Обекти и дири – аспекти на реалността

­

          През 2024 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ бе открита нетрадиционна изложба на тандем от преподаватели от две катедри на журналистическия факултет – проф. д-р Венцислав Димов и доц. д-р Орлин Спасов. И двамата са известни учени в своята област.

          Изложбите им под името „Двоица“ повдигат един проблем, който напоследък занимава университетите и БАН – дали и как учените творят не само в своята област, а и в изкуството. От това следват и други въпроси: тези занимания тяхно хоби ли са, или изразяване на научните им обекти на изследване с други средства? А може би става дума просто за игра на въображението, реализирана с различни материали? Онази игра, която Йохан Хьойзинха смяташе за основа на културата: „За да играе истински, човекът, докато играе, трябва отново да бъде дете“. Вероятно разумът си почива от тежката мисловна дейност на учения, но и не забравя да изпрати послание, че реалността и животът могат да бъдат безкраен източник за визуални намеци, иронични намигвания, особени послания, които можем да разчетем, ако проявим интерес и се заразим от изследователската страст на авторите и от техния игрови импулс.

          Във второто издание на изложбата „Двоица“, представено сега в Къща музей „Дечко Узунов“ в Казанлък, Димов и Спасов развиват по-нататък творческия диалог помежду си. Те отново правят съвместна крачка в изкуството, за да дадат друга перспектива на своя опит. Обединяващият момент тук е в търсенето на „дири“ (при Димов) и на „обекти“ (при Спасов). Самият процес на откриване на следи, оставени от неща и хора, и преосмислянето им в нов, артистичен контекст, е централен за двамата автори.

          Венцислав Димов открива материали за своите инсталации главно сред изхвърлени от морето „боклуци“ (непотребни вещи) или естествени материали – остатъци от обувки, дрехи и играчки, пластмасови бутилки, парчета дърво. Използването им в инсталации и ансамблажи позволява на автора да постави въпроса за преходността на материалния свят, но заедно с това и за възможностите за интерпретиране на тази преходност с артистични средства. Чрез избора на използваните материали инсталациите насочват към размисъл за границите на изкуството, за самата му условност и несигурно битие. Заедно с това те въвеждат и важния контекст на екологията, с имплицитни послания за опазване на природната среда. Димов търси продължение и разширяване на тези теми и в графичните си работи, монотипии и рисунки, представени в изложбата.

          Орлин Спасов, който работи със средствата на фотографията, насочва обектива към изненадващи и често странни обекти в градската среда – артефакти, създадени от неизвестни квартални автори, пътен знак с изписано върху него послание, фотьойл, поставен в градинка и др. Със своята документална стойност, на пръв поглед неговите обекти могат да бъдат разглеждани като самодостатъчни. Спасов обаче отвежда зрителя далеч отвъд тази фактична очевидност. Със своята необичайност, обектите въвеждат темата за човешките истории зад тях. Зрителят е поканен да реконструира тези истории със силата на собственото си въображение, да отговори на въпроса кой и с каква цел прави тези намеси в градската среда и каква е ролята на случайността.

          В тази изложба Димов и Спасов продължават заедно да разсъждават за характера на пост-реалната ни действителност и за възможностите при определени обстоятелства тя да се окаже по-дълбока от това, което е видимо на повърхността. И тук семиотичните им нагласи на учени хуманитаристи са в помощ на замисъла, кодирането му и разплитането му от зрителя. Това е една интелектуална игра, която ни приканва да се включим в нея…

­