Творческа комуникация между хиляди българи в сайта „Откровения“

Свобода Даскалова

pause

otkroveniya_com

          Настоящата разработка цели да представи и коментира проблемите, които стоят на дневен ред в един от най-популярните сайтове за лично творчество у нас – „Откровения“.

          За десетте години от основаването си сайтът спечели неимоверно голям брой сподвижници. Над 93 685 души са регистрираните потребители в самото начало на 2014 г. в тази българска вселена от самородни таланти и техните поклонници. На сцената за изява гастролират автори от цялата страна, включително и българи, живеещи зад граница. Изгряват и залязват поети, писатели, художници, музиканти, публицисти и колажисти. Всеки от тях носи своята индивидуалност и колорит, а цялото това артистично множество е обединено от потребността за споделяне на творческите си плодове със себеподобни личности, които могат да оценят по достойнство поднесеното от всеки „откровение“.

          За някои любовта към социалната творческа медия се превръща в наркотична пристрастеност. Те денонощно присъстват онлайн, публикуват или коментират в трепетно очакване на виртуален контакт с другите. Наркотичната зависимост променя начина им на поведение, изключва ги от реалния свят, като ги прави пленници на тази обществена агора, където всеки може да изложи „стоката” си и да получи за нея аплаузи или освирквания.

          Необходимостта от общуване и чувството за общност са главният двигател на този „конвейер“ с любителски произведения. Какво се крие зад всичко това и дали то наистина е толкова красиво отвътре, колкото и отвън, ще опитам да разкрия, като използвам формата на сбит анализ, акцентирайки върху противоречиви, но успешни практики, налагани от собственика, редакторите и лидерите в политиката на управление на сайта.

          Ето малко статистика: посещения – 77355191 бр.; потребители – 93 685 бр.; автори – 14 952 бр.; произведения – 242 908 бр.; коментари - 1 520 148 бр. (според последното обновяване на съдържанието на 20.01.2014 г. в 10:11 ч.). Основните раздели в „Откровения“, както и броят публикации в тях, към момента са: поезия – 158 999 бр.; проза - 21 872 бр.; есета – 6620 бр.; публицистика – 1123 бр.; картини – 11 445 бр.; фотографии – 25 814 бр.; колажи – 3897; музика и аудио – 2269 бр.; преводи – 11 031 бр. Това е забележителна активност на сайта!

          Представям кратък исторически преглед на изследвания сайт – „Откровения“ е създаден от инж. Георги Колев. Софтуерът също е дело и собственост на Георги Колев. На видно място в долната централна част на стартовата страница на сайта е отбелязано: „Откровения™ е регистрирана търговска марка и използването ù без писмено разрешение е абсолютно забранено. Copyright © 2003-2013, Георги Колев. Всички права запазени. Всички публикувани произведения са собственост и отговорност на техните автори“.

          Г-н Колев е млад и привлекателен мъж около 30-те. По професия е компютърен специалист. Създава сайта първоначално на шега. Причината е, че харесва хубавата поезия, поради което решава да създаде виртуално място, където приятелите му, чиито произведения харесва и обича, да могат да публикуват своите творби. Да се учат един от друг и да се развиват взаимно. Новината за инициативата бързо се разпространява сред пишещите в България и те с готовност стават потребители на сайта. За да бъде общуването и съпреживяването максимално живо и близко до междуличностната комуникация, назрява необходимостта да се поставят коментари под всяко произведение във вид на мнения, критики и оценки. Така започва всичко. И до ден днешен публикуващите редактори в сайта, болшинството от които са с ценз на филолози, работят на доброволни начала, напълно безвъзмездно, без да получават заплащане за това, че всички произведения минават първо през техните очи и сърца.

          Създателят на сайта споделя в рубриката „Медиите за нас“ следното: „Казвам се Георги Колев, компютърен инженер съм и се занимавам с програмирането, техническата поддръжка на системата и управлението на проекта. Разбира се, един човек не може да се грижи за всичко, затова си имам верни помощници в лицето на редакторите в сайта, най-активните от които са Мая Попова, Румен Ченков, Галина Златева, Веселина Петрова и др. Първоначално (около 2000-а година) името „Откровения“ възникна като име на секция от друг мой сайт, където качвах стихове и есета на приятели. По късно (някъде през 2003-а) секцията беше изнесена в отделен сайт. Качването на произведения ставаше ръчно от мен, като хората ми ги пращаха на мейла. Но съвсем скоро започнах да получавам всеки ден по 5-6 мейла с произведения, което ставаше трудоемка работа и така написах частта за автоматизирано публикуване. Идеята ми беше, че един сайт трябва да се прави от своите посетители. Тази идея по-късно създаде сега модерното понятие Web 2.0. Въпреки че сайтът никъде не се рекламираше, напливът растеше експоненциално. И то те увлича… По едно време си даваш сметка, че не можеш да зарежеш всичко просто така, а трябва да го поддържаш и развиваш. Хората го очакват от теб!“ [1]

          Въведени са и правила за поведение в сайта. Те важат както за четящите, така и за пишещите. Изискванията са описани в специален формуляр, който всеки потребител при регистрацията си трябва да подпише с отметка, че е съгласен да ги съблюдава. Условията са и към самите автори,  и към почитателите на техните произведения, които са в позицията на техни ценители.

