Медиаморфоза на българската книга за художествена литература

Печатни и електронни форми

Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” – юли 2012 г.

Лилия Николова

­

Kindle e-ink

­

Съдържание:

Увод: Книгата – вечна във времето

І. Теоретични аспекти на темата

1. Теорията на Роджър Фидлър за медиаморфозата като преход от традиционни към нови медии

2. Книгата като медия и нейните медиаморфози

    2.1. Обща характкеристика на печатната книга

           2.1.1. Конститутивни белези на книгата

           2.1.2. Историческо развитие на книгата

    2.2. Медийна същност на книгата и влияние на медийната трансформация върху книгоиздаването

           2.2.1. Книгата като медия

          2.2.2. Книгата като част от процеса на медиаморфоза

          2.2.3. Поява на електронната книга и мястото й в актуалния медиен контекст

    2.3. Съпоставка между между печатни и електронни форми

            2.3.1. Технологични особености на електронната книга

            2.3.2. Юридически проблеми на електронната книга

            2.3.3. Съпоставка на електронната и печатната книга по технологически и юридически критерии

ІІ. Методологически аспекти на изследването

1. Обект и предмет на изследването

    1.1. Медийната трансформация като обект изследователски интерес

    1.2. Българската книга за художествена литература в печатни и електронни форми като предмет на изследователски интерес

2. Обхват на изследването

3. Изследователска теза

4. Изследователски инструментариум

    4.1. Технически средства, използвани в изследването

    4.2. Методи на изследване

    4.3. Период на изследване

ІІІ. Емпирични аспекти на изследването

1. Анализ на печатни и електронни форми на българската книга за художествена литература

2. Обществени и професионални нагласи в България към съвременната медиаморфоза на книгата

    2.1. Крило на „авангардистите“

    2.2. Крило на „консерваторите“

    2.3. Отвъд медиаморфозата – „неутрални” книги

    2.4. В медиаморфозата – книги с печатна и електронна форма

    2.5. Книгата on-line

3. Изводи и тенденции

Заключение

Библиография

­

eink

­

◊ ◊ ◊

­­

Увод: Книгата – вечна във времето

          Светът, в който живеем, се променя с всеки изминал ден. Независимо дали ни харесва или не, това е факт и нищо не може да бъде същото като вчера. Познанието на човека за заобикалящата го реалност нараства толкова много, че му дава силата да променя по своя преценка тази реалност.

          Медиите няма как да останат настрана от процеса на трансформация и модернизация.

          Чувството за носталгия може да остане вкоренено някъде в нас, но това не ни спира да се отдадем на новите технологии, които често пъти улесняват живота и ежедневието ни.

          Книгата не може и няма да остане настрана от този процес.

          Мнозина са притеснени от появата и бързото разпространение на електронните устройства за четене на книги и на самата електронна книга. Те се безпокоят, че дигиталното ще измести хартиеното, ще го захвърли в небитието и ще установи еднолично господство. Забравя се обаче, че модернизацията обхваща и ще продължи да засяга всички медии и да ги видоизменя спрямо собствения си стил и разбирания. Книгите няма да останат недокоснати от духа на новото време.

          Освен това те винаги са се развивали и видоизменяли, било то и с по-бавни темпове. Първоначално са били рисунките в пясъка, по стените на пещерите, върху камъни и дървета. Постепенно са се появили папирусите, пергаментите и първите ръкописни книги, докато Гутенберг не прави истинска революция в книгоразпространението, като налага книгопечатането. Новият облик на книгата – нейното печатно лице, също не е бил лесен за възприемане и не се е наложил бързо, но процесът на трансформация е необратим.

          И така до наши дни, когато електронната книга е вече факт.

          Тя обаче не представлява заплаха за хартиената книга, а напротив. Тя ще бъде Ноевия ковчег на книгата в бурните води на бъдещето, за да пребъде четенето!

­

І. Теоретична постановка

1. Теорията на Роджър Фидлър за медиаморфозата като преход от традиционни към нови медии

          Терминът „медиаморфоза“ (mediamorphosis) е употребен през 1972 г., когато Роджър Фидлър посочва това явление в едноименната си книга [1], но думата се е използвала и преди това в контекста на политиката и описва влиянието на медиите върху имиджа на политиците.

          Самият Фидлър споделя, че сам е „изковал“ терминът „медиаморфоза“ и го отнася към промените в технологичните процеси на човешката система за комуникация и към съвременния медиен бизнес. Фидлър демистифицира, както сам казва, появяващите се нови технологии и предлага основа за правилното разбиране на влиянието, което медиаморфозата оказва върху вече утвърдените медийни форми като вестници, списания, телевизия и радио.

          Роджър Фидлър слабо разглежда медиаморфозата на книгата – как се случва и как протича във времето. Това определено е пропуск, тъй като книгата е част от медийния процес и самата тя представлява медия, както ще бъде посочено в настоящата научна разработка.

          Той обаче прави класификация на формите на комуникация, като ги разделя основно на три части:

  • междуличностна област – включва форми, при които се наблюдава двупосочна обмяна на информация, като разговор лице в лице. Фидлър разширява дефиницията и тя вече обхваща не само неопосредствената комуникация, но и тази, при която едно от лицата е компютър;
  • област на разпръскване – обхваща радиото и телевизията и всички форми на опосредствена комуникация, включващи разпространение сред аудиториите на структурираното слухово/визуално съдържание като изобразително изкуство, кино, театър и публични речи;
  • документна област – включва опосредствените форми, при които се наблюдава разпространение на структурирано печатно, ръкописно и визуално съдържание към хората чрез преносими медии като вестници, списания и книги (Фидлър 2005: 46).

          Документната област на Фидлър възниква и се развива с писмената реч, което я прави най-късно появилата се от трите области. Сред отличителните черти на документните форми в тази област са удобство, лесна преносимост, сигурност.

          В тази област информацията се предава от един на мнозина и се предлага възможността на всеки отделен член на аудиторията да упражни активен контрол върху процеса на комуникация. За да илюстрира това твърдение, Фидлър сравнява четенето на документа с шофирането на автомобил – читателят също като шофьора сам избира по кой път да тръгне с каква скорост да се движи, кога да спре и докъде да стигне. Гледането и слушането на другите форми на разпръскване ще прилича повече на возене в автобус или влак – контролът върху скоростта и маршрута са в ръцете на друг.

          Фидлър подчертава, че структурата и потокът на информация при документните форми са линейни и нелинейни. Тоест, автори и редактори структурират и подреждат последователно писмената информация, но читателите имат свободата да възприемат писмения материал според личните си предпочитания. Те могат да отворят книгата и да се зачетат в нея когато поискат, в избрано от тях време, място, дори поза, да започнат от която страница им хареса, да пропуснат някаква част, да се върнат в началото или да отидат директно в края, изборът е техен.

          Друга важна черта на документните форми е абстрактното им представяне. Съдържанието и контекстът се изобразяват чрез пиктографски знаци или фонетични азбуки. Четенето на писмена информация изисква голям дял аналитична вътрешна обработка от страна на четящия, за да възприеме и разбере написаното.

          Повечето документни форми са исторически оформени като „двумерни страници и повърхности, тяхното съдържание е ограничено по-скоро от пространството (в страници), отколкото във времето“(Фидлър 2005: 57).

          Интересното е, че документите са оформени портретно. Те заемат вътрешната си структура и очертания от физическите характеристики на човека. Тоест,  страниците са правоъгълни, портретно ориентирани и това ги прави по-лесно възприемани за четящия. По време на комуникация лице в лице, хората са близко един до друг и очите се фокусират върху вертикалния правоъгълен образ на човека насреща.

          Фидлър посочва, че портретната ориентация е дълбоко вкоренена в човешката култура и по всичко личи, че хората предпочитат този стандарт още от зората на писмената история. Дори свитъците и глинените плочки са предназначени за вертикално четене. Издателите и дизайнерите знаят това и оформят текста във вестниците и списанията на по-тесни вертикални колони.

          Това важи и за новите технологии – електронните четци са създадени така, че се опитват да наподобяват кодексовата форма на книгата. Наборното поле отново е вертикално и копира това на книгите и вестниците.

          От момента на създаването си книгата не е изменила кодексовата си форма. През XX век печатните технологии се развиват със светкавични темпове, а компютърните технологии само помагат за подобрението и ефикасността, но нямат влияние върху външната физическа форма на документните форми (Фидлър 2005: 59).

          В документната област медиаморфозата също присъства. Документните форми започват да придобиват трето измерение след появата на персоналните компютри през 80-те години. Те вече имат дълбочина, благодарение на технологията, известна като хипертекст. В хипертекстовите документи една страница води към друга чрез хипервръзка. Чрез хипермедията се добавя и четвърто измерение – време, което включва връзки към аудио и видео елементи. Това са първите значителни промени в документната област, предизвикани от въздействието на цифровия език. В наши дни се използват широко от издателите при електронните издания, като Световната мрежа и компютърните онлайн услуги само улесняват този процес на медиаморфоза в документните форми.

          Важно е да се отбележи, че медиаморфозата не е лесен, бърз и безпроблемно възприеман както от издателите и журналистите, така и от потребителите процес. Често хората не могат да предвидят промените в медиите, което прави нововъведенията неочаквани и по-трудно приемливи. Затова към тях често се подхожда с подозрение.

          Това обаче не спира процесът на развитие. Както казва Фидлър, „Всяка нова форма на комуникация еволюира във времето от първоначалния си вид на разпознаваемо продължение на по-ранна форма до отделна самостоятелна форма (Фидлър 2005: 28).

          Според Фидлър медиаморфозата е сложен процес, сходен с този на еволюцията на животинските видове. Той правилно посочва, че новите форми на медиите не изникват изведнъж и от нищото, а се пораждат от промяната на старите медии. Тоест – новите медийни форми винаги пазят корените си в своите предшественици. В следствие на технологичното развитие на съвременния свят медиите се променят, развиват, еволюират. Въпреки това, обаче, винаги ще притежават здрави връзки с миналото си.

          Казано накратко – медиаморфозата, погледната през погледа на Роджър Фидлър, представлява трансформация на средствата за масова комуникация. Тази трансформация се случва под влияние на усложненото взаимодействие между технически и социални нововъведения в конкурентен натиск.

          Всичко това може да бъде съотнесено към книгата, която не може да се развива самостоятелно и самоцелно, а върви в крак със съвремения свят и следва развитието на новите технологии, еволюирайки заедно с останалите медии. Както правилно подчертава Фидлър при всяка голяма метаморфоза се появяват нови медии, а съществуващите във всяка област медии не изчезват, а се променят.

          Трансформациите, които стават в медийното поле, се случват бавно и последователно във времето.  Утвърдените форми на средствата за комуникация постепенно изменят своя облик, увлечени в новия технологичен ред и повлияни от техническите изобретения, като в същото време запазват по някакъв начин старите си форми и първообрази.

          Нищо не се случва светкавично, а бавно и постепенно в синхрон със стабилното присъствие на новите технологии. Смърт на старите медии няма, както посочва Фидлър – те съществуват под нов облик в света на глобалната комуникация.

2. Книгата като медия и нейните медиаморфози

     2.1. Обща характеристика на печатната книга

             2.1.1. Конститутивни белези на книгата

          Трудно е да се даде точен и изчерпателен отговор на въпроса какво е книгата.

          Генералната конференция на ЮНЕСКО на 19.11.1964 г. се опитва да даде определение за книга и то звучи така – „непериодично издание, с обем не по-малък от 49 страници, без да се смятат кориците, отпечатано по какъвто и да е механичен начин, публикувано в дадена страна и достъпно за публиката” (Цветкова 2003).

