Специалисти

­

Andrej Leshkov          Андрей Лешков

Андрей Лешков е роден през 1960 г. в семейство на инженерни специалисти от цигарената промишленост. През 1982 г. се дипломира в СУ „Св. Климент Охридски” в специалност „Философия“. Работи в Институт по философия (сега ИИОЗ) на БАН. Бил е хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, мениджър в образованието, редактор в българско издателство. Под негова редакция и в негов превод са издадени „История на красотата“ от Умберто Еко, „Психоанализата: класиците“ от Йозеф Ратнер, „Що е това третото съсловие“ от абат Сийес, „Понятието за политическото“ от Карл Шмит, „Българската конституция“ от Петко Каравелов, „Народностна държава и международно право“ от Георги П. Генов, „Постдемокрация“ от Колин Крауч. От 2006 г. до есента на 2009 г. е първо старши, а после главен експерт в Народното събрание, отдел „Проучвания и анализи”. Сега е редактор, преводач, консултант на свободна практика. Предстои защита на докторска дисертация на тема „Светът като творба (Проблемът за му светогледа на естетизма)” в ИИОЗ на БАН. Публикация в e-ScriptumЗаинтересоваността от незаинтересованост.

­

          В.А.З.А.

В.А.З.А. е инициал на Венета Захариева и Арслан Ахмедов – основатели и издатели на печатно списание за фотография „Фотобюлетин„. Публикация в e-Scriptum: Прием на нови членове.

­

Vanja-Avramova          Ваня Аврамова

Ваня Аврамова – с творчески псевдоним Ваная Тайа – е родена през 1971 г. в София. Завършила е Университет по библиотекознание и информационни технологии в София със специалност „Библиотекознание и библиография”. В момента работи като библиотекар в Университетска библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“. Авторка е на детски книги: „Пакостите на малкия Тин” и „Моливия”. Публикация в e-Scriptum: Биобиблиография на Стефан Коларов.

­

Зоя Крачунова          Зоя Крачунова

Зоя Крачунова е родена в София. През 1984 г. завършва „Българска филология“ с втора специалност „Психология“ в СУ „Св. Климент Охридски”. До 1988 г. е работила като журналист във военноавиационния седмичник „Страж на родното небе”. По настоящем е главен експерт във Военна академия „Георги Стойков Раковски” в София. Редактор е на книги с различна тематика – научна и научнопопулярна, художествена и мемоарна, военноисторическа и геополитическа,  психологическа, езотерична и др. Изнася лекции на тема „Редактиране на военнонаучен текст” пред преподаватели във ВА „Г. Ст. Раковски”. Член е на редколегията, също така е редактор и графичен дизайнер на в. „Военна академия”. Председател е на Дружество „Приятели на авиацията” в Съюза на българските журналисти. Интересите й са в областта на книгоиздаването и печата, проблемите на съвременния български език, защитата на авторското право и новите тенденции в публикуването на литература в интернет. Публикация в e-Scriptum: Законът и плагиатството.

­

Katerina-Gadzheva          Катерина Гаджева

Катерина Гаджева е доктор по изкуствознание, главен асистент в Институт за изследване на изкуствата при БАН. Занимава се с история и теория на фотографията и с изучаване на българското изкуство от  втората половина на ХХ век. Преподавател  е в магистърските програми „Сравнително изкуствознание“ и „Фотографско изкуство“ в Нов български университет. Също така е водила курсове в СУ „Св. Климент Охридски” и Националната художествена академия. Автор е на статии, свързани с българската и световната фотография, както и на монографията „Между желаното и действителното. Фотографските илюстрации в българските периодични издания 1948-1956”. Публикации в e-Scriptum: Фотография и сюрреализъм, Класическите български художници в книгите за деца, Фотографията като илюстрация.

­

Лавата_2013          Любомир Василев – Лавата

Любомир Василев – Лавата е роден през 1965 г. в София. Живее и работи в София. Инженер е, любител фотограф, познат в българските виртуални фотоклубове като Lava. Стреми се да открие и улови неповторим детайл или миг светлина, който да предаде на зрителя. Участвал е в редица изложби: 2003 г. – Трета изложба „Фотофорум“; 2006 г. – „Кукерландия“, Ямбол (със специална награда на „Рорати“ клуб); 2006 г. – „July Jazz“, Смолян; 2011 г. – „Образ-светлина-кутия“ (работилница и изложба на пинхол фотография); 2011 г. – „Минимализъм“ (фотоизложба на галерия „Нава“); 2012 г. – „Ломография“, (фотопленер и изложба, организирани от „ATERA Print & Gallery“). Публикация в e-Scriptum: Пинхол – фотографското хайку.

­

Malina-Dimitrova          Малина Димитрова

Доктор по книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Завършила е специалностите „Библиотечно-информационни дейности“ (бакалавър) и „Балканистика” (бакалавър), както и „Медии и реклама” (магистър) във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Работила е в книжарница за академична и университетска литература и маркетинг, реклама и разпространение в УИ „Св. Св. Кирил и Методий“. Защитава докторска дисертация през 2015 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е ръководител на отдел „Координация и връзки с обществеността“ на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. Основни области на научния й интерес са: история на книгата, академично и университетско книгоиздаване, издателски бизнес стратегии и практики, маркетингови и рекламни стратегии в книгоиздаването и книгоразпространението. Публикации в e-Scriptum: Университетското книгоиздаване – подмененият образ на институцията.

