Виртуално занятие по детско книгоиздаване

Резултати от упражнение по учебна дисциплина „Детско книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“, проведено по електронен път заради извънредното положение при пандемията с Ковид-19 на 29 април 2020 г.

­

Юлия Йорданова­

­

Урсула Нордстрьом

(Фотоизображение в режим „топлинна карта“, символизираща възприемането на редакторската й персона.)

­

Предмет на анализ: биографично есе „Урсула, която промени света от Петя Кокудева (публикувано в e-Scriptum от профила на авторката във „Фейсбук“).

Метод на взаимодействие: онлайн анкета на отзовалите се студенти от специалност „Книгоиздаване“, ІV курс, Редакционно-издателски профил, проведена по имейл.

Алгоритъм на въпросника: да следва съдържанието на разглеждания текст, като проверява (1) запознатостта на студентите с него и (2) собственото им гледище по поставените теми.

­

◊ ◊ ◊

­­

1. Съществува ли такова нещо като „редакторски талант“?

Ани Кирова: Да, съществува редакторски талант. Както във всяка друга сфера, така и в книгоиздаването освен упоритост и старание, съществува и талант. Без таланта да си редактор, ще бъдеш един обикновен работещ човек.

Венелина Харизанова: Със сигурност. За да си добър в работата си, независимо каква е тя, трябва да имаш талант. При книгите обаче, особено при тези за деца, нещо друго е по-важно – усетът. Това е нещо, което не можеш да научиш или да усвоиш с практиката. Книгите или ги „носиш“ в себе си, или не. Още с прочитането на първите няколко реда от ръкописа знаеш дали тази книга може да промени историята на книгоиздаването. Често от значение е и рискът, който си готов да поемеш, за да „заявиш“ конкретен автор или книга пред публиката.

Златка Михайлова: Да. Според мен, съществува такова нещо като „редакторски талант”. Редакторът трябва да познава читателските вкусове, да следи от какво имат нужда читателите и какво се купува на пазара. Редакторът трябва да познава и авторите си – техните желания и нужди. Не може редакторът да се интересува единствено и само от себе си, от своите намерения. По този начин той няма как да издава успешни книги и да задържи който и да е автор при себе си.

Мина Костова: Да, но смея да твърдя, че редакторският талант не се конкретизира в една дейност, а е съвкупност от таланти, които всеки успешен редактор притежава или придобива в процеса си на работа.

Натали Добрева: Тъй като талантът е естествена способност да бъдеш добър в нещо, според мен, в професията на редактора не става въпрос за талант. Редакторите не се раждат редактори и не придобиват уменията си предварително. За да бъдеш добър редактор, трябва да бъдеш активен читател, защото само чрез четене се придобива необходимият опит за успешно практикуване на професията.

Николая Станкова: Според текста за Урсула – явно съществува. Но за мен всеки един талант има нужда от практика, за да се развива, независимо в каква сфера е. Човек може да има талант за рисуване, но ако не практикува с години, ще бъде задминат от човек, който може и да не е роден с такъв талант, но рисува всеки ден, започнал от нулата. Талантът за мен е 20 % от успеха и все пак е много по-лесно да знаеш, че го можеш и само да трябва да го развиваш – това си е и стимул.

Петя Банкова: Според мен, категорично съществува – както съществува талант да бъдеш автор, разказвач, художник. Талантът е онова, което личи в изкуството, ако го имаш и съответно, ако го нямаш.

Радина Петрова: Да. За да си добър редактор, не е достатъчно просто да си образован и грамотен. Самата Урсула е пример, че не е нужно специално образование, за да бъдеш успешен и запомнящ се редактор.

Ралица Божилова: Да, съществува. Редакторският талант не е свързан толкова с грамотността на човек, колкото с чувството към текста, които някои хора притежават – колко гладко върви слогът, какви думи трябва да се променят или премахнат, как да се подобри цялостното съдържание.

Цветослава Тодорова: Да си редактор означава много добре да умееш да работиш с текста. Талантът идва с времето и упорития труд.

◊­

2. По-високопоставена длъжност ли е в едно многопрофилно издателство позицията „редактор на издания за възрастни“, отколокото тази на издания за деца?

Ани Кирова: Не, дори обратното. Книгите за деца са в пъти по-важни от книгите, както казва Урсула, за „безнадеждно завършени възрастни”.

