Академично отличие и нова научна длъжност

Тотка Монова с почетен знак на СУ „Св. Климент Охридски“ и професорска титла

Администратор

­

Тотка Монова_2013

Тотка Монова

­

          Дългогодишният декан (в два мандата – от 2003 г. до 2011 г.) и зам. декан (от 2000 г. до 2003 г.) на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“, член на катедра „Печат и книгоиздаване“, преподавател по „Журналистически жанрове“, „Пресжурналистика“, „Медии в преход“ и „Литература на прехода“, автор на книгите „Думите, които разделят. Политическият дискурс в печата“ (2000 г.), „Медиатекстът“ (2002 г., 2008 г.), „Новият журнализъм на прехода. Между корпоративният карцер и новите медии“ (2012 г.)  и „Разкажи историята. Журналистически жанрове“ (под печат) получи двойно отличие през настоящата учебна година.

          В края на 2012 г. доц. д-р Тотка Монова е удостоена с Почетен знак на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента, а в началото на 2013 г. тя придобива научната длъжност професор по прескомуникация и журналистически жанрове на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

          Любопитни факти от професионалната биография на проф. д-р Тотка Монова са работата й като редактор в редакция „Документални серийни филми“ в Българска национална телевизия (1978-1980 г.) и като ръководител на направление „Класическа музика, опера и балет“ в дирекция „Художествени програми“ на Национален дворец на културата (1981-1983 г.). В периода 2007-2009 г. е член на Художествения съвет на Българско национално радио. Преподавателските й изяви са основно във Факултета по журналистика и масова комуникация, но също така в магистърски програми на Исторически факултет и Факултет по славянски филологии на  СУ „Св. Климент Охридски“. Освен това тя е била гост-преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград и в Бургаски свободен университет (1993-2006 г.).

          За своите научни изследвания проф. д-р Тотка Монова споделя следното:

          „Научните ми изследвания след хабилитацията през 2000 г., представени за участие в настоящия конкурс, включват 60 заглавия: 2 монографии, […] 13 студии и статии в научни сборници, 9 статии в специализирани научни издания, 7 национални проекта, 3 международни проекта, 17 доклада на национални и международни научни форума, 9 съставителства и научни рецензии. По същество научните ми интереси са фокусирани предимно върху съвременната българска преса след 10 ноември 1989 г.“

          „Предложеният монографичен труд Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии (София, 2012) е финален етап от всичките ми анализи и разработки върху съвременната българска медийна среда и по-специално върху развитието на българския печат, направени през последните двадесет години. […] В монографията се анализира връзката политика – медийни практики и ефектите от това взаимодействие върху характера на публичността в България, като специално се акцентира върху периода 2009-2012 г. Получените от емпиричните изследвания резултати и теоретичният анализ на най-значимите у нас през последните двадесет години печатни издания доказват, че е налице сериозна криза в медийната среда у нас като цяло и в медийното представяне на политическото в частност. […] Политическото у нас по традиция, имаща своите корени назад в началото на ХХ век, не е публично – как точно стават нещата често е в сферата на хипотезата. […] Усещането, че политиката се прави не на иманентно присъщите й за това места, а е изнесена по разни други терени, в това число и медийни, е вече дотолкова осезаемо, че неизбежно води до апатия и резигнация. Тази ситуация наричам медиатизиране на политическото, което от своя страна е тясно свързано, колкото и парадоксално на пръв поглед да звучи, със силно политизиране на медиите.  […] Основните тези в монографията са: 1. След 2001 г. българската преса постепенно, но окончателно се таблоидизира и днес е налице класически образец на регистрираща журналистика. 2. Налице е специфична профанизация на политическото, а оттам и на политическите послания в пресата. 3. Корпоративни интереси посредством икономически механизми създадоха медийна система, в която a priori отсъства елитната, качествена журналистика. […] Монографията следва класическата структура за подобен вид книги – увод, три глави, заключение и библиография. В първа глава – „Теоретична рамка“  – въвеждам  операционалните понятия, с които работя, а именно: „медиен свят“ и „медийна реалност“, „медиен факт“, „формат“, видове формати, типология на пресата съобразно формата. Към нея е включена и подглавата за новия журнализъм. […] Втора глава – „Форматиране – преход от тоталитарна към свободна преса“ – е посветена на първите десет годинина прехода, когато се структурира медийният пазар у нас. Тя изследва сложния път на трансформирането на класически идеологически, класовопартиен, тоталитарен медиен дискурс във формата на съвременния независим, частен всекидневник. Проследяват се опитите да бъде създаден качествен, елитен печат. Трета глава – „Преформатиране – тоталният медиен наратив“ – анализира проблемите на българската преса в периода 2001-2012 г. Тук се изследват причините, довели да разпадането на политическото и до медиатизирането на политика като цяло. Проследено е как след двадесет години на преход налице е едно завръщане към силно зивисими от управляващата класа медии и формирането на медиен дискурс от неоавторитарен тип […]. Основното заключение, до което стига настоящият монографичен труд, е, че рамката на новия авторитаризъм носи белезите на таблоидното във всичките му проявления, което е и голямата драма на новата българска преса.

