Образът на книгата във виртуалния свят

Алберт Бенбасат

­

­

          Виртуалното пространство променя статута на книгата. Можем да сравним този акт с промяната – някои я наричат революция, – която настъпва в медийната среда и обществото след откриването на книгопечатането. Още в средата на ХV в. и особено през следващите векове, книгата, първо, се превръща от сакрален в секуларен предмет, второ, поевтинява – и то в пъти! – поради нейното промишлено производство. Секуларизира се и поевтинява, но през всичките тези векове не загубва едно от основните си качества – телесността, без което тя няма как да се нарече книга.

          Днес обаче дигитализирането и особено битуването й във виртуалното пространство, пак определяни като революционни, първо, лишават книгата от нейната вещност – една от малкото й опори, които са я държали все още в полето на сакралността. Тази вещност се анихилира. В глобалната мрежа книгата се превръща в не-книга (файл), в “чисто съдържание”, става нещо метафизично, нещо като “чист разум”, казано по кантовски. Второ, намалява респектът към книгата като духовно, телесно и стоково единство. Налагането на печатната книга стимулира авторството, литературното творчество, книгоиздателския бизнес, книготърговията, разбира се, четенето. Това става постепенно, в продължение на векове. Обратното, във виртуалния свят, при това за изключително кратък времеви период, от въпросното единство (дух-тяло-стока) не остава кой знае колко: институцията автор се омаловажава, интелектуалната собственост се игнорира, текстът (съдържанието) частично или цялостно се присвоява, елиминира се посредничеството и културната роля на издателството, потиска се книготърговията. Тоест виртуалната книга масово се мисли като кажи-речи анонимен или ничий продукт; тя става евтина, почти или дори напълно безплатна.

          Но във виртуалния свят образът на книгата съвсем не остава постоянен, променя се, от една страна, успоредно с усъвършенстването на новите технологии, а от друга – в съответствие с традиционните човешки нагласи спрямо тази най-стара медия, без, разбира се, да изключваме и пазарната конюнктура, т.е. ролята на издателя и търговеца. В този контекст можем да откроим няколко основни момента.

­

E–bookе по-малко от книга

          Първоначално се върви към пълната дематериализация на книгата, към събличането на нейното съдържание от телесната му обвивка. Важното на този етап е да се дигитализира текстът и да се пусне в обръщение – било в киберпространството, било на някакъв електронен носител. Което се определя като демократичен акт, подсигуряващ всеобщо право на информация; като подстъп към световното общество на знанието.

          Всъщност тази т.нар. е-книга (e–book) е по-малко от книга. Тя се чете на екран подобно на останалата информация, акумулираща се в компютъра и/или минаваща през интернет, без да е пригодена за линеарно възприемане, както се е установил в течение на вековното си съществуване класическият кодекс. Технологично тази книга може да е революционен напредък, демократизация и какво ли не още, но по отношение на читателските нагласи, навици и традиции е стъпка назад. В чисто текстовия си вид е-книгата (не-книгата) представлява връщане към предкодексовия формат, към т.нар. свитък; там текстът тече в безкраен поток, без каквито и да било обрамчващи полета; той не може да бъде обхванат от окото в своята органична цялост (както е при сдвоената страница), не може да бъде възприеман пространствено/обемно; четенето му е уморително и дори досадно – човек по-трудно се съсредоточава, по-трудно схваща дълбините на смисъла му.

­

­

          Смея да кажа, че в този си вид, макар и привидно по-достъпна, е-книгата е по-примитивна от хартиения кодекс. “Усещането за една книга – пише Робърт Дарнтън – се изгражда от докосването на хартията и от качеството на печата, от вида подвързия и не на последно място от специфичната й миризма.” [1] Тук ще добавя, че едно от най-големите постижения на книгопечатането освен тиража е изобретяването на разнообразните формати, на кегела, усъвършенстването на дизайна.

­

E–bookе повече от книга

          За да бъде адекватно конкурентна на печатната, виртуалната книга трябва да се справи с посочените по-горе проблеми. Възползвайки се отново от безграничните възможности на технологиите, издателите и търговците (трябва май да ги споменаваме в обратния ред) се заемат да имитират книжното тяло. Дигитализираното книжно съдържание, третирано като стока, предизвика “бум” в изобретяването на електронни устройства за четене. Началото им е поставено през 1998 г., когато се появяват Rocketebook и SoftBook. Оттогава до днес се измислят все по-съвършени технологични подобия на книги (e-books) и устройства за тяхното четене от типа Kindle на “Амазон”, Nook на “Барнс енд Ноубълс” (най-голямата книготърговска верига в САЩ), SonyReaderна “Сони” и таблетът iPadна “Епъл”, чиито цени стават все по-ниски. Най-големият електронен търговец на книги от 1995 г., “Амазон”, даже обяви, че притежателите на iPhone и iTouch могат срещу заплащане да ползват 240 000 e-books.

          Виртуалната книга от по-ново поколение иска да се представя като повече от книга. Освен че като оформление имитира традиционната хартиена книга, с помощта на софтуерни нововъведения тя добавя все нови и нови екстри към или извън текста (звук, образ, видео, 3D), които я превръщат в мултимедиен продукт, в книга +, без въобще да броим тук отдавнашната кросмедийна употреба на книжното съдържание. Съвсем наскоро четохме за т.нар. Либроид [2] –нов формат, който немският журналист, изследовател и пътешественик Юрген Нефе е изобретил сам. “Концепцията на Либроида е лесна за схващане: ако държите таблета във вертикална позиция, виждате само текст. Ако го обърнете хоризонтално, от двете страни на текста се появяват две допълнителни колонки. В примера с книгата на Нефе за Дарвин, лявата колонка съдържа фотографии, а дясната – карта на света, показваща настоящото местоположение [на разказа] в света, плюс допълнителни справочни източници и – което е много важно при тази книга – линкове към съответните места от собствените записки на Дарвин от околосветското му пътешествие.” [3]

­

E-book не е напълно безтелесна

          Юрген Нефе, ревностен привърженик на виртуалната книга, в чието бъдеще вижда смъртта на Гутенберговата цивилизация, пише: “Ние ще видим бестселъри, които никога не са се появявали в печатна форма, романи за мобилни телефони в продължения, които всички четат, защото всички говорят за тях (те вече са много популярни в токийското метро), невъзможни за печат, мултимедийни, постоянно обновявани, богато анимирани справочни книги, индивидуални туристически пътеводители или енциклопедии, които нямат почти нищо общо с печатните си предшественици, мрежови произведения от писателски мрежи, разклоняващи се истории, възникващи пред очите на читателите си, както и множество други неща, които ние изобщо не можем да си представим.“ [4]

          Несъмнено Ю. Нефе има и въображение, и основания да предвиди едва ли не безгранични възможности пред виртуалната книга на близкото бъдеще, недостижими за добрата й стара печатна посестрима. Но в едно нещо греши принципно – че тази повече от книга е напълно безтелесна. Дори в сегашно време симулацията на книжното тяло достига такива фантастични висоти, че вече имаме т.нар. електронно мастило и електронна хартия, имаме устройства с два дисплея, с регулиране на светлинното излъчване и максимално наподобяване на хартиения цвят, имаме звук от разлистване на страници, както и залепващи се стикери (а напоследък и спрейове), които излъчват разнообразни “книжни” миризми… Тоест можем да говорим за вторично “отелесяване”, комбинирано с мултимедия. Така наречените таблети и рийдъри (компютри, четящи устройства) трябва максимално да наподобят корица и книжно тяло, останалото го вършат производителите на дигиталното съдържание с помощта на софтуерите. В резултат доволният клиент е длъжен да добие илюзията, че държи в ръце истинско, спретнато, дъхащо на хартия томче, а не – извинете за израза – изрусена силиконова блондинка…

­

E–bookне може всичко

          Но да се върнем на книжния формат. Него, видите ли, никой изобретател на таблети все още не е изимитирал пълноценно. Просто няма как. И тук пак ще цитирам мъдрия Р. Дарнтън: “Преживяването при четенето на малко джобно издание, което лесно се държи в ръка, е съвсем различно от това да прелистваш тежък подвързан том, подпрян на стойка за книги върху масата в библиотеката. Физическите аспекти на една книга дават ценна информация за социалната и икономическата система, в която тя е създадена и съществува, а ако в полетата й има бележки, те са незаменим ключ към интелектуалния живот на нейните читатели през годините и вековете.“ [5]

