4-9 декември 2012 г., Национален дворец на културата
На 4.12.2012 г. в 12.00 ч. кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова открива Софийския международен панаир на книгата.
Специално за откриването в 10.00 часа в София пристига вицепремиерът на Унгария г-н Тибор Наврачич. Унгария е страна-почетен гост на 31-вото издание на Панаира на книгата.
Сред официалните лица, които присъстват, са:
- г-н Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката;
- негово превъзходителство Андраш Клейн – посланик на Унгария в България;
- негово превъзходителство Гюру Катарина Викьор – посланик на Норвегия;
- негово превъзходителство Гийермо Асран – посланик на Аржентина;
- негово превъзходителство Марко Контичели – посланик на Италия;
- г-н Ивайло Георгиев – председател на съвета на директорите на НДК.
Асоциация „Българска книга” връчва годишните награди „Бронзов лъв 2012” на 07.12.2011 г. (петък) в 20.00 ч. в Мраморно фоайе на Националния дворец на културата.
Ежегодните награди „Бронзов лъв” се връчват в две категории:
І. Награда за най-добър издателски проект
Голямата награда „Бронзов лъв“ се присъжда от експертно жури за книга или поредица от книги с оригинален замисъл или с приносен характер за българската култура, които се отличават с висока стойност на текста като съдържание и стил, принос към образованието и науката, добър превод, оригинален дизайн, респ. илюстрации и добро полиграфическо изпълнение. До участие се допускат само проекти, осъществени в България.
За тази награда всички издателства номинират свои издания, а журито, съставено от специалисти в книжния сектор, избира победителя. В състава на журито са представители на професионалните организации в бранша – Съюз на художниците, Съюз на преводачите, също така полиграфисти и литературни критици и историци.
Тази година рекорден брой заглавия се надпреварват за годишната награда на АБК „Бронзов лъв“:
1. „Бард” – „Пражкото гробище”, Умберто Еко: Исторически роман – бестселър. Централната тема в романа е зараждането на съвременния антисемитизъм в средата на ХІХ в. Представя главния герой – нотариуса Симоне Симонини, убеден антисемитист, който е разбрал, че на мнозина им е изгодно да обявят за враг някой евреин и да му припишат всевъзможни грехове.
2. „Военно издателство” – „От поручик до генерал”. Спомени на Васил Бойдев, записани и обработени от адв. Венелин Димитров: Книгата е посветена на 100-годишнината от Балканските войни и на възстановяването на българската военна авиация, развитието на която е забранено от Ньойския договор. През 2013 г. се честват 120 години от рождението на генерал Бойдев и 30 години от смъртта му.
3. „Дамян Яков” – „Царството на славяните”, Мавро Орбини: Историографски труд, послужил като фактологическа основа за написването на Паисиевата „История славянобългарска”. Книгата на католическия монах Мавро Орбини реабилитира правото на славянските народи да бъдат равноправни с останалите европейски народи. Екземпляри от луксозното фототипно издание на книгата са дарени на Папа Бенедикт XVIи Ватиканската библиотека.
4. „Емас” – „Книга на царете” („Шах-наме”), Абулгасем Фердоуси: Поемата „Шах-наме“, наричана „Илиадата на Изтока“, съдържаща над 120 000 стиха, е най-значимото произведение на източната литература наред с епосите „Махабхарата“ и „Рамаяна“. В България това издание е първият й превод от персийския оригинал.
5. „Жанет 45” – Поредица „Атлас на българската литература – последно четвърт хилядолетие“: „Атлас на българската литература 1740 – 1877“, проф. Симеон Янев, Елена Налбантова: Проектът „Атлас на българската литература – последно четвърт хилядолетие“ е започнат преди 10 години, като поредицата обхваща българската литература в целия новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до наши дни.
