Жизел Сапиро към българската публика

Обръщение на Жизел Сапиро на българската премиера на книгата й „Социология на литературата“ – София, 2023, изд. „Сонм“, превод от френски на Тодорка Минева с подкрепата на Национален фонд „Култура“ в рамките на програма „Творчески стипендии“

Администратор

­

Жизел Сапиро (род. 1965 г.)

­

          „Преди всичко бих искала да благодаря на Тодорка Минева, която преведе и публикува моята книга с тази прекрасна корица!

          Особено съм щастлива да бъда  преведена на български език, след като вече бях преведена на испански, португалски, японски и турски език и преди да бъда преведена на английски [английският превод е в процес на реализация], защото смятам, че след моето посещение в България през декември 2022 г. са назрели условията тази книга да бъде възприета  и усвоена като изследователска програма, каквато тя е всъщност.

          Действително тази книга не предлага  единствено описание на теориите и теоретичните трудове в областта на социологията на литературата. Не става дума само да се предложат на изследователите и студентите „ориентири“, както сочи заглавието на поредицата на издателство „Ла Декуверт“, в която тя бе публикувана на френски език. Моята цел беше да разработя въз основа на тези описания една изследователска програма, като посоча онези изследователски писти, които ми се струват най-плодоносните.

          В първата глава разглеждам различните теории, допринесли за един социологически подход към литературата, и ги сравнявам в евристичен план, като обяснявам както техния принос, така и ограниченията им. Онова, което ги обединява, е повторното вписване на литературата в социалния свят, разглеждането й като колективна практика, предполагаща институции, мрежи, политически и икономически предизвикателства, а не само естетически. Сравнявам именно предимствата и недостатъците на различните подходи: марксизъм, теория на литературната институция, теория на полисистемата, теория на полето, теория на художествените светове.

          Самата аз бях обучавана според теорията на полисистемата в областта на сравнителната литература, преди да открия теорията на полетата на Пиер Бурдийо, която ме доведе до социологическото поприще.

          За разлика от някои марксистки подходи, теорията на литературното поле не извършва социологически редукционизъм. Напротив, тя предполага известна автономия на литературната дейност. Но не е достатъчно да я постулираш, трябва и да анализираш нейните условия на възможност в обществено-исторически план. Действително тази автономия е винаги относителна и съществува само при определени условия. Тя може да бъде силно ограничена по времето на авторитарните режими, както е през комунистическата епоха или по времето на Немската окупация във Франция – период, който съм изследвала в рамките на докторската си дисертация, която написах под ръководството на Пиер Бурдийо и която стана основа на първата ми книга: „Войната на писателите (1940-1953)“.

          Ето защо един социологически подход към литературния факт изисква изучаването на опосредяванията между творбите и социалните условия на тяхното производство. Тези опосредявания се разполагат на три нива:

1. На първо място, материалните условия на производство на творбите – цензура, идеологически контрол, икономически принуди, помощи за превода и книгоиздаването, – както и начинът на функциониране на света на литературата – условията за достъп до писателския занаят (културен капитал, но също така икономически и социален капитал), институциите на литературния живот (инстанции на утвърждаване като Френската академия или Академия „Гонкур“);
2. На второ място, социологията на творбите, колективните представи, които те пренасят, литературният жанр, националната им принадлежност, постколониалните и социополово определените ив измерения и модалностите на тяхното производство от авторите им. За да се разбере същинското своеобразие, авторът трябва да бъде поместен в едно пространство на възможностите, както прави Пиер Бурдийо с Флобер или Бодлер или пък Паскал Казанова с Кафка.
3. На трето място, условията на тяхната рецепция и усвояване, както и техните употреби. Това несъмнено включва критическата рецепция, наградите, но също така преводите и износа им в чужбина, литературните фестивали, които са се умножили през последните трийсет години (и за които публикувах статия, която бе преведена и на български език в сборника „Три статии“), както и литературните процеси (на които посветих книгата си „Отговорността на писателя. Литература, право и морал във Франция (ХІХ-ХХІ в.)“ и всичките политически употреби на литературата, та дори изследванията върху четенето.

          В заключение посочвам писти за бъдещо изследване, като една от тях е несъмнено онова, което прави интернет с литературата. Впрочем посветих последната си книга „Може ли да се отдели  творбата от автора“ на днешните дебати около морала на автора и неговите отношения с морала на творбата и нейната рецепция, което показва до каква степен творбите следва да бъдат разглеждани не само в контекста на тяхното производство, но и в контекста на тяхната рецепция.

          Желая ви успешна рецепция и усвояване на тази книга! Рецепцията минава през посредниците, затова освен на Дора, бих искала да благодаря и на Амелия Личева, която днес ще ви представи моята книга.“

­

­Френско издание – 2014 г.

­

Съдържание :

1. Социологически теории и подходи към литературата

1.1. Литературният факт като социален факт

1.1.1. Социалните ефекти на литературата

1.1.2.Законите на литературната история

1.1.3. От светогледа към социологията на литературния вкус

1.1.4. Литературата като комуникативен акт

1.1.5. Надмогване на теорията на отражението [мимезиса]: генетичен структурализъм срещу културални изследвания

1.2. Функционализъм, интеракционизъм и релационен подход

1.2.1. Теорията на полетата

1.2.2. Литературната институция

1.2.3. Теорията на полисистемата

1.2.4. Поле, литературна институция и полисистема

1.2.5. Символен интеракционизъм

1.2.6. Мрежите

2. Обществени условия на производство на творбите

2.1. Ситуация на литературата в обществото

2.1.1. Идеологическият контрол на литературата

2.1.2. Социалната роля на писателя

2.1.3. Социална диференциация и разделение на интелектуалния труд

2.1.4. Пазарната логика

2.2. Светът на литературата и неговите институции

2.2.1. Социалното набиране на писателите

2.2.2. Професионално развитие на писателския занаят

2.2.3. Институциите на литературния живот

2.2.4. Структура на литературното поле и анализ на множествените съответствия

2.2.5. Структура на отношенията и измерване на репутациите: мрежовият анализ

3. Социология на творбите

3.1. От репрезентациите към похватите

3.1.1. Литература и социални репрезентации

3.1.2. Литературата като вид практическо познание

3.1.3. Работата на оформяне

3.1.4. Школи, течения, жанрове

3.1.5. Ортодоксия и хетеродоксия

3.1.6. Литература и идентичност

3.1.7. Литература и нация

3.1.8. Постколониалната перспектива

3.2. Естетическата сингуларност като социологически обект

3.2.1. Биографичният подход в литературата

3.2.2. Символните революции

3.2.3. Стратегии на писането и стратегии на автора

3.2.4. Авторови пози и сценоографии

3.3. Инстанциите на опосредяване

3.3.1. Етапи и предизвикателства на рецепцията

3.3.2. Литературните съдебни процеси

3.3.3. Рецепцията на критиката

3.3.4. Ефектите на рецепцията върху творбата

3.3.5. Транснационалната циркулация на литературните творби

3.3.6. Нов обект за социологията на литературата: феестивалите

3.4. Социология на четенето

3.4.1. От изследванията на четенето към траекториите на читателите

3.4.1.1. Ролята на училището при формирането на литературния вкус

3.4.2. Употреби на печатното издание и еволюция на читателските практики

3.4.3. От теорията на идентификацията към ползите от четенето

­

Блърб:

          Жизел Сапиро е изтъкната френска социоложка, чиито изследователски интереси са съсредоточени основно в интелектуалната област и международната циркулация на литературните творби и идеите, свързани с писателите и изящната словесност. След получаване на бакалавърска и магистърска степен по изкуствата в Университета в Тел Авив тя защитава докторат във Висшето училище за социални науки в Париж под научното ръководство на Пиер Бурдийо, където по-късно става професор. Автор е на монографиите „Войната на писателите (1940-1953)“, 1999 г.; „Интелектуалното пространство в Европа: от формирането на държавите-нации до глобализацията (ХІХ-ХХІ в.)“, 2009 г.; „Може ли да се отдели творбата от автора“, 2020 г. и др.

          В „Социология на литературата“ Жизел Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на социопола и „расата“, на професиите, на медиите, на издателската дейност, на превода и на глобализацията, от ддруга страна.

­