Венелина Харизанова: Не мисля, че е по-високопоставена. Редакторът има достатъчно отговорната задача да превърне суровия ръкопис в съвършено издание. Смятам дори, че при книгите за деца задачата е още по-отговорна, следователно би трябвало и да е по-високопоставена. Защото, макар че много малко хора го осъзнават, книгите са ключовият фактор за развитието на децата.

Златка Михайлова: Интересното е, че в българските издателства не съществува такова разделение. Има редактори, които работят върху много успешни български автори със сериозни книги, редактират много сериозни и научни издания или пък страхотни трилъри, но заедно с това издават и прекрасни детски книги. Пример за подобна практика е издателство „Сиела”, което издава както научни книги на Ричард  Докинс, така и детски книги на Братя Мормареви все под редакцията на един и същ редактор.

Мина Костова: Не смятам, че може да се сравняват. Двата профила изикват различни съображения към клиентите им.

Натали Добрева: Не мисля, че е по-високопоставено или по-нископоставено. Според мен, длъжността на редактора е еднаква по статут, независимо от това какви издания редактира. Това е сякаш да се сравнява дали е по-високопоставено да си автор на издания за възрастни, отколкото на издания за деца.

Николая Станкова: Не мисля, че тук може да се говори за престиж и висопоставеност. Всяка длъжност си има специфики и не бива да бъде принизявана, защото трудът, всъщност, е важната мяра.

Петя Банкова: Да, смятам, че се възприема по този начин. Но да си редактор на издания за деца е много по-трудно. Възрастен читател ще прости за някои допуснати грешки в книгата и може би след време отново ще посегне към нея. Но едно дете веднага ще захвърли „лошата” и некачествено редактирана книга, ще я заклейми като чужда и вероятно никога повече няма да я погледне. За да си редактор на книги за деца е много по-отговорно, защото твоята работа или ще подпомогне любовта към четенето, или ще я унищожи завинаги.

Радина Петрова: Не. Позициите са еднакви, но са разположени в различни отдели. За успеха на едно многопрофилно издателство е нужно всички отдели да работят на високо ниво.

Ралица Божилова: Не. Може да се смята така заради по-малката дължина на детските издания или „сложност“ на съдържанието им, но работата, която трябва да се извърши, е еднаква като при изданията за възрастни.

Цветослава Тодорова: Според мен, не. Работата, която ще вършат двата типа редактори, е различна, но не по-престижна.

◊­

3. С какво редакторската длъжност, свързана с детски издания, може да е по-привлекателна от тази, свързана с издания за възрастни?

Ани Кирова: Със сигурност работата по книга за деца е по-интересна дори за възрастните. Книгите за деца са забавни, поучителни и най-вече – интересни. В една детска книга можеш да откриеш повече истина, отколкото в книгите за „големи”.

Венелина Харизанова: Забавно и цветно е. Никога не порастваш в конвенционалния смисъл.

Златка Михайлова: Редакторската длъжност, свързана с детски издания, може да е по-различна и приятна от тази, свързана с изданията за възрастни, защото на редактора на детски книги му се налага да погледне през погледа на детето. Точно заради това Урсула Нордстрьом казва, че не иска да се занимава със „завършени възрастни”.

Мина Костова: Може да е по-разнообразна, затова.

Натали Добрева: Според мен, длъжността на редактора на детски издания може да се счита за по-привлекателна поради различния характер на книгите и комплексната им природа. Детските книги обикновено са с малък обем и съдържат голямо количество илюстрации. Ролята на редактора на детски издания е да гарантира, че книгите са възможно най-ясни и интересни за децата, като едновременно с това допринасят за развитието им. Това прави ролята му многопосочна и ако я изпълни професионално, то книгата може да се превърне в произведение на изкуството.

Николая Станкова: Детските издания връщат спомени от едни безгрижни времена, което е приятно за редактора като човек. Също така читателската аудитория е много по-импулсивна и експресивна. Децата не се замислят дали са чели подобна книга преди, какво е искал да каже авторът и т.н. – неща, които твърде утежняват изданията за възрастни.

