Образът на книгата във виртуалния свят

Алберт Бенбасат

­

http://www.google.bg/imgres?q=451+%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%81%D0%B0+%D0%BF%D0%BE+%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9%D1%82&um=1&hl=bg&rlz=1T4SKPT_enBG413&biw=1280&bih=770&tbm=isch&tbnid=Oq2EWaHGe_plyM:&imgrefurl=http://www.knigolandia.info/2010_06_01_archive.html&docid=lMpqFX8UQjPC-M&imgurl=http://lh4.ggpht.com/_iF8zZbIxRUc/TCL-wOYRXHI/AAAAAAAAEqs/aWst6xyfvg0/image%25255B5%25255D.png&w=424&h=283&ei=gEzeT-LdNJTN4QTd7-DPCg&zoom=1

­

          Виртуалното пространство променя статута на книгата. Можем да сравним този акт с промяната – някои я наричат революция, – която настъпва в медийната среда и обществото след откриването на книгопечатането. Още в средата на ХV в. и особено през следващите векове, книгата, първо, се превръща от сакрален в секуларен предмет, второ, поевтинява – и то в пъти! – поради нейното промишлено производство. Секуларизира се и поевтинява, но през всичките тези векове не загубва едно от основните си качества – телесността, без което тя няма как да се нарече книга.

          Днес обаче дигитализирането и особено битуването й във виртуалното пространство, пак определяни като революционни, първо, лишават книгата от нейната вещност – една от малкото й опори, които са я държали все още в полето на сакралността. Тази вещност се анихилира. В глобалната мрежа книгата се превръща в не-книга (файл), в “чисто съдържание”, става нещо метафизично, нещо като “чист разум”, казано по кантовски. Второ, намалява респектът към книгата като духовно, телесно и стоково единство. Налагането на печатната книга стимулира авторството, литературното творчество, книгоиздателския бизнес, книготърговията, разбира се, четенето. Това става постепенно, в продължение на векове. Обратното, във виртуалния свят, при това за изключително кратък времеви период, от въпросното единство (дух-тяло-стока) не остава кой знае колко: институцията автор се омаловажава, интелектуалната собственост се игнорира, текстът (съдържанието) частично или цялостно се присвоява, елиминира се посредничеството и културната роля на издателството, потиска се книготърговията. Тоест виртуалната книга масово се мисли като кажи-речи анонимен или ничий продукт; тя става евтина, почти или дори напълно безплатна.

          Но във виртуалния свят образът на книгата съвсем не остава постоянен, променя се, от една страна, успоредно с усъвършенстването на новите технологии, а от друга – в съответствие с традиционните човешки нагласи спрямо тази най-стара медия, без, разбира се, да изключваме и пазарната конюнктура, т.е. ролята на издателя и търговеца. В този контекст можем да откроим няколко основни момента.

­

Ebookе по-малко от книга

          Първоначално се върви към пълната дематериализация на книгата, към събличането на нейното съдържание от телесната му обвивка. Важното на този етап е да се дигитализира текстът и да се пусне в обръщение – било в киберпространството, било на някакъв електронен носител. Което се определя като демократичен акт, подсигуряващ всеобщо право на информация; като подстъп към световното общество на знанието.

          Всъщност тази т.нар. е-книга (ebook) е по-малко от книга. Тя се чете на екран подобно на останалата информация, акумулираща се в компютъра и/или минаваща през интернет, без да е пригодена за линеарно възприемане, както се е установил в течение на вековното си съществуване класическият кодекс. Технологично тази книга може да е революционен напредък, демократизация и какво ли не още, но по отношение на читателските нагласи, навици и традиции е стъпка назад. В чисто текстовия си вид е-книгата (не-книгата) представлява връщане към предкодексовия формат, към т.нар. свитък; там текстът тече в безкраен поток, без каквито и да било обрамчващи полета; той не може да бъде обхванат от окото в своята органична цялост (както е при сдвоената страница), не може да бъде възприеман пространствено/обемно; четенето му е уморително и дори досадно – човек по-трудно се съсредоточава, по-трудно схваща дълбините на смисъла му.

­

­

          Смея да кажа, че в този си вид, макар и привидно по-достъпна, е-книгата е по-примитивна от хартиения кодекс. “Усещането за една книга – пише Робърт Дарнтън – се изгражда от докосването на хартията и от качеството на печата, от вида подвързия и не на последно място от специфичната й миризма.” [1] Тук ще добавя, че едно от най-големите постижения на книгопечатането освен тиража е изобретяването на разнообразните формати, на кегела, усъвършенстването на дизайна.

­

Ebookе повече от книга

          За да бъде адекватно конкурентна на печатната, виртуалната книга трябва да се справи с посочените по-горе проблеми. Възползвайки се отново от безграничните възможности на технологиите, издателите и търговците (трябва май да ги споменаваме в обратния ред) се заемат да имитират книжното тяло. Дигитализираното книжно съдържание, третирано като стока, предизвика “бум” в изобретяването на електронни устройства за четене. Началото им е поставено през 1998 г., когато се появяват Rocketebook и SoftBook. Оттогава до днес се измислят все по-съвършени технологични подобия на книги (e-books) и устройства за тяхното четене от типа Kindle на “Амазон”, Nook на “Барнс енд Ноубълс” (най-голямата книготърговска верига в САЩ), SonyReaderна “Сони” и таблетът iPadна “Епъл”, чиито цени стават все по-ниски. Най-големият електронен търговец на книги от 1995 г., “Амазон”, даже обяви, че притежателите на iPhone и iTouch могат срещу заплащане да ползват 240 000 e-books.

          Виртуалната книга от по-ново поколение иска да се представя като повече от книга. Освен че като оформление имитира традиционната хартиена книга, с помощта на софтуерни нововъведения тя добавя все нови и нови екстри към или извън текста (звук, образ, видео, 3D), които я превръщат в мултимедиен продукт, в книга +, без въобще да броим тук отдавнашната кросмедийна употреба на книжното съдържание. Съвсем наскоро четохме за т.нар. Либроид [2] нов формат, който немският журналист, изследовател и пътешественик Юрген Нефе е изобретил сам. “Концепцията на Либроида е лесна за схващане: ако държите таблета във вертикална позиция, виждате само текст. Ако го обърнете хоризонтално, от двете страни на текста се появяват две допълнителни колонки. В примера с книгата на Нефе за Дарвин, лявата колонка съдържа фотографии, а дясната – карта на света, показваща настоящото местоположение [на разказа] в света, плюс допълнителни справочни източници и – което е много важно при тази книга – линкове към съответните места от собствените записки на Дарвин от околосветското му пътешествие.” [3]

­

E-book не е напълно безтелесна

          Юрген Нефе, ревностен привърженик на виртуалната книга, в чието бъдеще вижда смъртта на Гутенберговата цивилизация, пише: “Ние ще видим бестселъри, които никога не са се появявали в печатна форма, романи за мобилни телефони в продължения, които всички четат, защото всички говорят за тях (те вече са много популярни в токийското метро), невъзможни за печат, мултимедийни, постоянно обновявани, богато анимирани справочни книги, индивидуални туристически пътеводители или енциклопедии, които нямат почти нищо общо с печатните си предшественици, мрежови произведения от писателски мрежи, разклоняващи се истории, възникващи пред очите на читателите си, както и множество други неща, които ние изобщо не можем да си представим.“ [4]

          Несъмнено Ю. Нефе има и въображение, и основания да предвиди едва ли не безгранични възможности пред виртуалната книга на близкото бъдеще, недостижими за добрата й стара печатна посестрима. Но в едно нещо греши принципно – че тази повече от книга е напълно безтелесна. Дори в сегашно време симулацията на книжното тяло достига такива фантастични висоти, че вече имаме т.нар. електронно мастило и електронна хартия, имаме устройства с два дисплея, с регулиране на светлинното излъчване и максимално наподобяване на хартиения цвят, имаме звук от разлистване на страници, както и залепващи се стикери (а напоследък и спрейове), които излъчват разнообразни “книжни” миризми… Тоест можем да говорим за вторично “отелесяване”, комбинирано с мултимедия. Така наречените таблети и рийдъри (компютри, четящи устройства) трябва максимално да наподобят корица и книжно тяло, останалото го вършат производителите на дигиталното съдържание с помощта на софтуерите. В резултат доволният клиент е длъжен да добие илюзията, че държи в ръце истинско, спретнато, дъхащо на хартия томче, а не – извинете за израза – изрусена силиконова блондинка…

­

Ebookне може всичко

          Но да се върнем на книжния формат. Него, видите ли, никой изобретател на таблети все още не е изимитирал пълноценно. Просто няма как. И тук пак ще цитирам мъдрия Р. Дарнтън: “Преживяването при четенето на малко джобно издание, което лесно се държи в ръка, е съвсем различно от това да прелистваш тежък подвързан том, подпрян на стойка за книги върху масата в библиотеката. Физическите аспекти на една книга дават ценна информация за социалната и икономическата система, в която тя е създадена и съществува, а ако в полетата й има бележки, те са незаменим ключ към интелектуалния живот на нейните читатели през годините и вековете.“ [5]

