Спомен за…

ръчни фотографски техники

Фотоизложба на натюрморти, изработени с ръчни фотографски техники

Администратор

­

spomen_za

­

          Българско фотографско общество и „VivaCom Art Hallви канят да посетите фотоизложбата „Спомен за…“ – натюрморти (still life) с ръчни фотографски техники, която ще се открие на 6 ноември 2013 г. (сряда) от 19:00 ч. и може дабъде видяна до 13 ноември 2013 г. във „VivaCom Art Hall(София, ул. „Гурко № 4).­

          Проектът обхваща група от автори, които работят и се изразяват с ръчни фотографски техники. Целта му е да анализира актуалността на фотографията, постигната чрез класическите фотографски процеси, в контекста на съвременните дигитални технологии и съвременното изкуство като цяло.

          В изложбата участват членове на Българско фотографско общество и приятели с повече от 50 художествени произведения. Характерното за експозицията е, че процесите, по които са получени изображенията, са само ръчни и алтернативни техники. Такива „благородни“ фотографски процеси в голяма степен определят фотографската естетика в продължение на десетилетия от края на ХІХ до средата на ХХ век. Интересът към тези често уникални отпечатъци напоследък нараства в контекста на масовизирането на цифровите изображения, но у нас и в миналото, и днес малко автори се занимават с подобно изкуство. Това е първата българска изложба зот подобен род през последните пет години.

          Участници в изложбата са (по азбучен ред):

  1. Арслан Ахмедов
  2. Венета Захариева
  3. Венета Тилева
  4. Веселина Скумова
  5. Владимир Кукурин
  6. Вяра Янева
  7. Деница Попова
  8. Десислав Лилков
  9. Драго Горанов
  10. Ивайло Филипов
  11. Катя Чаушева
  12. Любомир Атанасов
  13. Марица Колчева
  14. Михаил Златев
  15. Николай Димитров
  16. Пенко Скумов
  17. Петър Влахов
  18. Христо Станкулов

­

Penko_Skumov

© Пенко Скумов, 2013

­

          Замисълът на експозицията с фотографски натюрморти, изработени ръчно, представя Катерина Гаджева:

          „Още в първите години след появата си фотографията се обръща към натюрморта. Да, портретът – запечатаният човешкия лик върху „помнещото огледало” – е  приет с по-голям ентусиазъм от обществото  (многоликият Нарцис, както го нарича Бодлер). Но надеждата, че застиналият образ ще ни направи безсмъртни, върви ръка за ръка с мислите за крехкостта на собственото ни съществуване. И въпреки че натюрмортът разполага с дълги експозиционни времена, така удoбни за ранната фотография, той се превръща в метафора на неусетно отлитащия миг. Откъснатите цветя и плодове са красиви, но скоро ще увехнат и ще бъдат изхвърлени; свещта гори, но часовете ú са преброени; тялото на дивеча е било топло, но вече не е… Макар че натюрмортът има сериозна история, той вероятно никога не е бил в толкова близка връзка с друго изобразително средство, колкото с фотографията. Какво по-ясно от снимката показва неумолимото гаснене на отреденото ни време? Тя се мачка и се къса, пламва от огъня и плесенясва… Тя е символ на тленността.

          Може би не е случайно, че натюрмортът присъства плахо в историята на фотографията. Идеята, че снимките побеждават времето е далеч по-приятна от тази, че те ни напомнят за смъртта. Показателно е, че този жанр не е развит в българската фотография – редките опити на отделни автори са по-скоро изключения, които подсилват усещането за празнота. Ето защо експозицията „Спомен за…”, представяна от Българско фотографско общество и приятели, е истинско явление във фотографския ни живот. Важно е да се отбележи, че авторите са представители на особено чувствително поколение – преживяло детството си в смутните времена на Прехода и сякаш пропуснало зрелостта си в лутане и търсене на възможности. Нима не е очаквано именно това поколение да се обърне към жанр като натюрморта, който подтиква към равносметка, жанр, изпълнен с меланхолия и тъга? Не без значение са и изцяло ръчните фотографски процеси, които всички участници са използвали по време на своята работа. Подобен избор става все по-труден, но и все по-ценен днес, когато фотографската техника настойчиво се рекламира като „достъпна”, „бърза”, „лесна” и „удобна”. Тази експозиция наистина е спомен… за мълчаливата красота на простите неща, за фотографията, такава, каквато е била, за важните и смислени въпроси.“

­

Drago_Goranov

© Драго Горанов, 2013

­

          Заповядайте!

­

Публикувано в Изложби, Фото. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *