Открийте приликите. Няма такива? Да, ама не! Приликите са две – 4 декември и НДК. Денят и мястото както на XXXI Софийски международен панаир на книгата, така и на Концерта по случай 11 години „Planeta Payner“.
Това можете да прочетете в сайта на дълго просъществувалата телевизия:
Концерт „11 ГодиниПланетаТВ“ (04.12.2012 г.)
„Телевизия „Планета“ ще отбележи с бляскава церемония своя 11 рожден ден на 4 декември в Зала 1 на НДК. Над 30 изпълнители от музикална компания „Пайнер“ ще представят най-големите си хитове от 2012 г. и от предходни години! Звездите на музикалния канал си запазват правото и на изненади. Те дълго обмисляха своето представяне и със сигурност ще го направят по един неповторим начин.“
А това можете да прочетете в сайт за Панаира на книгата:
„31-то издание на Софийския международен панаир на книгата ще се състои oт 4 до 9 декември. Досега заявки са подали над 130 изложители, като се очаква броят им да нарасне до началото на Панаира. Страна-почетен гост на Панаира тази година е Унгария. Очаквайте отново пълна програма с всички събития от културната програма, новини за най-интересното от щандовете на изложителите, както и много интересни специални материали от НДК.“
Всичко това е много хубаво. Наистина, нямам нищо против тези две събития. Всеки в този свят има място, работа и съдба. Не ги виня.
Но съвпадението е смущаващо. И причината за него намирам единствено у НДК. Този така величествен дворец на културата! Толкова ли не се намери някой „дворянин“ да се позамисли малко повече над паралелно провеждащите се в него събития? Биваше ли така да се смесват тези две противоположни прояви на културата?
Може би е вярно твърдението, че правим всичко за пари. И в този случай беше така – в една и съща сграда по едно и също време бяха разположени щандове с книги и музикални инсценировки с поп фолк звезди.
Не бих обсъждала облеклото на певиците (или по-скоро неговата липса), което така или иначе се вижда в една от следващите снимки. Бих обсъдила само „облеклото” на НДК – виждам го с рокля в пайети и с книга в ръка. Виждам го даже по гащички, с високи ботуши, снимано до щанд на издателство. Виждам го и голо, с коледни звездички на гръдните зърна, продаващо книги. Навярно този образ ви напомня печеливш ход от страна на издателските къщи?
Мислите, че изгрубявам? Едва ли. Колко по-грубо се гаврят с нас тези малки сладки дворяни! Дано поне си харчат парите с достатъчно удоволствие…
Въображението ми продължава да чертае истории и картини. Представете си момиче в разцвета на пуберитета с неговата майка и баба, дошли в НДК на 4-ти декември 2012 година. Никой не може да познае къде ще отиде малката девойка, нали? За тези, които не искат да си признаят, ще помогна- на концерта. Бабата? Да, тя ще се запъти към книжните щандове. А майката? Искрено й съчувствам, защото нейният избор е твърде труден…
Както казва един от моите професори в Университета: „Страх ме е да Ви попитам дали сте чели тази книга.” И мен ме е страх да си помисля дали… Ясно е, че повечето хора са били по-добре осведомени за концерта, отколкото за панаира. Гостите на музикалното мероприятие, състояло се само за 2-3 часа, със сигурност са били повече от всички хора, минали покрай книжните щандове на панаира за няколко дни подред.
Разбираемо е недоразумението на повечето читатели и издатели от панаира пред прииждащата фен тълпа в НДК на 4-ти декември вечерта. Моя състудентка ми разказа за разочарованието си при откриването на тазгодишния софийски панаир на книгата: „Виждам пред НДК да приближава огромна тълпа с хора и си казвам: О, това е чудесно! Хората са приключили работа и сега идват на откриването на панаира. Но после виждам, че всички тези хора се насочват в друга посока. И тогава разбирам, че същата вечер имало чалга концерт.” Ясно накъде се е запътило българското множество…“
С риск да ме разберете погрешно ви поздравявам с този песенен текст, раздразнил слуха на почитателите на книгата:
Ако можеш, спри ме-е-е,
няма да ми мине-е-е
и до смърт боли.
Спри ме, моля те-е-е!
Запомни от мене-е-е:
от хора като теб бягай надалеч!
Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.
Браво, Лили!!! Не изневеряваш на себе си и този път! Много ти се радвам!