Документална изложба за Райко Алексиев в НБКМ
На 20 февруари 2013 г. (сряда) от 16,30 ч. в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Националният литературен музей ще открие документална изложба, посветена на 120 години от рождението на писателя, журналиста и художника Райко Алексиев. Съорганизатори са Държавен архив в гр. Пазарджик и Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Изложбата ще продължи до 3 март 2013 г.
Експозицията ще покаже на зрителите Райко Алексиев не само като художник и писател хуморист, но и като обществено ангажирана личност, като обединяващо звено на различни творчески концепции.
Райко Алексиев е роден в гр. Пазарджик на 7 март 1893 г. в семейството на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и посещава извънредните курсове в Художествената академия в София. Специализира живопис в Германия и Италия. Още с появата на първия му пейзаж в “Изложба на младите” през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд е сред най-големите почитатели на таланта му. Първата си самостоятелна изложба открива през 1914 г. Участва в Първата световна война като военен художник. Заедно с Александър Божинов и Димитър Подвързачов редактира списание „Българан“, сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на вестниците „Камбана“,„Литературен глас“, „Зора“, „Мир“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Маска“. През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение,заедно с Димитър Подвързачов и педагога Марин Влайков. Председател е на Съюза на Дружествата на художниците. През май 1939 г. свързва живота си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър.
През 1932 г. основава седмичния вестник „Щурец“. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. Вестникът се списва в дома на художника до последния му брой от 8 септември 1944 г. През дванадесетте години на издаването му в. „Щурец“ излиза в тираж от 50 хил. остава на челно място сред родните печатни издания. Още първият му брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Райко Алексиев успява да привлече за сътрудници най-силните автори на съвремието – Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Добри Немиров, Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Матвей Вълев, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев и др. Щедро предоставя място за изява и на карикатуристите Александър Добринов, Илия Бешков, Стоян Венев, Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.
Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията – тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гьсков – глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето – шоп одумник, Отец Тарапонтий – практичен духовник.
Автор е на хумористичните книги „Жалостиви случки“ (1929 г.), „Генчо Завалията“ (1933–1934 г.), „Клюката“ (1935 г.), „Хорски уста“ (1937 г.) и др. Най-популярните му псевдоними са Fra Diavolo, Гуньо Гъсков, Козирог, Щурец.
Арестуван е на 10 септември 1944 г. в Писателското кафене на ул. „Цар Освободител“. Откаран е в Дома на слепите, превърнат от Народната власт в затвор. Набеден е за народен враг, тъй като е рисувал карикатури на Сталин. Изтезаван и пребит до смърт. Петнадесет дни след ареста Райко Алексиев е неразпознаваем. 51-годишният винаги елегантен мъж е заприличал на сивокос брадат старец. Умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст. През март 1945 г. е осъден посмъртно заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда от т. нар. „Народен съд“ по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, между които някои вече убити.
Книгите му са забранени в годините на Народна република България. След отмяната на комунистическия режим в страната през 1989 година Райко Алексиев е реабилитиран.
