кв. Борово (София) © Юлия Йорданова
Ще бъда вече само бегъл спомен
или съвсем забравен, може би.
Тъй както съм живял – добър и скромен,
напълно чужд на страсти и борби.
Ще бъда или не? Нима е важно
дали стихът ми ще остане жив?
Градът с бездушие многоетажно
ще се събужда грохотен и сив.
Дали сред тоя грохот ще възкръсне
стихът ми, онемял от сто лета?
Дали за мене някой ще откъсне
букет от неразцъфнали цветя?
Не зная. Може пък в потаен
тавански прашен шкаф да се явя
и някое дете от блок незнаен
да се заслуша в моите слова.
И дълго да чете и да повтаря
един все още неизтлял куплет
от някаква епоха много стара,
роден в душата на един поет…
Заслужена награда за поети! –
ще каже някой очарован, но
след толкова признания отнети
на мене ще ми бъде все едно.
09.03.2004 г.
Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.