6. „Жанет 45” – Поредица „Кратки разкази завинаги“: „Пътуване с лек багаж“, Туве Янсон и „Телефонни обаждания“, Роберто Боланьо: Поредица, обхващаща всички маломерни прозаични (и поетико-прозаични) форми, познати като „микроразказ“, „скеч“, „стихотворение в проза“, „басня“, „анекдот“, „моментна проза“ и др. Стартира през 2010 г., като до 2012 г. включва общо 6 заглавия от 5 световноизвестни майстори на краткия разказ: Е. Керет, А. Монтеросо, Д. Албахари, Р. Боланьо и Т.Янсон.
7. „Жанет 45” – Пoредица „Отвъд”: „Къщата на джамията”, Кадер Абдола; „Хлебарка”, Рауи Хадж; „Нека големият свят се върти”, Колъм Маккан и „Неохотният фундаменталист”, Мохсин Хамид: За онези, които вярват в каузата на четенето, в способността на литературата да добавя нови и непознати измерения на живота ни, да увеличава познанието ни за света и самите нас. Стартира през 2009 г., като до 2012 г. включва 18 заглавия от 14 автори, наградени със световноизвестни награди.
8. „Жанет 45” – Пoредица„Отива една жена при лекаря“ (второ издание), Рей Клуун: Разказ за смъртоносна болест, лишен от безвкусна показност и фалшива сантименталност, с директен и прям стил, без срам, но и без театралничене и винаги с чувство за хумор. В края на книгата има списък с мамологични кабинети, за да напомнят на всяка жена, че профилактичните прегледи при мамолог са жизненоважни.
9. „Клуб 8” – „Родопи – Свещената планина”, Николай Генов, Христо Тодев, Румяна Николова: Най-колоритната българска планина за първи път е представена в цялото й многообразие в луксозен албум – 250 снимки на природа, история, хора, обичаи, събирани повече от 20 години. Текстовете са на български и английски и обхващат широк кръг теми.
10. „Кралица Маб” – „…първа радост е за мене. Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения”, съставител Николай Аретов: Трудът разглежда задълбочено важния проблем за националната идентичност от различни гледни точки и предлага както същностни наблюдения, така и препоръки за туширане на междуетническите напрежения в България и на Балканите. Сборникът е резултат от работата на интердисциплинарен проект с участието на водещи и най-млади български и чуждестранни балканисти.
11. „Нов златорог” – „Антология на руската поезия, ХІІ-ХХІ век”, колектив: Антологията включва най-доброто от руската поезия, като започва със „Словото за похода на Игор” и стига до поети като Владимир Висоцки и Йосиф Бродски. Досега в България не е издавана антология, обхващаща такъв дълъг период и в такъв обем. Много от авторите се представя за първи път у нас.
12. „Просвета” – „Деца на по-малки богове”, Инна Пелева: „Деца на по-малки богове” разглежда въпроси от българската литература, свързани с общностното ни съществуване и оформянето на националните културни стереотипи. Литературноисторическите сюжети, родени в граничното поле между литература, социология и есеистика, възстановяват усещането за единно и живо национално културно пространство.
13. „Просвета” – „Официален правописен речник на българския език”, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН: Речникът е най-пълният досега справочник от този тип с над 90 000 думи и форми, отразяващи съвременното състояние на езика ни, като много от тях са нови думи от последното десетилетие.
14. „Сиела Норма” – „Броеницата на Вида”, Вида Пиронкова: Авторката е родена в Пловдив и е дъщеря на Енчо Пиронков. Детството й е край тепетата на родния град, младежките години – в Италия, а нощите – под Акропола. В книгата на Вида Пиронкова се броят онези песъчинки от настроение, които е събрала през годините.
15. „Сиела Норма” – „Български загадки”, Григор Николов: Тази книга е нов прочит и дава неизвестни факти от новата и не толкова нова родна история. Тя обхваща политическите борби и влечения, отношението на държавата към богатите българи и на същите тези българи към нея, развенчава и някои дългогодишно насаждани в родната история с натрапчивостта на американски екшън митове: „Този е добър, а онзи е злодей!”
