Книжният сектор и децата

Годишен обзор на събитията в книжния сектор в България през 2013 г.

Катя Кирилова

­

© Катя Кирилова

­

          Наближава краят на 2013 година. Година на политическа нестабилност, на социално напрежение, на алиенация в обществото, на протести и контрапротести (можем още дълго да изброяваме), в която проблемите на книжния сектор, познати добре на всички, свързали живота си с него, отново останаха на заден план. Споделяха болките си по техния начин – със силата на словото в не един форум, в не една медия, но без особени резултати. И все пак важното през последните години е, че проблемите им излязоха „на светло” и не се отказват при липсата на чуваемост и действия от страна на властимащите. И докато ги чакат да ги забележат най-сетне, се заеха според силите си с опит за възраждане на детската любов към книгата и четенето. На това благородно дело отдадоха много от времето и усилията си през годината, по един или по друг начин, всички участници в книжния сектор. Без опит за изчерпателност, всеобхватност и класации, настоящият текст прави обзор на по-значимите събития в сферата за децата през изминалата 2013 г., започвайки с библиотеките.

          През последните години усилията на хората на книгата за привличане и изграждане на читатели са непрекъснати, а освен ежедневната си работа за обслужване и обгрижване на младата публика, тези деятели на книжовността стават и все по-активни участници в инициативи за стимулиране на четенето сред децата. Това обикновено се случва чрез идейната организация и провеждането на събития по най-разнообразен, но задължително провокиращ и интересен за децата начин. Някои са посветени на конкретни поводи (празнични дати от библиотечния и националния календар, годишнини на световни и родни автори или произведения), други са част от кампании, организирани съвместно с други институции (например „Забавното лятно четене”, „Маратон на четенето”, „Национална библиотечна седмица” и др.), а трети са просто плод на въображението и вдъхновението на читателите и библиотечните работници за превръщане на идеите, свързани с книгата и четенето, в реалност. Във всички тях личи стремежът да са актуални, да са „в час” с вълненията на децата, да ги накарат да се почувстват специални в библиотечното пространство, което с общи усилия да направят по-уютно и комфортно, а и извън него, защото някои от събитията се организират в други институции или на открито в различни градски части.

          Вече сме свидетели на своеобразно градивно съревнование между детските отдели на някои от големите библиотеки в страната. Борейки се за най-млад читател, за най-много читатели, за най-нетрадиционни и новаторски инициативи, радващо е, че не спират да обменят опит, идеи и да си помагат в името на общата кауза. Неформалните лидери в страната са детските отдели на „Столична библиотека”, Регионална библиотека „Любен Каравелов” – Русе, Регионална библиотека „Пенчо Славейков”  – Варна, Регионална библиотека „Иван Вазов” – Пловдив и Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен. На не малкото форуми, организирани от колегията през изтичащата година, те успяха да обменят впечатления и вдъхновение за следващи инициативи. Представянията им са винаги цветни и зареждащи на общия нерадостен фон, породен от сложната и тежка обществено-политическа и социално-икономическа обстановка в страната, която неминуемо се отразява върху книжовния живот. Тъй като под една или друга форма успехите на изброените детски отдели вече са описани и представени в специализираната периодика, ще маркирам само по-значимите от тях през 2013-а.

          „Столична библиотека” за трета поредна година е партньор в кампанията на „az deteto.bg” – „Забавното лятно четене” – и е домакин на провокираната от нея кръгла маса по проблемите на четенето с различни участници от книжния сектор за децата. Работи активно в парньорство с „Гьоте институт”, от който получава методически насоки и подкрепа при изграждането на стая за ранно детско развитие, открита в края на септември. Освен това с привличането на водеща в световен мащаб мебелна компания за обзавеждането й показва как частната сфера може да бъде спечелена за книжните каузи. От няколко години насам Детско-юношеският отдел на „Столична библиотека” общува активно с родителите, въвеждайки с тяхна помощ т. нар. „Час на приказката”, а сега за по-големите деца организира работа по програма за разгръщане на духовните им възможности. Провежда самостоятелно или в партньорство с редица организации и институции множество национални конкурси за приказка, рисунка и мн. др. През тази година „Столична библиотека” за пръв път посреща доброволци по ЕДС (EVS), които се включват активно в дейността й и водят онлайн дневник за работата си там.

          Впечатляващи с мащаба и креативността си са събитията, организирани от Детския отдел на Регионална библиотека „Любен Каравелов” в Русе. През настоящата година най-запомнящите се от тях са „Нощ в библиотеката”, „Мини мобилни библиотеки” (позиционирани в няколко детски градини и организирани в рамките на националната кампания „Маратон на четенето“ през май, насочени към стимулиране на ранното детско четене и развитие), „Лято в библиотеката” (продължаваща инициатива, при която и през 2013-а функционират клуб „Приятели на библиотеката” и клуб „Млад краевед” с партниращи организации „Районна здравна инспекция” и „Център за кариерно ориентиране”), група „Бебата и книги” (за майки и деца до три години), „Случайна среща с приказка”, както и множеството творчески ателиета и гостувания.

          Сред първенците е и Детският и средношколски комплекс на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” във Варна, който също организира благотворителни кампании, работи с деца в неравностойно положение, провежда летни занимания в библиотеката, ситуира творчески работилници, инициира дискусионни форуми и представя информационни витрини. В културния календар за децата през 2013 г. се акцентира върху „Стая на приказките” – пътешествие с любими приказни герои с нови вълшебства [1], клуб „Daily Potter”, който дава възможност на всички фенове да препрочетат „Хари Потър“ по един нов и уникален начин. Освен това в отдела гостуват клубове по проекти към различни училища в града (клуб „Приказен свят”, клуб „Обичам Варна, защото я познавам”, клуб „Лицата на Варна”, клуб „Публична реч” и др.), провежда се изложбата „Вълшебна приказка”, а младите читатели се срещат с детски автори.

          През настоящата година детският отдел на Регионална библиотека „Иван Вазов” в  Пловдив реализира за втори път „Лятна читалня на открито” (веднъж седмично в Цар-Симеоновата градина). Инициативата се реализира с помощта на младежи от „Местен център за работа с доброволци”, а сред основните атракции в нея е Замъкът на приказките, върху който децата рисуват. Не бива да пропускаме, че библиотеката е един от партньорите на „Пловдив чете” и че тя организира детски празник в парка,  този път като част от инициативата „Да четем заедно за Пловдив – Европейска столица на културата, 2019”, на който награди читателите си на годината и проведе множество други събития (размяна на книги, парад на приказните герои, конкурси за най-бързо четене, за най-изразително четене, за най-красиво изрисувана приказна пътека и др.).

          Неслучайно няма да се спра подробно на дейността на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен, която организира за ХV година Национален фестивал на детската книга, тъй като той вече е обект на множество проучвания, както и на специално издаден сборник с постиженията му. Ще спомена само, че Фестивалът впечатлява с екипната целогодишна работа, с многожеството институции-партньори, с ангажирания огромен брой доброволци, със съпричастността на цялата общественост в града и с празничния кипеж в него, с богатата програма, ориентирана почти изцяло към децата, продължила през тази година от 7 до 9 май (с премиери на детски книги, кръгла маса за детската литература, книжен базар, представления и игри на открито, концерти, парад на приказните герои, изложби, пленери, драматизации и мн. др.).

          Регионална библиотека „П. Р. Славейков” във Велико Търново за трети пореден път бе домакин на множество събития по повод дните на книгата през април, организирани съвместно със студенти от специалностите във Великотърновския университет, свързани с изучаването на книгата и медиите. Те превърнаха фоайето на библиотеката в работилница за book art, в която с помощта на студентите и малки, и големи направиха своите първи опити в това ново за страната ни изкуство. Резултатите от заниманията им – повече от тридесет макета –  освежиха и разчупиха библиотечното пространство. Изработен бе и огромен параван със сюжет от „Пепеляшка”, чрез който приказката „оживя” със съвременни лица. Заедно с това през април бяха организирани вълнуващи срещи на приказните герои (студентите) с малки читатели от детските градини във Велико Търново под надслов „Магията на детската книга”. През летните месеци заниманията за деца продължиха в два от клоновете на библиотеката с „Читалня-клюкарница” и „Филмово лято”.