          А за детските книги какво да кажем. Макар съществуващо сравнително отскоро (ХІХ в.), напоследък детското книгоиздаване сякаш преживява втори ренесанс в глобален аспект и доказва, че има приложни полета на книгата, при които новите технологии (въобще виртуалността) могат да се окажат безпомощни или да се явят в подчинено положение спрямо по-традиционните. Тук въображението на автори, издатели, художници се възползва от безчислените възможности на телесността, за да произведе уникално изделие, чрез което малкият човек може по естествен път да съчетае в едно четенето, играта, опознаването на материалния и духовния свят, естетическото удоволствие, практическата дейност и какво ли не още. Книжките за най-малките могат да се огъват, лапат, дъвчат, а гумираните влизат във ваната. Книжките с прорези развиват моториката на пръстите; триизмерните (pop-up books) се променят пространствено и детето взема активно участие в сюжета. Има книги, в които илюстрацията е под формата на пъзел и малкият може сам да го подреди; книги-хармоники; книги с прорези-прозорчета, през които се вижда елемент от илюстрацията; книги с приложен набор от стикери, които детето само да залепи и да довърши илюстрацията; книжки за оцветяване; музикални книги, в които определени думи от текста са заменени с малка цветна илюстрация, на която съответства музикален бутон; снабдени са със синтезаторче на корицата или някои страници; книги + пластмасови или “куклени” фигурки на героите, които детето може да анимира. И още, и още, без да броим тези, към които са приложени CD/DVD.

­

­

Всяка е–book ли е книга?

          Традиционната хартиена книга се мисли като завършеност, цялостност, едва ли не окончателност. Веднъж излязла от печат, тя остава непроменяема [6] до физическото си изчезване – което е твърде относително, тъй като тиражът и съставящите я материали я правят дълговечна. Виртуалната книга, едно че старее по-бързо, успоредно с обновяването на софтуерните продукти и т.нар. таблети и рийдъри, второ – и сякаш по-важно – лесно изгубва своята изначална завършеност. В глобалната мрежа тя може практически да стане безкрайна в обема си, да се дописва и изменя съдържателно и смислово според волята и капризите на създателите си, респективно в угода на потребителите си.

          Книга ли ще е това всъщност?! Книга ли е например Уикипедия, безкрайната и непрекъснато обогатяваща се и редактираща се световна свободна интернет енциклопедия, която отгоре на туй е съдържателно различна във всеки отделен език, на който се пише. [7] По мое мнение не е книга, а уебсайт, но според други може да е. Издаването й обаче на хартия вече прави Уикипедия книга, защото ограничава в определен обем зададената й по условие безкрайност, защото я форматира по размери и страници, просто я прави завършена. Веднъж вече беше обявено, че това ще стане през септември 2008 г. в Германия, а издател на печатната версия ще бъде BertelsmannLexikonInstitut, част от групировката Wissen Media. Проектираше се това да бъде „Енциклопедичен годишник”, съдържащ 50 000 термина. Издателите определяха ролята си в редактирането на хартиената Уикипедия като участие на „нормален автор”. Твърдяха, че промените ще бъдат нанесени обратно в онлайн версията. Надяваха да спечелят нови читатели чрез печатното издание, а на фондацията Wikimedia беше обещано, че като дарение от “Бертелсман” ще получава по едно евро от цената на всеки продаден екземпляр (19,95 евро). [8] Ала всичко това до днес не се е случило и дали ще се случи не е ясно все още. Междувременно един студент в Брайтън, Роб Матеус (Rob Matthews), отпечата в единствен екземпляр избрани статии от виртуалната Уикипедия в 5000 страници – получи се том, висок около половин метър.

­

От интернет печели Гутенберг

          Хипертекстът, мултимедийността, вселенската безкрайност на виртуалното пространство, илюзията за неговата безплатност и малко или повече анонимност размиват образа на книгата, наслоил се в съзнанието на стотици поколения земни жители. Този образ става някак неопределен, изплъзващ се, едва ли не непостижим за психо-социално осмисляне. Появата на нови медии и на т.нар. социални мрежи вътре в глобалната мрежа (например фейсбук, туитър, блоговете, форумите, персоналните сайтове и др.), успоредно с виртуализирането/дигитализирането на традиционните, добавя още и още наслоения не само върху процеса на дематериализация, но и ражда “от себе си” нови словесни и литературни форми, нови жанрове, някои от които дори нямат наименования. Експериментите, свързани с промяната на съдържателната страна на виртуалната книга, не винаги излизат успешни. Показателен пример в това отношение е безкрайният “колективен” уики-роман “Милион пингвини” (2007 г.) [9], писан и редактиран в мрежата от 1500 души, който нито има шанса да бъде завършен, нито се оказа художествено пълноценен (тук трябва и талант!), нито издържа на усилията да бъде интересен и четен… По този повод литературоведката Александра Главанакова казва: “Експериментът ни убеждава, че романната форма представлява най-успешната реализация на печатния текст, докато шумното, невротично и хаотично киберпространство  (курс. мой – А. Б.) не би могло да бъде естествената му среда.” [10] По-нататък тя добавя, че “при колективното романно творчество онлайн, което се ръководи не от егото на отделния автор, а от тълпата, анонимността води до безотговорност и до непреодолима аморфност на текста. Уики-форматът и романната форма се оказват несъвместими.“ [11]

          От друга страна, изконният респект към класическата книжна книга, както и необятните й възможности да генерира идеи и послания (без да игнорираме и комерсиалния ефект), упорито трансформира и връща виртуалното съдържание в материална субстанция. Този процес – по своему предвиден преди повече от десетилетие от Умберто Еко, и назован “От Интернет към Гутенберг” [12] – превръща глобалната мрежа в продуцент на хартиени книги. Така днес имаме набиращия все по-голяма популярност жанр blook – неологизъм, обединяващ понятията book и blog, т.е. книга, която е издадена на хартия, но в чиято основа стои блогът на нейния автор. И доста такива книги вече са се превърнали в бестселъри. У нас пък “Faceбуки” е наименованието на най-новата книга на Любен Дилов-син, която, нищо чудно ако стане кръстник на още един жанр, роден от симбиозата между традиционната медия книга и новата медия – фейсбук. Като добавим към всичко това иновацията на Уикипедия да предлага създаването от самите потребители на собствени хартиени книги, включващи индивидуален подбор от статии, измежду предлаганите от виртуалната енциклопедия, като добавим и още неосъществения проект за издаването на самата Уикипедия във вид на книга (колко ли тома би могла да съдържа!), както и смайващите количества печатни книги, съставени от есемеси, имейли, форумни и др. постинги, от “чатове” в мрежата – какво се получава?!

­

­

          Можем да заключим, че:

• при отчетеното нарастващо в световен аспект количество заглавия на печатни книги, както и при сравнително малкия все още дял на продажбите на електронни книги известяването за смъртта на хартиената книга не само е силно преувеличено, а напротив – тя живее и работи в динамично равновесие и конкуренция с виртуалния свят, интегрирана е и битува в позицията на равнопоставеност с него – от което печелят и едната, и другата страна;
• технологиите, в т.ч. и виртуалното пространство, дигитализират вече издадени книги или произвеждат и разпространяват собствени съдържания, условно назовавани електронни книги, чийто образ е не особено определен, но се стреми да наподоби, дори да се покрие външно с образа на хартиената книга, за да се възползва от нейния обществен авторитет и енергия, от ненадминатия й възприемателски и търговски потенциал;
• със своите все по-нарастващи технологични и комуникационни възможности виртуалното пространство отдава иновационни идеи и енергии на печатната книга; способства за увеличаването на видовото и жанровото разнообразие в полето на художествената и нехудожествената литература, отправя предизвикателства и разширява перспективите за развитието на издателския бизнес.

­

Бележки:

1. Дарнтън, Р. Библиотеката на новата ера. // ЛИК, 2008, № 7, 76.

2. От латински – “книгоподобие”.

3. Лишка, Конрад. Дигиталните книги и новите разказни възможности. // Либерален преглед, 08.10.2010.