16. „Сиела Норма” – „Именник на българските князе (ханове)”, Стефан Чурешки: Проучване върху Именника на българските князе (ханове), който поставя въпроса за античната история на българите, техния произход и връзките им в славянския свят. Разглежда именника като хроника и идеята за българската държавност като алтернатива на Рим и Византия.
17. „Сиела Норма” – „Известният непознат”, Петър Стоянович: Научен труд, посветен на Иван Стоянович-Аджелето – един от най-известните строители на съвременна България и прадядо на автора. Проследява спирките по дългия път на един възрожденец. Разкрива проблемите и атмосферата на времето – от преди Освобождението от Турско, до след падането под Съветско.
18. „Тангра ТанНакРа” – „Сердика е моят Рим / Serdicais MyRome”, Веселина Вачкова: Книгата разказва за важното място, което заема антична Сердика в живота на император Константин Велики, както и за ролята й на значим християнски център със световна известност. Разкриват се изключително интереси моменти от историята на София като част от Римската империя.
Тази година журито номинира пет книги, издадени през 2012 г., за годишната награда на Асоциация „Българска книга” :
1. Издателство „Дамян Яков”: „Царството на славяните”, Мавро Орбини;
2. Издателство „Емас”: „Книга на царете („Шах-наме”), Абулгасем Фердоуси;
3. Издателство „Жанет 45”: Поредица „Атлас на българската литература – последно четвърт хилядолетие”: „Атлас на българската литература 1740 – 1877”, проф. Симеон Янев, Елена Наблатанова;
4. Издателство „Нов златорог”: „Антология на руската поезия, ХІІ-ХХІ век”, колектив;
5. Издателство „Сиела”: „Именник на българските князе (ханове)”, Стефан Чурешки.
И петте заглавия изпълват всички критерии на наградата, представляват проекти с приносен характер за българската култура и се отличават с висока стойност на текста, като съдържание и стил, с оригинален дизайн и полиграфическо изпълнение, с принос към образованието, науката и хуманитаристиката.
ІІ. Наградата за издателски проект с най-голяма обществена значимост се присъжда за книга или поредица от книги, които разглеждат важни за обществото проблеми и са предизвикали широк обществен и медиен интерес. В номинирането и определянето на наградата участват журналисти, които отразяват книжния сектор.
Тази година експертното жури е в състав: проф. Греди Асса, Иглика Василева, Иван Христов, проф. Кирил Гогов, Мариян Кенаров, Марин Бодаков, Рада Шарланджиева и Стойко Василев. То присъжда две големи награди „Бронзов лъв”(статуетка и грамота) за цялостно реализиран издателски проект на:
1. Издателство „Дамян Яков” за „Царството на славяните” от Мавро Орбини: Фундаментално издание за осмисляне на корените на българската история и култура. Проектът запълва празнота в българската историография и служи за основа за написването на „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски. Проектът се отличава с изключително високи качества на превода от староиталиански език, дизайн и добро полиграфическо изпълнение.
Издателство „Дамян Яков” получава специално отличие от журналистическото жури за принос в популяризирането на непознатите извори на българската история чрез издаването на първия цялостен превод на „Царството на славяните” от Мавро Орбини.
2. Издателство „Емас” за „Книга за царете („Шах – наме”) от Абулгасем Фердоуси: Ключова книга в литературата на Изтока, която за пръв път представя филологически превод от персийския оригинал. Изящество на поезията, придружено от адекватен академичен коментар на преводача, дизайн и добро полиграфическо изпълнение.
Тази година журналистическото жури е в състав: Андрей Захариев, Гриша Атанасов, Ирина Вагалинска, Пепа Йорданова, Петър Величков, Силвия Чолева. То присъжда наградата за издателски проект с най-голяма обществена значимост на издателство „Изток – Запад” за две книги: „Таралеж се жени” от Яна Язова „Великите трагедии” на Шекспир в, нов превод на Александър Шурбанов.
Източник: Асоциация „Българска книга“