувахме и четяхме доскоро, бяха пълни с очарованието на неизвестността. Ние ги избирахме по името на автора (понеже други негови книги вече са ни доставили удоволствие), по заглавието (което предвещава вълнуващи преживявания), по темата (близка до интересите ни) или по препоръка на приятел и (в краен случай) литературен критик. В книжарниците можехме предварително да открехнем съвсем малко завесата и да надникнем набързо в нова книга, колкото да откраднем някое изречение накрак насред тълпата между претъпканите догоре рафтове, докато периодично се отместваме, за да се разминем с други купувачи в тесните пространства.
Какво се е променило днес? Няма да говоря за уюта на иначе просторните книжни центрове, в които, седнали удобно в меко кресло с чаша кафе, можем да прекараме цял ден в четене на книги и в приятна атмосфера. Няма да говоря за всички онези сайтове, в които ще намерим целите произведения на автори (много от тях класици), публикувани години наред в големи тиражи, а сега – в електронен вид с тяхно съгласие или с това на издателствата.
Няма да говоря за различните промоции на онлайн книжарници, предлагащи електронни книги на символична цена. Нито за новия вид на някои от тях – интерактивен (с активния избор на читателя за начина, по който повествованието ще продължи), мултимедиен (със звук и движещи се изображения). Нито пък за лекотата, с която можем да носим навсякъде цялата си библиотека, събрана в лаптоп, таблет, четец или в което и да е друго мобилно устройство, и за удобството да я четем или слушаме. Нито за новите читателски общности, свободно обменящи книги на различни географски места по света (буккросинг, т.нар. инициатива „Пътуваща книга“), или пък за споделянето във виртуалните пространства на заглавия, бележки, коментари, мнения, препоръки и всякакви впечатления за книгата, която четем в момента (напр. сайтът www.goodreads.com).
Това, за което искам да говоря днес, е една тенденция, наблюдавана отскоро в социалните мрежи и уики местата – към обръщане на процеса на опитване, четене и притежаване на една книга. В заглавието на текста съм използвала хранителна аналогия, тъй като тази книжна тенденция най-лесно може да се илюстрира с разпространените практики на големите супермаркети за дегустиране на нови храни и напитки. В действителност ако минем няколко пъти край щанда с промотираните продукти, можем да се нахраним или напием преди или без дори да ги купим. Целта е да дадем пари за продукт, който изцяло сме консумирали предварително, опознали сме го докрай и който няма с какво да ни изненада повече. Всъщност, ако дегустацията ни е доставила удоволствие, ние ще си го купим и занесем вкъщи, без да очакваме нищо от него, освен единствено и само да продължим да му се наслаждаваме, този път в интимна обстановка.
Но да се върнем към книгите. Никола Райков – един от авторите, предоставящи издадените си творби за свободно ползване, – в секцията „Прочетете безплатно тази книжка” в сайта на книгата си игра пише: „Много хора се чудят дали като автор не губя продажби, предоставяйки електронната версия на книгата свободно за четене. Твърдо убеден съм, че читателят заслужава да знае какво купува, а не да получава боклук в лъскава опаковка. Смятам, че е справедливо всеки да може да прецени качеството на един продукт, преди да си даде парите за него. Вярвам, че читателите ще подкрепят даден автор, когато харесат това, което е създал, за да може той да пише и занапред. […] Вярвам в свободното споделяне на информация и изкуство.”
Да разгледаме различни аспекти на темата. Сред все повече представители на поетичния литературен жанр, например, се наблюдава желание за обръщане на процеса на дегустация и консумация по отношение на собствените им творби. Литературните четения на „прясно” написани стихотворения са заменени от постове в социалните мрежи или в общи виртуални пространства за споделяне на собствено творчество. Посетителите на тези сайтове, феновете на личните страници и „онлайн приятелите” на поетите обикновено са няколко хиляди. Много повече от аудиторията на което и да е литературно събитие. На практика всяко ново текстуализирано вдъхновение намира читателите си минути след като се е появило на бял свят, при това без да е плод на усилие от тяхна страна. Авторът получава незабавна обратна връзка, критика, мнения, анализи, а в много случаи и поетични реплики. Вече има примери на такива тандеми, оформили се вследствие на спонтанен поетичен диалог в нета – Мария Донева и д-р Толев, Маргарита Петкова и Добромир Банев. Поезията е дегустирана, преглътната, изконсумирана, много преди да придобие книжна плътност. И необичайното е, че читателят знае, че печатните страници, които купува, ще съдържат само част от всичко прочетено в нета.
През последната година една такава поетична книга по естествен като дихание начин се материализира пред очите ми. Авторът Елена Денева, двадесет и няколко годишно момиче, живеещо в Полски Тръмбеш, ден след ден поместваше по няколко свои стихотворения на страницата си в социална мрежа в почивките от натоварения работен ден. Безгрижно, неглижирано и нехайно, като човек, който не знае стойността на труда си, понеже не усеща да е полагал такъв. Хиляди читатели наблюдавахме как се раждат и политат във виртуалния ефир многопластови, дълбоки, докосващи, провокиращи стихове, без авторът да се интересува от съдбата им. Оставени в ръцете на читателите, те сами си проправиха път и благодарение на няколко утвърдени в жанра имена благотворително се въплътиха в книга. Последва премиера в София с рекорден брой присъстващи – читатели, поети, учители, литератори, известни и неизвестни хора, дошли от цялата страна, събрани от думите във виртуалното, за да дадат подкрепа, признание и обич на изпадналата в паника поетеса. Аудиторията не само бе дегустирала от малките хапки, тя беше консумирала докрай и многократно целия асортимент. Сега бяха дошли, за да си купят книга, която не само познаваха, а знаеха наизуст. Нещо като платоничната любов, която не атакува едновременно всичките ти сетива, а ти оставя време да се насладиш на всички възможни емоционални и духовни състояния, които може да ти донесе, преди да пристъпиш към плътската…
Докато подготвях този текст, обсъждайки със студентите по книгоиздаване новите им постове в учебния блог, който правим, и помествах линкове към техни публикации в личния си профил, получих коментар от приятел, че книгоиздаването бавно се прелива в блогоправене. Не мисля, че е възможно повсеместно и че ще се случи изцяло. Но знам, че една част от художествените текстове точно така стига до читателите си. Първо по вертикален път през блоговете от автор до читатели, после чрез хоризонтална паяжина за разпространение в социалните мрежи между самите читатели и накрая, когато всичко е предъвкано с наслада, идва ред на книжното тяло. Може много да се спори дали потенциалните купувачи намаляват, ако вече виртуално са изконсумирали книгата. Лично аз смятам, че не това е важно. Кой е по-важният въпрос за един автор – колко хора са купили книгата му или колко са я прочели, след като са я купили? За мен истинският въпрос е дали реалните читатели на книгите се увеличават. И ми се струва, че това е очевидно. Нещо повече, сигурна съм, че тези, които вече познават една книга, преди да се превърне в книга, и след това пожелаят да я притежават, са най-верните читатели. Те са обърнали сетивния процес, получили са и ордьовъра, и салатата, и основното, и десерта, и виното и оттук нататък им предстои отново и отново да се наслаждават и удължават това удоволствие, дегустирайки на малки хапки и глътки не всичко, а само избрано, от време на време, когато… За какво повече може да мечтае всеки автор?!
Забел. № 1: Текстът е изнесен на Националния научен семинар на специалност „Книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема “Книгоиздаване по време на криза”, 20-21 май 2013 г.
Забел. № 2: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.