e-Scriptum

Боян Биолчев на 80

Панайот Карагьозов

проф. дфн Панайот Карагьозов

          Идеята за тази кратка ретроспекция задочно ми подхвърли командирът на граничната застава в Резово, който преди години попитал в тамошната кръчма: „Абе, Бояне, не мога да разбера какъв си точно – веднъж те пишат професор, друг път – писател, трети път – декан, ректор и какво ли не“. Професионално деформираният офицер явно е виждал света дихотомно като „отсам границата и отвъд границата“, а човешкото присъствие в него – статично и еднозначно. Знаел е, че не може по едно и също време да си военен и цивилен и не е разбирал, че хора като Боян Биолчев преминават през личния си и обществен хронотоп динамично и многообразно; не е допускал, че по едно и също време някой може да е многолик и многофункционален. Боян-Биолчевото разнообразие се състои от множество образи и същности, органично вплетени в битието му на преподавател, учен, администратор и писател. Има още →

Боян Биолчев на 80

Юлия Йорданова

­Този анализ на само един художествен разказ е написан на 19.10.1998 г. Публикуван е за първи път на 31.03.2009 г. в сайта за литература и култура „Public Republic“ на Наталия Николаева, който вече не съществува. По тази причина настоящата публикация се явява единствена след отминали вече 25 години. Посвещавам я на 80-годишнината на виновника за това тържество – писателя Боян Биолчев.

­

­

          „- Трябва ми въже – каза той.

          Надали му трябваше чак толкова. Просто животът е тежък.“

          Това е цитат е от разказа „Въжета за кръчмар“ на Боян Биолчев, публикуван за първи път във вестник „Труд“, 1998 г., бр. 293.

          Какви въжета? На кого трябват?

          Разказът представя три истории за въжета. Това е творба, построена по класическия модел „разказ в разказа“, но тук историите са побрани в една – за тях.

          Няколко чифта уши и един тек слушат истории за корабни, автомонтьорски и обикновени въжета, които успяват да преобразят човешкия живот в анекдот, преживелицата във фарс, събитието в разказ. Всички герои, събеседници и сътрапезници (в кръчма), са обединени от темата за въжето и всеки влага своя речитатив в общия хор на приказването. Някой намерил въже, изцапано с мазут; друг изгубил някакво върху рогата на елен; трети търсил въже, без да знае за какво му е. Има още →