          Прави впечатление, че през отиващата си 2013 година библиотеките все по-ясно показват стремежа си да са близо до децата и родителите в свободното им време. Все повече от тях според възможностите си организират занимания за децата през летните месеци или в почивните и празничните дни. Успяват да ги обезпечат с помощта освен на своите служители, и с доброволци, съпричастни на мисията. Това е по-трудно постижимо в малките населени места, но не бива да ги забравяме или подценяваме, защото тяхната работа в повечето случаи е своего рода книжовен подвиг. Благодарение на социалните мрежи, които те опознават и използват, стават по-видими резултатите от труда им. Ключовата дума за всички библиотеки в сектора през годината е партньорство. От огромно значение е осъзнаването, че за децата трябва да се работи целенасочено и заедно с училищата, издателствата, местните власти, частния сектор, родителите и техните организации (сигурно пропускам някой), както и че за проблемите трябва да се говори, а добрите практики трябва да се споделят и взаимстват.

          А къде са издателите? На този въпрос до скоро можеше да се отговори почти еднозначно – те не са особено активни събитийно и организационно в сектора, ангажирани са единствено в създаването и разпространяването на книжния продукт, с тях трудно се комуникира, те нямат време за дискусии по проблемите на детската книга. Но през 2013 г. като че ли нещата се попромениха. Много от издателствата започнаха да търсят срещи със своите читатели и съмишлениците си в сектора, при това не само с търговска цел. Повярваха повече във възможностите на своята професионална асоциация „Българска книга” и се включиха в инициативите, организирани от нея. Започна се с „Походът на книгите” (в партньорство с МОН, ББИА и Столична община) от 2 до 23 април, в който основен акцент за втора година бяха събитията за децата. Ще изброя основните от тях: „Известните българи четат”; „Подарете на детето си книга – подарете му празник!”; „Литературен трамвай”; „Бисерче вълшебно”; „Часът на приказките”; „Деца даряват свои книги”; „Маратон на четенето”. Организаторите мотивират насочеността си с Международни изследвания като PISA и национални изследвания като „Четяща България – 2006”  и „Читателски практики в България – 2009-2010”, които показват спадане на общата читателска култура и силно тревожни резултати сред компетенциите на най-младите читатели. Припомнят ни, че Международното изследване PISA нареди българските 15-годишни ученици на 46-о място от 65 държави, а страната ни – в групата на Тринидат и Тобаго, Мексико, Тайланд и Уругвай. Почти половината от българските ученици са функционално неграмотни, те не са способни да разбират, използват и осмислят писмени текстове за задълбочаване на познанията си, за повишаване на интелектуалния си потенциал, за активно участие в обществото, добавят още от АБК [2].

          С „Походът на книгите” за щастие не свършват инициативите в книжния сектор от страна на издателите. Ежегоден акцент са т. нар. панаири на книгата, провеждани през пролетта и зимата в НДК в София. За разлика от форумите с такова име по света, в които грижата и вниманието към бъдешите читатели са на пиедестал (на огромни специално организирани и аранжирани площи те могат да разгърнат своя творчески потенциал и да се „закърмят” с любов към книгата и четенето), у нас наченките на нещо подобно са все още бегли. През предходната година това бяха две-три маси с няколко блокчета и материали за оцветяване, а през 2013-а нямаше дори и това. Единствено гостите от Москва (Русия) бяха предвидили скромен детски кът и съпътстваща програма за децата, която за съжаление беше лошо организирана (на майсторските класове за писане на приказки почти нямаше деца, липсваше и преводач). Отново те проведоха и кръгла маса по проблемите на четенето сред децата и юношите в България и в Русия с участието на издатели и автори. Неясната концепция, липсата на предварителна подготовка и организиция, отсъствието на други участници в сектора бяха причина тя да не доведе до добри резултати. В общата културна програма на Панаира бяха включени и две представяния на издания за деца. Някои от детските издателства бяха подготвили свои програми на щандовете, включващи най-често срещи с автори. Най-голямо старание при планирането показаха колегите от изд. „Егмонт България” с подобен на библиотека щанд, който осигуряваше свободен достъп до книгите, с богата, обърната към децата програма, с игри, конкурси с много награди и търговски отстъпки. За отбелязване е, че търсеха непрекъснато обратна връзка с гостите, както и отзиви за ефекта от щанда им под формата на анкета. Панаирът и тази година ни показва своеобразната инвазия на детския издателски профил сред останалите. Общата му картина ни сочи ясно, че става все по-голям делът на издателите, които през последната година са добавили и заглавия за деца в каталога си. Наред със сериозните издания за възрастни своето място на щандовете им заемаха и тези за деца. Особено силно това пролича при типичните учебникарски издатели, добавили вече по няколко поредици за деца на различни възрасти извън програмите, които следват.