Петя Банкова: В книгите за деца светът е някак по-различен, по-цветен, но за съжаление – отдавна забравен за повечето от нас, неглижиран. Това го прави привлекателен, защото ни връща към детството, което сме забравили, към детското в нас, което сме надрастнали в годините, към един безгрижен свят на любов към всичко заобикалящо ни.

Радина Петрова: Детските издания ни връщат назад във времето, когато всеки е бил дете. Те са увлекателни, забавни, а и могат да ни предадат уроци, които цял живот да ни служат – каквито са „Пипи дългото чорапче“, „Мечо пух“, „Малкият принц“.

Ралица Божилова: Със съдържанието, което редакторите на детска литература четат, което почти винаги е и придружено с илюстрации.

Цветослава Тодорова: Смятам, че двете са еднакво значими и приятни.

◊­

4. Кое отличава една „смислена“ детска книга от безсмислената?

Ани Кирова: Не мисля, че има разлика. Няма безсмислена книга.

Венелина Харизанова: Стойността, която детето успява да извлече от книгата, и посланието, което тя носи.

Златка Михайлова: Няма  такова нещо като „смислена” и „безсмислена” детска книга. Всяка книга има своя смисъл за различните деца. Независимо дали е книга за оцветяване, за четене или такава за игра – всяка книга има своя смисъл.

Мина Костова: Влиянието, което има върху децата. Не предизвика ли положителна реакция у тях и у родителите им, една книга може да се определени като безсмислена.

Натали Добрева: „Смислена“ е всяка детска книга, която допринася за емоционалното развитие на децата. Според мен, книга, която може да се счита за безсмислена, е тази, която е насочена към определена възрастова група, а реално не отговаря на нея.

Николая Станкова: „Смислената“ детска книга учи! Тя има за цел да развие детето и да му даде насоки. Обикновено такива книги се помнят, дори когато децата вече не са деца.

Петя Банкова: Смислеността личи във всичко – като започнем от темата, минем през авторския начин да представи съдържанието и стигнем до това как тто ще се възприеме от едно дете. Децата често по-добре от нас, възрастните умеят да отсяват смисъла от безсмислието.

Радина Петрова: “Смислената“ книга трябва да остави ярък спомен в детското съзнание и да подари урок –  нова мисъл на детето или да го научи на нещо.

Ралица Божилова: Нейното съдържание – дали децата са научили нещо от нея, след като са я прочели или чули.

Цветослава Тодорова: За да се нарече „смислена“ една детска книга, според мен,  трябва да носи някакво поучително послание, да бъде възпитателна.

◊­

5. Инцидентът със „страха на Морис Сендак, че не може да рисува добре коне“ напомня за първоначалната несигурност в кариерата на Уолт Дисни. Как ще коментирате подобни препядствия и каква е ролята на редактора / издателя тук?

Ани Кирова: Точно тук идва ролята на редактора. Той трябва да прецени дали  този човек наистина не може да твори, или само си мисли, че не може. В повечето случаи редакторът е като помощни колела – учи те да можеш и да станеш по-добър.

Венелина Харизанова: Именно в тези случаи, когато редакторът е забелязал потенциала на някой автор, трябва да заяви позицията си и да защити избора си, както и да се постарае да вдъхне кураж на автора, че работата му наистина е добра. Много често гениални автори са подценявани заради страха на редактора / издателя как ще реагира публиката на творчеството им.

Златка Михайлова: Всички хора имат своите страхове, а писателите и илюстраторите на детски книги е напълно естествено да изпитват съмнения предвид необикновеността на тяхната публика. Ролята на редактора тук е да успокоява, да насърчава работата на своите автори и илюстратори. Както е правила и Урсула Нордстрьом. Сядала е с всеки един от тях и го е подкрепяла – показвала му е къде са грешките му и го е насърчавала да развива качествата си.

Мина Костова: Общественото мнение се върти около вече наложени еталони за оценяване на нечия работа, но редакторите и  издателите имат рядката възможност да предоставят шанс за по-нетрадиционни работи и по този начин да променят общественото мнение.

Натали Добрева: Ролята на издателя е да прецени дали идеята на автора е достатъчно добра, за да бъде публикувана. Ако е така, то той трябва да го подкрепя и винаги да е на негова страна. Всеки автор има силни и слаби страни и редакторът трябва да е човекът, който кара силните страни да изпъкнат, а слабите да се превърнат в силни.