          Въпреки че не е невярна, подобна дефиниция за книгата е крайно неизчерпателна, особено като се вземе под внимание, че определението е дадено през 1964 г, а сега е 2012 г. За 48 години книгата се е развивала и променяла, нейната метаморфоза отдавна е започнала и към днешна дата съществуват книги под много различни и дори понякога необичайни формати.

          Днес например има книги за бебета, в които няма никакъв текст, а само картинки, има аудио книги, pop-up книги и електронни книги, които трудно, даже почти невъзможно, биха били вписани в определението, което Генералната конференция на ЮНЕСКО дава за книгата.

          Друг опит е книгата да бъде представена като документ, но това също би било крайно недостатъчно определение, както твърди и Милена Цветкова в своя доклад „За новия стар смисъл на книгата като медия“ (Цветкова 2003).

          Писателят Улисис Карион определя книгата като поредица от пространства (Carion 1992). Всяко пространство се възприема в различен момент, а книгата е последователност от моменти. Той пояснява, че една книга не е носител на думи или просто „торба с думи“. След това Карион засяга и фигурата на писателя, като подчертава, че той не пише книги, а създава текстове и че те – текстовете, могат да се съдържат в книга.

          Дефиницията на Карион също не е изчерпателна и точнa, тъй като не посочва никакви белези на книгата, а единствено, че е последователност от пространства, което звучи прекалено абстрактно. Какво точно писателят визира под пространства, какви са те и как изглеждат? Не е даден отговор на този въпрос.

          Печатната книга има няколко задължителни белези: корици – предна и задна, гръб, книжно тяло, изградено от коли, листове с напечатани на тях писмени знаци и/или изображения.

          Листовете може да са празни и това пак да е книга, какъвто е случаят с празната книга на Шеридан Симов „What Every Man Thinks About Apart from Sex“ [2], която дори се предлага в електронен освен в хартиен вариант.

          Това не е първата книга с напълно празни страници, която обаче напълно официално е призната за „книга“, след като дори има свой собствен ISBN.

          Може би именно поредният сериен номер на книгите – ISBN, което шеговито можем да наречем и тяхно ЕГН, е това, което също определя една книга като такава.

          Но, разбира се, книга може да съществува и неофициално, тоест и без ISBN, което прави и това твърдение неточно и неизчерпателно.

          От появата на печатната преса до наши дни книгата не може да бъде точно дефинирана и обяснена, а остава като интелектуална загадка, нещо, което всеки може да види, пипне, използва, нещо, на което милиони хора се наслаждават, търсят и създават и все пак не могат да определят и обяснят какво точно е то.

          Както казва Алберт Бенбасат, „Книгата е осмото чудо на света! Тя е тяло и дух едновременно“ (Бенбасат 2010).

          В този ред на мисли трябва да се каже, че книгата има завършеност – тя притежава своето ясно обозначено начало, лице и край. Тя служи за запазване, съхраняване и пренасяне във времето на текстове, изображения, идеи. Както вече се посочи в точка 1, съвременната представа за книгата все още се свързва с идеята за кодекса.

             2.1.2. Историческо развитие на книгата

          Книгата има положително и многопосочно историческо развитие. Тя е не само резултат на духовно творчество, но и продукт на материално производство. С развитието на човека и човешката цивилизация, книгата също е търпяла промени и се е видоизменяла в зависимост от начините на писане (азбуките), технологиите на публикуване и представата за авторство.

          Най-ранната писмена система е пиктографската. Тя представлява набор от изобразителни знаци, които носят основните разпознаваеми черти, предмет или явление, представени в схематичен вид. Пиктографията съществува и до днес, като основно се използва в информатиката при компютърните езици и в графичния дизайн.

          При развитието на писмеността от пиктограмата се прави преход към логограмата, която е знак за цяла дума или морфема (Гергова 1995).

          Колкото повече се развиват писмените системи, толкова повече човечеството се доближава до създаването на книгите като такива, каквито ги познаваме днес.

          В Древен Египет се появяват и се използват свитъците от папирус още 3000 години пр. н. е., а писмеността е определена като словесно-сричкова (Гергова 1995: 56). Суровината се набавяла от тръстиковото растение Cyperus papyrus. Дългите ивици от стеблата на папируса са се слепвали с помощта на речна кал или лепило от скорбяла. Листата, които се получават чрез тази технология, биват изглаждани с помощта на камъни, слонова кост или миди. След това са сушени на слънце и вече стават готови за ползване и навиване на руло.

          Така именно са се правили свитъците от папирус, които са били използвани от древните цивилизации като книжовна форма в продължение на четиридесет века (Гергова 1995).

          Тази технология за производство на свитъци е била грижливо пазена в тайна от древните египтяни. През II век пр. н. е. в Египет се въвежда забрана за износа на папируси – тази ценна суровина за производството на свитъци. Чак през VII век гърците успяват да усвоят технологията, като назовават готовия продукт „хартес“.

          Върху свитъците са се пишели йероглифи. Чрез йероглифната писмена система се създават ръкописи на разнообразни теми – религия, здраве, държавни и социални документи, словесно творчество и тн. Тази писмена система спада към йероглифната писмена система (Гергова 1995: 42).

          Хартията, направена от папирус, е била издръжлива и удобна, но все още далеч по форма и вид от това, което днес разпознаваме като книга.

          Друг писмен материал в древността е бил пергаментът. Той се е изработвал от животински кожи, а наименованието му идва от града Пергамон, който е бил важен културен и търговски център в Мала Азия. Пергаментите са се произвеждали от телешки, ярешки и агнешки кожи чрез намокряне, щавене, изсушаване и изглаждане. Полученият материал е бил изключително издръжлив и по-добър от папируса – влагата не е била в състояние да го съсипе толкова бързо, освен това е можело да бъде изписван и от двете страни.

          Пергаментът обаче се оказва неподходящ за свитъчна форма и така се налага необходимостта от заменянето на свитъка с кодекс. Кодексът представлява правоъгълни парчета пергамент, прегънати по дължина и съшити от към гърба – страната на прегъване. Първите книги с подобна кодексова форма , която е останала да доминира и до днес, датират от I век (Гергова 1995: 57). Пергаментът окончателно е изместен от хартията през XVI век, след масовото разпространение на книгопечатането на територията на цяла Европа.

          С навлизането на технологиите за производство на хартия, за чиито изобретатели се приемат китайците (края на I и началото на II век), започва и ерата на многоекземплярното отпечатване на една книга. Книгопечатането е било известно в далечен Китай още през VIII век, но в Европа навлиза едва към XV в (Гергова 1995: 97).

          Интересно е да се отбележи, че арабите чрез своите търговски отношения с древен Китай са успели да научат техниката на механично отпечатване на текст върху хартия. След това те го пренасят и в Европа, но противно на очакванията тази технология не предизвиква светкавичен бум. Една от причините е, че Европа е имала сериозни проблеми по това време, като най-значимият от тях е бил Черната смърт. Става въпрос за зловещата чумна епидемия, върлувала между 1347 и 1352 г., която е обхванала целия континент и е отнела живота на повече от една трета от населението в Европа.

          След отминаването на чумната епидемия се оказва, че са останали огромни количества одеала и дрехи от починалите, които нямали приложение (Фидлър 2005: 82). Китайската техника за производство на хартия се нуждае именно от парцали като основна суровина.

          Това дало тласък на производството на хартия от дрехи, а не от кожи от животни. Логично след като се разполага със суровината, е лесно да се премине към интензивното й експлоатиране, а именно – печатането. Постепенно печатането върху подобие на хартия, извлечено от парцали, се измества от суровината, която се ползва и до днес – хартия от дървесен материал. Този материал се набавя лесно, използва се по различни и разнообразни начини, като правенето на хартия е един от тях.

          Хартията няма издръжливостта на пергамента, но за сметка на това е по-лека, компактна, може да има различна плътност и лесно да се прегъва. Също така е по-устойчива на влага, отколкото свитъците от папирус, което я право удобна и предпочитана за използване в световен мащаб.

          Наборът и отпечатването са добре познати на човечеството много преди да се появи книгопечатането. Като лесна и удобно приложима технология, обаче, то навлиза чак в средата на XV век.

          Йоханес Гутенберг е назован „баща“ на книгоиздаването, след като създава цялостна, завършена по смисъл технология, изобретява и конструира всички съпътстващи прилагането й материали и уреди за изработка на печатни издания. На кратко – създава книгата във вида й, в който я познаваме днес.

          Първите отпечатани книги носят галеното име „инкунабули“, което идва от латинското incunabula – „люлка“, тоест говорим за люлчени книги – книги, от зората, детството, на книгопечатането. Периодът на инкунабулите се простира в първите петдесет години след изобретената от Гутенберг технология.

          Това, с което инкунабулите се отличават от последвалите ги печатни книги е, че те се опитват по всичко да наподобяват ръкописната книга. Текстовете са украсени от инициали и миниатюри, шрифтовете следват калиграфските школи, а заглавна страница липсва – точно както е при ръкописните книги.

          В Европа през XV-XVI в. книгопечатането се развива с бурни темпове, книгите придобиват различни формати, освен това започва интензивното отпечатване на вестници, списания, листовки. Появяват се все повече издателски къщи, също така се заражда и цензурата (Гергова 1995). Човекът изпитва „глад“ за знания, за създаване на книги, желание за развитие, опознаване на света, записване и предаване на следващото поколение на всичко, което му се струва значимо и особено важно.

          Цялото развитие на книгоиздаването води до появата на изключително разнообразни печатни издания. В наши дни сме свикнали да виждаме книги във всякакви цветове и размери, на всякаква тематика, а търговците прилагат всевъзможни трикове, за да продадат книгите си. Не са учудващи книгите с аромат, пеещите картички, книгите-игри, а също така вече все по-сериозно в ежедневието на четящите хора навлизат и електронните книги.

          Всичко следва развитието на технологичните процеси, жаждата за нови знания и най-вече – улеснения достъп до тях. Кой иска да чака месец, за да получи книга, написана на ръка, при положение, че може да си купи електронно издание, докато пътува в автобус и да я чете на устройство, което събира в своите 200-300 грама няколко стотин дигитални книги.

          Много е трудно да се каже, коя е рождената дата на електронната книга, но се приема, че първата такава е създадена от американския писател Майкъл Харт. Той е набрал на своя компютър Декларацията за независимостта на САЩ [3] и така по своеобразен начин е дал начало на създаването и разпространението на електронните книги.

     2.2. Медийна същност на книгата и влияние на медийната трансформация върху книгоиздаването

                2.2.1. Книгата като медия

          В своята „Медиаморфоза“ Роджър Фидлър пропуска да анализира книгата като медия и нейната трансформация.

          Авторът говори за новите медии, за тяхното възникване в следствие на развитието на технологиите и налагането на нови възприятия за медиите и техниката. И въпреки това подминава явлението на книгата като медия.

          До голяма степен това се дължи на факта, че книгата наистина не е разглеждана като медия по времето, когато Фидлър е правил своите проучвания и изследвания, а именно XX век.

          Това може да бъде окачествено като грешка, която в наше време е до известна степен поправена. Книгата е медия, въпреки че асоциативно при споменаването на думата медии, масмедии или нови медии в мислите на повечето хора изникват вестниците, радиото и телевизията.

          Милена Цветкова отдава това възпрепятстване на изграждането на цялостна идея за книгата като медия на няколко общоприети представи:

  • книгата е само печатно издание;
  •  книгата е само материален носител, средство за пренасяне на информация, за приближаване на съобщенията до индивидите, които са способни да ги възприемат и които се нуждаят от тях;
  •  книгата е само кран, канал, по който тече поток от съобщения, и който е независим от съдържанието на този поток;
  •  книгата е само посредник, съединително звено, което приближава, улеснява контакта между източника и получателя и няма нищо общо с ефективността на въздействието на предаваните чрез нея съобщения;
  •  книгата е само тип средство за масова комуникация със специфични технически параметри и характеристики (Цветкова 2003).

          Затруднението книгата да бъде възприемана като медия идва и от невъзможността да се даде и да бъде прието изчерпателно дефиниране на това какво е книгата, въпрос, който звучи така просто и в същото време е от такава трудност, че все още не е получил ясния си отговор, въпреки опитите. Най-просто би било да се каже, че тя представлява сложно социално явление, но това не е достатъчно.

          Георги Лозанов посочва и друга трудност, която изскача при опита книгата да бъде определена като медия, а именно това, че мнозина – читатели и писатели, биха приели с голяма доза недоверие подобно твърдение.

          Думите на Лозанов звучат така: „ако наречем книгата медия, подобна на пресата, радиото, телевизията и пр., ако настояваме, че именно тя е първата медиа, задала модела на масовата комуникация, най-вероятно ще събудим снизходителния скептицизъм на читателите и особено на писателите” (Лозанов 2002).

          Той допълва, че в масовото съзнание медиите се свързват с бързина, даже светкавичност, актуалност, обвързаност със злободневните теми, проблеми и случки на ежедневието: „медиите се мислят като обречени на събитийното, актуалното, ускорено преходното, техните текстове потъват в „текста на реалността“. Докато книгите са тези, които създават класика, препрочитат се по няколко пъти в течение на годините, често „бягат“ от сегашността (Лозанов 2002) и живеят в продължение на векове, за разлика от един вестник, за който може да се каже, че има само едно денонощие пълноценен живот и актуалност.

          „Книгата като медия се проявява в отношението между тези части, между текста и вещта; то задава „новия“ за епохата на масовото книгопечатане комуникативен модел“ (Лозанов 2002).

          И най-важното, което Георги Лозанов допълва по въпроса защо книгата е медия е, че нейната специфика се крие освен в „познавателното и естетическото“, но и в друго, „още едно измерение на текста – еротичното.“

          Еротиката на книгата е това, което я отличава от другите медии и това, поради което тя остава „встрани“ и в масовото съзнание на обикновения човек трудно може да заслужи определението „медия“.

          Лозанов правилно посочва, че „новите медии съхраняват текста, но не и еротиката на четенето. Нещо повече, тъкмо носталгията по нея в последна сметка създава тревожното усещане за „край на книгата“. Иначе, както книгата не унищожава връзката на текста с отвъдността, така и новите медии няма как да унищожат връзката на текста с телесността” (Лозанов 2002).

          Книгата опредметява словото като по този начин дава възможност то да бъде пипнато, усетено и именно в това се крие еротиката на четенето.

          От тази гледна точка може да се помисли, че електронните книги „убиват“ еротичното, интимното в четенето на книги. Но дали това наистина е така?

          Когато Гутенберг показва на света своята печатна Библия предизвиква остро недоволство. Обвиняван е, че по този начин унищожава сакралността на книгата, убива нейния дух и значимост, превръща я „от свещена във всекидневна вещ“ (Бенбасат 2010). Той дава на света лесен начин да отпечатва механично книгите, като така слага край на преписването – труд, който изисква пълно отдаване и себеотрицание и коства много безсънни нощи на монасите, които са създавали и преписвали религиозни текстове.

          Но ето че днес след тази велика медиаморфоза, която е извършил Гутенберг без дори да го съзнава, наближава нова, а именно – създаването и все по-голямото разпространение на новите електронни книги. Ще убият ли те така наречената еротика на четенето на книгата? Или, ако го направят, ще предоставят ли на своите читатели и любители нещо ново в замяна?

          След като Гутенберг осигурява лесен начин книгата да бъде „размножавана“, той й осигурява масовост, дарява й възможността да достига до все по-голям брой хора – читатели и любители. Именно по този начин той я превръща в медия, даже, както правилно се споменава от Лозанов в една от първите медии.

          Именно книгата е един от първите медийни канали, чрез които човечеството може да осъществява комуникация по между си.

          Не е напразен и изборът, който Гутенберг прави за първа отпечатана книга – Библията.

          В наши дни книгата е започнала втората си голяма медиаморфоза – тя настъпва в дигиталното, облича се в нули и единици, байтове и килобайтове, за да стане още по-популярна, да бъде в крак с модерните времена и да не изоставя медийната си функция. Даже едва ли ще е грешка ако се каже, че чрез дигитализацията си книгата отстоява медийното си призвание да служи на читателите, на културата и на потребността им от осъществяване на комуникационна връзка с останалото човечество.

               2.2.2. Книгата като част от процеса на медиаморфоза

          След като вече се уточни, че книгата е медия и представлява един от първите медийни канали, е важно да се разгледа и нейният дял в процеса на медиаморфозата.

          За да има медиаморфоза, е нужно да има технически прогрес. Именно развитието на новите технологии и появата на нововъведения в живота на човека дават тласък за развитието на медиите.

          Всичко започва с новите машини, които позволяват по-лесно да се произвеждат, разпространяват и експлоатират суровини. Машините стават все по-съвършени и навлизат във всевъзможни измерения на човешкия живот, както и изместват от много направления самия човек и неговия ръчен труд.

          Всичко това води до появата на все повече нови и усъвършенстванни медийни канали.

          В своята „Медиаморфоза“ Фидлър подробно се е спрял подробно на появата и масовото налагане на различни медии като вестника, радиото и телевизията.

          Разбира се, книгоиздаването няма как да остане незасегнато от технологичното развитие и също търпи промяна. Близо петстотин години се е печатало на механични печатарски машини, когато изведнъж навлиза цифровизацията. Новите технологии помагат на издателите да подобрят скоростта, качеството и тиража на издаваната книжна продукция.

          С навлизането на персоналните компютри, Световната мрежа и преносимите информационни устройства книгоиздаването също се променя. Започва появата на електронни вестници, бюлетини и на електронни книги. Книгата не остава извън полето на медиаморфозата, а е привлечена към него и участва активно.

          Дори и да не искат, издателите не могат да се съпротивляват на новите технологии. Книгата не може да остане в миналото, а трябва да пристъпи към бъдещето. Затова днес издателите бързо преминават от трудоемките технологии на индустриалната ера към съвременните цифрови системи за предпечат и цялостно издаване на книгите.

          С появата на компютърно-опосредствените комуникации (КОК) обаче, започва да се говори за отмирането на печатната книга и все по-силното навлизане на електронните книги. Дали има основания за притеснение, че дигиталната книга ще измести печатната, или Фидлър ще се окаже прав, че новите форми, породени от медиаморфозата, не изместват старите, а двете започват да съществуват заедно, предстои да бъде изяснено.

               2.2.3. Поява на електронната книга и мястото й в актуалния медиен контекст

          Ерата, в която живеем, е наричана „дигитална“. Компютърните системи са дълбоко залегнали в ежедневието на хората, а голяма част от комуникацията между индивидите се осъществява от компютърно-опосредствените системи. Фидлър правилно подчертава, че когато броят на обменящите и общуващите с информация чрез мрежите на компютърно-опосредствената комуникация надхрвърлят 50 милиона в световен мащаб, няма как да се пренебрегне това явление, да се подценява като временно увлечение и да бъде наречено „занимание за техничари“ (Фидлър 2005: 51).

          Електронните библиотеки вече не са сюжет на футуристичното въображение, а са реалност, на която трябва да се гледа като на нещо нормално.

          Електронните книги са вече факт и всеки ден все повече хора се докосват до тях.

          Не може да се даде точен отговор коя е рожденната дата на електронната книга, но се приема, че първата такава е създадена от американския писател Майкъл Харт. Той е и един от основателите на „Проекта Гутенберг“ [4], който се осъществява с помощта на най-използваната Интернет търсачка Google.

          „Проектът Гутенберг“ има за цел да дигитализира колкото се може повече печатни книги, които да бъдат предоставени изцяло за свободен достъп на Интернет потребителите.

          Проектът е недържавен и се издържа чрез дарения.

          Не само книгоиздаването търпи промяна. Вестниците и списанията също претърпяват своята медиаморфоза, предизвикана от напредъка на новите технологии.

          За отпечатването на вестниците има нови начини. Освен това хартиеното издание на вестниците все по-често започва да се продава в комплект с DVD филм или с печатна книга. Все по-бързо нараства броят на електронните издания на вестници и списания, които имат хартиен еквивалент или са изцяло дигитални.

          Българският вестник „Капитал“ публикува голяма част от своите статии на Интернет адреса си [5], а редица сайтове дори имат претенциите да бъдат само дигитални списания като например Men.bg [6] и много други, които могат да бъдат намерени в Интернет.

          Всичко това говори, че далеч не само печатните книги като медия търпят трансформация в дигитални варианти. Самите дигитални книги също търпят промяна, която се случва толкова бързо, че почти не може да се усети. Ако преди е бил нужен настолен компютър, включен в електрическата мрежа, за да работи и за да може на него да се четат електронни книги, сега, благодарение на новите технологии, можем да „разгърнем“ дигитално четиво където пожелаем, стига да имаме подходящото устройство. На пазара се предлагат разнообразни модели мобилни телефони, така наречените смартфони, които изземат все повече функциите на персоналните и компютри. Лаптопите стават все по-леки и усъвършенствани, а няма и да е грешно да се каже, че се превръщат в таблети – електронни устройства, наподобяващи стандартна по размер папка или списание, чрез които потребителят има възможността да разглежда, създава и използва електронни документи и не само! Да гледа видео, да слуша аудиофайлове, да играе на игри, да рисува и какво ли още не.

          Всеки ден технологичните компании се надпреварват да демонстрират новите си продукти, да подобряват старите и с бързи и широки крачки да се приближават към бъдещето.

          Всичко това обаче не би било възможно, ако не бе достатъчно добре познато и овладяно старото – класическите документи форми, като се започне от глинените плочки, мине се през папируси, пергамент, ръкописни книги, първопечатни книги и не се стигне до печатните форми на хартиените четива такива, каквито ги познаваме днес.

          Може би електронните четци и дигиталните книги да изглеждат много по-различни от хартиените, но те „черпят“ от дизайна и формата на класическите си предшественици.

     2.3. Съпоставка между между печатни и електронни форми

              2.3.1. Технологични особености на електронната книга

          Дигиталната книга представлява организирани компютърни данни, върху които читателите имат контрол (Дерменджиева 2001).

          Електронните издания имат три основни елемента:

  • съдържание – буквени символи, изобразителен и/или аудио текст, организирани в даден файлов формат;
  • технически носител – хардуер;
  • софтуер – операционна система, чрез която става възможно самото разчитане на електронната книга.

          Чрез хардуера дигиталната книга е съхранявана на физически носител, който може да възпроизведе съдържанието. Примери за хардуер са:

  • персонален компютър;
  • лаптоп;
  • ноутбук;
  • електронен четец – “Kindle”, “Nook” и др.;
  • таблет;
  • компакт диск – CD;
  • MP3 player.

          За разчитане на дигиталните книги са необходими два типа софтуер – първият представлява операционна система, която организира запазената информация върху физическия носител, и вторият софтуер е нужен, за да възпроизведе съответния формат, на който е съхранена дигиталната книга.

          Има няколко поколения електронни четци, като едно от първите по-известни технически устроиства за четене са „Rocket e-Books“, пуснати на пазара през 1998 г.

