Изложба „Фотография“ на Цочо Бояджиев в галерия „Алма Матер“
03.02.2014 – 21.02.2014 г., СУ „Св. Климент Охридски“ (Ректорат, Северно крило)
Имаме възможност да посетим поредната самостоятелна фотографска изложба на професора по антична и средновековна философия Цочо Бояджиев – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, обявена под простичкото наименование „Фотография“, която ще се открие на 3 февруари т. год. в галерия „Алма Матер“ на Софийския университет.
Когато един философ посегне към фотоапарата, се получава умна фотография – промислена, бавна, нарочна, загадъчна и разбира се, тъжна. Това са говорещи снимки, които разказват за живота и неговата мимолетност, за парадокса да знаеш саществуването си и то да не ти принадлежи напълно.
Предстоящата изложба е особена с това, че предхожда появата на книга за фотографията, написана от професора по философия, разхождащ се с фотоапарат в ръка. Чакаме тази книга като чудо, което ще просветли частица от тайната, заключена в „тъмната стаичка“ на това мистериозно изкуство.
Дали като откъси от лекциите на професора по философия на фотографията в школа „Паралакс“ на Фото „Братя Трейман“, или като недописани глави от бъдещата му книга за „каквината“ (същността) на фотографията – не е ясно, но малки есеистични късове на Цочо Бояджиев за фотографията може да прочетем тук и тук: Обект; Образ; Субект; Фотоапарат; Светлина; Пространство; Движение; Време.
Цочо Бояджиев
„Фотографията е засвидетелстване на една уникална среща. Среща с онова, което несъмнено е било, но което също толкова несъмнено вече не е и което никога повече няма да бъде. Това меланхолично „вече не” и „никога повече” освобождава изображението от диктата на обекта с неговия конкретен времеви и пространствен контекст и му позволява да изрази някакво по-общо и богато значение.
Пълноценното възприемане на снимката като естетически значещ образ до голяма степен предпоставя незнанието за частните обстоятелства на нейното появяване. Определяща в случая е най-вече свободата на нейния изказ и способността ѝ да ангажира въображението на зрителя, предоставяйки му възможността да „пренапише” нейното послание и превръщайки го донякъде в господар на изображението. Ето защо и представените тук фотографии не са просто визуални илюстрации на авторовите пътешествия. Каркасон и Палермо, Кордова и Фрибург, Париж и Сванетия, Сиракуза и магичният Трънски край са само условни йероглифи от несвършващата и позната на всеки от нас история на мимолетните човешки заедности и непреодолимата самота на човека.“
© Цочо Бояджиев
© Цочо Бояджиев
Източник: Културен център на СУ „Св. Кл. Охридски“