Здравей, Дядо Коледа,
Аз съм Макси. Макси от „Криволак“. Вече съм Макси от Първи „А“, но те моля отново да оставиш подаръка ми под домашната елха. Учителката по „Човек и общество“ каза, че си виртуален, но аз съм сигурен, че съществуваш. Виртуални са кръчмата, в която тате ходи, без да излиза от апартамента, и любовникът на мама, когото никой не е виждал. Аз знам, че да си виртуален и невидим не е едно и също. Виртуалният се разпознава по това, че не носи подаръци.
Дядо Коледа, аз мога да пиша и няма повече да карам мама и тате да ти препредават като по развален телефон какво искам. Много ти благодаря за миналогодишната шейна. Тя беше малко карана и аз помислих, че си я взел от някое дете, което не е слушало, за да я дадеш на мен. Но според мама шейната не е била чисто нова, тъй като и аз не съм от най-послушните, а и не съм те бил помолил както трябва. Трябвало да бъда по-любезен. Първо да попитам как си, след това да ти разкажа какво съм правил през годината и чак тогава да помоля за подарък.
Дядо Коледа, аз вече зная как да те помоля, а и други неща, които много възрастни не знаят. Знам, а госпожа Хаджиева не знае, че не трябва да ни дава домашни, когато времето е хубаво и може да играем навън. Студентите на мама не знаят какво е пролетарка, а аз знам, че пролетарка е жена, която обича пролетта. Приятелите на татко пък не знаят, че кръглата годишнина е любилей, а не юбилей, тъй като на празника много се люби и много се лей. Да знаеш само колко целувки получи тате на рождения си ден и колко се изпи! Добре че баба си бе легнала и не видя какво и колко се изля върху килима, който е купила, преди да се родя.
Дядо Коледа, моля те на тази Коледа да ми донесеш компютърна игра. Но най-много от всичко искам да донесеш здраве на мама и тя да може винаги да е при нас. Може да си вземеш всичките играчки, които си ми носил досега. Ако ти трябва – вземи и шейната, но не забравяй здравето на мама и не й казвай, че съм ти писал.
И накрая – да не пропусна най-важното.
Мили Дядо Коледа, тази година аз наистина много слушам и се връщам от училище сам. От нашия клас само Мими и Деси пишат по-добре от мен, но те са момичета и не се броят. Мими и Деси са суперумни и още в детската градина знаеха буквите и сами да си връзват обувките.
Ти как си? Беше ли годината ти здрава, спорна и щастлива? Ще има ли подаръци за непослушните? Еленките още ли слагат рога на елените? Снежанка изяжда ли си всичко и джуджетата пораснаха ли?
Много те обичам и те чакам!
Макси от Първи „А“
Забел.: Текстът се публикува за първи път във Facebook.