Телевизионната кампания „Голямото четене“ – 2009 като приложна социология на четенето
Телевизионната кампания „Голямото четене” за стимулиране интереса към книгата у нас приключи в края на март 2009 г. с избор за любим роман на българския народ: „Под игото” от Иван Вазов.
Може да се каже, че това не беше обикновено състезание между читателските вкусове на българите, а ревностно съревнование между различни читателски практики, популярни днес сред грамотните на български език читатели. Тук се конкурираха няколко сръчности на четенето и, смея да кажа, противоположни начини за разбиране на художествената литература, написана в жанровия формат на романа.
Защо именно романът бе подбран от британските създатели на това телевизионно шоу да представлява Голямата литература е първият значим въпрос, който застава на дневен ред. Вторият в настоящия случай е защо първите четири места в класацията на българите за любимо четиво през 2009 година бяха заети именно от български романи: 1. „Под игото” от Иван Вазов, 2. „Време разделно” от Антон Дончев, 3. „Тютюн” от Димитър Димов, 4. „Железният светилник” от Димитър Талев. Третият въпрос, най-после, е защо първата номинирана „небългарска” книга, написана от чуждестранен (френскоезичен) автор – „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери, – изпревари всички други велики книги на човечеството (разбирай европейската цивилизация) в българския вот при цялата си „неравностойност” пред тях – първо, като „книга за деца”, и второ, като „несъщински роман”, наподобяващ жанра литературна приказка, подходящ повече за възрастни, отколкото за невръстни читатели. Как така „Малкият принц” застана на предното пето място в общата класация за най-добър роман според българите и на първо място сред преводната литература, предпочетена от българските читатели? Какво, следователно, стои зад представите за „любима” книга на тези толкова разнопосочни в избора си гласоподаватели? Има още