Жури са децата!

Участват 81 книги за деца и младежи

e-Scriptum

­

 

          Започна гласуването в единадесетото издание на Националната награда „Бисерче вълшебно“ – единствената българска награда, чието жури са децата.

          Целта, която си поставя Фондация „Детски книги“, организатор на инициативата, е да насърчи четенето и да повиши функционалната грамотност на подрастващите. За пръв път на гласуване ще бъдат подложени книги, оценени от два панела на жури и включени в кратък списък.

          „Всяка година получаваме голям брой номинации от издателствата, но в ХІ издание отбелязахме необичаен ръст – цели 166 книги се включиха в надпреварата. Въвеждането на кратък списък с по-малко книги във всяка категория ще улесни децата да четат повече и да изберат своите фаворити по-лесно“ – споделя Валентина Стоева, председател на Фондация „Детски книги“.

          През 2023 г. децата на възраст от 3 до 16 години ще могат да отличат своите книжни бисерчета измежду 81 художествени и нехудожествени заглавия – най-добрите книги на българските издатели за 2022 г., включени в краткия списък. Заглавията са разпределени в 6 категории: 

  • „Буболечета“ (художествени, 3-5 г.)
  • „Откриватели“ (художествени, 5-7 г.)
  • „Изследователи“ (художествени, 8-10 г.)
  • „Мечтатели“ (художествени, 11-13 г.)
  • „Майстори“ (художествени, 14-16 г.) и
  • „Нещотърсачи“ (нехудожествени, 3-16 г.).

          Любопитно е, че тази година сред първоначално подадените номинации книгите от български автори са 61, а 21 от тях продължават в надпреварата за детския вот. „Отличник“ в селекцията е поетесата и преводачка Мария Донева, която присъства в краткия списък с 4 преводни заглавия и 1 авторска книга. Юлия Спиридонова, наричана „българската Джоан Роулинг“, също участва с 2 авторски и 1 преводна книги.

          Формата за гласуване в сайта ще е отворена от 11:00 ч. на 15 февруари 2023 г. до 23:59 ч. на 23 април 2023 г. Всеки гласувал участник ще получи по имейл грамота за почетно жури.

          Единадесетото издание по традиция се провежда с подкрепата на Министерството на образованието и науката и с финансовата подкрепа на Столична община, в партньорство с Българска библиотечно-информационна асоциация (ББИА), Фондация „Глобални библиотеки – България“, Асоциация „Българска книга“ (АБК) и Асоциация „Родители“. Медийни партньори са: „Аз чета, „ДанибонНПО портал, Академия за родители, сдружение „Големите и Малките“.

­

Публикувано в Конкурси | Коментирайте

Скрапбукинг ли?

Юлия Йорданова-Панчева

­

­

          Само не си мислете, че скрапбукингът се отнася до книги, захвърлени на боклука или нещо подобно. Тъкмо напротив!

          Нито пък си мислете, че скрапбукингът включва книги втора употреба – с неизличими лекета от кафе или черен чай, с вълнеобразни страници след засъхване или с разпокъсани и изрязани страници, намерени на бунището. Тъкмо напротив!

          Скрапбукингът е творчество на книги, направени от подръчни материали, които са произведения на приложното изкуство, направи-си-сам изделия, персонални художествени уникати. Това са единични ръкописни издания, книжни сувенири, литературни бижута, които радват очите с красотата на външния си вид и пълнят душата с лаконичното си съдържание и сдържано послание. Има още

Публикувано в Мемоари, Печатно книгоиздаване, Статии, Фото | Коментирайте

Диалогични похвати на разказване в романите на Димитър Димов

Юлияна Стоянова

 

Димитър Димов

 

Цитирана реч и цитирана мисъл в романите на Димитър Димов

          За писателя Димитър Димов съзнанието заема водещо място като философска категория, въз основа на която той тълкува света във философски смисъл, а човека – в психологически аспект [1]. В основите на Димовата еволюционистка философия откриваме идеята за движението на човечеството от по-ниска към по-висока степен на осъзнаване като цел на съществуването. В този смисъл Димовите персонажи изпълняват предназначението на човека такова, каквото е формулирано от К. Г. Юнг – „да създава все повече и повече съзнание“ [Автобиография 1994: 321].

          Това отношение към „съзнаването“ обуславя избора на наративни стратегии в повечето творби на автора. Димитър Димов заема определено оптимистична позиция относно възможностите на Субекта да проникне в съзнанието на Другия, както и в собственото си съзнание. Затова авторът изгражда текстове, които сигнализират достъп до психичния свят на персонажите, независимо дали този достъп е пряк, както в нараторния модус на разказване, или е опосредстван, както в рефлектория модус, при който съзнанието на някой персонаж е издигнато в „централен интелект“ на разказа [2].

          Условността на разказването по принцип не различава изреченото от помисленото [Женет 1994: 122]. Какво се случва обаче, когато говоренето влиза в противоречие с мисълта, когато изреченото и помисленото създават паралелни смисли? Когато мисълта коригира или даже отменя казаното? Как трябва да се интерпретира подобен разказвачески похват? Какво място заема той в изграждането на психологическата гледна точка на наративния дискурс? Има още

Публикувано в Литературознание, Статии | Коментирайте