Журналистическото интервю е основен публицистичен жанр и като такъв влиза в рамките на обектите на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.
Общото определение на понятието интервю според Речника на чуждите думи в българския език на БАН е: „1. Предназначена за разгласяване чрез печата, радиото и телевизията беседа на журналист с политически, обществен или друг деец по важен обществен, литературен, научен или друг въпрос. 2. Статия във вестник, която излага такава беседа.“ [1]
Определението според Съвременния тълковен речник на българския език е: „Разговор на журналист с политически, културен или друг деец, предназначен за публикуване или излъчване“. [2]
В този смисъл с акта на обективиране, в т. ч. публикуване или излъчване, интервюто поражда комплекс от авторски правомощия, които могат да бъдат упражнени по отделно или съвместно в зависимост от наличието на визираните в закона предпоставки и волята на носителя на авторското право.
По-долу ще се спрем на въпросите: кой и в какви случаи е носител на правото и за кого се отнасят тези правомощия – за интервюирания, за интервюиращия или за двамата.
Определящо за това в случая е наличието на творчески елемент.
От гледна точка на интервюирания наличието на елемент на творчество най-често е безспорен факт. [3] В повечето интервюта интервюираният изказва собствени размишления, спомени, истории и други оригинални мисли или изразява лично мнение по конкретни теми, които автоматично се класифицират като вербален интелектуален продукт и биват защитени като обект на авторското право.
Що се отнася до интервюиращия, като цяло резултатът от неговия труд може да се разглежда като неотделима част от общия интелектуалния продукт, какъвто представлява крайният публицистичен материал, дори когато въпросите сами по себе си не могат да се класифицират като самостоятелно оригинално произведение. Едва ли има някой, който да оспори авторството на журналиста в интервютата на Лари Кинг, Опра Уинфри, Кеворк Кеворкян, Слави Трифонов, Росен Петров и др.
Интервюиращият със своите въпроси определя основната насока, ред, конкретика и пр. на цялото интервю, което по своята същност е интелектуален труд.[4]
Важна роля има и заглавието на журналистическото произведение, като неразделна част от целия материал. То може по същество да е оригинална мисъл на интервюирания или интервюиращия или да е извадено от контекста на интервюто. Но дори и в този случай, е вложен интелектуален труд, именно от страна на интервюиращия по подбора, така че заглавието да дава конкретна посока на мисленето на читателя и да предизвиква интерес.
В рамките на журналистическото интервюто като публицистичен жанр журналистическите въпроси, отправени към конкретно лице или група лица, изпълняват неотменна роля за създаването на ново, оригинално произведение. В този смисъл, дори когато самите въпроси не представляват самостоятелно произведение, годно за защита от Закона за авторското право и сродните му права (а това е в много случаи освен, когато във въпросите на интервюиращия се съдържа елемент на оригинални разсъждения, мисли и пр.), не следва да се разглеждат самостоятелно, отделно от общото тяло на интервюто. По този начин работата на журналиста също е защитена от закона.
Така, изхождайки от основния принцип в авторскоправната доктрина, че творческите резултати от всеки интелектуален труд подлежат на защита, отговорът на поставения по-горе въпрос е еднозначен. В журналистическо интервю, което може да се класифицира като „публицистика“ по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права, носители на авторски права са както интервюираният, така и интервюиращият.
Тук следва да се спрем на още един важен въпрос: може ли да се използва информация от публикувано журналистическо интервю и докъде се разпростира тази възможност?
Що се отнася до използването на подобна информация, посочена във вече обективирано журналистическо интервю – ако тя служи за създаването на нов, различен от първичното произведение, където е публикувана, публицистичен материал, със съвсем друга насоченост, – тя би могла да бъде разглеждана в качеството й на новина. [5] Като такава тя влиза в рамките на изключенията – произведения, които не са обект на авторското право по смисъла на чл. 4, т. 4 от ЗАПСП.
В журналистическата практика съществуват много прецеденти за използване по този начин на вече публикувани новини и това се приема. Подобно мнение изразяват в книгата си „Престъпления срещу интелектуалната собственост“ двама изявени и практикуващи съдии – Пламен Дацов и Петър Петров: „Ако една новина бъде включена в отделен ОАП (обект на авторско право), последният не губи характера си на такъв, но пък новината може да се използва отново свободно“. [6]
Друг е въпросът, че в рамките на професионалната етика, когато се използва чужд интелектуален продукт, независимо от обстоятелствата и вероятната възможност това да става, без да се търси съгласието на автора и първоизточника, е етично винаги да се посочва неговото име и наименованието на изданието, в което е публикуван за първи път.
Бележки:
1. Речник на чуждите думи в българския език. БАН, С. 1993, 345.
2. Буров, С.; Бонджолова, В. и др. Съвременен тълковен речник на българския език. ІІІ изд., Габеров, В. Т., 1995 , 321.
3. Макар че теоретично е възможно да отсъства, например интервю, в което интервюираният мълчи или отговаря на всички поставени въпроси с „да“ или „не“. Но дори в този случай е възможно да има оригинален елемент, а ако няма, подобно интервю едва ли ще бъде публикувано или излъчено.
4. В Закона за авторското право и сродните му права аналогична концепция е застъпена при защита на авторското правото на съставителя на един сборник с разкази, например. Авторското право на самите текстове принадлежи на техните автори, но съставителят има авторско право върху крайния продукт на своето съставителство. Това е така, защото съставителят е вложил интелектуален труд по подбора на текстовете, избора на заглавие т.н.
5. Разбира се, ако има характер на такава.
6. Дацов, П.; Петров, П. Престъпления против интелектуалната собственост. Сиела. С., 2011, 112.
Забел: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.