          „Разкажи историята. Журналистически жанрове (под печат) представлява монография, в която органично се съчетават теорията и прагматиката на текста в медиите и на различните жанрове. […] В глава първа –„История на журналистическия текст” – за първи път у нас е представено историческото развитие на конкретни жанрови форми и се проследява еволюцията на журналистическия текст. На фона на световния исторически опит са откроени българските специфики. В глава втора – „Теория на медиатекста и жанра” – се дава разгърнато определение на категорията медиатекст, като за целта се използва системният подход за изследване на факти и явления. […] В глава трета – „Прагматика на жанра” – се прави връзка между теорията и практиката, като последователно се разглеждат единадесет журналистически жанра: хроника, новина, кореспонденция, интервю, коментар, репортаж, фичър, рецензия, статия, есе, пътепис. Приложенията към книгата обхващат огромен илюстративен материал […] Монографията съдържа христоматийна част, обособена като четвърта глава, която представя живота и творческия път на журналисти като Ърнест Хемингуей, Егон Ервин Киш, Михаил Колцов, Лариса Рейснер, Ориана Фалачи, Труман Капоти, Светлана Алексиевич, Гюнтер Валраф, Симеон Радев, Данаил Крапчев, Кеворк Кеворкян и др.

          Ето какво казват авторитетни представители на научната колегия по повод академичната процедура по кариерното израстване на Тотка Монова като професор през тази академична година:

Проф. дсн Снежана Попова (рецензия): „Първата тематична линия следва трайния интерес на Тотка Монова към отношенията медия политика и развитието им в десетилетията след 1989 г. […] Втората тематична линия в научноизследователската работа на Тотка Монова обобщава трудовете й в полето джендър и медии […] Третата тематична линия е пряко продължение на дългогодишната работа на Тотка Монова в полето на журналистическите жанрове […] В трудовете на Тотка Монова се набелязва и четвърта линия, която е в процес на укрепване и проследява общите процеси в литературното и медийното поле на България в годините на т. нар. преход. Изследователският проект Литература(та) на прехода в контекста на тоталния медиен наратив отразява този по-нов интерес на кандидатката. Всички тези условно обособени тематични линии се сплитат и взаимно се осветяват в монографията Новият журнализъм на прехода(2012).

Проф. д-р Любомир Стойков (рецензия): „Без никакво преувеличение трябва да се отбележи, че доц. д-р Тотка Монова е сред най-изявените и утвърдени български изследователи в сферата на комуникациите, теорията на текста, журналистическите жанрове, текстолингвистичния анализ, медиакритиката и др. Нейната научна продукция а привилегирова като един от най-сериозните и последователни аналитици на съвременната българска преса след 10 ноември 1989 г. Тя е задълбочен и оригинален учен, образцов преподавател и ръководител, който има много сериозен принос както за развиването на журналистическата наука у нас, така и за обучението и възпитанието на много журналисти, редакционни работници и медийни специалисти. […] Уважение и безрезервно одобрение заслужават основните тези на Тотка Монова в нейния хабилитационен труд [„Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии”]. Първата е, че след 2001 г. българската преса се таблоидизира и се оформя като т.нар. регистрираща журналистика. Втората е, че е налице специфична профанизация на политическото, а оттам и на политическите послания в пресата. Третата е, че непрекъснатото преразпределение на собствеността върху медиите в България е една от главните предпоставки за създаването на постоянно нестабилна среда, т.е. корпоративните интереси и икономическите механизми родиха медийна система, в която отсъства елитната и качествена журналистика. Авторката е избрала адекватни подходи и методи за анализ на случващото се в българската журналистика и медийната среда в условията на прехода. Интердисциплинарният подход е удачно избран вариант, при това подсилен от комбинацията на социално антропологичния ориентиран медиен анализ с емпирични социологически методи.“