          Към станалите традиционни панаири на книгата в НДК през май и декември се добавиха още няколко общи за издателите ни форума. Сред тях беше „Пловдив чете” с присъствието и на детски издателства в изложбената площ, и с детски празник, организиран от Регионалната библиотека в града, както споменахме. През настоящата година за ІV пореден път се организира „Алея на книгата във Варна”, но сега с активното участие на Асоциация „Българска книга“ и с богата съпътстваща културна програма, в която не присъстваха представяния на детски заглавия, но пък шатрите се красяха от пъстрите детски книжки и усмивките на специалистите от детските издателства. Този своеобразен пропуск (липсата на събития за деца в културната програма) се отстрани при провеждането на „Алея на книгата” за първи път в София [3]. В общата програма от много време насам смело се прокраднаха няколко събития, свързани с децата и книгите, умело позиционирани в афиша основно през почивните дни. Тук видяхме, че издателите ни започват да инвестират в представяния и на книги за деца, да влагат усилия в организирането им и да се опитват да привлекат публичния интерес към тях. Бяха представени седем заглавия за деца, организираха се образователни и занимателни игри за присъстващите на форума деца. Най-активни бяха издателите от „БГ книга” и „Клевър бук”, които са сред „младите” в детското ни книгоиздаване и подхождат с голям хъс, ентусиазъм и с много различни идеи при представянето на изданията си. Заслужава отбелязване и присъствието на издателство „Фют” на Немския коледан базар в столицата.

          Обзорът на случилото се през годината няма да е пълен, ако не спомена и някои от по-големите издателските проекти в областта на детската книга у нас. През 2013-а за пръв път от много време насам се появиха няколко книги от български автори, за налагането на които у нас бяха инвестирани доста средства и усилия. Сред тях са „Малката Божана” на ИК „Жанет-45”, „Хариша” на изд. „Арт Уинар”, „Невероятните приключения на Унки Марлюнки” на изд. „БГ книга”, „Приключенията на мотовете” на изд. „Митове”. Световните издателски проекти и особено тези, които са филмирани или са написани, след като се е появил филмът/сериалът, продължават да се налагат много скоро след премиерите им и у нас, благодарение най-вече на изд. „Егмонт България”. Не може да пропуснем, че през 2013 г. на родния пазар се появи и „Дора Изследователката” под емблемата на изд. „Колибри”, което инвестира все повече в детския си отдел. Такъв започна да развива и изд. „Сиела”, но тепърва ще следим резултатите и успеха на работата му. През тази година се „зачена” и още едно малко и различно детско издателство – „Рибка”. Раждането му е особено интересно и напомня леко периода след Освобождението, когато някои книготърговци, откривайки нишите в пазара, се превръщат в издатели и използват често абонаментната система. Първата книжка на изд. „Рибка”(„малко по размер, голямо по душа”) се отпечата, когато се продаде билет № 500 на стойност 10 лева, а предварително платилите я получиха на премиерата й в началото на декември. В основата на издателството стои екипът на „Книжния Су” – нова детска книжарница в столицата, отворила врати през май тази година. „Рибка” прилича малко на изд. „Точица” не само по умалителното наименование, а и по желанието да запълни откритите от нея плашещи липси в качеството на предлаганото от детското ни книгоиздаване.

          В обзора на сектора през 2013 година не бива да забравяме приносът на книготърговските обекти. Все по-голям става броят на големите вериги книжарници (особено концентрираните в моловете), които организират специални събития за децата в някои от почивните дни. В повечето случаи им партнират детски издателства и аниматори. Своето специално място в сърцата на децата през годината успя да извоюва Книжен център „Гринуич”, който организира през почивните дни безплатни театрални постановки и занимания на най-различна тематика (напоследък с акцент върху екологичната и празничната). Най-масовото събитие, организирано с негова подкрепа, бе под надслов „Стара хартия за нова книга”, което се проведе на 15 септември в столицата. Резултатът са събрани за рециклиране 13 тона стара хартия и 2520 деца с нови детски книжки. В същия ден и на същото място бяха обявени и резултатите от кампанията „Забавното лятно четене”.

          Достойно място сред големите книжарски вериги заемат и малките специализирани книжарници, сред които трябва да откроим Детска къща „Приказка без край” („място за четящи хлапета“), навършила скоро своята първа годинка и открила през ноември още един свой „дом” в София. Съчетаването на книжен център с център за занимания и работа с деца от различен характер (занимални; чуждоезикови, театрални, музикални и творчески ателиета; обучения и лекции за родителите как да общуват с децата си и да ги възпитават), е една добре работеща световна практика, която тепърва ще набира скорост и у нас, а „Приказка без край” е първият пример за това. Заслужава поздравления обединяването на малките и големите книжарници, обърнати към децата, в името на общи благотворителни кампании. Такава е провелата се за втора година между 27 октомври и 3 ноември „Книги спасяват живот”. Основен организатор и домакин на събитието е Къщата за четящи хлапета, но в кампанията чрез съдействието на Книжен център „Гринуич” се включват и няколко издателства.

          Добрите примери обикновено се награждават. Така е и в книжния сектор за деца. На първо място трябва да спомена кампанията „Забавното лятно четене”, връчваща награди на най-четящите деца в България. Признание получават, разбира се, и трудилите се най-усърдно в правенето на книги за деца. Най-представителните у нас професионални награди за тях са: Национална награда „Хр. Г. Данов” (в категорията „Издание за деца“ е спечелена от изд. „Изток-Запад” за „Таралеж се жени” на Яна Язова); Национална награда „Константин Константинов” (спечелена за цялостен принос от Георги Мишев, за автор – от Божана Апостолова, за илюстратор – от Борис Стоилов, за издателство – не е присъдена); Национална награда за детска литература „Петя Караколева” (спечелена от Мая Дългъчева за „Приказки от оная гора” на изд. „Жанет-45”).

          Обзорът на изминалата 2013-а не може да пропусне и най-печалното събитие през годината – кончината на любимата на няколко поколения българчета Леда Милева. Тепърва ще правим равносметки за стореното от нея, ще отдаваме почит на делото и личността й, надявайки се, че докато го правим, сегашните майки и татковци, баби и дядовци, приспивани със „Зайченцето бяло”, развличани с „Карнавал в гората”, ще сторят това и за своите наследници. Защото от съвместните усилия на всички, независимо от професионалната и личната им роля в живота, зависи бъдещето на книжния сектор в България. И най-вече то зависи от мястото, което децата ще открият за себе си в него, защото те от своя страна са неговото и нашето бъдеще. Трябва да сме близо до тях, да работим за тях и да ни е грижа за случващото се, за да има утре за всички ни. Събитията, реализирани през 2013 година, показват, че макар и трудно, макар и често „на мускули”, макар и понякога „на парче”, ние сме поели в правилната посока. Ето защо на 2014 г. и на книжния сектор за децата в България ще пожелая още много вдъхновени събития и спечелени малки големи читатели!

­

Бележки:

1. Всяка седмица в програмата е предварително тематично планирана. Включва четене на книги за деца, понякога и гледане на филмчета, рисуване, моделиране, слушане на песнички, а в средата на седмицата се чете на най-малките под надслов „Чело бебе книжки…”.