Кой е Йордан Маринополски?

Марин Бодаков

­

Йордан Маринополски (1874-1924)

­

Биография на Маринополски, но каква?

          През 1985 г. проф. Йован Христич пише своята статия за „Ползата и вредата от биографиите“. Ако се доверим на неговото деление, то „Искреността. Фрагменти за Йордан Маринополски“ ще снове между стария и новия модел на писане на биография, между агиографията и изобличението… Агиография на един критик в лицето на Маринополски, в която по думите на Христич се търси съответствие между твореца и неговото творчество (не е ли именно това искреността?), иска се писателят да е винаги на висотата на своето творчество, да живее в почти безвъздушното пространство на своята естетика… И от друга страна, изобличението на чудовищата, в които модерните биографии превръщат своите обекти на изследване: свещени чудовища от първия ред на литературния салон като д-р Кръстев и Пенчо Славейков – любимите „врагове“ на Маринополски. В аванс големият сръбски учен и поет е описал това, което ще се опитаме да сторим тук: „Хората, които са писали стихотворения, чиято красота ни е въодушевявала, романи, които са ни увличали, философски съчинения, които са променяли из основи живота ни, онези, които героично са водили битки и са ги спечелили, които са се борили за живота на унизените и оскърбените, които са откривали нови континенти и завоювали нови области, сега ни биват представяни като невротици и маниаци, като незрели личности, безогледни и сурови към най-близките си, откриват ни се не само всичките им душевни извратености, но и най-скритите мъки на телата им…“ [1] И наистина Пенчо Славейков, като начало, е бил, поне в текстовете си, безогледен и суров към Йордан Маринополски, седящ зад него, на втория ред. Същият Маринополски, който е спрял първо да се надява, а после и да желае да седне някога на първия ред. И затова напуска залата. От него – и тъкмо затова той става предмет на агиографията ни – са останали твърде малко свидетелства. (Тук ще се съсредоточим преди всичко върху онези негови текстове, публикувани в книги. Тепърва в последващо изследване ще четем разпръснатите му във вестници и списания статии.) Има още

Публикувано в Литературознание, Нови печатни издания | Коментирайте

Мърчандайзинг план за дистрибуция на детска книга

Кремена Христова

 

 

 

plan-za-distributsia-na-detska-kniga

 

Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.

­

Публикувано в Печатно книгоиздаване, Презентации | Коментирайте

Международно признание за български поет

Светлозар Жеков, „Литературният път на Кирил Кадийски“, издателство „ Мишел дьо Мол“, 2020, 597 страници, 25 евро

Алберт Бенбасат

 

­

          Преди броени месеци престижното френско издателство „Мишел дьо Мол“ публикува анкетата на Светлозар Жеков с големия български поет и преводач Кирил Кадийски, което е истинско признание не само за Кадийски, но и за съвременната българска поезия, литература и култура. Признание не откъде да е, а от Франция – страната на велики поети, писатели, художници и мислители. Вероятно това е първата издадена във Франция българска критическа книга, хвърляща светлина върху съвременната ни поезия, литература и култура. Сам по себе си този факт придобива особена културна стойност – нещо, което своевременно и по достойнство беше отразено от БНТ, БНР и няколко печатни издания.

          Във Франция анкетата бе посрещната с интерес и получи достойна оценка. Един от известните литературни критици Жан-Пол Гавар-Пере публикува рецензия за френското издание на анкетата в престижното електронно списание Le Salon Littéraire. Малко след това излезе и втора рецензия за книгата от Патрик Вагнер в Présent Littéraire в началото на този месец.

          Двете рецензии може да прочетете в превод по-долу. Има още

Публикувано в e-Scriptum, Интервюта, Литературознание | Етикети: | Коментирайте