Николая Станкова: Редакторът / издателят трябва да общува с авторите. Да не забравя, че преди да е редактор / издател, е човек и влизането в положение на друг човек е важно. Един приятелски съвет е много по-ценен от един изтърван срок.

Петя Банкова: Срещат се велики умове, които са толкова изключителни, че това ги кара да имат грешна самооценка за себе си и за таланта си и дори да се съмняват в неговото наличие. На всекиго може да се случи да смята, че не може да направи едно или друго нещо, но това не означава, че мнението му е вярно. Изкуството познава много творци, които не осъзнават сами таланта си и го пренебрегват, смятайки, че всъщност го няма. Ролята на редактора и на издателя е на първо място да повярват и да накарат твореца сам да повярва в себе си, след което да му покажат основанията за тази вяра. Винаги е важно да има кой да те подкрепи – някой извън семейството, чиято оценка и мнение са обективни.

Радина Петрова: Редакторът / издателят трябва да притежава реална преценка и добър нюх. Той трябва да посъветва автора каква е правилната стратегия за действие в дадената ситуация и да го насърчи да бъде смел и ако се налага – да рискува.

Ралица Божилова: Авторите се страхуват от неуспех или неодобрение от страна на читателите. Затова ролята на редактора / издателя е да повярва в тях и да ги накара да повярват в себе си, че могат да създадат продукт, който ще се хареса и ще се продава добре.

Цветослава Тодорова: Не познавам достатъчно случая.

◊­

6. Как се  откриват нови писатели за деца?

Ани Кирова: С непрестанно търсене и доверие.

Венелина Харизанова: Както прави Урсула – непрекъснато посещавайки събития, срещи, изложби, фестивали и др.

Златка Михайлова: Новите писатели за деца се откриват трудно. Малко хора се захващат с писане на детски книги. Поради тази причина познанствата с различни автори, илюстратори и други детски специалисти са от голяма полза на редакторите. Сред тях те могат да открият нови автори за детски книги.

Мина Костова: В днешно време повечето неща се случват онлайн.

Натали Добрева: Няма определен начин, по който се откриват нови писатели за деца. Това може да се случи по различни начини, като най-разпространените са чрез изпращане на авторски ръкопис в множество издателства, чрез използване на литературен агент или чрез самопубликуване.

Николая Станкова: Според текста за Урсула – на изложби, събития, литературни срещи и т.н., а в днешно време на много повече места – в различни групи в социалните мрежи, в блогове или изобщо в дигиталното пространство. Също добра идея е да се откриват автори чрез конкурси.

Петя Банкова: Предполагам, че е много трудно. Макар че тези автори винаги изпъкват в тълпата – някак са по-цветни, по-усмихнати, не са забравили какво е да си дете. Писателите, които се занимават с книги за деца, са достойни за уважение и трябва да се търсят.

Радина Петрова: Нови писатели се откриват на огледи в университети, в които се учат специалности в тази сфера. Друга  възможност са литературни четения, премиери на книги и т.н.

Ралица Божилова: Като автори се свързват с издателства, редактори насърчават автори да пишат не само за възрастни, а и за деца, или ги откриват чрез техни текстове в различни медии.

Цветослава Тодорова: Детските писатели обичат да общуват с децата. Трябва да се търсят при тях.

◊­

7. С какво компенсира липсата на академично образование редакторката Урсула Нордстрьом?

Ани Кирова: Именно с таланта. И с това, че не е забравила какво е да си дете!

Венелина Харизанова: Освен с таланта и усета си –  със смелостта си. Смелостта да заяви себе си такава, каквато е. Смелостта да избира, да се бори за изборите си, да не спира да търси и да се развива. Компенсира го с грижата и любовта към децата.

Златка Михайлова: Урсула компенсира липсата на академично образование с това, че тя успява да разбира децата по начин, по който възрастните не могат. Тя съумява да погледне света през техните очи. Освен това тя не принизява децата като някакъв по-нисш вид читатели, които имат нужда от скучни книги, изпълнени само с пословици на финала.

Мина Костова: С детския си дух и неуморен труд. С това, че работата й е доставяла удоволствие, което идва от чистата й отдаденост и чувство за кауза.

Натали Добрева: Урсула Нордстрьом компенсира липсата на академично образование, като поема рискове, изразява уважение към авторите, с които работи, изпитва страст към откриването на нови таланти и не на последно място – с упорита работа. Нейният характер и дисциплина компенсират липсата на специализирано образование.

Николая Станкова: С упорит труд и амбиция. Тя поставя работата пред себе си и по този начин затвърждава редакторския си талант.

Петя Банкова: С любовта, с която подхожда към работата си, с отговорностите и рисковете, които е готова да поеме, за да е сигурна, че до децата ще достигнат смислени, красиви, завършени и най-вече истински четива, написани, редактирани и издадени с много любов и уважение. Образованието не те прави по-добър в това, което правиш, то може да те подготви на теория, но не и да те „спусне” в реалната среда и да ти покаже къде и защо грешиш. Образованието не те прави професионалист, често дори дава погрешно самочувствие, че сме такива, без реално да сме.

Радина Петрова: Урсула компенсира липсата на академично образование със силното си увлечение по детската книга,  с редакторския си нюх и с психологическата си находчивост към авторите, с които работи.

Ралица Божилова: Тя търси нови автори, уважава тези, с които работи, и поддържа близки контакти с тях. Редакторката има отношение към авторите си не само като към колеги, но и като към хора, към които подхожда с добро чувство и разбиране. Затова книгите им, които редактира, са успешни.

Цветослава Тодорова: С талант.

◊­

8. Какво означава редакторът да гледа от „перспективата на детето“?

Ани Кирова: Това е най-правилната посока – да гледаш през очите на читателите, дори те да са деца.

Венелина Харизанова: Означава да поставя неговите интереси над „пазарния момент“. Да работи в полза на детето, отчитайки времето и средата, в което то живее.

Златка Михайлова: „Перспективата на детето” е перспективата на безоблачното бъдеще и невинните приключения. Точно от тази перспектива трябва да гледа и редакторът. Книгите за деца трябва да са изпълнени със забавления, но и да дават някакъв вид знание. Само по този начин може да се задържи вниманието на децата.

Мина Костова: Означава да изпитва същото удоволствие от детските книги, както едно дете.

Натали Добрева: Означава да знае как мислят децата и как гледат на света, като приложи това в работата си, за да допринесе максимално за успеха на изданието.

Николая Станкова: Означава да чете книгата сякаш той самият е дете. Редакторът трябва да се опита да погледне през детската призма, като си въобрази, че е дете и си представи как би реагирало то на прочетеното.

Петя Банкова: Означава да подходи с уважение, да не принизява читателя само до „петгодишно” или „дете, което не разбира”. Децата разбират много повече, отколкото си мислим! Перспективата на детето е цветна и своеобразна. Редакторът трябва да умее да бъде „дете”, за да подготвя текстове именно за такива читатели, да умее да се връща назад в детството и да върши работата си с любов за най-големите критици на света – децата.

Радина Петрова: Означава да гледа през детските очи и съзнание. Да знае какво ще хареса и ще иска да прочете едно дете.

Ралица Божилова: Означава да се поставиш в ролята на децата, за която е насочена книгата, като си помислиш какво биха харесали те или не биха. Това ще подскаже как да се развие историята, какви поуки трябва да получат, какви рисунки ще са подходящи за детето и как текстът ще му стане по-интересен.

Цветослава Тодорова: Това означава, че редакторът трябва да може да представи така нещата, че да бъдат разбрани от детето.

◊­

9. Ако работата на редактора с писателите означава трансформация на текста според определени критерии, то в какво се състои работата на редактора с илюстраторите на книги за деца?

Ани Кирова: Все същото – да гледаш от „перспективата на детето”.

Венелина Харизанова: Взаимодействието с художника е в „дооформянето“ на текста, карайки го да оживее в съзнанието на децата, но в същото време оставяйки достатъчна възможност те сами да изградят детайлна картина, стимулирайки въображението им.

Златка Михайлова: Илюстраторите са особен вид хора. Понякога, като всички, те изпитват несигурност, не са доволни от работата си и се притесняват. Редакторът трябва да ги насърчава, да ги развива, да им описва как в неговите представи би изглеждала книгата и да им помага да постигнат общ успех.

Мина Костова: Напълно идентична.

Натали Добрева: Според мен, редакторът трябва да комуникира постоянно с илюстратора, но без да се меси прекалено много в неговия творчески процес. Редакторът е отговорен за това да информира илюстратора относно цялостната идея на книгата и да следи процеса на илюстриране, като е свободен да дава идеи, ако смята, че те ще подобрят крайния продукт.

Николая Станкова: Илюстрациите в детските книги, според мен, съставляват 50 % от изданието. Те трябва да съпътстват текста, като помагат на детето да развие своето въображение. Затова както авторът с текста, така и илюстраторът с рисунките трябва да вървят ръка за ръка при подготовката на детските издания.

Петя Банкова: При работата си с художника редакторът трябва да се увери, че текстът и илюстрациите си помагат и имат добавена стойност едно за друго, а не обратното, и да се увери, че в илюстрацията има поне толкова любов и смисъл, колкото и в текста. Художникът от своя страна трябва да илюстрира книгата така, че читателят да няма съмнения „какво е искал да каже авторът”.

Радина Петрова: Съвместната работа на редактора и илюстратора е в това да постигнат хомогенност между текста и илюстрациите.

Ралица Божилова: Работата им се състои в обсъждане как най-точно текстът може да бъде предаден чрез илюстрациите, така че да си постигне хармония, при която изображенията представят съдържанието, без да го преразказват.

Цветослава Тодорова: Състои се в това илюстрациите да бъдат проверявани от редактора дали са подходящи за деца.

◊­

10. Бездетството и сексуалната ориентация могат ли, или пък не могат да окажат влияние върху автора / редактора / илюстратора на книги за деца?

Ани Кирова: Всеки период от живота на даден човек оказва влияние върху него. Независимо дали си ядрен физик или редактор на детска литература. Тук идва разликата, че ако човек обича професията си, личният живот би му помогнал да надгради кариерата си.

Венелина Харизанова: Живеем във време, в което хората са твърде различни и трябва да се научим да бъдем широко скроени и да приемаме останалите каквито са. Не знам дали тези два фактора могат да окажат влияние върху самата работа на автора / редактора / илюстратора. Това са твърде лични избори, които се отразяват на всеки човек съвършено различно, в зависимост от неговата емоционална и психологическа нагласа.

Златка Михайлова: Бездетството и сексуалната ориентация могат да окажат влияние върху автора / редактора / илюстратора на детски книги. Много често хората с различна сексуална ориентация гледат по различен начин на живота. Тяхното въображение е по-нестандартно и те успяват да погледнат през очите на дете, може би защото и то е различно от преобладаващата група възрастни. Изисква се известна доза инфантилност, която бездетството и различната сексуална ориентация доста пъти успяват да запазят. Появата на дете в живота на човек обикновено е свързана с бързо порастване на станалия родител. Хората се отдават на отглеждането на детето си и доста често загърбват кариерата си. Когато човек обича работата си, обаче, трудно може да я загърби и понякога това е свързано с липсата на деца. За Урсула Нордстрьом се знае, че тя „работи като вол” и няма деца. Това е показателно за нея и за това, че бездетството работи в нейна полза при развитието на работата ѝ.

Мина Костова: Всичко оказва влияние толкова, че вече няма значение.

Натали Добрева: Именно такива автори / редактори / илюстрации допринасят за наличието на по-голямо тематично разнообразие на детските книги. Според мен, личният опит винаги допринася за оригиналността на книгата, което на свой ред учи децата на много повече неща. Бездетството и сексуалната ориентация могат да се интегрират в сюжета на книгата, но това не е нужно. Всеки автор / илюстратор решава сам дали иска да включи тези теми в творчеството си, или предпочита да се придържа към други.

Николая Станкова: Понякога могат. Бездетният редактор на детски книги не е обременен от родителство и гледа по-повърхностно на нещата. Той не е възпитател вкъщи и може да си позволи да запази детинското в себе си. За да оцелее човек като личност, непременно трябва да запази детското в себе си, но когато вече си родител – линията между двете неща (възпитанието и детското) е много тънка и трябва внимателно да се борави с нея. Относно сексуалната ориентация не мога точно да се обоснова, важното, според мен е човек да се е приел такъв, какъвто е. Тогава какво значение има каква е ориентацията…

Петя Банкова: Биха оказали влияние върху начина на писане и илюстриране, но смятам, че това би било изцяло в положителна насока. Хората, които ние наричаме „различни”, макар категорично да не съм съгласна с поставянето на такъв етикет, често се стараят двойно, за да се докажат, често мечтаят двойно, за да проявят таланта си. Да нямаш деца, опасявам се, е почти равно на това да се чувстваш ограбен… За съжаление, има много такива хора, но това не ги прави по-лоши автори, редактори, илюстратори, издатели. Може би променя перцепцията им, но не смятам, че във всички случаи е нещо негативно.

Радина Петрова: Не мисля, че сексуалната ориентация има нещо общо с работата, на когото и да било. Или си професионалист в това, което правиш, или не.

Ралица Божилова: Бездетството и сексуалната ориентация не могат да окажат никакво влияние върху твореца, важни са други негови качества, а не дали има деца и каква е сексуалната му ориентация.

Цветослава Тодорова: Гледната точка може да е по-различна, но не трябва да бъде част от работата с книгата.

◊­

11. С какво родителството подпомага или възпрепядства работата върху книги за деца?

Ани Кирова: Според мен, родителството не може да възпрепятства работата върху книги за деца, а именно обратното – колкото по-осведомен си, толкова повече можеш да дадеш на другите.

Венелина Харизанова: Предполагам, че родителството подпомага работата върху книги за деца от гледна точка на това, че авторът / редакторът / издателят и т.н. биха могли до някаква степен по-добре да се поставят от „детската страна“. Възпрепятстването идва от фактра, че най-вероятно ще го правят от страната само на собствените си деца.

Златка Михайлова: Родителството може както да възпрепятства, така и да е в помощ на детските книги. Една от последните детски книги на нашия пазар е „Птичето и дървото” от Вера Асенова. В края на книгата става ясно, че за вдъхновение на историята е послужила малката дъщеря на авторката. Много от успелите детски писатели са родители. Освен това, децата някак си успяват да убият тази излишна инфантилност, която често намираме в детските книги. Проблем е, че децата отнемат много от времето за работа, което също оказва влияние върху продуктивността на творците родители.

Мина Костова: Не смятам, че може да се определи конкретна полза или недостатък от този фактор.

Натали Добрева: Предполагам, че родителството допринася за разбирането на това как мислят децата, дори в негативния му план, че у децата липсва последователно или предвидимо мислене. Според мен, това вникване в разсъжденията на децата представлява ключов фактор, който прави един редактор на детски издания по-добър в професията му.

Николая Станкова: Границата между това да си родител и да пазиш детето в себе си е тънка. Родителят трябва да възпитава, но ако се държи инфантилно,  това е невъзможно – как дете ще възпитава дете… От друга страна, родителите имат живи примери пред очите си за това какво харесват децата и какво може да ги заинтригува, което улеснява процеса на работа върху книги за деца.

Петя Банкова: Да си родител означава да си възрастен в повечето случаи, и то не като възраст, а като мислене. Да си родител е много отговорна задача, поне според мен, и не всеки е „роден” за тази работа (наричам го „работа“, защото изисква същото постоянство, желание, а и носи същите отговорности). Смятам, че и двете страни са важни и оказват влияние. От една страна, да си родител понякога изтрива детското от теб, маха няколко цвята от палитрата, с която виждаш света, и ти дава нови очи, през които да го гледаш – не твоите, а тези на детето ти. Но да си родител едновременно с това те връща към състоянието да си дете, носи ти спомени, учи те на нови неща, на нови игри, показва ти нови цветове на живота, връща ти детството. С това родителството подпомага работата върху книги за деца по прекрасен начин – знаеш какво търси детето ти, имаш наблюдения от какво се интересува, какво го вълнува, какво предизвиква у него интерес. От друга страна, обаче, може и да възпрепятства работата – може да ограничи вижданията ти само около твоето собствено дете, забравяйки, че има и други деца с различни интереси. Всичко зависи от човека и от това дали самият той е успял да запази детското в себе си.

Радина Петрова: Родителите могат изключително много да повлияят на детето върху начина, по който то ще гледа / възприема книгата и дали ще заобича да чете.

Ралица Божилова: Ако човек, който има деца, работи върху книги за деца, той може да се ръководи по това, което неговите собствени деца харесват, затова може и да навреди на книгата, а не само да я подобри.

Цветослава Тодорова: Когато станеш родител, можеш реално да разбереш от какво се нуждае детето и как да му го поднесеш. Разговорите с нето могат да бъдат голям плюс в работата.

◊­

12. Коя е най-важната предпоставка за успешна работа върху книги за деца?

Ани Кирова: Да не го правиш за пари.

Венелина Харизанова: Любовта към децата.

Златка Михайлова: Най-важната предпоставка е човек да може да погледне през очите на детето и да е запазил детското в себе си.

Мина Костова: Доставя ли удоволствие.

Натали Добрева: Да си запазил детското в себе си.

Николая Станкова: Желанието – както във всяка друга работа. Само с него се добива качествен текст, който може да заинтригува малките читатели, като същевременно и ги поучава. Книгите за деца са в ролята на възпитатели и много детски книги имат влияние върху развитието на детето.

Петя Банкова: Да не забравяш, че някога и ти самият си бил дете.

Радина Петрова: Най-важната предпоставка е да имаш верен вътрешен глас, който да следваш, и да не спираш да си задаваш въпросите „Ако бях дете, щях ли да чета това?“, „Бих ли прочела тази книга на детето си?“ преди всяко издание, което се каня да издам.

Ралица Божилова: Да може редакторът да си представи как ще се почувства едно дете, когато слуша или гледа книгата, която той редактира, и да се съобрази как най-добре да му представи всичко, за да бъде едновременно достъпно, интересно и красиво.

Цветослава Тодорова: Умения, талант и желание за работа с деца.

◊­

13. Бихте ли работили върху издание за деца и защо?

Ани Кирова: Бих работила върху издание за деца, защото според мен това е най-интересната задача, която може да си постави всяка една издателска къща.

Венелина Харизанова: Да, бих. Защото децата изискват най-чистата форма на грижа и любов в този свят и смятам, че всяко усилие за развитието им като хора и личности е от изключително значение. Освен това е шарено и весело!

Златка Михайлова: Да, бих работила върху издание за деца, защото по този начин ще имам допир с интересите на младите читатели и ще ми е любопитно какви са те.

Мина Костова: Да, за да видя разликите в редактирането между книгите за възрастни и книгите за деца.

Натали Добрева: Бих работила върху издание за деца, отчасти защото ми доставя удоволствие да чета детска литература, а и защото мисля, че възрастните могат да научат много от нея. Освен това изданията за деца имат нужда от хора, готови да експериментират и да развиват допълнително имиджа на детската книга.

Николая Станкова: Да! Обичам детските книги – от интересните текстове до илюстрациите и красивите цветове. Тези графични елементи понякога ми липсват, като чета книги за възрастни. Също така, децата са едни от най-благодарните читатели и тяхната признателност понякога е по-ценна от тази на един възрастен.

Петя Банкова: С най-голямо удоволствие, но не съм сигурна дали съм готова за такава отговорност. Обожавам децата, те са прекрасни – често наивни, но също така много интелигентни. Притежават и емоционална интелигентност, която у възрастните често закърнява. Бих работила върху издание за деца след време, когато събера умения и смелост. Тази работа променя живота ти всекидневно, стимулът е да възпиташ любов към четенето, изкуството… Едно от най-хубавите неща и отговорности на света, според мен, е да работиш с деца, независимо дали като възпитател, автор, редактор, дори родител – да правиш нещо за деца и да им покажеш света, без да ги омаловажаваш.

Радина Петрова: Бих работила върху издание за деца, защото определям децата като най-чистите същества. Те са непосредствена публика и същевременно са аудитория-предизвикателство. Трудно е да ги впечатлиш заради множеството специфики на книгите, но веднъж спечелиш ли ги – те могат да бъдат най-верните фенове.

Ралица Божилова: Бих работила, защото харесвам детските книги и не мисля, че са само за деца. Много от тях са красиво съчетание между текст и илюстрация, които децата разбират напълно едва след като съзреят, заради скритите послания. Работата върху такива издания ми се струва много интересна и бих работила върху книги за деца.

Цветослава Тодорова: Да, защото имам желанието и идеите, които могат да бъдат развити в нещо хубаво.

­

Публикувано в Интервюта, Печатно книгоиздаване. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *