Фотографските илюстрации на романа „Надя“ от Андре Бретон
Корица на книгата от 1964 г.
През 1924 г. Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“:
Духът, който се потапя в сюрреализма – пише той – с възбуда преживява отново най-добрата част от детството си. За него това е почти като достоверността, с която давещият се за по-малко от минута преминава през всичко непреодолимо в живота си. Човек прекосява, тръпнейки, опасни пейзажи, както ги наричат окултистите. Аз си внушавам дебнещи чудовища по стъпките ми; те още не са толкова злонамерени към мен и аз не съм загубен, тъй като се страхувам от тях…
Рационалното мислене потиска креативните сили и въображението и се отразява негативно на артистичната експресия – това е една от основните идеи на движението. Сънищата, халюцинациите, хипнозата и изобщо всички начини за освобождаване от нормите, забраните и „нормалното” стават основен източник на вдъхновение на сюрреалистите. Тогава как би могла фотографията, която е така здраво свързана с действителността, да бъде част от артистичните им търсения?
Два са подходите, използвани от сюрреалистите, за откъсването на фотографските образи от връзката им с реалните, познати и обикновени първообрази. Най-често се прибягва до различни ефекти – многократна експонация, фотографиране на движение, фотомонтаж, фотограма, соларизация, вглеждане в различни отразяващи повърхности, които изкривяват предметите, нарушават обичайната пропорция на отделните им части, създават илюзия за халюцинация или сън. Но не по-малко интересен за сюрреалистите е и другият подход – прозаичните фотографии, свързани с ежедневието, да бъдат изтръгнати от своя обичаен контест, да бъдат опоетизирани, обгърнати в тайна, поставени в нови, противоречиви ситуации. Антропологически фотографии, медицински и полицейски кадри, обикновени снимки за спомен – такива илюстрации се появяват не веднъж в изданията на сюрреалистите – „La Révolution Surréaliste” и „ Minotaure”. Тяхната дистанцираност, сдържаност и непретенциозност позволява на артистите да ги използват за основа на фантазни и експресивни разкази, които изглеждат още по-невероятни тогава, когато се развиват на фона на скучните и обикновени пейзажи. Най-показателният и старателно обмислен пример в това отношение са фотографските илюстрации на романа „Надя” от Андре Бретон.
Леона, или истинската Надя – 1920 г.
През октомври 1926 година Андре Бретон забелязва млада, бедно облечена, но очарователна жена, която пресича улицата. „Никога преди не бях виждал такива очи” – пише той и без да се колебае се запознава с непознатата. Тя нарича себе си Надя, „защото на руски това е началото на думата надежда и защото това е само началото”. Двамата започват да се виждат често, като срещите им са изпълнени с причудливи съвпадения и неочаквани обрати. Скоро Бретон забелязва особеното поведение на Надя и честите смени в настроението ú и се отдръпва от нея. След поредица от кризи тя е изпратена в клиника за душевно болни. Предполага се, че истинската дама, станала причина за създаването на това произведение, носи името Леона – родена в Лил през 1902 година, родила дъщеричка още като девойка и след това оставила я на грижите на родителите си, за да замине за Париж, където повела мизерно съществуване. Надя умира от недохранване и психично изтощение, вероятно без да подозира за съществуването на книгата, в която е станала главна героиня.
Фотография на Жак-Адре Буфар – илюстрация към „Надя“, 1928 г.
Творбата „Надя” е разглеждана като автобиографичен или документален роман. В първото си издание от 1928 година книгата съдържа четиридесет и четири илюстрации – документи, обекти, рисунки от самата Надя и фотографии, сред които шест фотопортрета – три, направени от Ман Рей, три, дело на комерсиалния фотограф Анри Мануел, както и четиринайсет фотографии, представящи ралични места, на които се развива действието, дванайсет от тях създадени в Париж. Едва в изданието от 1963 година се споменава името на автора на тези фотографии: Жак-Андре Буафар. Буафар среща Андре Бретон през 1924 година и се потапя в сюрреалистичните среди. Започва да снима Париж и портрети на някои от изтъкнатите представители на движението и за кратко става асистент на Ман Рей.
Фотографски илюстрации на романа „Надя“ в изданието от 1964 г.
Героите в романа „Надя” са реални хора, обитаващи реален град. Описанията на Париж са толкова сгъстени и детайлни, че правят възможно четенето на текста с карта в ръка. Андре Бретон избира именно фотографските илюстрации, за да направи самия Париж един от главните герои в романа и да създаде възможно най-реалистична картина в съзнанието на зрителя за магазинчетата, хотелите и кафенетата – места, типични за града, но напълно обикновени, интересни единствено заради това, което се случва там между действащите лица или поради необичайните емоции, които те провокират у автора. Влиянието на Йожен Атже върху работата на Буафар е очевидно, още повече, че той прави кадрите си малко след като Ман Рей открива Атже и публикува някои от неговите фотографии в „La revolution Surrealiste”.
Андре Бретон (1896-1966) Ман Рей (1890-1976)
Андре Бретон предпочита най-обикновените изгледи от града, за да може на техния фон събитията, които се случват в романа, да изглеждат необикновено. Той търси „медицинско”, безстрастно отношение към обектите, а Буафар, който също като Бретон е бил студент по медицина, успява да погледне именно така на града. Сюрреалистите са привлечени от неръкотворното и хладно, „техническо” изображение, каквото е фотографията. Камерата – метална кутия, в която човекът не може да надникне, ни показва света, който ни заобикаля, по неподозиран начин. Зад ежедневното, непредрешеното и обикновеното прозира свръхестественото и ако то е невидимо за очите ни, това е само, защото не сме ги въоражили с фотоапарат.
Забел.: Текстът е публикуван в списание „Фотобюлетин“, 2013 г., бр. 2, с. 3-4.