Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

Национална научна конференция

Администратор

­

lagacy_ling

­ 

          Направление по теория на литературата към ИЛ при БАН, катедра „Теория и история на литературата“ в СУ „Св. Кл. Охридски“, Културен център на СУ „Св. Климент Охридски“ представят национална научна конференция на тема „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория“

ПРОГРАМА

­­

27 ноември 2014 г.

Старото „Яйце”, Централна сграда, Ректорат на СУ

10:00 – 12:00 ч. – Първо заседание

Водещ: Амелия Личева

Александър Панов (БАН): “Дръжте ми дискурса” четвърт век по-късно

Юлияна Стоянова (СУ): Наследството на лингвистиката в българската литература

Мая Горчева (ПУ): Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото

Регина Койчева (БАН): Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение

Огнян Ковачев (СУ): Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев

12:00 – 12:30 ч. – Дискусия

­

13:30 – 15:00 ч. – Второ заседание

Водещ: Цвета Хубенова

Александър Мануилов (СУ): Някои литературоведски и философски импликации на теорията за езиковия знак у Сосюр

Гергана Златкова (СУ): Проблемът за литературната творба и изкуството в романа “Към Фара” на В. Улф и творбите на Дж. Р. Р. Толкин в няколко аспекта от теорията за езика на Ф. дьо Сосюр

Галина Кръстева (Полски институт): Полските предикативни форми на –но/-то при превода от полски на български език. Преводни съответствия.

Димитър Георгиев: Произход на българските имена на растението глухарче (Origin of the Bulgarian names of the dandelion)

15:00 – 15:30 ч. – Дискусия

15:30 – 16:00 ч. – Кафе-пауза

­

16:00 – 17:30 ч. – Трето заседание

Водещ: Божана Филипова

Цвета Хубенова (СУ): Кафка – в търсене на смисъл – безкрай

Филип Стоилов (СУ): Особености на наратива в „Тристрам Шанди“ на Лоурънс Стърн

Бранко С. Ристич (Прищински университет), Живорад М. Миленович (Прищински университет): Прилагане на иновативни дидактически и методически модели на интерактивно преподаване при различни нива на сложност в обучението по български език и литература в Сърбия

Калина Захова (БАН): Професионална квалификация: филолог, учител по български език и литература

17:30 – 18:00 ч. – Дискусия

18:30 ч. – Премиера на сборника „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов”
Представят: Миряна Янакиева, Бойко Пенчев.

­

28 ноември 2014 г.

Нова конферентна („огледална”) зала, Ректорат на СУ

10:00 – 11:30 ч. – Четвърто заседание

Водещ: Камелия Спасова

Ирен Александрова (СУ): Метафората – „оттук“ и „оттам“, възможностите на понятието

Морис Фадел (НБУ): Езикът като обект срещу езика като медиум

Катерина Клинкова (СУ): Изказването като единица на действието (речевите актове vs наратологията)

Петя Осенова (СУ): Генеративизмът и отвъд него

11:30 – 12:00 ч. – Дискусия

­

13:30 – 15:00 ч. – Пето заседание

Водеща: Мария Калинова

Мирена Славова (СУ): Античният трактат „За съчетаването“ на Дионисий Халикарнаски между лингвистиката и поетиката на текста

Камелия Спасова (СУ): Двойни структури у Лотман. Към преобразуване на понятието мимесис

Дарин Тенев (СУ): Модели на езика. Христо Тодоров и структуралисткото наследство

Боян Манчев (СУ, НБУ): Действието на потенцията. Литературната теория между лингвистика и философия, или Гюстав Гийом и софийската гийомистка школа

15:00 – 15:30 ч. – Дискусия

15:30 – 16:00 ч. – Кафе-пауза

­

16:00 – 17:00 ч. – Шесто заседание

Водещ: Морис Фадел

Мария Калинова (СУ): Чисти кинетики. За радикалната материалност на езика

Миглена Николчина (СУ): Звук (без) смисъл: фоническа организация на аутоматона

Радосвет Коларов (БАН): Лингвистични понятия в терминологията на литературознанието

17:00 – 17:30 ч. – Дискусия

18:00 ч. – Кръгла маса „Лингвистика и литературознание: миграция на понятия“

Водещ: Миглена Николчина

С участието на: Радосвет Коларов, Мирена Славова, Петя Осенова, Боян Манчев, Морис Фадел.

Публикувано в Конференции, Литературознание. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.