          Съдържанието на сайта е добре структурирано. Навигацията е лесна – това го доказват десетките потребителски профили на деца, които се вълнуват от изкуство и култура, също публикуват, четат и пишат коментари наред с възрастните потребители, без това да ги затруднява.

          Информацията се обновява непрекъснато – с всяка нова публикация. Голяма част от авторите се представят в профила си със своята реална самоличност, други ползват псевдоними и се разкриват кои са всъщност само пред онези, пред които те самите пожелаят.

          Езиковата стилистика е съобразена с добрия тон и правилния правопис и пунктуация. Публикуващите творци „качват“ творбата си, след което тя чака определено време одобрението на редактор в зависимост от съответния раздел, към който тя приндлежи.

          Редакторите следят за граматически и пунктуационни грешки, за това дали се насажда расизъм, има ли употреба на нецензурен език. Подобни случаи биват цензурирани своевременно, едва след това произведението се допуска да бъде видно за аудиторията. При поява на произведение, в което има нецензурна дума или е премината границата на допустимата еротика, редакторите поставят предупредителен знак – червена точка (забранено за лица под 18 г.), или не го допускат в листата с новопубликувани творби. Предоставям произволен пример с поетичната творба Ако можех…“ от ria (Гергана Иванова), при която е поставен предупредителният банер „Произведението не е подходящо за деца под 18 години“:

                              Ако можех с гума да изтрия

                              всичките си реплики прибързани…

                              Ако можех вдън земя да скрия

                             лудите си бесове завързани…

                             Ако можех да не задълбавам

                             и да отминавам с безразличие…

                             Ако можех все да получавам,

                             вместо да се впрягам за отличие…

                             Ако можех като кон с капаци

                             по остена да вървя на хората…

                             Щях да бъда само чифт т…ци…

                             Хем да съм в играта – хем в тъч зоната… [2]

          В сайта обикновено цари уважение и разбирателство, затова коментарите нямат нужда от упражняване правото на цензура от редакторите. Само в по-екстремни случаи, когато се появи стълкновение между потребители, редакторите въдворяват ред с предупреждения за наказаниe – забрана за публикуване в рамките на един месец или директно изтриване на профила, без право на достъп до коментари и публикуване от съответния айпи (IP) адрес, дори при създаден нов профил.

          По правило коментарите и публикациите трябва да се изписват на кирилица. Който не се съобразява с това бива предупреден и ако не вземе мерки, подлежи на санкции.

          Липсват потребители, изразяващи се на жаргон. Общността на интелигентните творци не толерира подобно отношение в „творческия си дом“, затова кандидатите за антивпечатление бързо се отказват от подобна стратегия на поведение – да бъдат забелязани веднага, на всяка цена.

          Отзивите в коментарните полета са както професионални – създадени от поети, прозаици, публицисти, художници и фотографи, чиито умения са на доста високо ниво, така и дилетантски, които не коментират конкретно качествата на творбата, а просто изразяват възхищение от таланта и вдъхновението, които е проявил авторът.

          Сайтът за лично творчество „Откровения“ разполага с форум. Форумът  е друг начин потребителите да изразят себе си и своите възгледи за произведенията, за сайта и за живота по принцип. Модераторът на форума – Силвина – е упълномощена от собственика на сайта да се намесва в случай на необходимост, тъй като страстите понякога се отприщват с пълна сила, нерядко се водят войни кой е по-по-най… Десетки са случаите на изтриване на коментари. Коментарите във форума са видни в реално време. Едва когато модераторът сметне, че скандалът загрубява, упражнява контролната си функция на цензор (но в последствие).

          Форумът, също като сайта, освен забавление изпълнява и образователна функция. На негова територия се разисква как се пишат стихове, сценарии, кои филми, книги и пр. заслужават да им се отдели внимание. Поместват се съобщения за предстоящи представяния на стихосбирки, книги, изложби или театрални постановки, годишни срещи на „откровенци“, правят се импровизирани викторини с въпроси, свързани с литаратурата и популярните имена, и т. н. Предложения, коментари, забележки също имат запазено място на форумните страници.

          Повечето публикувани произведения са представени само с текст, но не са малко и тези, към които талантливият автор е прибавил и изображение – снимка, рисунка или колаж. Ако му се отдава изкуството на фотографията, живописта или графиката, или компютърната синергия – колажа, публикуващият прибавя към текста си и допълнително свое произведение. Онези, които не умеят да снимат или рисуват, се доверяват на хипертекста – копират от интернет изображение с отворен достъп и го прибавят към своя текст за по-голямо внушение на идеята и за по-силно въздействие.

          Сайтът е моноезичен – цялата информация в него е на български език с изключение на някои произведения, които са написани на английски или са преведени от български на английски.

          Творческата медия „Откровения“ предоставя част от територията си за реклами. Повечето от тях не са свързани с изкуството, не са тематично съответстващи на сайта, но това е основният начин за самоиздръжка. Другият начин за финансиране са доброволните лични вноски на самите потребители. Срещу еднократната сума от 20.00 лв. всеки потребител получава достъп до услугата „Автори плюс“ за период от една година:

          „Активирайки пакет Автори плюс, Вие получавате следните услуги: публикуване направо, без да чакате редактор; приоритет при публикуването на нови произведения; възможност за публикуване и в понеделник; водене на чернови от произведения; водене на архив от произведения; възможност за забраняване коментарите под Ваше произведение; възможност за забраняване оценките под Ваше произведение; възможност за изтриване на всички коментари под Ваше произведение; възможност за изтриване на всички оценки под Ваше произведение; възможност да виждате кой как е гласувал за Вашите произведения; техническа поддръжка – отговори по мейла на въпроси и проблеми, относно работата със сайта“.

          Липсват опции за покупка или наем на четива, както и функцията „Еектронна книжарница“ – неща, които други литературни сайтове (като например сайтът за нова българска художествена литература „Хулите“) предоставят.

          „Откровения“ рекламира добрите си автори, като представя произведенията им по-дълго на челните позиции – първа страница в съответния раздел, така че всеки, който „влезе“ в сайта, да срещне директно въпросния текст, картина, снимка, музикална творба или колаж. Също така когато един автор вече е спечелил име на добър професионалист, рекламните банери с търговски предложения изскачат точно на страницата, на която е неговото произведение. Така рекламите получават шанса да бъдат видени от много повече потребители, отколкото ако са позиционирани върху страницата на никому неизвестен нов или не толкова добър автор.

          Много от дългогодишните потребители на „Откровения“ са алтруисти. Те привеждат сумата от 20.00 лв. в банковата сметка на сайта, като изрично се отказват от услугата „Автори плюс“. Така те стават дарители на любимия си сайт, без да желаят каквито и да било „екстри“ в обслужването си, което и без това е фантастично.

          В последните години се наблюдава бум на регистрации в „Откровения“. Заслугата за това е на няколкото рекламни излъчвания – срещи на телевизионни водещи със собственика Георги Колев и главната редакторка Мая Попова.

          Трябва да се отдаде заслуженото по отношение на активността в рекламата на сайта и на самите автори, чиито произведения намират на страниците му поле за изява. Чрез саморекламата си, изградена с хиперлинкови препратки към своя профил за конкретно  произведение, те привличат любители, ценители и приятели на различните видове изкуство.

          Прекалената популяризация обаче се отразява на медията не само с положителен ефект. Всякакви дилетанти, привлечени от творческата общност, решили, че трябва да внесат своя дял в общия литературен кюп, окупират страниците, задръстват ги със стихоплетства, словоблудства и художествена самодейност, истерично търсещи изява. След като „куцо, кьораво и сакато“ също пише, в сайта става твърде гъсто населено, а това от своя страна дистанцира добре пишещите автори. Под техните произведения понякога се появяват неадекватни коментари, дори  препоръчителни съвети как да доразвият сюжетите си. Поради натовареното ежедневие и ограниченото време на работещите потребители, логичен е случаят, когато „логвайки“ се вечер, след напрегнатия работен ден, очакването на по-способните да прочетат нещо стойностно и смислено се увенчава с неуспех. За да отсеят доброто от посредственото, им се налага да губят много време, а това вместо да ги разтоварва, ги отегчава, без да им носи удовлетворение. Това е една от причините авторите за пример все по-рядко да влизат да четат или да публикуват в „Откровения“.

          Друг важен компонент от същността на сайта е разделянето на потребителите на два основни противникови лагера: на „доайени“ – творци, заслужили респект и уважение чрез знакови произведения, изградени на основата на изящни послания, и на „пришълци“ – аматьори, хора с неоправдано високо самочувствие, търсачи на бърза слава и внимание. Фактът, че майсторите на перото се познават от преди и вече са оформили свои (по)читателски кръгове, няма как да не провокира напрежение сред по-младите и по-неопитни техни събратя, грабнали големите кошници за положителни отзиви. Аматьорите не се примиряват с това, че трябва да се учат от по-четените поети и писатели. От своя страна, големите никак не допринасят за разгръщането на нечий млад талант, нуждаещ се от по-добра шлифовка на формата и по-удачно конструиране на съдържанието. И едните, и другите често влизат в пререкания. Демонстрация на неодобрението им е поставянето на слаби оценки под успешно произведение на опонент, като така форумът от словесна арена постепенно се превръща в клокочещ вулкан от несдържани емоции:

          „Автор: vale5. Закоравял потребител (Публикации: 42)

          Заглавие: Възмутително! (11.09.2013, 19:32 ч.)

          Текст: Да влиза някакъв глупак в профила ми, да ми пише наказателни двойки, да ме нарича „куха кратуна“, а редакторът да си говори приятелски с него, тая няма да стане! Тома, ако срещна отвратителното човече   на улицата, ще му вкарам топките в задника, но това е сайт и администрацията трябва да определи някакви етични норми. Онлайн тормозът е наказуем. Най-жалкото е, че магията се развали. Благодаря на всички, с които съм общувал по нормалния начин и най-много на Джу! Банвайте ме, трийте ме, не искам да стоя в тази помия нито миг!“ [3]

          Намесата на редакторите сваля на земята самозабравилите се чрез санкции от рода на временно непозволен достъп или изтриване на профила.

          За самочувствието на доайените ключова роля играят и редакторите в сайта. Техните пристрастия фаворитизират едни и омаловажават други членове на пишещото общество. Всички творби, преди да бъдат публикувани, минават през редакторски контрол. Спазва се регламентиран стандарт за защита на човешкото достойнство. Той се състои в проверка на съдържанието с цел игноириране на теми, свързани с насаждане на етнически вражди, расизъм, обиди на тема религиозна принадлежност или сексуална ориентация, коригиране на стилистични и пунктуационни грешки, поставяне на червена (предупредителна) точка, че произведението не е подходящо за ненавършили 18 г. и пр. Проявата на субективизъм в отношението на стожерите на сайта личи в изборното поставяне на положителни коментари под творбите на едни и същи автори и в липсата на отзиви под творческите проникновения на други.

          Липсва известна равнопоставеност и в реда на одобряване и публикуване на поезията и прозата. При одобрение на произведение от редактор не се спазва времевата последователност на изпращане на материалите. За да бъдат прочетени от повече хора, текстовете на „фаворитите“ се позиционират за по-дълго време на фронтстраницата, редакторите умишлено забавят качването на нови произведения, които в късните часове изсипват на куп. Поради големия си брой новите творби автоматично отиват на втора-трета страница, като биват лишавани от възможността да бъдат прочетени от водещата – първа страница, която се отваря непосредствено при кликване в съответния раздел. Очевидно това е добър стратегически  подход и за „линчуване“ на конкуренцията, защото специалистите от редакторския екип също са автори, при това от топ листата. Когато имат зъб на друг голям поет или прозаик, те му спестяват читаемост в прайм тайма, който е от 10 до 17 часа, и го публикуват след 22 ч. вечерта, когато процентът на онлайн потребителите е по-малък в сравнение с този през деня.

          Оценковата система за рейтинг позволява манипулации от страна на авторите. Ако влязат без да се регистрират с потребителското си име (ник), тоест като гости, системата също отчита брой посещения. Така под прикритието на анонимността всеки може n-брой пъти да посети собственото си произведение и да му постави отлични оценки. Много от случайните читатели нямат представа зад чий ник стои добър автор. Те се ориентират по цифрата на посещаемост, по броя на коментарите и средното аритметично от гласуваните оценки. Това дава възможност да бъдат подведени, тъй като ако някой сам е гласувал много пъти за своята творба с отличен, резултатите му в таблицата за избор на произведения рязко се разграничават по брой посещаемост от тези на другите. Не са редки случаите, в които един човек има няколко регистрации с различни имена. Те му служат и за самооценка, и за автосуперлативи, окачествяващи изключителния „бестселър”.

          Тази порочна практика се улавя от администратора чрез проследяване на айпи адреса. Някои от самопровъзгласилите се „класици” заслужено получават „банване“ – публично изгонване от сайта и изтриване на произведенията им. Но желаещи за подобни шмекерувания винаги има.

          Друг интересен феномен са оформените клики около определени автори. По приятелска линия те взаимно се коментират и поздравяват в зоната за коментари, споделят информация, която няма нищо общо с произведението. Парадоксът е, че не се оценява творбата и нейното послание, а чисто и просто се поздравява авторът й, само защото е приятел. Това от своя страна задължава с ангажимент жестът да бъде върнат по същия начин – коментиране само на онези, които ни коментират, останалите нямат значение, независимо колко са добри произведенията им. Сиреч какво се коментира? Парадира се с отношението към автора, а не се отразява въздействието на неговото произведение.

          Поради преобладаващата масова аудитория дълбоко философски творби със закодирани интелектуални послания не могат да бъдат разбрани от повечето потребители и остават недооценени. Публиката е разнородна и разкодира символите различно, в зависимост от своята предварителна подготовка за това. Ако авторът не е правилно разбран, това донякъде си е негов проблем, понеже за да бъдеш популярен и да обхванеш вниманието на много хора, внушавайки им съпричастност, трябва да поднесеш информацията на лесен и достъпен за тях език. Изниква необходимостта да се направи компромис с личните принципи и креативността, снижавайки качеството на поднасяне на произведението, да се „слезе“ една или няколко стъпки надолу, адаптирайки се към масовото съзнание и ниво на разбираемост. Понякога читателите, неразбрали произведението, поставят някакъв общ коментар, вместо да попитат tete-a-tete автора какво точно е искал да каже. Подобно на приказката за голия цар и страха на околните да не бъдат припознати като невежи и глупави, и тук нещата са същите. Няма нищо лошо в размиването на границата между масите и елита. Елит трябва и винаги ще има във всяка обществена сфера. Но всеки елит не трябва да е капсулован, облечен в одеждите на „бяла врана” - така ще остане далечен и чужд на света и постепенно ще се обезличи във водене на монолози със самия себе си. Направи ли крачката, протегне ли ръка, положи ли усилия авторът да бъде разбран от масовата аудитория, от това ще спечелят всички: той – удовлетворение от разбирането и адмирациите на публиката, социумът – отваряне на сетивата и съзнанието към ново светоусещане, разширяване на кръгозора и активиране на мисловната активност, промяна на ценностната система.

          За много от потребителите посещението на „Откровения“ се е превърнало не просто в хоби, а в неделима част от живота им. От сутрин до вечер те очакват някой да ги забележи, да им обърне внимание. Необходимостта от социални контакти ги подтиква да проявяват доверчивост към всеки автор и дори към най-плоския му комплимент. Такива хора лесно стават обект на по-специално отношение, което от безобидна колегиалност често прераства в лично запознанство и среща наживо с цел възползване на „ловеца“ от наивността на  „жертвата“, улучена право в сърцето от римите на Амур. Нелоялни личности злоупотребяват чрез силата на словото и ловят в мрежите си чистосърдечни самотни души. И не се задоволяват само с това. След реална консумация на зародилата се платонична връзка, те понякога публикуват пикантни подробности от  кореспонденцията, визиращи споделените еротични откровения на партньора. Такова некоректно демонстриране на надмощие не само, че удря по реномето на потърпевшия, но в известна степен уронва и имиджа на сайта. От друга страна пък, няма по-голяма реклама от напоително афиширания скандал, в който всеки може да изрази позиция, да похвали или да анатемоса „героите“ на скандала. Разбираемо е защо чак след като темата бива изчерпана, редакторите въдворяват ред и дисциплина посредством наличните им правомощия.

          Младостта и неопитността на младите автори кристализира в „римейкване“ на чужди знакови произведения. Не винаги това е търсено съзнателно. Обикновено прохождащият автор взаимства теми и ключови фрази от своите идоли. Това пагубно желание за криворазбрано признание не е чак толкова страшно, ако бъде цитиран първоизточникът. Щом ще крадем, поне да е от нещо наистина добро! Ако „рефрешващият“ плагиат го прави завоалирано и интелигентно, също не би предизвикал възмущението на членовете на творческата задруга. Гротескни резултати обаче се получават от буквално копирани чужди пасажи или цели произведения, публикувани едно към едно под името на самозванеца. Тук вече става въпрос за нагла интелектуална кражба и тя не може да остане незабелязана, както и ненаказана. Резултатът е раздаване на правосъдие от публикуващия редактор: предупреждение; и при повторна проява - изтриване на профила. Пито – платено.

          Един от утвърдените и спечелили име на майстори на перото автори в сайта „Откровения“ е Пламен Парнарев – parnar, чийто профил бе изтрит преди няколко години именно заради плагиатство на чужди произведения:

          Автор: Евелин. Маниак (Публикации: 93)

            Заглавие: Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично… (21.10.2007, 20:56:35 ч.)

          Коментар: Уважаеми автори, редактори и сие… Ако заглавието бе „Плагиатството – за или против…“, съм убедена, че нямаше да има „ама“, „защото“, „когато“, „обаче“… А сега… „Гледам и не вярвам на ушите си…“ Нека прекратим този цирк! И да затворим темата (не да я изтрием!)… Защото е унизително, дори за самия Парнар, снизходителното “опрощение”! И какво се оказа, че сме непримирими към подозренията за плагиатство на едни (дори и недоказано), а потупваме по рамо приятелчето си „преписвач“! Какво пък толкова, ще кажете… Да, бих преглътнала, ако ставаше въпрос за „прохождащ“ драскач, но за утвърден автор с над 350 творби!? Пламен Парнарев е автор, който безкрайно ценях като майстор на белия стих… но няма да продължа да чета, защото предпочитам да чета оригиналите!“ [4]

          А ето и сравнението между оригинала и „репликата“ (made in parnar):

          „Автор: Евелин. Маниак (Публикации: 93)

          Заглавие: Харесвах те, Парнар! Нищо лично… (18.10.2007, 23:04:46 ч.)

          Коментар: Открий разликите!

ОТВЕДИ МЕ! (Маргарита Петкова. Оригинал!)

                              Отведи ме оттук!

                              Ей така ме хвани за ръката

                              или само със поглед ме издърпай нанякъде.

                              Скрий ме в шумните улици на града милионен,

                              във кварталното кино и във своите спомени.

                              Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.

                              В кафенето отсреща. Навън под звездите.

                              В едно нощно такси. На ръба на вселената.

                              На ръба на сълзата, избликнала в мене.

                              Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.

                              Под усмивките зейнали – иронични и строги.

                              Под просъскани думи за благоприличие.

                              Под небесната арка на твойто „Обичам те“.

                              Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.

                              В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.

                              В оголялата от късната есен градина.

                              В някой жилищен вход. В телефонна кабина.

                              Отведи ме оттук!

                              Отведи ме, за Бога – по дявола!

                              Трябва някъде място такова да има – за двама ни.

                              Все едно е къде и каква е цената.

                              Отведи ме оттук!

                              С чиста съвест продавам душата си!

pause

 ОТВЕДИ МЕ (Пламен Парнарев – parnar. Реплика!)

                              Отведи ме оттук…

                              Ей така ме хвани

                                                                 – за ръката…

                              Отведи ме от тази земя.

                              През девет морета -

                                                                     в десето.

                              Приюти ме

                               във твойте коси.

                               Или в тялото твое.

                               Или в сълзата.

                               Докога?… Докога ще мълчим?…

                               Отведи ме

                                                     накъдето ти видят очите.

                               Под кварталната арка

                                                             от погледи.

                                Под отровните думи

                                                             за свян.

                                Под пълзящата тиха омраза.

                                 Под усмивки

                                                      с ироничен плам.

                                  Отведи ме!

                                  Отведи ме оттук -

                                                                     надалече…

                                  В оголелите, нощем, градини.

                                  В пожълтели морета от есен.

                                  В окосената младост

                                                                    пред прага.

                                   Да съм само пред твоето лице.

                                   Пред лицето на твоето „обичам“…

                                   Отведи ме далече, любима.

                                   Все едно накъде. И как.

                                   В този свят трябва да има

                                   и такава мечта -

                                                             за обичали.

                                   Отведи ме,

                                                            за Бога,

                                                                              оттук!

                                    Ей сега си продавам душата…“ [5]

          Обикновено хората сядат да пишат в състояние на душевна слабост, разочарование и болка. Тези моменти се преживяват трудно и дълго време се превъзмогват. Когато си в еуфорията на радостта и щастието, гребеш с пълни шепи, живееш за мига, наслаждаваш му се докрай и нямаш време да описваш на белия лист преживяването. Егоизмът не позволява… Затова в сайта има натрупана повече негативна отколкото позитивна енергия, катализирала от разочарованията и интимните депресии. Макар красиво поднесена, тази енергия завладява четящия и малко или много му предава настроението си в зависимост от бала на вълнението и гребена на вълната, на която е в момента.

          В личното си творчество авторите от „Откровения“ отразяват събития, преживявания и случки, които ги сбижават с непознати хора и които  често пъти предизвикват читателите открито и ясно да заявяват своята позиция по даден случай. Как става това? С помощта на словото върху сцената на диалога, където има възможност за многообразие на публичните гледни точки.

          Без външният наблюдател да е ясновидец, лесно може да определи възрастта на човека зад даден ник. Имена от рода на Горещо сърце, Малката и сладката, Пухче, Ивана фен, Преслава и пр. красноречиво говорят за тийнейджърски почерк. Зачетем ли творбите им, пъзелът все по-бързо се нарежда с използването на до болка познати похвати от чалга текстописането, включващи такива рими: „чакала / плакала“, „жена/ лъжа“, „страст/ власт“, „ден/ мен“, „очи/ сълзи“ и т. н.

          Има ли алтернатива за бъдещото успешно развитие на голямата малка вселена „Откровения“, събрала амбициите, талантите, чувствата и комплексите на толкова много и различни хора?

          Една от възможностите е да бъде поставено сито във вид на рамкираща цензура чрез редакторския арсенал от възможности. Творби, на които драстично куцат и формата, и съдържанието – да бъдат групирани в категория „Аматьори“. Онези, които силно вълнуват и докосват читателя – да бъдат диференцирани в друга категория, напр. „Асове“. По този начин начинаещите ще имат стимул да се усъвършенстват, за да заслужат привилегията да преминат на другия бряг. Това съвсем не изключва обратното – когато доказал се автор публикува некачествена творба, тя да бъде причислена към атези на матьорите. Това безспорно би било шамар за него, но и знак „Внимание!”. Напомняне, че не всяка хрумка е произведение, че не всяко завоювано ниво е пожизнено завещано. Дали в следващо произведение същият автор ще пусне необмислени строфи, или ще се отнася по-прецизно към себе си, ако обидата не го накара да се откаже от сайта? Откаже ли се, ще значи, че мястото му не е в него или поне не в позицията му на творец в него, а само на читател, в което пък от своя страна няма нищо лошо.

          Кичът и празнодумието могат да бъдат ако не унищожени, поне ограничени, за да придобие масовата култура нивото над ватер линията на социалната интелигентност. Не всеки може да бъде Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Христо Фотев, Дамян Дамянов, Атанас Далчев, Иван Динков и пр., но всеки, учейки се от тях и от други добри автори, може да опита да повиши своето творческо IQ и да промени към по-добро мирогледа си. Диференцирането трябва да бъде умерено, за да не разпилее потребителите, а градивно да ги провокира към самоусъвършенстване. Медията има нужда от всеки потребител, за да се рекламира по-добре и пред рекламодателите.

          Сайтът е форма на бизнес. Няма сметка да се лиши от регистрираните си ползватели, тъй като масовата аудитория общува с тях. В „Откровения” ползването на полето за изява за всички потребители е безплатно с изключение на онези, които по свое желание срещу заплащане от 20 лв. на година се ползват със статут на ВИП автори. Тоест могат да публикуват без редакторска цензура по всяко време, както и да получават сведения кой и как е гласувал за техните материали.

          Доста автори пишат всеки ден, за да се чувстват значими. Тази свръхактивност не само, че не ги прави по-успешни, напротив – поставя печат на еднообразие върху произведенията им. Никой не би могъл да пише всеки ден по блестящ начин, да сменя темите, ритъма и посланията. Това преекспониране на авторското его не печели нищо друго, освен неодобрение и машинален преглед на творбите, изгубили своя първичен колорит и разнообразие. За да се даде принудителна почивка на подобни творчествохолици, управителният съвет е въвел един почивен ден – понеделник, ден, ограничен със забрана за публикуване. По този начин който е пропуснал да проследи творби от предишни дни може да ги посети и оцени по достойнство.

          Коментиращите често пъти идентифицират автора с лирическия герой на произведението му, което е школска грешка. Нещо повече дори, проектират себе си в художествения му образ, което обуславя експресивността на коментарите им. Тази първична идентификация лежи в основата на чувството им за принадлежност към сайта и към всичко, което се случва в него. „Откровения” е едно голямо семейство. И като такова в него има много обич, разбирателство, но понякога и „скандали от битов характер“. Хубавото на този привидно спящ вулкан е, че никога не се знае кога и от какво може да изригне. Активизира го апетитът за разнообразие плюс сладостта от ябълката на раздора.

          Споровете не винаги са цивилизовани. Боравенето с цветущи епитети е част от сценария, в който всяка чужда истина става лъжа. Сайтът е отдушник, катализатор на човешките емоции чрез оръжията на словото, четката и фотоапарата. Когато сърфираш сред чужди произведения, се чувстваш уютно. Разбираш, че не си сам, че има и други като теб, със същите, дори с още по-големи проблеми от твоите. Хората правим едни и същи неща, само начините понякога са различни. Различна е и степента на важност, която им придаваме.

          Медията не служи само за забавление, тя трябва и да възпитава. Дори отстояването на различието в гледните си точки хората трябва да правят културно, интелигентно, игнорирайки злобата, ненавистта и омразата. В този аспект има още какво да се желае от „Откровения“, за да се формира културата на общуване у младите последователи в рамките на добрия тон и за да се постигне пречупване на своя поглед през призмата на чуждия. По-младата аудитория има нужда от сцена, където да представя своите творчески проекции за света.

          Рекламодателите отлично знаят, че по-голямата част от финансовите средства са в кесиите на младите и че тези кесии доста по-лесно се отварят от тези на поколението преди тях. Затова приемствеността в печеленето на все повече и по-млади потребители е важна точка от дневния ред на медията.

          Неведнъж публикациите провокират позаспалата ни съвест. Както в личен, така и в национален аспект. Националните празници, националните благотворителни кампании преодоляват непримиримите раздори между някои автори чрез  създаването на произведения с дълбок социален акцент и критична окраска. В авторските произведения присъстват национални герои като Левски, Ботев, Раковски. Те идват тъкмо навреме за честването на знакови дати като Трети март, Съединението, Деня на независимостта на България или Коледа, в контраст със сапунените турски сериали, които дори на такива светли дати продължават да бъдат излъчвани.

          Националните светини не са лъжица за всяка уста, затова не всеки автор има смелостта да пише за тях, но онези, които в действителност могат, създават наистина творби, от които се настъхва. Думите са оръжие. С тях можеш да убиеш или възкресиш, зависи от целта. С тях трябва да се борави прецизно, да не се разхвърлят просто така в пространството, защото са вид енергия - такава, която като бумеранг отново след време се връща при нас. Каквото посееш…

          Автор: alkaltchev (Александър Калчев)

          Заглавие: Въжето от бесилото на Левски (18.02.2012 г., 13:19 ч.)

          Текст: „Нали за нас душата го болеше.

                          Издъхвайки, въздъхнал бе: – Народе????…” 

           Въжето от бесилото на Левски

          висеше страшно

          над снега утъпкан,

          а примката – око,

          като в гротеска

          броеше стръвно

          сетните му стъпки.                                           

                     И… аз го взех. Откраднах го.

                     Признавам.

                     Наместо пояс го навих на кръста.                 

                     От тоя ден упорно, непрестанно                                                   

                     конците нищя

                     с разранени пръсти.

                     Живот разплитам. Снован, та нечетен.

                     Стремглаво бърз.

                     Болезнен като рана.      

                     Там, в нишките на времето, бе вплетен

                     заветът му

                     за свобода мечтана…

          Разправят и до днес,

          че който носи           

          частица от въжето на обесен,               

           ще притежава дарба на магьосник

           и ще живее дълго,

           като в песен.

                     Ще има ли за всички от конопа,

                     това не знам,

                     но тайно се надявам.

                     И в еретичен потрес за Европа,

                     по нишка вяра

                     всекиму ще давам.

                     Пазете я, за Бога! Тя ни свързва.

                     Не стадният

                     инстинкт да оцелеем.         

                     За свободата данъкът е кървав –

                     животи губим,

                     да спечелим нея.

                     Това с генома трябва да го помним,

                      а не с възпоменателни монети.

                      И нека идват

                       времена преломни.

                       Във всеки има нишка от въжето.“ [6]

          Много скептици твърдят, че известните и утвърдени автори не фигурират в регистъра на творческите интернет общества като това на сайта „Откровения”. Обяснението – големите са достатъчно велики, за да се сравняват с аматьори и самодейци като тези в интернет сайтовете за литературно творчество, при положение, че издателствата ги ухажват с реверанси и изгодни предложения за  процент от печалбата, осигурена с договор за издаване. Това обаче едва ли е точно така. Знаем какъв е халът и покупателната способност на българите за неща, които не са от първа необходимост. В конкуренцията с базовите условия за живот като храна, напитки, задължителни сметки за ток, вода, парно, телефон и пр. купуването на книга някак трудно се вмества в ежемесечния бюджет на българите. Пазарът на четива е доста свит, надали известните биха имали толкова голяма пазарна аудитория, колкото са любителите на творчество в библиотеката на глобалната мрежа, осигуряваща световен достъп по всяко време. А и кой може да гарантира, че зад нечий виртуален ник не е скрита личността на някой известен поет или писател?

          В недалечното социалистическо минало Партията диктуваше политиката на отношения между творците и „разсилните“ – главните редактори, редколегиите и ръководствата на издателства. Основната им роля бе сплотяване на колектива и пропагандиране на пишещите на принципна основа, като им се вменяват ясни класово-партийни възгледи и позиции. Особено на онези от тях, които са легитимирани с особени творчески завоевания – литературни награди. Те са сочени като личности-еталон, с които народът и държавата като цяло се гордеят. Сега нещата стоят по съвсем различен начин. Поощрява се различността, обръща се внимание на детайлите в творбата, докато авторът се разглежда само като част от контекста на произведението.

          В сайта „Откровения“ има автори, които твърдят, че редакторите прекалено  много се месят в произведенията им по отношение на пунктуацията. Под влияние на западни модернистични течения тези иноватори умишлено оставят произведенията си без нито един препинателен знак, без главни букви. За пауза им служи краят на всеки стих. Редакторската намеса в „Откровения“ обаче задължително поставя своя щрих, с което вменява некомпетентност у потърпевшите, някои от които са филолози и професионални литератори и отлично знаят къде трябва да има пунктуационен знак и къде – не. Тези модернистични автори плащат висока цена за желанието си да са различни, екстравагантни и фрапантни по отношение на формата. Те като че ли забравят, че всяко нещо, за да устои във времето, трябва да следва някакви правила и норми, валидни за всички.

          „Автор: mariniki (Магдалена Костадинова)

          Заглавие: от топлия ирис на юли… (21.07.2013 г., 22:07 ч.)

          Текст: цъфти пак

                       синчецът във топлия ирис

                      на юли

                       с усещане странно и мило

                       че някой и нещо отново се връща

                       и нечии стъпки

                       светулчено светят в тревите

                       и пак нечий дъх

                       отдалеко

                        звездите в небето люлее…

                        а думите бели в глухарчета скрити

                        пак полъхът тих разпилява

                        от мен към тебе…

                        в очакване с трепет мигът прошумява

                        в милувката топла на юли

                        и с твоите устни

                         изписва по моите нежност

                         телата извайва горещи и мокри

                         и прясно сено пак в косите ми зрее

                         с дъха на любов…

                         пак събуден копнежът

                          разцъфва в очите ми с цвят

                          на синчец… саморасляк

                          от топлия ирис

                          на юли…“ [7]

          Добри практики на социалната и творчека медия „Откровения“ са ежегодните конкурси, организирани на тематичен принцип. На специални церемонии най-добрите автори биват награждавани и публично афиширани за високия професионализъм на произведенията си. На Коледния бал всяка година пристигат хора от цялата страна, дори и българи от чужбина. В приятелска атмосфера всеки на живо представя себе си на останалите, с които до момента е имал само виртуален контакт. Завързват се приятелства за цял живот. Има дори семейства, запознали се чрез страниците на сайта.

          Защитата на авторските права е основна доминанта на модераторите на сайта. Преди публикуването на всяко едно произведение авторът трябва да попълни декларация, че творбата му е негова интелектуална собственост. В случай на присвояване на творба от някой друг автор, пишещият може да разчита на защита на правата си, тъй като датата и часът на всяка публикация се регистрират и могат да служат като доказателство пред органите на съдебната власт.

          Хората са пренаситени от излишни новини, блудкави сериали, популистки  полемики и корупционни скандали без нито един справедливо осъден. Днес има дефицит на ценности. Обикновеният човек все повече изпитва нужда да се „телепортира“ в един друг свят, в който може да избяга от тегобите на действителността. Свят, в който се чувства приласкан и потребен на също такива хора като него - хора бегълци от динамиката, стреса и пошлостта на днешното българско ежедневие.

          Сайтът за лично творчество „Откровения” няма статут на държавен орган, но има доверието и признанието на близо 100  000 официални потребители, нуждаещи се от уюта и топлотата на виртуалните сепарета – оформените раздели по изкуства и творчески умения. Каква ще бъде съдбата на този сайт след време едва ли може да се прогнозира. Тя зависи от политиката на управление, гъвкавостта в маневрирането на пазара, привличането на нови и креативни творчески личности – генератори на свежи и нестандартни идеи, от съчетанието на  словесна еквилибристика и други художествени и технически атракциони, привличащи като магнит аудитория с широк възрастов, професионален и тематичен диапазон.

          Свободата на словото също е един от водещите фактори за формиране на твърд (неполитически) електорат, предан на каузата, готов да я брани, подпомага и развива не само днес, а и утре, както и занапред. Сайтът, според мен, ще оцелее във времето и ще продължава да се развива в паралел с все по-нарастващите технически и духовни потребности на съвременните хора. За много от потребителите си той е мост към един друг начин на живот – живот като на екзотичен остров, където денят се ражда в полифонията от песните, създадени от десетки творци, чийто достъп до този остров не е обвързан с туристически компании и летищни такси, а е чисто и просто въпрос на правилен избор, кодиран в буквите: www.otkrovenia.com.

pause

 Бележки:

1. http://otkrovenia.com/main.php?action=media

2. http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=23596

3. http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=3996.0

4. http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=1844.15

5. http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=1844.0

6. http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273377

7. http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=307130

pause 

Библиография:

1. Дичев, И., Спасов, Орлин. Новите млади и новите медии.  София, 2009.

2. Дичев, Ивайло. Стихията на виртуалните емоции. // Семинар_ BG, 2009.

3. Лозанов, Г.; Спасов, О. bTV – новата визия. София, 2008.

pause

Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.

pause

image_pdfimage_print
Публикувано в Електронно книгоиздаване, Курсови работи. Постоянна връзка.

Един коментар по Творческа комуникация между хиляди българи в сайта „Откровения“

  1. Здравейте, мога да споделя с Вас – харесвам и чета поезия. За мен тя е красиво и искренно откровение. Въображение дори, без което аз не мога.
    Нека Ви пишат, изпращат – Вие сте професионалисти, знаете кое как да разберете и публикувате. Критика за екипа – не. За произведенията – може. Дали добре се изразих?
    С поздрав: Мария Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


× 6 = четиридесет две

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>