          „Rocket e-Books“ не успяват да добият популярност и да се наложат като лидери на световния пазар.

          През септември 2009 г. ново поколение четци биват реализирани от „Amazon“. Това са “Kindle” четците, които добиват изключителна популярност. Друг голям разпространител на книги – „Barnes&Noble“, пускат свой електронен четец “Nook” [7], който по популярност се равнява и дори изпреварва на пазара в САЩ “Kindle” на Amazon.

          До 1990 г. е имало голямо разнообразие от файлови формати, на които са били запазвани електронните книги. Всеки четец е поддържал един или няколко, но в никакъв случай не всички, файлови формати. Това е ограничавало потребителите и гъвкавостта на четене на дигиталните книги.

          През 1990 г. обаче, се създава консорциум, който има за цел да създаде унифициран формат за електронни книги, който да улесни автори и издатели. Този формат е основан на технология на “SoftPress” [8] и кода XML. Наречен е “Open eBooks”и е възприет от “Microsoft”, а по-късно се трансформира в познатия ePub файлов формат, който е най-разпространеният формат за четене на електронни книги.

          Най-разпространените файлови формати за електронни книги са ePub, PDF, Mobipocket и Topaz, и имат различна функционалност.

          В началото на февруари 2012 г. на българския пазар бе пуснат първият в света електронен четец с цветен екран от типа „електронна хартия“ на американската компания „Ectaco”. Той е предоставен от електронния портал за продажба на електронни книги и четци „Reader.bg”.

          Устройството, наречено „JetBook Color”, се предлага напълно оборудвано с оригинални аксесоари като стилус и предпазен калъф.

          “JetBook Color” представлява преносим цветен електронен четец, с чиято помощ могат да се четат книги, вестници, списания и лични документи. Благодарение на електронното мастило “E-Ink”, и изключително високата разделителна способност екранът на устройството наподобява истинските хартиени книги.

          Едно от най-големите предимства на четеца е, че той не уморява очите, тъй като екранът функционира с отразена, а не с излъчена светлина. „Ectaco“ са компания световен лидер в областта на чуждоезичното обучение, а цветният им “E-Ink Triton™” екран, с който устройството е оборудвано, спечели наградата на “Wall Street Journal” за технологична иновация “Technology Innovation Award” за 2011 г.

          Списъкът с технологии, които устройството поддържа, включват функцията за изговаряне на глас text-to-speech, модул за разпознаване на реч на няколко езика, машинен превод на цели изречения, технология за разпознаване на ръкописен текст, която в комбинацията с ЕМТ панела, позволява на всички, които използват устройството, да пишат директно върху екрана на четеца и в последствие я преобразува в печатен текст.

          Паралелно с богатия и функционален софтуер, “JetBook Color” притежава и голям набор от училищни и академични ресурси и интерактивни курсове по SAT, които ще подпомагат развитието на уменията на учащите. Към тях влизат и курсовете по английска и чуждоезична граматика, Оксфордският речник, съставен от професионални лингвисти, гласовият анализатор, базиран на фонетичния “Language Teacher®” и “U-Learn™” – обучителни курсове на 52 езика, илюстрирани речници на други 36 езика, кръстосан преводач на 180 езика и материали по различни предмети като математика, физика, химия, биология, география, природонаука, интерактивна периодична таблица на химичните елементи, математични и счетоводни калкулатори и други.

          Техническите специфики на “JetBook Color” включват 9.7-инчов цветен “E -Ink” дисплей, сензорен екран “Wacom”, процесор “Freescale i.MX508 800MHz”, microSD слот за карти и Wi-Fi. Теглото на устройството е 550 гр., а животът на батерията осигурява до 10 000 прелиствания с едно зареждане.

              2.3.2. Юридически проблеми на електронната книга

          Електронните книги биват защитени от системата Digital Rights Manager (DRM).

          Тя представлява набор от технологии, които се грижат за правата за достъп до файловете. DRM се използва от издателите на дигитални книги, като целта е да се ограничи употребата на файлове само от хората, които са заплатили за това.

          Терминът DRM включва в себе си много различни технологии. Тази с най-широк обхват на употреба е на фирмата „Adobe“. При закупуване на книгата от потребител, файлът, който представлява самата книга, се криптира индивидуално и когато се отвори на първото устройство идентифициращо се с “Adobe ID” и парола, файлът се заключва, за да може да бъде отварян само на устройства със същото “Adobe ID”. Системата за криптиране може да разрешава отварянето на електронна книга от едно до шест устройства, както и да контролира правата за отпечатване и копиране на части от текста.

          Има три основни DRM технологии на следните компании и организации – „Adobe“, „Apple“ и „Marlin Trust Management Organization“ (MTMO) [9].

          DRM системата на “Adobe” се нарича “Adept DRM” и се прилага към ePub и PDF файлове. Може да бъде използвана не само от „Adobe“, но и от различни компании, включително и „Barnes&Noble“.

          Технологията на „Apple“ се нарича “Fairplay DRM”. Прилага се само към ePub файлове и се ползва само от устройства на компанията.

          “Marlin DRM” е дело на компаниите „Intertrust“, „Panasonic“, „Philips“, „Samsung“ и „Sony“, коалирани под името „Marlin Trust Management Organization“ (MTMO).

          Друг модел на защита е “Microsoft Reader”. Това е програма на компанията „Microsoft“ за четене на електронни книги. Програмата разпознава единствено книги в LIT файлов формат. Тя има собствена DRM технология, при коята има три нива на защита.

          Първото ниво представлява „заключване“ на книгата, тоест съдържанието й не може да бъде променяно по никакъв начин, но може да бъде копирано. Това е най-ниското ниво на защита.

          Следващото ниво включва надписване на книгата с уникалния идентификационен номер на купувача.  По този начин, ако книгата бъде разпространявана нелегално може да се проследи този код и да се стигне до нарушителя.

          Най-сериозното ниво на защита ограничава употребата на книгата само до компютъра, на който е била първоначално свалена. Така става невъзможно копиране и четене на книгата на други хардуерни устройства.

          Приложението на DRM е широко дискутирана тема, която има своите привърженици и противници. Най-честите аргументи против системата е, че тя ограничава потребителите и гъвкавостта на употреба на четивото.

          Говорейки за юридическите проблеми пред електронните книги, няма как да се подмине въпросът за ACTA.

          ACTA представлява търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Абревиатурата идва от английското название на споразумението – “Anti-Counterfeiting Trade Agreement, на кратко: АСТА, като на български се произнася АКТА [10].

          Това представлява международно търговско споразумение, което цели опазване на интелектуалната собственост в Интернет и на пазара за информация, информационни технологии и стоки, които са базирани на новите информационни технологии. Чрез подписването на договора ACTA се цели установяването на единни норми при борбата с пиратските копия и нарушаването на закона за интелектуална собственост и сродните му права.

          Чрез ACTA се дава възможност на носители на права да изискват от интернет доставчиците предоставяне на информация за своите потребители, които са заподозрени в погазване на интелектуалната собственост.

          Според мнозина – специалисти и обикновени потребители, в текста на ACTA има редица спортни и недостатъчно точни и ясни формулировки. Негативната обществена нагласа към приемането на ACTA доведе до редица протести в България и Европа.

          България ратифицира договора на 26.01.2012 г. в Токио с подписа на посланика ни в Япония Любомир Тодоров.

          Договорът е подписан от двадесет и две страни членки на Европейския съюз, както и държавите САЩ, Канада, Република Кореа, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Швейцария и Австралия. Все още АКТА не е ратифицирана от Кипър, Естония, Словакия, Германия и Нидерландия.

          Вълна на обществено недоволство у нас предизвика факта, че България подписва договора без предварително да бъде проведен обществен дебат. Стенограмата от заседанието на Министерския съвет от 16.11.2011 г. ясно показва как кабинетът е решил да приеме точка 14 от дневния ред, която именно се отнася до това дали договорът да бъде ратифициран от България.

          Юлиян Арнаудов – автор на „Дневник“, посочва, че ACTA размива границите между споделяне на информация в глобалната мрежа и произвеждането на стоки фалшификати: „Според споразумението по еднакъв начин се третират нелегално произведени обувки „Nike”, рокли „Dolce&Gabana” и споделянето на музика в интернет“ (Арнаудов 2012).

          Към днешна дата процедурата по ратифицирането на ACTA от страна на България е отложена за неопределено време.

          Повод за въздишки с облекчение обаче няма, тъй като опасността от ACTA продължава да хвърля сянката си над всичко и всички. Ако се стигне до реалното задействане на този закон в международен аспект, това би променило коренно целия вид на Световната мрежа, начина на комуникация и четене. Вместо да се опазят авторските права и сходните на тях, ще се получи нарушаване на личните права на всеки потребител. Ще настъпи безконтролно следене в Мрежата. Ще настъпи време на дигитална цензура и Интернет полиция, а заплахата за свободата на словото и достъп до култура е голяма.

          Освен всичко в текста на ACTA се наблюдават редица правни неясноти, като член 23.1, според който „търговски мащаб“ може да означава наказателна процедура за непряко икономическо предимство, а може също да означава и целеви мониторинг на IP адреси, за да се проверят мащабите на нарушението на авторските права. В член 27.1 няма определение на „цифрова среда“ и „неотложни мерки“; а в член 27.2 няма определение за „цифрови мрежи“. Чрез въвеждането на по-високи стандарти за прилагане от тези, които в момента съществуват, ACTA не е приведено в съответствие с действащите международни правни стандарти.

          Разбира се, че авторското право и сродните му права трябва да бъдат съблюдавани и спазвани, но трябва да се намери по-удачен, лесен и удобен начин, по който това да се прави. Начин, който няма да ощетява потребителите, развитието на технологиите, културата на споделяне, свободното слово и стремежът да научаваш повече.

          Фактът, че подобно устройство се предлага и в България говори, че и тук има търсене, тоест хората вече вървят в крачка с медиаморфозата на книгите и това, че търсят все по-нови и по-добри устройства за четене на електронни книги само затвърждава това.

              2.3.3. Съпоставка на електронната и печатната книга по технологически и юридически критерии

          Би било неточно да се каже, че електронната книга е дигитален вариант на печатната, каквото всъщност е и самото определение не електронната книга според Оксфордския тълковен речник [11], най-малкото защото не винаги електронните книги имат свои печатни първообрази, както важи и обратното.

          Докато печатната книга има точно определени компоненти и визия, с дигиталната не е точно така. Като начало тя може да има различни носители – от разнообразни файлови формати, до различен технически носител/хардуер.

          По отношение на визията нещата стоят по сходен начин. Електронната книга може да съществува и без да има титулни страници, освен това няма задна, а много често дори и предна корица (по този белег тя е сходна с инкунабулите).

          В много от случайте, както ще стане ясно в следващите страници, може да говорим за електронно подобие на книга, но не и за цялостна и завършена електронна книга.

          Един текст свободно излят в Интернет сайт трудно може да бъде окачествен като книга, дори и да е взет от такава. Ако не е оформен по даден начин, не е допълнено издателско каре и всички съпътстващи го паратекстове, това ще представлява просто текст.

          Задължителен компонент на книгата е издателското каре, а малко електронни книги, особено неофициални, разполагат с такова.

          И все пак, тези, които са достъпни едновременно в хартиен и електронен формат нямат кой знае колко голяма разлика по между си. Все пак често срещано явление е електронната версия на печатната книга да е по-евтина или дори безплатна.

          В сайта на издателство „Колибри“ почти всяко ново издание се предлага и като електронна книга. Потребителите имат възможността да свалят откъс от книгата на ePub формат, след като предварително са се регистрирали в сайта.

