Последната седмица на април е! Вече тринадесета година последната априлска неделя се отбелязва като Световен ден на пинхол фотографията.
Разбира се, пинхол ентусиастите във фотографията снимат целогодишно, но в края на април са подчинени на инициативата на доброволческата международна организация „Пинхолдей„, която допринася изключително много за разпространението на този тип фотография. През 2001 г. тя за първи път определя този ден за международен на пинхола. На този ден, който всяка година се пада на различна дата, фотографите по цял свят снимат със собственоръчно изработени камери без оптика и запечатват един вълшебен свят от образи в своите хартиени, филмови или дори цифрови кадри. След преглед от международните организатори всеки един от тях може да представи своите пинхол произведения пред всички хора по света.
Радващо е, че България има постоянно – и при това досто добро! – представяне от 2004 година досега. През 2012 г. 24 автори от България са представени в сайта на международната организация със свои кадри.
Според мен, пинхол фотографията, или така наречената „безобективна фотография“, която постига фотографско изображение без използването на обекив, има общи качества с хайку поезията. Ето как аз открих тази необичайна връзка.
През 2011 г. Световният ден на пинхол фотографията се падаше една седмица след Великден. “Фотобюлетин” и “Фотоработилница” бяха организирали уъркшоп, посветен на пинхола, а след това и изложба на тема „Образ – светлина – кутия”, в които взех участие. За целта бях решил да заснема цъфналите японски вишни пред Патриаршията в София. Получих два кадъра, които обединих в диптих. Така, под влияние на сезона, Деня на пинхола и цвета на вишните пред Патриаршията се роди заглавието му като блед опит за хайку стих:
Великден
вишнев цвят
в душите светлина
Снимките ми са контактно копие от хартиен негатив. Негативите получих чрез пинхол камери, изработени от мен, от цилиндрични метални кутии, като при едната използвах стената на цилиндъра за място на светочувствителния материал, а при другата разположих фотохартията на едно от дъната й. За „обектив“ ми послужиха отвори с диаметър от 0.35 мм. Поради ниската чувствителност на материала експонирах около 20 секунди. Заснемах от една и съща позиция на камерите, но в различна посока. Ето какво се получи:
Великден, вишнев цвят, в душата светлина © Любомир Василев – Лава, 2011
При пинхол фотографията, както и при хайку поезията, се постига неочакваност на резултата, различна от стандартната переспекива, осъществява се обединение на елементи, иначе разделени от времето, и се достига до специфична хармония и ритъм на картината.
Традиционно хайку творбата е пейзажно стихотворение, словесна картина, кратко и изчистено изображение, предадено пестеливо само от няколко звука. То е моментно възприятие на света, което изисква не тълкувание, а свобода на асоциацията, и позволява на читателя да почувства своя собствена емоция. Нещо подобно се случва и при пинхола като форма на фотографски изказ. Минимализмът и абстаркцията са изразни средства и при двете изкуства – едното словесно, другото изобразително. Те отварят пространство за свободното въображение на читателя и зрителя, което за мен като творец и наблюдател е особено ценно.
Тази година Денят на пинхол фотографията е на 28 април. След няколко седмици можем да видим новото българско присъствие в сайта „Worldwide Pinhole Photography Day“ сред любопитни кадри от цял свят.
Ключовото събитие в България по този повод е организирано от сдружение „Българско фотографско общество“, община Севлиево и Народно читалище “Развитие – 1870″, които в гр. Севлиево организират пленер за пинхол фотография на 27 и 28 април 2013 г. и изложбата “Blue Pinday” на 30 април 2013 г.
Библиография:
1. Ars. Световен ден на безобективната фотография 2013. // Фотобюлетин, 20.04.2013 г.
2. Изложба „Образ – светлина – кутия„. 29.04.2011 г.
3. Профил на LAVA. // Фотофорум, 05.08.2003 г.
4. Grepstad, Jon. Pinhole Photography – History, Images, Cameras, Formulas. 08.04.2008 г.
5. Haiku. // Wikipedia.
6. Participants (3386). // Introduction WPPD Team.
Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.