Визуална антропология

в академичното електронно списание „Пирон“

Администратор

­

piron

­

          На 04.05.2015 г. от 18:00 ч. в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“ предстои премиера на бр. 9 на електронното списание за изкуства и култура „Пирон“.

Водещ броя: д-р Васил Видински
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
Представяне на броя: доц. Огнян Касабов

          Новият брой на електронното списание „Пирон” продължава едновременно две вече съществуващи линии. Първата линия се изразява в това, че брой 9 включва публикации от традиционната интердисциплинарна международна конференция върху проблемите на културната история на съвременността, организирана ежегодно в гр. Априлци от Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“. По-конкретно, броят помества доклади от конференцията през 2013 година „Визуалната антропология”. Втората линия е, че това е своеобразно продължение на брой 6 на списанието, който бе съсредоточен върху „Визуална култура / Визуални изследвания” с водещ броя д-р Нора Голешевска. Това е продължение в истинския смисъл на думата – със своите отклонения, надграждания и неочаквани обрати.

          Статиите в броя представят разнородното и сложно поле между визуалното и човешкото със своите социални, политически, исторически, културологични и философски въпроси: може ли да бъде видяна изобщо катастрофата на човешкото и каква е връзката на образите със социалната тъкан – както при двупосочните движения между власт и потенция, така и през визуализацията на вътрешността и органите на нашето собствено тяло. Проблемът за (не)репрезентируемостта е разгледан както в дискурсите на непредставимостта, така и в широкоразпознаваемата и клиширана иконография на концлагерите, а финално и през размислите върху невъзможността на конкретни образи и фигури изобщо.

          В броя могат да бъдат намерени и изследвания върху екранната пластика, репрезентацията на сирийски бежанци като „зараза” в българските медии, политическите образи в медийната ни лайфстайл действителност, динамиката, дематериализацията и медийността на съвременния архитектурен образ, разглеждане на манга текстовете в българския периодичен печат или удивителния опит за компенсации на несправедливостта чрез образи на супергерои. Представят се и четири задълбочени исторически реконструкции: върху ролята на геометричността при Рене Декарт в делничното, научното и онтологичното; организацията на погледа и образа през XV в. чрез прозрачното и непрозрачното, образа на Видин в пътеписи от ХІХ век, както и всеобхватен анализ на антимодерността в творчеството на Леопол Луи Робер.

          Броят не просто пресреща човешкото с визуалното, а очертава кризите, вътрешните предели, пропуските, контрадвиженията, както и политическите импликации, употреби и залози. По този начин, дори когато е аналитична, визуалната антропология не е дисциплина.

­

Източник: Културен център на СУ „Св. Климент Охридски“

­

Публикувано в Премиери, Социални науки. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *