Софийският литературоведски семинар се организира от колегия на СУ „Св. Климент Охридски“ и се популяризира от Културен център на СУ „Св. Климент Охридски“.
Софийският литературоведски семинар се фокусира върху изследването и разработването на концепти (идеи, понятия, термини, теории), улавящи и проблематизиращи моментите на преобразуване в текста и неговите граници.
Тези преобразувания – трансформация, метаморфоза, трансмодалност, премоделиране, усукване, инфлексия, превърнатост, инверсия и др. – могат да бъдат наблюдавани по няколко начина:
- в диахроничната перспектива на генеалогии, пораждания, автотекстуалност и т.н.;
- в пространствената перспектива на събития, случени вътре в текстове, между текстове, между хетерогенни дискурси и медии, между незнаковото/нетекстуалното и знаковото/текстуалното, между различни изкуства, дисциплини и контексти, включително геополитически;
- в оптиката на потенциалността с нейните онтологически, утопически и други ресурси.
Предстоящо събитие на Софийския литературоведски семинар в СУ „Св. Климент Охридски“ е разговорът върху книгата на Ангел Ангелов „Историчност на визуалния образ“ на 31.10.2012 г. от 17:00 ч. в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“ с участието на Миглена Николчина, Боян Манчев, Лъчезар Бояджиев, Красимир Терзиев, Дарин Тенев, Мария Калинова.
Книгата на Ангел Валентинов Ангелов „Историчност на визуалния образ” (София, изд. „алтера“, 2009 г.) е изключително задълбочено и внимателно проучване върху визуалния образ в неговата историчност, която е плод на дългогодишно изследователско и преподавателско усилие. Тя преосмисля основни положения в историята на изкуството, търси генеалогията на понятието визуален образ, връзката му с визуалната култура и, не на последно място, историзира самата идея за край на историята на изкуството. „Това е не само конкретно изследване на визуалността, но също и на социалните, културните и институционалните условия за нейното познание, което отдалечава работата му от традиционното изкуствознание и я приближава към трансдисциплинарно културологични и антропологични изследвания, както и към културната история на съвременността“ (Александър Кьосев). Интерпретираща огромен свод както от класически произведения на изкуството, така и от съвременни български художествени практики (от Фра Анджелико до Надежда Ляхова), изследването инкорпорира множество визуални материали и предлага възможност за многомерно мислене върху визуалната култура.
Източник: Културен център на СУ „Св. Климент Охридски“.