          А за детските книги какво да кажем. Макар съществуващо сравнително отскоро (ХІХ в.), напоследък детското книгоиздаване сякаш преживява втори ренесанс в глобален аспект и доказва, че има приложни полета на книгата, при които новите технологии (въобще виртуалността) могат да се окажат безпомощни или да се явят в подчинено положение спрямо по-традиционните. Тук въображението на автори, издатели, художници се възползва от безчислените възможности на телесността, за да произведе уникално изделие, чрез което малкият човек може по естествен път да съчетае в едно четенето, играта, опознаването на материалния и духовния свят, естетическото удоволствие, практическата дейност и какво ли не още. Книжките за най-малките могат да се огъват, лапат, дъвчат, а гумираните влизат във ваната. Книжките с прорези развиват моториката на пръстите; триизмерните (pop-up books) се променят пространствено и детето взема активно участие в сюжета. Има книги, в които илюстрацията е под формата на пъзел и малкият може сам да го подреди; книги-хармоники; книги с прорези-прозорчета, през които се вижда елемент от илюстрацията; книги с приложен набор от стикери, които детето само да залепи и да довърши илюстрацията; книжки за оцветяване; музикални книги, в които определени думи от текста са заменени с малка цветна илюстрация, на която съответства музикален бутон; снабдени са със синтезаторче на корицата или някои страници; книги + пластмасови или “куклени” фигурки на героите, които детето може да анимира. И още, и още, без да броим тези, към които са приложени CD/DVD.

­

­

Всяка еbook ли е книга?

          Традиционната хартиена книга се мисли като завършеност, цялостност, едва ли не окончателност. Веднъж излязла от печат, тя остава непроменяема [6] до физическото си изчезване – което е твърде относително, тъй като тиражът и съставящите я материали я правят дълговечна. Виртуалната книга, едно че старее по-бързо, успоредно с обновяването на софтуерните продукти и т.нар. таблети и рийдъри, второ – и сякаш по-важно – лесно изгубва своята изначална завършеност. В глобалната мрежа тя може практически да стане безкрайна в обема си, да се дописва и изменя съдържателно и смислово според волята и капризите на създателите си, респективно в угода на потребителите си.

          Книга ли ще е това всъщност?! Книга ли е например Уикипедия, безкрайната и непрекъснато обогатяваща се и редактираща се световна свободна интернет енциклопедия, която отгоре на туй е съдържателно различна във всеки отделен език, на който се пише. [7] По мое мнение не е книга, а уебсайт, но според други може да е. Издаването й обаче на хартия вече прави Уикипедия книга, защото ограничава в определен обем зададената й по условие безкрайност, защото я форматира по размери и страници, просто я прави завършена. Веднъж вече беше обявено, че това ще стане през септември 2008 г. в Германия, а издател на печатната версия ще бъде BertelsmannLexikonInstitut, част от групировката Wissen Media. Проектираше се това да бъде „Енциклопедичен годишник”, съдържащ 50 000 термина. Издателите определяха ролята си в редактирането на хартиената Уикипедия като участие на „нормален автор”. Твърдяха, че промените ще бъдат нанесени обратно в онлайн версията. Надяваха да спечелят нови читатели чрез печатното издание, а на фондацията Wikimedia беше обещано, че като дарение от “Бертелсман” ще получава по едно евро от цената на всеки продаден екземпляр (19,95 евро). [8] Ала всичко това до днес не се е случило и дали ще се случи не е ясно все още. Междувременно един студент в Брайтън, Роб Матеус (Rob Matthews), отпечата в единствен екземпляр избрани статии от виртуалната Уикипедия в 5000 страници – получи се том, висок около половин метър.

­

От интернет печели Гутенберг

          Хипертекстът, мултимедийността, вселенската безкрайност на виртуалното пространство, илюзията за неговата безплатност и малко или повече анонимност размиват образа на книгата, наслоил се в съзнанието на стотици поколения земни жители. Този образ става някак неопределен, изплъзващ се, едва ли не непостижим за психо-социално осмисляне. Появата на нови медии и на т.нар. социални мрежи вътре в глобалната мрежа (например фейсбук, туитър, блоговете, форумите, персоналните сайтове и др.), успоредно с виртуализирането/дигитализирането на традиционните, добавя още и още наслоения не само върху процеса на дематериализация, но и ражда “от себе си” нови словесни и литературни форми, нови жанрове, някои от които дори нямат наименования. Експериментите, свързани с промяната на съдържателната страна на виртуалната книга, не винаги излизат успешни. Показателен пример в това отношение е безкрайният “колективен” уики-роман “Милион пингвини” (2007 г.) [9], писан и редактиран в мрежата от 1500 души, който нито има шанса да бъде завършен, нито се оказа художествено пълноценен (тук трябва и талант!), нито издържа на усилията да бъде интересен и четен… По този повод литературоведката Александра Главанакова казва: “Експериментът ни убеждава, че романната форма представлява най-успешната реализация на печатния текст, докато шумното, невротично и хаотично киберпространство  (курс. мой – А. Б.) не би могло да бъде естествената му среда.” [10] По-нататък тя добавя, че “при колективното романно творчество онлайн, което се ръководи не от егото на отделния автор, а от тълпата, анонимността води до безотговорност и до непреодолима аморфност на текста. Уики-форматът и романната форма се оказват несъвместими.“ [11]

          От друга страна, изконният респект към класическата книжна книга, както и необятните й възможности да генерира идеи и послания (без да игнорираме и комерсиалния ефект), упорито трансформира и връща виртуалното съдържание в материална субстанция. Този процес – по своему предвиден преди повече от десетилетие от Умберто Еко, и назован “От Интернет към Гутенберг” [12] – превръща глобалната мрежа в продуцент на хартиени книги. Така днес имаме набиращия все по-голяма популярност жанр blook – неологизъм, обединяващ понятията book и blog, т.е. книга, която е издадена на хартия, но в чиято основа стои блогът на нейния автор. И доста такива книги вече са се превърнали в бестселъри. У нас пък “Faceбуки” е наименованието на най-новата книга на Любен Дилов-син, която, нищо чудно ако стане кръстник на още един жанр, роден от симбиозата между традиционната медия книга и новата медия – фейсбук. Като добавим към всичко това иновацията на Уикипедия да предлага създаването от самите потребители на собствени хартиени книги, включващи индивидуален подбор от статии, измежду предлаганите от виртуалната енциклопедия, като добавим и още неосъществения проект за издаването на самата Уикипедия във вид на книга (колко ли тома би могла да съдържа!), както и смайващите количества печатни книги, съставени от есемеси, имейли, форумни и др. постинги, от “чатове” в мрежата – какво се получава?!

­

­

          Можем да заключим, че:

  • при отчетеното нарастващо в световен аспект количество заглавия на печатни книги, както и при сравнително малкия все още дял на продажбите на електронни книги известяването за смъртта на хартиената книга не само е силно преувеличено, а напротив – тя живее и работи в динамично равновесие и конкуренция с виртуалния свят, интегрирана е и битува в позицията на равнопоставеност с него – от което печелят и едната, и другата страна;
  • технологиите, в т.ч. и виртуалното пространство, дигитализират вече издадени книги или произвеждат и разпространяват собствени съдържания, условно назовавани електронни книги, чийто образ е не особено определен, но се стреми да наподоби, дори да се покрие външно с образа на хартиената книга, за да се възползва от нейния обществен авторитет и енергия, от ненадминатия й възприемателски и търговски потенциал;
  • със своите все по-нарастващи технологични и комуникационни възможности виртуалното пространство отдава иновационни идеи и енергии на печатната книга; способства за увеличаването на видовото и жанровото разнообразие в полето на художествената и нехудожествената литература, отправя предизвикателства и разширява перспективите за развитието на издателския бизнес.

­

Бележки:

1. Дарнтън, Р. Библиотеката на новата ера. // ЛИК, 2008, № 7, 76.

2. От латински – “книгоподобие”.

3. Лишка, Конрад. Дигиталните книги и новите разказни възможности. // Либерален преглед, 08.10.2010.

4. Нефе, Юрген. Безтелесната книга. // Либерален преглед, 07.06.2009.

5. Дарнтън, Р. Цит. съч., с. 76.

6. Всяко нейно поредно издание, независимо дали е допълвано, преработвано и пр. представлява нова завършена книга.

7. „Уикипедия“ получава названието си от Уорд Кънингам, който взема думата wikiот езика на местното население на Хаваите, където тя означава “бърз”, за да кръсти през 90-те години своята система за бързо споделяне на база данни. В началото на 2001 г. тази система е приспособена от Джими Уейлс и Лари Сенджър за създаването на световната електронна енциклопедия. Днес списваната от анонимни доброволци Уикипедия е публикувала 17 милиона статии на 270 езика.

8. Вълканова, Веселина. Уикипедия става книга. // MediaDesigne, 22.04.2008.

9. A Million Penguins Wiki Wikipedia.

10. Главанакова, Ал. Колективното творчество в интернет или как “милион пингвини” написаха отворен роман. // Литературата, 2007, № 2, 14.

11. Пак там.

12. Еco, U. From Internet to Gutenberg. A lecture presented by Umberto Eco at The Italian Academy for Advanced Studies in America, 12.11.1996.

­

Забел.: Текстът е публикуван в „Библиотеки, четене, комуникации (ІХ Национална научна конференция с международно участие)“. УИ „Св. Св. Кирил и Методий“. В.Т., 2011, 135-142.

­

Публикувано в Електронно книгоиздаване, Статии. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.