          За пример – романът на френската писателка Катрин Панкол „Бавният валс на костенурките“ се предлага от изд. „Колибри“ в хартиен вариант – ISBN: 978-954-529-970-4, 512 страници, меки корици, формат: 145/213, тегло: 459 гр., на цена 18 лв., като ако се запуви от сайта на издателството, се ползват и 20% отстъпка.

          Що се отнася до електронният вариант, той струва 7 лв., предоставен е в ePub вариант, съвместим е за четене на Reader, Android tablet, I-Pad, PC/MAC, но не и на “Amazon Kindle”. По-интересното е, че електронната книга „Бавният валс на костенурките“ се закупува от сайта „Biblio.bg“ [12], а не от Интернет книжарницата на издателство „Колибри“.

          Сайтът „Библио“ е специализиран единствено в предлагането на електронни списания, книги, както и на устройва за четенето им.

          Друга книга, която се предлага в хартиен и електронен вариант, е романът на Христо Калчев „Последно причастие“.

          В дигиталния портал на книжарница „Хеликон“ книгата не е налична. За сметка на това романът може спокойно да бъде свален на PDF формат или да бъде четен в пространството на електронната библиотека „Читанка” [13].

          Електронната книга на Калчев има заглавие, автор, свое издателско каре, посочен ISBN. Няма корица, илюстрации и заглавни страници.

          Най-важната разлика между електронните и печатните книги, обаче, идва от начина им на защита. Печатните книги са защитени от Закона за авторското право и сродните му права, а електронните – от системите DRM (Digital Rights Manager).

          С DRM технологиите гъвкавостта на четене на електронната книга е силно ограничено, както и действията от страна на потребителя.

          Ето пример – един от големите издатели и разпространители на печатни и дигитални книги – „Harper Collins“, решава, че електронните книги, които предоставя на обществените библиотеки, могат да бъдат отваряни само 26 пъти [14]. На 27-мото отравяне книгата просто изчезва, вече не съществува никакъв текст, изображение или звуци от нея и трябва да бъде поръчана и съответно платена отново.

          „Harper Collins“ мотивират решението си с довода, че дигиталните книги трябва да бъдат третирани като печатни, затова също трябва да имат „срок на годност“. Как и защо обаче, са решили, че след 26 отваряния (а не прочитания) една книга вече не е пригодна за употреба, не става ясно.

          Редица библиотеки бойкотират решението на издателя и за момента то вече  не се прилага, но все пак остава споменът за него, както и самата DRM защита.

          Също според DRM, aко твой приятел те е помолил да му заемеш своя електронна книга, за да я прочете и той, ти ще трябва да му предоставиш целия си хардуер (да кажем четец), който използваш за четене. Сравнено обаче, с печатната книга това е същото, тъй като за да заемеш на някого своята книга, ти му даваш цялото книжно тяло, така че ти временно се лишаваш от книгата си в полза на някой друг. Разликата е, че печатната книга не носи името на купувача си, освен ако той изрично не го напише на страниците, докато при електронните книги, както вече стана ясно, не е така, а книгата бива автоматично „надписана“ с уникалния идентификационен номер на купувача.

          От друга страна, издателите и производителите на хардуер и софтуер за дигитални книги се стремят електронните книги да не се различават по нищо от печатните. Създават се софтуери, които да пресъздадат разгръщането (но не и подгъването) на страниците, има парфюм с аромат на книги, създаден от модния дизайнер и библиофил Карл Лагерфелд [15], създава се електронна хартия и електронно мастило, които имат за цел да не натоварват окото, като това става при взирането в монитор на компютър, дисплей на телефон, телевизор или дори в печатна книга.

          Последното поколение дисплей на четци с електронно мастило предлагат 16 разновидности сиво и 4096 цвята, които могат да се четат без никакъв проблем на всякаква светлина. Дори на ярка слънчева светлина няма да има отблясъци по дисплея на четеца [16].

          Все пак разликите между електронна и печатна книга остават предимно цената и външния вид. Ако едно заглавие е отпечатано на хартия и има свой дигитален вариант, електронната версия ще е на половината на цената на хартиената, тъй като не са направени инвестиции за отпечатване и разпространение.

          Що се отнася до външния вид – и двете имат физическо измерение. Едната е с отпечатани листи хартия и се нуждае от конкретно място, а другата заема в пъти по-малко пространство, но все пак има нужда от хардуер, независимо дали това ще е четец, персонален компютър, компакт диск или друг носител. Разликата е, че в един четец може да бъдат събрани на пример 500 печатни книги и той ще тежи няколко грама, докато 500 книги биха заели цяла стая.

          Засега няма единно становище дали електронните или печатните книги са по-удобни и са за предпочитане. Всеки читател определя според личните си вкусове и индивидуалните си разбирания кои предимства на двата варианта книги – дигитален или хартиен, предпочита.

­

ІІ. Методологически аспекти на изследването

1. Обект и предмет на изследването

     1.1. Медийната трансформация като обект на изследователски интерес

          Обект на настоящото изследване е медийната трансформация на българската книга за художествена литература.

          Полето на изследователския интерес обхваща съвременната печатна книга за художествена литература и новопоявилите се на българския книжен пазар електронни, или наричани още дигитални книги.

     1.2. Българската книга за художествена литература в печатни и електронни форми като предмет на изследователски интерес

          Предметът на настоящето изследване е българската книга за художествена литература в нейните печатна и електронна форма.

          Тук  се разглеждат различни печатни и електронни книги на български език и различни интернет сайтове, които публикуват електронни художествени книги, предлагат такива на свободен достъп или продават електронни и печатни книги.

2. Обхват на изследването

          Обхватът на изследването се простира върху определен брой печатни и електронни книги с художествена литература на български език. Те са разглеждани през първата половина на 2012 година – от януари до юни месец включително.

3. Изследователска теза

          Изследователската теза в този научен труд се базира върху промяната – медиаморфозата на българската печатна книга за художествена литература и преобразяването й в дигитален образ.

          Светът, в който живеем, неминуемо се променя, както и технологиите в него. Именно развитието на науката и техниката води до промяна на стандартите и промяна на ежедневния живот на човека.

          Благодарение на технологичното развитие, сега разполагаме с печатни книги, а не със свитъци от папирус, изписани на ръка или кодексови книги, направени от ощавена ярешка кожа.

          Човекът напредва с широки, уверени крачки към бъдещето и оставя миналото зад гърба си. Той може да се поучава от него, да му се възхищава или да си го спомня с усмивка, но утрешният ден принадлежи на бъдещето, а то е място на развиващата се с бързи темпове цивилизация и новите технологии.

          Противно на песимистичните прогнози, печатните книги няма да изчезнат. Също както телевизията не е „убила“ театъра или радиото, а всички съществуват, развиват се и най-вече – приспособяват се към сегашната реалност.

          Развитието на книгите и преобразяването им в електронни се дължи на това, че хората все повече започват да търсят и ценят удобството и спестяването на време.

          Гъвкавостта, която електроните четци предоставят на потребителите си, е високо ценена, но това не означава, че хартиените книги нямат своя чар и верни читатели.

          Всичко се изчерпва с личните предпочитания и вкусове.

          Прогнозата за бъдещето на книгата най-вероятно изглежда така – електронните четци са се настанили в училищата (за да спестят на учениците усилието от носенето на тежки чанти с учебници и учебни помагала), използват се на работното място, спътник са на постоянно движещия се човек, тъй като са невероятно леки и събират цяла малка библиотека в себе си, предлагат удобството да си купиш една по-евтина книга (тъй като както вече стана ясно, електронните издания са с по-ниска цена от печатните) и да се разнообразиш с нея.

          Хартиените книги обаче, се виждат на витрините на книжарниците. Те са отново в разнообразни формати, различни жанрове и на различни писатели, но разликата е, че са луксозно отпечатани и са предназначени за ценители.

          Те носят радостта от това да държиш в ръце една наистина качествено отпечатана книга, с красиви твърди корици, радващи окото илюстрации и ухаещи на мастило и хартия страници.

          Печатните книги няма да изчезнат, те няма да бъдат изместени от електронните, те ще продължат да съществуват, да намират своите читатели и почитатели.

          Що се отнася до електронните книги, те ще бъдат приети от четящите и ще изчезнат страхът и недоверието към тях, породени от факта, че са нещо ново – нов вид техника, която заплашва да навлезе в ежедневието на хората. Ще се оцени удобството, което предлагат и ще се видят положителните им черти.

          Не само електронните книги имат недостатъци, същото може да се каже и за печатните.

          Двете заедно предоставят невероятно удобство на четящия – удобството от това, че може да направи избор! Да носи само лекия четец с 500, че и повече, книги в него, когато тръгва на път и има възможността да прибере цялата си библиотека в куфара, да си помага на работа чрез новите дигитални технологии за презентация на проекти и доклади, или да се настани удобно в креслото и да усети тежестта и аромата на любимия си роман, отпечатан на хартия и да се наслади на великолепно илюстровано издание.

          Без значение какви са подбудите, в бъдещето има както място, така и нужда и от двата вида носители на информация – хартиен и електронен.

          Електронната книга няма да сложи край на живота на хартиената, даже напротив – ще даде още повече възможности на четящите хора да се радват на този свещен ритуал – четенето. 

4. Изследователски инструментариум

     4.1. Технически средства, използвани в изследването

  • персонален компютър – „HP Pavilion dv6000“;
  • мобилен телефон – “Nokia Lumia 800”, софтуер – “Windows Phone 7.5”;
  • разнообразни печатни и електронни книги, като: „Buen Camino! Пътят на Сантяго“ на Момичл Савов в хартиен и електронен вариант; „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“ – печатен и електронен вариант; „Агент на нищото“ от Михаела Петрова; „Образцов дом“ на Ваня Щерева – хартиена книга, и много други;
  • ресурс на Национална библиотека „Св. Кирил и Методии“ в гр. София;
  • ресурс на електронни библиотеки – „Colibri.bg”, „Azcheta.com”;
  • ресурс на електронни портали – „Liternet.com”, “Slovo.bg” и други.

     4.2. Методи на изследване

  • критически анализ на научна литература по темата;
  • наблюдение и сравнителен анализ на избрани традиционни и електронни медии, печатни и електронни книги;
  • анкета.

     4.3. Период на изследване

          Януари – юни 2012 година.

­

ІІІ. Емпирични аспекти на изследването

1. Анализ на печатни и електронни форми на българската книга за художествена литература

          В настоящия научен труд ще бъдат разгледани различни печатни и електронни книги на български език, публикувани през последните години.

          За да може един текст, свободно публикуван в Интернет и достъпен за изтегляне и запаметяване на личното хардуерно устройство на потребителя, да бъде наречен „книга”, той трябва да носи някои от белезите на книгата.

          Като начало, разбира се, трябва визуално да напомня на нея. Освен това трябва да има заглавие, белег на авторство, както и сведения за авторско право, издател и редактор, включени в издателското каре и ISBN.

          Не е нужно книгата да е официално издадена, за да съществува като електронна, но трябва да бъде оформена като такава, а не да бъде свободно излят текст.

          Няма да се разглеждат в подробности текстове, публикувани в Интернет пространството и имащи претенции да бъдат електронни книги, тъй като това би направило този научен труд безкраен.

          Новите технологии насърчават огромен брои ентусиасти да творят и да публикуват писанията си свободно във виртуалното пространство. Много от тях създават лични пространства в Интернет – добре познатите блогове, в които публикуват лично творчество и след това лесно го споделят с по-голяма аудитория, благодарение на социалните мрежи и форуми. Други разчитат на сайтовете, които дават възможност на ентусиасти аматьори да публикуват творческите си възгледи.

          Истината е, че в Интернет има безброй места, където човек да намери поле за изява. Всичко това окуражава графоманите от цял свят и служи като невероятен стимул за писане и четене.

          Не е достатъчно обаче само ентусиазъм и желание, за да се превърне един виртуален текст в електронна книга.

          Много автори се превръщат в самостоятелно едночленно издателство – сами пишат, редактират и коригират текстовете си, създават графичен дизайн и дори илюстрации, предоставят възможност за сваляне на виртуалното четиво като файл на персоналните компютри и мечтаят да видят книгата си наистина реализирана – издадена, с пореден номер, а по възможност и цена. Малцина обаче го постигат.

2. Обществени и професионални нагласи в България към съвременната медиаморфоза на книгата

     2.1. Крило на „авангардистите“

          С всеки изминал ден у нас се появяват все повече и повече ентусиасти, които  издават електронни книги, предлагат срещу или без заплащане такива, продават устройства за четене на електронни книги и така нататък.

          Самите автори сякаш предпочитат електронната версия на книгите им, като са убедени, че така ще достигнат до по-голям брои читатели, а и ще си спестят разправиите и най-вече разходите, ако работят с издатели и печатници.

          Още по-голяма вяра в електронните книги имат младите автори, които не са се доказали и наложили като талантливи писатели и търсят поле за изява. Какво по-лесно и приятно от това да публикуват книгата си в дигитален вариант!

          Именно така в българското литературно пространство в началото на 2012 г. се появи книгата на Моника Петрова с еротични разкази.

          Моника е автор, редактор, коректор, дизайнер, PR и маркетнингов специалист. Тя сама промотира книгата си в публичното пространство, като разпрати информация за новото електронно издание на колкото се може повече електронни медии, с надеждата да бъде публикувано представяне на разказите й.

          Самата тя определи личното си творчество като първата за България еротична електронна книга.

          Четивото включва три разказа, посветени на страстта между няколко момичета.

          Книгата можеше да бъде изтеглена напълно безплатно от блога на авторката и да се чете на „Kindle”, както и на всички устройства поддържащи MOBI и ePUB формати, но вече активният линк е неактивен.

          Все повече стават и виртуалните книжарници и библиотеки, които предлагат на посетителите си свободното закупуване или четене на електронни книги.

          Може би най-известният сайт, в който свободно може да се чете класическа и нова българска литература, е „Словото.бг” с домейн slovo.bg и електронен адрес www.slovoto.bg.

          През 2000 г. „Словото.бг”  е класирано на първо място в категорията „Информационен сайт“, а две години по-късно печели надпреварата в категория „Онлайн библиотека“. През 2003 г. на сайта е присъдена награда „Христо Г. Данов“ за принос в развитието на българската книжовна култура в категория „Електронно издаване и нови технологии“.

          Правният статус на „Словото“ се крепи на споделените авторски права – „Creative Commons“, според които авторите в сайта на нова българска литература споделят авторските си права, като произведенията им стават свободни за ползване и разпространение, с условието обаче, да се запази тяхната цялост и авторството на създателя.

          За класическите произведения важи чл. 27 от Закона за авторското право и сходните му права, според който авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.

          Интересен бе случаят с авторските права върху произведенията на Елин Пелин, които са свалени от сайта, тъй като издателство „Труд“ ги е закупило. Ето какво пише и на самия сайт по въпроса: „Произведенията на българския класик Елин Пелин временно са свалени от сървъра, след като авторските права бяха откупени от издателство „Труд“ изключително за сайта им с платен достъп „Знам.бг“. Съжаляваме за причиненото неудобство, но обстоятелствата не зависят от нас. Явно алчността и желанието за бърза печалба за някои „българи“ са по-важни от българската култура и образование.”

          Достъпът до сайта и публикациите е свободен и безплатен, като дори не е ограничена опцията „копи-пейст“, чрез която се дава възможност потребителят да си копира харесано от него произведение.

          Интересното е, че сайтът не изисква от потребителите си регистрация, за да бъде предоставена възможност за свободно сърфиране из виртуалните му страници. Повечето сайтове задължително изискват регистрация от страна на потребителя и създаване на негов профил, като по този начин по-лесно следят уникалните посетители на сайта, освен това разполагат с контактите на читателите си и не пропускат възможността да ги запознаят с нови инициативи на сайта, организирани игри, промени и др., както и възможност за коментари. Словото.бг не предоставя възможност за коментари на потребителите си, но са предоставени електронен адрес за обратна връзка.

          Основните категории в сайта са:

  • „Новини“
  • „Ново“
  • „Автори“
  • „Търсене“
  • „Книжарница“
  • „Форум“
  • „Връзки“
  • „За нас“
  • „Пишете ни“

          Те са позиционирани в лявата страна на главната страница на сайта, а в дясната са останалите три подразпределения:

  • „За деца“
  • „Критика“
  • „Езикознание“

          „Словото“ не предлага дигитални дубликати на публикуваните на хартия книги, нито дава информация за тях. Всички публикувани дигитални варианти на печатни книги са набрани на ръка чрез компютър, което е истинско предизвикателство за тези, които са се заели със задачата.

          Големият недостатък на сайта е, че почти никъде не е публикувано нищо подобно на издателско каре, няма никакви сведения дали произведението е и отпечатано на хартия, има ли ISBN, кой е редактор, преводач, издател, година на излизане на печат, номер на поредно издание, брой страници и т.н.

          Понякога се срещат в долния край на страницата с произведенията на конкретен автор кратки данни за това от къде е взето произведението или е предоставен контакт за връзка с автора.

          Единствената информация, която се предоставя на читателя, освен името на автора и произведението, е на човека, който е набрал текста и го е публикувал в сайта. За повечето от включените автори има биографични бележки, придружени със снимка.

          Може да се каже, че сайтът „Словото.бг” е полезен с предоставените на свободен достъп български литературни творби, но не може да бъде определен като електронна онлайн библиотека. Все пак сайтът изпълнява до голяма степен функциите на виртуална читанка. Публикуваните произведения почти по нищо не приличат на печатни или електронни книги, тъй като е нарушена до голяма степен ергономичността на четене. Текстът не е подравнен и разделен в колони лесни за четене, изгубил е кодексовата форма на книгите, за която вече стана ясно, че е най-лесно възприеманата от четящия човек и дори електронните книги я наподобяват. Книгите са лишени от корици, титулни страници, издателски карета, илюстрации.

          „Словото.бг” далеч не е единственият сайт, който предлага електронни книги на свободен достъп. Подобни на него сайтове само в България и посветени на художествена литература има десетки, а ако в това число се включват и блоговете, говорим са стотици, дори хиляди.

          Подобен сайт е и „Проектория“ [1] – издателство за академични и научни текстове, които се предлагат на свободен електронен достъп.

          Издателството има за цел да улесни публикуването на подобни текстове и да ги направи известни и достъпни за колкото се може по-широка аудитория.

          Интернет пространството изобилства и от сайтове за продажба на електронни книги. Освен сайтът за продажба на електронни книги и четци „Библио.бг”, за който вече се спомена, има и други.

          Издателство „СтелаПро“ разполагат със свой сайт [2] и страница в социалната мрежа „Фейсбук” [3]. Издателството предлага на свободен достъп книги от български съвременни автори. Всички издания са електронни. Сайтът има хипервръзка към дъщерен портал – „My Book Store”, където срещу няколко лева всеки може да се сдобие с електронна книга на български автор. Предлаганите книги са с посочен автор, радват се на корица, своеобразно издателско каре (посочени данни за книгата като година на издаване, ISBN, брой страници, жанр, цена, вид на файла.

         Специализираният портал „LiterNet”, www.Liternet.bg също има добре развита секция за електронни публикации, като всички са разделени в категории.

          Друг сайт за електронни книги, които заслужава внимание, е „Фабер” – www.Faber-bg.com. Още с отварянето на сайта се вижда таблица с различни валути и колко би струва една електронна книга според това. Също така има и кратък текст, който цели запознаването на посетителя с книгите в сайта, защо и как те могат да му бъдат полезни и какви са възможностите да се сдобие с тях:

          „Някои от книгите в нашия сайт се предлагат и в електронен вид, в няколко от най-популярните формати. Удобствата да ползвате електронна книга са много – тя не може да бъде изгубена, намокрена, смачкана – електронната книга е вечна. Освен това, тя може винаги да е с вас: на вашия лаптоп или мобилен телефон, да я четете докато пътувате в автобуса, докато чакате ред при фризьора или просто докато си почивате. А и е много по-евтина от хартиената. И нещо важно – ако я искате, може да я имате веднага, след минута! Ето как:

1. Разбира се, трябва да се уверите, че желаната от вас книга се предлага в електронен вид. Отворете страницата на книгата и проверете дали има знак за E-Book и поле за въвеждане на код. Наличието на полето означава, че книгата се предлага в електронен вид. Може да пристъпите към втората стъпка:

2. Изберете от таблицата вашата държава и изпратете на краткия номер за държавата SMS със съответния текст. Например, за България номерът е 1916, а текстът на SMS-а е TXT KNIGA.”

          Има и каталог с предлаганите печатни и електронни книги.

          Могат да бъдат изброени още много сайтове, дигитални библиотеки и читални. С всеки изминал ден те стават все повече, като търговците, издателите и авторите намират голяма полза от това да предлагат продукцията си и по този начин.

          Мнозина продължават да поддържат реално съществуващи книжни щандове, доставки и разпространение на печатни книги, но едновременно с това развиват и електронните си издания и книжарници.

          Не са малко и тези, които смело се впускат в дигиталното и предлагат единствено електронна продукция.

          Няма как да не се спомене и желанието на българските мобилни оператори да предлагат електронни книги! Те намериха голяма ниша за печалби в тази област, което говори само едно – хората четат, хората се интересуват, искат и търсят. Ще спечели този, който им осигури това, от което имат нужда.

          „VIVACOM“ стартираха доста успешна инициатива с електронни книги под наем.

          Проектът стартира под названието “VIVA Books”, а до момента библиотеката предлага 1200 заглавия художествена литература. Телекомът осъществяват инициативата в сътрудничество с издателство „Сиела“, а на Интернет портала vivabooks.vivacom.bg всеки потребител може да открие каталог със заглавия издадени на родния пазар.

          Цените на електронните издания са 40 % по-ниски от тези на хартиените книги, като за улеснение на клиентите покупката ще се добавя директно към месечната сметка за съответния тарифен план към „VIVACOM, който ползват.

          Услугата „VIVA Books“ предоставя и възможност за наемане на електронни книги. Един клиент може да наема до пет книги на месец, да ги пренаема, както и да се абонира за услугата, ако желае да чете често, без да се налага да купува съответните издания, които го интересуват.  Както закупените така и наетите издания могат да бъдат свалени и отваряни на пет различни устройства [4].

          Друг български мобилен оператор „M-Tel” също предлага електронни книги. Това е първият оператор у нас, който пусна услугата да си закупиш електронна книга дори през мобилното си устройство и да я платиш заедно с месечната си сметка.

          В началото на 2012 г. „M-Tel” отбелязаха една година от създаването на първата си електронна книжарница в страната, а в момента споделят, че работят по дигитализация на учебници.

          За една година „M-Tel eBook” отбеляза 13 000 тегления  на заглавия. Това означава, че всяка книга от уеб книжарницата е била свалена по три пъти в месеца.

          Електронната книжарницата на мобилния оператор има над 3600 уникални потребители, а съдържанието й е увеличено двойно, с амбиция да расте с още по-бързи темпове. Сред книгите има класика в оригинал, периодични издания, учебни помагала и много хитови заглавия, благодарение на партньорството с издателство „БГ книга“. Всеки месец промоционални книги се предлагат на специална цена с над 50 % отстъпка.

          Първият  рожден ден на електронната книжарница беше отбелязан с нестандартно „Четене на тъмно”. Ваня Щерева направи четене на фрагменти от книгата си „30 неизвинени”, която от днес се предлага в книжарницата. Това стана не от книжното тяло на изданието, а посредством таблет, директно от „M-Tel eBook”.

          „М-Тel eBook” предоставя напълно безплатно всички книги, които са включени в задължителната програма за изучаване в училищата.

          Освен задължителната учебна литература, „М-Тel“ работи активно и за дигитализацията на всички учебници и учебни помагала.

          „Скоро това ще стане факт, благодарение на „М-Тel”. Цялото учебно съдържание ще може да се събере в едно единствено устройство, което не тежи в ученическата раница – електронен четец, нетбук, лаптоп“ това заяви Красен Хинков, директор „Продукти и услуги“ в телекома [5].

          Той посочи и други предимства на електронните учебници – освен че не тежат в ученическата раница, електронните учебници и помагала имат още редица ползи за учениците и техните родители: от тях може да се учи навсякъде, спестява се време от обикаляне по книжарници, тъй като електронните учебници могат да бъдат изтеглени по всяко време и техните тиражи не се изчерпват; спестяват се средства, тъй като платените дигитални издания са с близо 40 % по-евтини от хартиените копия. Според анализите дигиталното съдържание води и до увеличаване на четенето с до 40 %.

          На 23 май 2012 г. „M-Tel” обявиха и коя е любимата електронна книга на българите до момента – „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев. Това показаха крайните резултати от класацията на електронната поща АБВ и мобилния оператор „М-Тel” за най-предпочитана дигитализирана книга.

          Книгата победител заема първа позиция със 17 116 гласа, следвана от „Железният светилник” отново на Талев, за която са гласували 10 257 души. Двете книги са част от тетралогията, включваща още „Преспанските камбани” и „Илинден”.

          Трето място интернет потребителите отредиха на Джек Лондон и „Морският вълк”, което произведение събра 7596 гласа.

          От „M-Tel eBook” обявиха, че на 24 май – Денят на славянската писменост и култура, посочената от потребителите любима електронна книга ще бъде предоставена на свободен достъп в електронната им книжарница.

          Класацията за любима електронна книга стартира на 14 май, броени дни преди Деня на славянската писменост и култура. Потребителите на „АБВ-поща“ имаха възможност в рамките на девет дни да посочат своята книга-фаворит сред 50-те най-предпочитани заглавия в „M-Tel eBook”.

          Каталогът на „M-Tel eBook” наброява над 1000 книги. Книжарницата има близо 4000 уникални потребители. Сред книгите има класика в оригинал, периодични издания, учебни помагала и много популярни заглавия от масовата литература, благодарение на партньорството с издателство „БГ книга“.

          От компанията обявиха, че скоро „по рафтовете” на книжарницата могат да се очакват и аудио книги.

          Диана Бойчева – управител на „БГкниг@” ,написа отворено писмо до медиите, разпространено на 01.05.2012 г., в което посочва 10 причини защо е добре да се издават електронни книги.

          Сред причините са:

  • осигуряване на легална алтернатива на пиратството в Интернет;
  • излизане една крачка пред конкурентите;
  • разширяване на пазара;
  • слагане на началото на един дълъг път;
  • получаване на информация за продажбите в реално време;
  • подкрепяне на четенето във всичките му форми;
  • безплатно маркетиране на изданията;
  • експериментиране с нови бизнес модели без голям риск;
  • всеки уважаващ себе си издател трябва да познава новите технологии [6]

          Диана Бойчева със сигурност има право във всяка една от десетте причини защо е добре да се издават електронни книги и със сигурност все повече нейни колеги виждат правотата в думите й и не се притесняват да опитат и да „нагазят“ във водите на дигиталната ера, на електронните книги и на новите възможности, любезно предоставени от модерната технология.

          Интересно е явлението, наблюдавано във Великобритания. Оказва се, че благодарение на електронните четци, които навлизат все повече в ежедневието на четящите хора, продажбите на еротична литература са скочили.

          Електронните книгите на еротична тематика са отбелязали ръст в продажбите си с 30 %. Това се дължи основно на факта, че в интернет книжарниците хората могат да пазаруват анонимно и си спестяват притеснението, че обслужващият персонал ще види какви книги си купуват.

          Издателска къща „Mills & Boon“, които са се посветили на розовите романи, очакват голям скок в продажбите си. Освен това споделят, че сега се осмеляват да издават много по-рисковани книги в електронен вариант, отколкото биха си позволили да отпечатат.

          Директорът на дигиталния им отдел Тим Купър споделя, че продажбите на еротичните им електронни книги се продават със „зашеметяващи темпове“.

          Друг издател – Каролин Райдинг, сподели пред вестник „The Guardian“, че еротичната литература печели все повече читатели в световен мащаб, благодарение на новите технологии и електронните книги, както и че процентът на жените, които си купуват подобен тип книги, е с превес над мъжете.

          Английското издателство „Century and Arrow“ са получили правата да издадат еротичната трилогия на И. Л. Джеймс – „Fifty Shades Of Grey“, „Fifty Shades Darker“ и „Fifty Shades Freed“, след като книгите стават бестселър сред  дигитални романи в САЩ.

          Първата книга от поредицата на Джеймс е била публикувана на хартия от малко австралийско издателство, но романът добива невероятна популярност едва след като е издаден в електронен вариант. Той застава на първо място в класациите на Ню Йорк Таймс, Амазон и „Barnes & Noble“.

         Популярността му се сравнява с тази на вампирската поредица „Здрач“, като даже е наречен „Здрач“ за възрастни“ [7]. Книгата разказва историята на сексапилен предприемач, който съблазнява млада и наскоро завършила образованието си жена. Той я въвлича в неговия свят на извратени сексуални отношения.

          Блогърката Лис Стерн споделя пред женския сайт „Divamoms.com”, че романът предизвиква раздвижване и оживление не само на пазара на книги, но и в спалните да доскучалите си с годините съпрузи.

          Може би това изразява стремежа на дамите към нещо ново и нестандартно и то благодарение на новите технологии в лицето на електронните четци. Дали тази тенденция ще се наблюдава и у нас, е въпрос на време да се разбере.

     2.2. Крило на „консерваторите“

          Разбира се, има още редица издатели, които предпочитат да „играят на сигурно“ и да не рискуват с електронни книги.

          Те продължават да се придържат към печатните издания, като единствената разлика е, че вече предлагат закупуване на книги през сайта им с правене на поръчка.

          Към момента на изследването – януари-юни 2012 г. – такива издателства са „Хермес“, „Ентусиаст“, „Жанет 45“, „Абагар“, „Анубис“ и още много други.

          Всъщност, по-удобно ще е да се посочат издателствата, които предлагат и електронни книги. Към момента на създаване на научния труд това са „Колибри“, „Сиела“, „БГкнига“, „Автор“, „Алфамаркет“, „Аргус“, „Арка“, „Български писател“, „Весела Люцканова“, „Дружество на българските фантасти“, „Тера Фантазия”, „е-Книги“, „Емкоекс“, „Ерато-Арт“, „Захари Стоянов“, „Издателска група България“, „Издателска къща „МаК”, „Институт за радикален капитализъм „Атлас”, „Лингея“, „МагоАрт“, „Орфия“, „Офир“, „Стигмати“, „Стършел“, „Тера Фантастика“, „Фабер“, „Човешката библиотека“.

          Със сигурност тези данни ще изглеждат по съвсем различен начин след няколко месеца и броят на издателствата, които предлагат и електронни книги, ще се е увеличил, както и ще има изцяло нови издателства, които са се посветили единствено на електронната книжнина.

          Интересни са данните от кратка, авторска социологическа анкета, проведена сред младите хора в България. Анкетата представлява непредставително и нестандартизирано социологическо проучване, като е използван е неопосредстван метод на социологическо изследване, което е основано на принципа на отзовалите се.

        Времевият период на провеждането на анкетата е 20-21 юли 2012 г. Възрастовата граница на анкетираните е от 21 до 30 години.

          Целта на анкетата е да се установи какво е виждането на младите хора на територията на България – какви книги биха предпочели – електронни или хартиени, какво е мнението им за тях и за бъдещето на книгата като цяло.

          Работната хипотеза е, че електронните книги все още не са навлезли толкова сериозно в ежедневието на младия човек в България и че той продължава да има афинитет към хартиените.

          Анкетата включва седем основни въпроса. Проведена е анонимно, като респондентите са приканени да отбележат единствено своята възраст, пол, образование и упражнявана професия.

          На анкетата се отзоваха 23 човека – 12 жени и 11 мъже.

          Всички от тях имат завършено средно образование, а голямата част вече имат придобита степен ОКС бакалавър или магистър, а някои в момента са още студенти. Голямата част от анкетираните са работещи млади хора, не всички обаче упражняват изучаваната в университета професия.

          При първи въпрос прави ясно впечатление, че половината от анкетираните предпочитат развлекателните четива, а най-слаб интерес има към книгите за самопомощ.

          Интересни са отговорите на втори въпрос, от който става ясно, че по-голямата част от респондентите биха се зарадвали, ако за подарък получат хартиена книга. Това ясно говори, че въпреки че електронните четци са нова, модерна и в никакъв случай не евтина техниката, голямата част от младежите  биха предпочели хартиената книга.

          Безспорно най-интересен е трети въпрос. От отговорите на респондентите на него става ясно, че огромната част от тях виждат бъдещето поделено между хартиената и електронната книга.

          Тези резултати потвърждават работната хипотеза, че младите хора в България все още ценят хартиената книга и вярват в нейното бъдеще, въпреки появата и масовото разпространение на електронните четци.

          И колкото и модерни да изглеждат и реално да са електронните четци, масата предпочита да се придържа към класиката, тоест печатната книга.

     2.3. Отвъд медиаморфозата – „неутрални” книги

          Няма как да не се обърне внимание на тези книги, които ще устоят на медиаморфозата или казано по друг начин – няма как да станат електронни.

          На техническите специалисти това може би им звучи невъзможно, но книгоиздателите знаят, че това е истина.

          Има книги, които никога не биха могли да имат електронен вариант, а дори и да им бъде направен такъв, то той няма да носи същността и предназначението им.

          На първо място такива са книгите за бебета. Книжките за бебета са основно създадени от текстил, в ярки цветове.

          Повечето книги за най-малките са изцяло нетрадиционни, тоест нямат стандартната кодексова форма. Съществуват книги-играчки, книги-игри, тактилни книги, наричани още осезателни или сетивни, които са предназначени за докосване и стимулират осезанието на индивиди с нарушено зрение, и много други видове детски книжки.

          Целта на всички тях е детето да не може да се нарани с книжката, а самата тя да служи повече за играчка. Освен това ярките цветове и различните текстури имат цел – да насърчат детето да опознава света, да развиват сетивата, а от там и мозъка му.

          Книгите за бебета и деца няма как да станат електронни. Те трябва да съдържат различни материи, да са ярки, меки, без възможност детето да се нарани на тях, да може да ги стиска и мачка спокойно.

          Другите книги с неутралитет пред медиаморфозата на книгите са така наречените „pop-up“ или пространствени книги. Това са тези четива, които са създадени от хартиени инженери и при разлистването на страниците им различни макети от хартия буквално изскачат пред четящия. Те съществуват като „самостойна триизмерна вещ“ (Кънева 2007: 9).

          Цялата философия на пространствените книгите е те да бъдат от хартия или друг подобен материал, за да създадат измерение и дори за да може човек да се заиграе с тях.

          Най-известният създател на pop-up книги или както е по-правилно да бъдат наричани подобни творци – хартиен инженер, е Робърт Сабуда. Неговите творби са истински инсталации, които впечатляват със сложност, оригиналност, творческо решение и възможност за манипулация от страна на четящия – дръпнеш парче хартия и се отворя нов pop-up обект пред теб.

          Някои от най-забележителните му творби са „Алиса в страната на чудесата“, Енциклопедия за динозаврите и приказката за Питър Пан. Сабуда работи съвместно с партньора си Матю Рейнхарт и двамата са известни като най-добрия екип в създаването на pop-up книги.

          Разбира се, някой може веднага да каже, че новите технологии могат да предоставят холограмни изображения, които дори да са с по-добро качество и повече детайли, отколкото хартиените инсталации.

          Това, разбира се, е така, но вече няма да може да се говори за pop-up книга. Целта на тези книги е да направят читателя активен в процеса на четене и разгръщане на книгата. Той участва, може да пипне, да усети хартията, да я унищожи дори, ако поиска, нещо, което не може да се случи с холограмните изображения, колкото и съвършено направени да са те.

          България също може да се похвали със свой хартиен инженер, чийто творби са на световно ниво. Става дума за Антон Радевски – може би единственият съвременен творец у нас в сферата на пространствените издания, каквито са „поп-ъп“ книгите. Той създава триизмерни книги за издателство „Кибеа“.

          Пред списание „Prografica“ хартиеният инженер споделя, че още като малък се е вдъхновявал от пространствените книгите и по-точно от работата Войтех Кубаща – пионер на пространствените книги и един от най-известните хартиени инженери.

          Радевски споделя, че създаването на пространствени книги се отличава както от традиционното книгоиздаване, така и от електронните книги. „Спецификата се изразява в познаването на реакцията на хартията. Не може да се моделира компютърно, тъй като в реалността има маса отклонения. Затова се прави емпирично. Съпротивлението на хартията зависи от конкретната задача, от сорта ú, както и от размера на обекта“ – споделя Антон Радевкси пред „Прографика“ (ProGR 2011).

          Всяка от творбите на Антон Радевски е шедьовър, но най-известните са „Чудесата на архитектура“ и „Космически кораби“. Работата на Радевски е оценена, като през 2006 г. той и изд. „Кибеа“ получават награда от конкурса „Христо Г. Данов“ за изкуство на книгата с „Чудесата на архитектурата“ [1].

     2.4. В медиаморфозата – книги с печатна и електронна форма

          Както вече стана ясно, медиаморфозата не може да бъде спряна, независимо към коя медия се отнася.

          Все още българските книги за художествена литература, издадени единствено на хартиен вариант, са повече от електронните, но това се променя с бързи темпове.

          Сякаш най-разпространени са издания, които са стъпили смело в миналото и бъдещето – тоест книги, които се предлагат и в хартиен и в електронен вариант. Почти всички книги на издателство „Колибри“ са такива.

          Интересни са обаче случаите на книги, които първо са се родили във виртуалното пространство и след това са слезли на хартиения пазар, облечени в страници и корици. Такива са „FaceБуки“ на Любен Дилов-син и „Аз-бLогинята“ на Милена Фучеджиева.

          Любен Дилов решава, че ще издаде като печатна книга всичките си забавни статуси, коментари и вицове, които е публикувал в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“, Милена пък решава да направи блога си на книга – без особена промяна, тя публикува всичките си публикации в своя блог „Аз, бLогияната“ в книга, която носи същото название.

          Спокойно може да се каже, че това е медиаморфоза на обратно – от електронни към хартиени издания.

     2.5. Книгата online

          Книгата е намерила място не само между кориците и в електронния четец, но и онлайн. Във виртуалното пространство съществуват неизброим брой сайтове, посветени изцяло на литературни (и не само) творби. Те публикуват непубликувани произведения на неизвестни до момента или едва „прохождащи“ автори, както и различни литературни класики.

          Българското Интернет пространство не прави изключение. То изобилства от виртуални библиотеки, читални, форуми и блогове.

          Голямата част от тях са направени непретенциозно или аматьорски, тоест група ентусиасти основават сайта, като сами се грижат за издръжката му, графичното му оформление, дизайна, функционалността и техническите параметри.

          Единственото водещо желание е литературните текстове, които ги вълнуват, да бъдат онлайн и достъпни за колкото се може повече хора.

          Повечето подобни сайтове са разделени на различни тематики – класическа българска литература, модерни произведения, лирика, научна фантастика, критика и т. н.

          Някои от по-известните сайтове за художествена литература са:

3. Изводи и тенденции

          Електронната книга е факт, който не може да бъде отречен. Печатната книга от своя страна не е поела по пътя на забвението, а все още живо вълнува читателите и издателите, които не могат да се отрекат от удобството на добре познатото книжно тяло.

           Електронната книга смело настъпва в ежедневието на хората, като се стреми да прилича колкото й е възможно повече на своя хартиен първообраз.

          И двата вида книга – хартиена и електронна, имат своите положителни и отрицателни страни, свои почитатели и любители, както и сигурно място в бъдещето. Двете по-скоро се допълват взаимно, отколкото да се опитват да се самоналожат и да елиминират другата форма.

          Бъдещето принадлежи на тези, които могат да се справят и впишат в него, тези, които приемат нововъведенията и революционните технологии, без обаче да забравят от къде да тръгнали и какво има в близкото им минало.

          Електронната книга не е нищо повече от опит на хартиената книга да навлезе по-уверено в новия технологизиран и дигитализиран свят и да си запази сигурно място в бъдещето.

          Нито книгите ще изчезнат, нито хората ще спрат да изпитват нужда да четат.

­

Заключение

          В заключение на този научен труд трябва да се подчертае, че той не е и не може да обхване в цялост всички книги за българска художествена литература, техните печатни и електронни форми. Въпреки това дава насока, изходна точка за изследването на медиаморфозата на българската книга.

          Книгите променят своя облик и излизат от руслото на традиционното, за да се влеят в новия дигитален свят.

          Това обаче в никакъв случай не означава, че те ще захвърлят стария си облик и повече няма да съществуват хартиени книги.

          Стана вече ясно, че има книги, които са неподвластни на медиаморфозата, и че електронната книга се опитва да прилича на хартиената, за да бъде по-лесно възприемана от четящите.

          Въпреки това обаче хартиената книга остава предпочитана и няма да загуби своето място в ежедневието на модерния човек.

          Хартиените и електронните форми на книгата задават сигурното й място в бъдещето и независимо с какви темпове и колко бързо се променят останалите медии и технологии, всички могат да бъдат сигурни, че книгите ще бъдат дълбоко вкоренени в бъдещето на хората.

          Четенето няма да замре, даже напротив – ще се чете повече, отколкото преди.

­

Бележки:

1. Фидлър 2005.

2. Simove, Sheridan. What Every Man Thinks about Apart from Sex. // amazon.co.uk (23.04.2012).

3. Hart, Michael Stern. The First Producer of Free eBooks. // Project „Gutenberg“ (28.04.2012).

4. Project „Gutenberg“ – 42 000 Free e-Books. // Project „Gutenberg“ (02.05.2012).

5. Капитал (05.05.2012).

6. Mеn.bg. Списание за мъжете (05.05.2012).

7. Welcome to Nook Support. // Barnes&Noble (13.05.2012).

8. Judge, Paul C. E-books: A Library on Your Lap. // Businessweek (13.05.2012).

9. Coyle, Karen. The Technology of Rights: Digital Rights Management.  (17.05.2012)

10. ACTA. // Съвет на Европейски съюз. Законодателни актове и други правни инструменти, 23.08.2011 (11.05.2012 г.).

11. E-book. // Oxford Dictionaries (14.05.2012).

14. Hadro, Josh. HarperCollins Puts 26 Loan Cap on Ebook Circulations.  // Library Journal (16.06.2012).

15. Karl Lagerfeld to Create Fragrance that Smells of Books. // The Independent (17.05.2012).

16. E-ink Announces Color e-Paper. //Electronic Paper Displays (18.05.2012).

­

Библиография:

1. Арнаудов, Юлиян. Въпроси и отговори: Какво е АСТА и как ощетява интернет потребителите. // Дневник, 30.01.2012(11.05.2012 г.).

2. Бенбасат, Алберт. Банкноти и мечти между кориците. С., 2011.

3. Бенбасат, Алберт. Печатни пространства и бели полета. В.Т., 2010.

4. Бойчева, Диана. Защо да стъпим на дигиталния пазар.  //БГкнига (30.05.2012).

5. Гергова, Ани. Книгоизнание. С., 1995.

6. Дерменджиева, Грета. Увод в компютърно-опосредстваната комуникация. С., 2001.

7. Еко, Умберто. Това не е краят на книгите. С., 2011 .

8. Издателство „СтелаПро(25.05.2012).

9. Издателство „СтелаПро“. Фейсбук профил (26.05.2012).

(24.05.2012).

11. Кънева, Капка. Детската книга – пространствен обект в контекста на тенденциите в развитието на съвременната книга (Дисертация). С., 2007.

12. Лозанов, Георги. Книгата като медия. // Версии, 2001, № 3 (23.05.2012 г.).

13. Награди „Христо Г. Данов“. // Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, Варна, 2006 г. (13.05.2012).

14. Първата електронна книжарница „M-Tel eBook“ стана на една година. // Стандарт (29.05.2012).

15. Тодоров, Тодор. Електронни книги. В.Т., 2003.

16. Фидлър, Роджър. Медиаморфоза. Да разберем новите медии. С., 2005.

17. Цветкова, Милена. За Новия Стар смисъл на книгата като медия. // Доклади от ХІІІ годишна конференция на СБИР. С., 2003 г. (12.05.2012 г.).

18. Цветкова, Милена. Идеята – първата медия? // LiterNet, 2005, № 5 (18.05.2012 г.).

19. Цветкова, Милена. „Млади“ vs. „Стари“ читатели. // LiterNet, 2007, № 12 (26.06.2012 г.).

20. Цветкова, Милена. Постписмената книга. // LiterNet, 2008, № 2 (20.05.2012 г.).

21. Цветкова, Милена. Никога не се е четяло толкова, колкото днес. // Книги News ( 13.02.2012 г.).

22. Carion, Ulises. The New Art of Making Books (23.04.2012 г.).

23. Lau, Kristie. Roping Women in: How Hit Erotic Novel Fifty Shades Of Grey Has Sparked Boom for Hardware Stores. // Mail Online (30.05.2012).

24. Вълшебният хартиен свят на Антон Радевски. // ProGrafica, 22.07.2011 (13.05.2012 г.).

25. Viva Books. // VivaCom (12.05.2012).

­

Забел.:Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.

­

Публикувано в Дипломни работи, Електронно книгоиздаване. Постоянна връзка.

Един коментар по Медиаморфоза на българската книга за художествена литература

  1. Често ви посещавам и винаги откривам интересни и любопитни теми. Тук откриваме доста точки по важни теми, мен лично ме вълнува темата за появата на електронната книга и мястото й в актуалния медиен контекст, имайки предвид, че вече всичко е по електронен път и само ако се загледаш в метрото, ще видиш, че всеки е хванал някаква техника и си играе или чете. Преди толкова години книгопечатането е било във вихъра си, а сега вече е точно обратното.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *