Академичноприложни изследвания на детската мъдрост – възможни и реални

Представяне на интердисциплинарен сборник със статии „Детската мъдрост. Академичноприложни изследвания“, София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, с премиера на 29.06.2023 г. в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“ – Ректорат.

Юлия Йорданова-Панчева

­

­

­

Уебинарът

          Книгата под заглавие „Детската мъдрост. Академичноприложни изследвания“ е сборник с научни статии върху един общ обект на изследване – детската мъдрост. Това са писмени версии на доклади от проведен уебинар точно преди две години – на 26 юни 2021 г. – по време на физическите ограничения през Ковид пандемията.

          Тогава поканих колеги, които уважавам и ценя като учени, да се произнесат по тази тема, като идеята ми беше те да представят гледната си точка към нея от позицията на своята научна дисциплина. Така на този импровизиран онлайн форум участваха философи, лингвисти, литературоведи, педагози, логопеди, етнографи, методици на обучението по език и литература, дори богослови и библиоведи, които разгледаха въпроса за детската мъдрост от различни аспекти: първо, има ли детска мъдрост, ако да – какво представлява тя, кога се проявява, какви са нейните характеристики – логически, езикови, социокултурни, какви фактори я обуславят и т.н. Цялостният отговор – смея да твърдя, че има такъв – се оказа положителен и в хода на работата първоначалните кавички от израза детска „мъдрост“ бяха свалени, отпаднаха от негативната предикация и се установи тезата, че щом има детско мислене в качеството му на мъдруване, то наличен е и позитивният резултат от тази дейност: мъдростта. Има още

Публикувано в Есета, Образование, Печатно книгоиздаване, Статии | Коментирайте

Детски литературен фестивал

VІ издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи

Администратор

­На 29 май 2023 г. (понеделник) се открива VІ издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, организиран от Асоциация „Българска книга“. Събитието е под мотото „Чети и откривай“. То ще се проведе в рамките на Пролетния панаир на книгата от 29 май до 4 юни 2023 г. пред НДК, София, със свободен вход

­

 

          Предвидени са над 25 събития – деца, родители и учители ще могат да се срещнат със съвременни писатели, да опознаят създаването на детските книги, да участват в литературни четения, дискусии, куизове и творчески работилници. Дейностите са предназначени за деца от три групи – за най-малките, все още несамостоятелни читатели, за децата на възраст от 7 до 14 години и за гимназистите.

          „Детският литературен фестивал е млад, едва на шест години, и като всяко дете той пораства. Този път се постарахме фестивалната програма да предложи преживявания за всички“, споделя Искра Джанабетска, програмен директор на Детския литературен фестивал. Има още

Публикувано в Образование, Печатно книгоиздаване, Събития, Фестивали | Коментирайте

Големият приятел на малкия принц

Телевизионната кампания „Голямото четене“ – 2009 като приложна социология на четенето

Юлия Йорданова

­

­

          Телевизионната кампания „Голямото четене” за стимулиране интереса към книгата у нас приключи в края на март 2009 г. с избор за любим роман на българския народ: „Под игото” от Иван Вазов.

          Може да се каже, че това не беше обикновено състезание между читателските вкусове на българите, а ревностно съревнование между различни читателски практики, популярни днес сред грамотните на български език читатели. Тук се конкурираха няколко сръчности на четенето и, смея да кажа, противоположни начини за разбиране на художествената литература, написана в жанровия формат на романа.

          Защо именно романът бе подбран от британските създатели на това телевизионно шоу да представлява Голямата литература е първият значим въпрос, който застава на дневен ред. Вторият в настоящия случай е защо първите четири места в класацията на българите за любимо четиво през 2009 година бяха заети именно от български романи: 1. „Под игото” от Иван Вазов, 2. „Време разделно” от Антон Дончев, 3. „Тютюн” от Димитър Димов, 4. „Железният светилник” от Димитър Талев. Третият въпрос, най-после, е защо първата номинирана „небългарска” книга, написана от чуждестранен (френскоезичен) автор – „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери, – изпревари всички други велики книги на човечеството (разбирай европейската цивилизация) в българския вот при цялата си „неравностойност” пред тях – първо, като „книга за деца”, и второ, като „несъщински роман”, наподобяващ жанра литературна приказка, подходящ повече за възрастни, отколкото за невръстни читатели. Как така „Малкият принц” застана на предното пето място в общата класация за най-добър роман според българите и на първо място сред преводната литература, предпочетена от българските читатели? Какво, следователно, стои зад представите за „любима” книга на тези толкова разнопосочни в избора си гласоподаватели? Има още

Публикувано в Литературознание, Статии | Коментирайте