Публична лекция на Галин Тиханов
Софийски литературоведски семинар, Културен център на Софийски университет Ви канят на лекция на Галин Тиханов на тема „Месторазположението на световната литература“ (The Location of World Literature), която ще се състои на 04.12.2013 г. от 18.00 ч. в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“
◊ ◊ ◊
Лекцията разисква отношенията между дискурсите за световна литература и модерността. Централен в изложението е и въпросът за езика и за възможностите и ограниченията, които понятието „световна литература“ предлага и налага в мисленето за литературата. Обсъждат се също напреженията и препокриванията между „световна литература“ и „сравнително литературознание“ като специфични дискурсивни полета. Говоренето за „световна литература“ се историзира, за да се дискутират в по-голяма дълбочина сегашните му предпоставки.
Проф. д-р Галин Тиханов е български литературен историк, специалист по сравнително литературознание и историк на идеите. Професор по сравнително литературознание (George Steiner Chair of Comparative Literature) в Колежа „Куин Мери“, Лондонски университет (от септември 2011). Професор по история на идеите в Манчестърския университет, където е съдиректор на Изследователския институт за постпросвещенски култури (The Research Institute for Cosmopolitan Cultures (RICC), 2007-2011). Професор по сравнително литературознание в Ланкастърския университет, Англия (2003-2007). Старши изследовател по руска и германска история на идеите в Колежа Мъртън, Оксфорд (1997-2000). Доктор по филология (Софийски университет, с тема „Жанр и жанрово съзнание на ранния български модернизъм“, 1996) и по философия (Оксфордски университет, с тема „Бахтин и Лукач: теорията на романа като социална философия“, 1998).
Източник: Културен център на СУ „Св. Кл. Охридски“
Допълнение: Адаптиран запис на лекцията.
НА КОГО ПРИНАДЛЕЖИ ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО?
Лекцията на проф. Галин Тиханов разгледа понятието „световна литература“ в три аспекта – на времето, на пространството и на езика.
1. В плана на времето – световната литература е умряла с раждането на националните литератури, но днес се възражда под напора на глобализационните процеси.
2. В плана на пространството – световната литература има кръгово битуване без локализация, защото литературните текстове циркулират чрез операция на превод, чертаейки полицентрична карта на света.
3. В плана на езика – световната литература се отнася до литературата в превод, т.е. изисква да се изучават практиките на „далечното четене“, при което текстовете се деконтекстуализират, за да станат „близки“. Така се преодолява херменевтичната бариера на четенето, а литературознанието – което все по-малко се занимава с езика и все повече с това извън него – попада в ръцете на друг „собственик“.
Кой е той? – никой от публиката не зададе този въпрос.