Къща за четящи хлапета © Катя Кирилова
Настоящото изложение има за цел да разгледа и обобщи начините на книгоразпространение в България, като се спре по-подробно на книжарницата и в частност на малката квартална книжарница, която в най-скоро време може да се превърне в обект на изследване „в минало време“. Има място за всички под слънцето, но става все по-съмнително положението на този най-малък сегмент от книгоразпространението у нас.
В моето детство любовта ми към книгата се опредметяваше чрез многократно закупуване на книжки именно от такива неголеми, но много харизматични търговски обекти, които навремето съществуваха във всеки квартал на града. Помня рафтовете и дори миризмата в малките магазинчета за книги, както и прекрасното чувство от придобиването на нова книга. Желанието и удоволствието от четенето на добра книга ме насочи в избора ми на образование, а по-късно и към опита ми да сбъдна своята детска мечта – да създам малка книжарница. Идеализмът ми през годините не ме напусна и продължаваше да ме ръководи, докато един хубав ден аз действително реализирах мечтата си. Опитът ми показа, че работата с книги, дори при продажбата им, е много приятен процес и в същото време представлява сериозен бизнес, в който място за идеали – уви – почти не остава.
Днес книгата се разпространява по много начини и тя достига до ръцете, а понякога само до очите, на своите реципиенти най-често посредством дигитални устройства. Проблемът – всъщност проблем ли е електронното разпространение? – е предмет на много изследвания в момента. Мненията и практиката на повечето специалисти показват, че съвременните читатели са изкушени от различните технически устройства и от всички нови условия, които виртуалният свят предлага. За някои от тях ползването на дигитални книги е заради удобство, за други то цели спестяване на средства, за трети е просто технологично предизвикателство. За по-консервативните читатели обаче – за тези, които са истински ценители, а не обикновени „потребители“ на книгата, – винаги ще има смисъл в традиционното разгръщане на страници, в докосването и физическото откриване на добрата книга. Съдбата на книжното тяло в стандартния му вид, според мен, не е напълно застрашена, защото винаги ще има живот за него, докато има хора, за които книгата остава от особена важност.
Електронните книжарници в България все още заемат малка част от книгоразпространението, но делът им ще нараства все повече поради някои от предимствата, които те предоставят – неограничен избор на заглавия, бърза и лесна доставка до всяко място.
Сергийната търговия у нас все още има своето запазено място. Площад „Славейков“ продължава да е фактор в родното ни книгоразпространение, макар и да е с вече позатихващи функции. Това място, което запълни цяла пазарна ниша в годините след ликвидирането на държавните издателства и книжарници от началото на Прехода, се превърна не просто в търговска площ, а в средище на културен обмен. Днес тази му функция е леко западнала и често бизнес интересите вече надделяват над първоначалната културна идея за него.
Разменянето на книги също продължава да изпълнява традиционната си роля в книгоразпространението у нас. Т. нар. бууккросинг в момента се отнася до едно новосформирано общество в интернет, което обаче поощрява физическата размяна на книги чрез идеята книгата да се освободи от собственика й, за да я намери друг, който също да я прочете и после на свой ред да я предостави на следващ читател. Този алтернативен метод носи особен чар, при него отношението към книгата не е обременено от бизнес намеренията и това го прави интересно и предизвикателно за идеалистично настроените ценители на книгата.
Панаирът на книгата в столицата също е запазил общественото си значение и се радва на голям интерес и посещаемост на гости от цялата страна. Въпреки че през годините Международният панаир на книгата в София преминава през различни етапи на развитие, някои от които не са съвсем в нормите на желаното. За съжаление, той не може да се сравнява с големите панаири във Франкфурт, Париж или Лондон, дори и с тези, които са близки до нашата територия като панаирите в Солун, Истанбул и Белград. Това средище от място за културен обмен и срещи с автори, от място със силен интелектуален заряд често пъти се възприема от публиката само като по-голяма книжарница, чието предимство са ценовите отстъпки. Въпреки това в последните години, според мен, се забелязва тенденция към подобряване на качеството и функциите му.
Класическата книжарница все още е основна форма на книгоразпространение в България – особено голямата, хубава и богата книжарница. Първите частни книжарници през 90-те години на миналия век у нас се появяват през 1993-1994 г. От тогава насам този сектор се развива много добре, придобива все по-съвременен вид и се снабдява с все повече предимства. Основните параметри на това развитие са голямото пространство, хубавите витрини, подходящото обзавеждане, компетентният персонал, разнообразните инициативи като напр. литературни четения, представяния на книги и т. н. Всички тези подобрения все повече превръщат съвременната българска книжарница в привлекателно и предпочитано място за добро прекарване на времето, а не просто в рутинен търговски обект. В този смисъл особено добър проект, според мен, представляват книжарниците в моловете, които предлагат обилие от литература от всякакъв характер, подредена по категории, по чуждоезични сектори и прочие критерии. В тях можеш да се „загубиш“, да се откъснеш от всяко делнично напрежение и в алтернатива на повсеместната комерсиализация наоколо, особено в пространството на мола, да попаднеш в един по-духовен свят. Няма да коментирам нивото на предлаганата литература, не искам да навлизам в този специфичен аспект, защото критиките може да са много. Но ще отбележа, че за разлика от разпространяваната литература преди години, когато се предлагаше предимно препечатана литература – лошо преведена, лошо подбрана и лошо форматирана (вж. статии на тази тема: „Професия любов“, нещастни читателю“ [1], „Моралът на една порнография“ [2], „Посттоталитарна пошлотия“ [3]) – днес вече има редица български издателства, които постепенно успяха да наложат и да въведат у нас един по-висок стил на книгоиздаване, като находчиво подбират добри литературни заглавия от световния пазар и ги превръщат в добре изглеждащи, добре преведени и добре рекламирани книги. Повечето от тези професионални издателства имат своя фирмена книжарница, което им дава допълнителни предимства и възможности. Такива са напр. „Сиела“, „Колибри“, „Кибеа“ „Фют“ и др.
Далеч съм от мисълта, че електронната книжарница ще може да замести удоволствието от добре прекараното време в местната книжарница, от дòсега с книгата, от прокарването на ръка по страниците й, от прочитането на кратки откъси при разгръщането й, дори от мириса на хартия, които още дълго време ще превръщат добрата стара книжарница в титуляр на читателското търсене.
В книжарниците обикновено се предлагат и други стоки – музика, канцеларски материали, играчки с образователна цел и още много други, които разширяват функциите на книгоразпространителите и добавят нови щрихи към успеваемостта на книжарския бизнес днес.
Добрата книжарница се превърна в изключително обещаващ бизнес, защото книгата по традиция е предпочитан подарък сред българите. Личните ми наблюдения на книжар сочат, че четящите хора днес в България не са малко, както и ценителите на добрата книга. (Разделям тези две категории условно, без да деля литературата на висока и масова.)
И докато прогнозите за този бранш са много добри и обещаващи, що се отнася до веригите книжарници, то съществуването на малка локална книжарница е вече под въпрос. Всеки квартал има нужда от местна книжарница, но все по-малко книгоразпространители се осмеляват да предлагат книги – те продават предимно канцеларски материали, смесени с редица други стоки, което убива философията и чара на книжарницата като специализирано място за продажба на литературен продукт под формата на книга. Обикновено се наемат малки помещения поради високите цени на наемите. Правенето на компромис с помещението е само първата крачка от много следващи, не добре ориентирани в бизнеса стъпки. Обикновено обзавеждането също не е на нужното ниво, както и оформлението на витрините. Амбицията да се продават книги в един малък търговски обект е доста несъстоятелна, ако не е предвидена сериозна инвестиция. На малки книжарници, особено новопрохождащи, консигнации не се дават, нито пък отстъпки, с които широко се ползват големите вериги. В асортимента от книги на малката книжарница задължително трябва да има детска литература, масова литература, романи, трилъри, съвременни автори, езотерична, психологическа и прочие литература. Ако това разнообразие е съчетано с вкус към сериозната литература (напр. българска и световна класика), то капиталовложението със сигурност ще надхвърли предвиденото, особено ако големината на помещението не позволява предлаганетна богат асортимент.
Удоволствието от това да продаваш книги, да препоръчваш и да говориш на клиентите си за тях е първото условие за успеха на този бизнес, но то далеч не е достатъчно за реализирането на добър търговски план. Навлиза се в омагьосан кръг, при който книгите в книжарницата никога не изглеждат достатъчно на брой и затова всички реализирани приходи незабавно се влагат в набавянето на нови книги. Опияняващото общуване с клиентите изисква да разполагаш с една книга, когато говориш за нея, и това неминуемо те изкушава да обещаеш на клиента, че непременно ще я доставиш, което коства нови и нови инвестиции…
В тези малки обекти първенство държат детските книжки, което носи добро чувство на книжаря, но то не е достатъчно, за да се реализира напълно една книжарница. Ако се ограничи само до тях, този бизнес не е икономически обоснован, особено когато в близост се появи голям мол с просторна и красива книжарница. Проблемът се заостря още повече, когато книгите започнат да навлизат в хранителните магазини. Всеки по-голям супермаркет вече има отделено място – и то, по-голямо от която и да е квартална книжарница!, – в което редом до хранителните стоки и шампоаните се намират книгите. Издателствата, разбира се, имат полза от това, за тях е изключително добър бизнес ход поради гарантирания „човекопоток“ и много по-сериозните отстъпки там. Бизнесът при тези условия е в друг мащаб и търговците могат да си позволят гъвкава игра на проценти и оферти. В тази атмосфера, обаче, книгата започва да съществува преди всичко като стока, която трябва да се пласира, а духовното й съдържание остава на заден план.
Разбира се, трябва да съществуват подобни начини на разпространение, защото издателствата имат интерес от това, но този процес в България не е достатъчно регламентиран и ограничен, защото не са защитени интересите на дребните книгоразпространители. Малката книжарница става ако не излишна във веригата на книгоразпространението, то със сигурност бива икономически застрашена. Отношенията автор-издател-реципиент не интересуват никого от търговците в големите хранителни вериги, които могат да си позволят да направят големи отстъпки от коричната цена на книгата, каквито търговците на дребно дори не могат да достигат при закупуването й от книжните борси. Отстъпка от 35 % на всички книги в тези големи обекти въобще обезсмисля опитите на продавачите от малките книжарници да се конкурират с тях и да се опитват да продават книгата не просто като стока, а преди всичко като културен продукт. Книги има по бензиностанциите, в магазините за мебели, в хранителните магазини, в магазините за детски дрехи… В този контекст опитът на някой книжар идеалист никак не е лесен, за да просъществува мечтаният „оазис на книгата“ – малката квартална книжарница: уютна и направена с много обич. Клиенти и почитатели на такъв тип книготърговци винаги ще има заради приятния разговор за книги, който може да се проведе в малката книжарница, и заради специалното отношение към тях като към индивидуалности и читатели с особени предпочитания. Този топъл диалог, обаче, не е достатъчен, за да се изпълни с финансов смисъл търговското начинание на дребния книгопразпространител.
Днес не е време на идеализъм, не е време за сантиментални мечти – това ни го внушава консумативното общество от всички страни. И въпреки всичко четящи хора ще има, книгата ще остава да съществува като незаменимо произведение на човешкия дух под една или друга форма. Ако аз не сполуча като продавач в своята „книжарничка с две полички“, в бъдеще ще се опитам да надникна от другата страна в живота на книгата и да взема участие в процеса на книгосъздаване. Ако и там не сполуча, никой няма да може да ми отнеме най-ценното – „книгочетенето“, общуването с книгата, не като стока, а като дух!
Бележки:
1. Бенбасат, Алберт. По въпроса за книгата. УИ „Св. Клмент Охридски“, С., 2008, стр. 183.
2. Пак там, стр. 186.
3. Пак там, стр. 194.
Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.