Проф. д-р Димитър Веселинов (рецензия): „Научната област, в която Тотка Монова работи, е прескомуникацията, теорията на текста и жанра, социолингвистиката, социалната и културна медийна антропология. Специално искам да отбележа успешното съчетаване на един интердисциплинарен подход, довел до изготвянето на прецизна и ефективно работеща методика, с проучването, систематизирането, описването и анализирането на огромен емпиричен материал. […] Обобщено погледнато, научните изследвания на Тотка Монова са посветени на съвременната българска преса след 10 ноември 1989 г. […] Бавното хронологично разгръщане на изследването в книгата й Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии логично разкрива неизбежността на дълбоката криза, до която стига българската преса в последните две десетилетия, а емпиричните изследвания красноречиво го доказват. […] Научната продукция на Тотка Монова условно може да се разглежда в два основни тематични аспекта – социологически изследвания с респектираща количествена извадка, но при доминация на качествения анализ, […] и социалноантропологичен анализ на медийното съдържание на най-тиражните български вестници със съдържащите се в тях ценностни послания, идеологеми, митологеми, сюжети, медийни герои. В последните години изследователските търсения на Тотка Монова постепенно се изместват в посока на едно по-задълбочено проучване на социалните роли, поведенческите стереотипи, междуличностните отношения, които експлицират медийните послания.“

Проф. д-р Венцеслав Бондиков (становище): „Като социолог съм впечатлен от обхвата на изследването [Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии]. Проучени са 12 394 комуникационни единици чрез метода на контент анализа за периодите 1985-1989 г. и 1990 – 2012 г. […] Използваният количествен анализ е разработен по няколко основни комуникационни характеристики: съотношение информационни-интерпретативни текстове, жанрова характеристика, иконична информация, площ и обем на текстовете и т. н. […] Навлизането в дълбочина на изследвания проблем е и в резултат от възможностите за съпоставимост на методиките в различните периоди и сравнимост на резултатите в няколко направления: по отношение на различните типове печатни медии, по отношение на двата изследвани периода – тоталитарен и посттоталитарен.“

Доц. д-р Лилия Андреева (становище): „Наблюдаваните издания са подредени стройно във времето. В историята на българската журналистика ще останат портретите на вестници, белязали прехода от тоталитарния печат към независимия частен вестник, процес определен като първи период. […] Обобщението е, че посттоталитарният печат не е спомогнал за ускоряване на демократичните процеси. Дали не е много строга тази присъда? […] При анализа на втория период се улавят „трансформациите на ролите от бившия репертоар на властта в нов”. Очертан е триумфът на таблоида. […] Обобщението е, че почти четвърт век след промяната е налице деградация на медиите. Авторката търси изход в преминаването от регистрация към анализ и рационална експертна оценка на случващото се в живота и медиите.“

Доц. д-р Веселина Вълканова (становище): „Приносният характер на монографията [Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии] е в задълбоченото изследване на модела на реалност, създаван от българската преса по време на прехода; в обобщенията на посланията и ценностите, лансирани от медиите през периода; в извеждането и дефинирането на онези жанрови форми, доминанти, специфики, които са физиономични за родната посттоталитарна журналистика; в ценните изводи относно типовете манипулативни техники и относно внушенията – като пресупозиции и лингвистични маркери. […] С преподавателската си работа със студенти от бакалавърските и магистърските програми на ФЖМК, с обучението на докторанти Тотка Монова е създала школа в експертния за нея терен, значително е съдействала за качественото и тясно профилирано обучение на стотици специалисти по масмедии и обществена комуникация.“

Проф. дфн Боян Биолчев (мнение): „Познавам Тотка Монова в две нейни реализации – и като колега преподавател, натоварен с мъчително осъществимата задача да бъдеш управленец на университетските себеподобни, и като човек с концепция, а даже по-точно, с изстрадана личностна мисия в журналистиката. […] Моето мнение по първата спомената от мен реализация на Монова: тя проявяваше толерантност и нетърпимост, решителност и предупредителност в качеството си на декан на Факултета по журналистика. […] Мога да кажа само думи на удовлетворение от духовната осанка на Монова и когато страстно отстояваше убежденията си, и когато съумяваше да премълчи тезата си, за да й осигури простор нататък, или за да не наруши моментната академическа етика. И сега второто. […] Приветствам концептуалната последователност, откритостта на изследователския поглед. […] Това, което искам да споделя максимално ясно е, че Тотка Монова се докосва до органична симбиоза на теорията на журналистиката, философията на латентното слово и морала на публичния говор. Във време, когато пределно ясно за зрящите се мултиплицира схващането за журналистиката като пъргавина на лишено от отговорност слово, Тотка Монова търси корените на социалната му роля, води война със занаятчийските инерции, които поставят играта с фразата над сакралността на смисъла, инерциите на припознатото клише над историческата повеля за мисия на българското слово. И пледира за участие на журналистиката в историческото ни съзидание не в инертно констативен, а в приносно моделиращ контекст.“

­

Забел.: Повече информация за конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“ по 3.5. „Обществени комуникации и информационни науки (журналистика – прескомуникация и журналистически жанрове)“, обявен от СУ „Св. Климент Охридски“ в Държавен вестник (бр. 59 от 03.08.2012 г.), включително рецензиите и становищата, може да се открие тук.

­

Публикувано в Длъжности и степени. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.