­­

          Манол Пейков

Манол Пейков е български издател, преводач и политик. Той е собственик и управител на издателство „Жанет 45“, където отговаря за преводната литература. Роден е на 17.07.1970 г. в Пловдив, в семейството на журналиста Костадин Чонов и поетесата Божана Апостолова. Завършва езикова гимназия „Георги Кирков“ през 1989 г. и Американския университет в България с първия му випуск през 1995 г. Член е на Националния съвет на политическа партия „Да, България!“. През 2021 г. е избран за народен представител в 45-ото народно събрание от 16-и МИР Пловдив от парламентарната група на „Демократична България“. Той е пловдивски общественик, съсобственик на звукозаписно студио „Пекарната“, създател на културно-информационния гид „Програмата Пловдив Инфо“. Превежда поезия и проза, носител е на награда „Пловдив“ за художествен превод, специалната награда на Съюза на преводачите в България (2015) и на националната награда „Христо Г. Данов“ (2016). Публикация в e-Scriptum: Паралелепипед с високо целулозно съдържание.

 

          Маргарита Друмева

Маргарита Друмева е щатен композитор в Драматичен и куклен театър в Силистра. Пише песни и е бард изпълнител. Автор е на стихосбирката “Писма от кристали” (2003 г.), на 9 авторски пиеси („Между мен и мен”, „Тя”, „Ухо в китарата”, „Търсете Теменугата”, „Маркльошницата” и др.), 6 драматизации („Онемелите камбани” по разкази на Елин Пелин, „Морето на съзнанието” по Владимир Свинтила”, „Последна любов” по Уилям Уортън, „Питър Пан” и др.) и 2 малки бард опери („Хождение по буквите” по Валери Петров и изцяло авторската „Приказка за възрастни”).  Била е участник в театрална група “Вълна” в гр. Варна. Била е редактор в общинския вестник на гр. Тутракан. Водила е радиопредаване “Будилник” по местното радио в Силистра. Автор е на разкази, фейлетони, статии и интервюта. Публикация в e-Scriptum: Бурлеската, в която живеем.

­

Надежда Карастанева-Райчева          Надежда Райчева

Надежда Райчева е родена в гр. Велико Търново. През 1995 г. завършва средното си образование в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в гр. Габрово с профил „Физика“. През 2000 г. завършва Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Биология и химия“.  Доктор е по „Методика на обучението по биология“. В периода 2006 – 2010 г. е преподавател в Департамент за информация и усъвършенстване на учители в СУ „Св. Климент Охридски“. От юли 2010 г. е главен асистент в катедра „Методика на обучението по биология“ в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Публикация в e-Scriptum: Коледно настроение.

­

Neshka_Turtanska          Нешка Туртанска

Нешка Туртанска е виден представител на българското учителство от втората половина на ХХ век, изявявала се предимно в гр. Враца. Известна е с интереса си към българския словесен фолклор, митологията на европейските народи и културните традиции на Балканите. Тя е автор на книгите „Духовна култура и фолклор на с. Букьовци“ (сега гр. Мизия), Враца, 2011; „Звезданки. Очерци“, София, 1985; „Погледец към народната култура“ (съавт.), Враца, 1994; „Александрийка – танцът в литературата“, Враца, 1999; „Танцът в балканските литератури“ (съавт.), изд. „Балкани“, София, 2004. „Погледец към книгите на Лозинка Йорданова“ е последната й книга, написана през 2004 г. и посветена на нейната ръководителка в  етнопедагогиката Лозинка Йорданова. Публикация в e-Scriptum: Погледец към книгите на Лозинка Йорданова.

­

Svetlana_Petkova          Светла Петкова

Светла Петкова работи в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в секция „Антропология на словесните традиции”. Професионалните й интереси са в областите български песенен фолклор, разкази и разказване във фолклора, взаимодействие между устни и писмени традиции, култура и идентичност, локални общности, фолклор и съвременна култура, културни традиции и интернет общуване. Сред публикациите й са: „Чума село изгорила“ (подбор и научен коментар). С., Наука и изкуство, 1996; “Шопската тема” в две форми на изразяване. // Фолклор – идентичност – съвременност. Проблеми на българския фолклор. Т. 10. С., 2005, 123-134; Средновековните лековници. Специфика на културното изразяване. // Старобългарска литература, 37-38, 2007, 208-227; Crossing Genre Boundaries (Examples from Bulgarian Ballads). // 35th International Ballad Conference SIEF. Papers and Materials. 2005, July 6-11, Kyiv, Ukraine. Kyiv, 2009, 48-60; Интернет пътеписи за Бесарабия и бесарабските българи. // Просвета и промяна. Сборник в чест на чл. кор. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. С., 2010, 405-424; Градски „терени” в мемоарите на Каравелов. // LiterNet, 2011, № 1. Публикации в e-Scriptum: Лекари разказват; Към антропология на писаното слово.

­­

          Светлозар Жеков

Светлозар Жеков е български литературен критик, преводач, журналист и издател. Роден е в Пловдив. Завършил е Българска и Руска филологии  в СУ „Св. Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор и завеждащ редакция „Поезия“ в Главна редакция „Култура“ на БНР, в сп. „Пламък“, издателство „Български писател“, като асистент по Нова българска литература в СУ „Св. Климент Охридски“ и като директор на Националния център за книгата при Министерство на културата. Член е на Съюза на българските журналисти, на Съюза на преводачите в България (председател на секция „Поезия“ (1984 – 1986), член на Управителния съвет (1989 – 1991), съучредител е на Асоциация на българските книгоиздатели. През 2005 г. е избран за член на European Union Publishers’ Forum. През същата година е номиниран за представител на България в проекта COST A32 „Open scholarly communities on the WEB“, в който е избран за член на Управителния съвет. Заедно със Стефан Савов и Александър Шурбанов създава един от първите клубове за демокрация в България – Клуба за демокрация при СПБ (декември 1989 г.). Заедно с журналиста Юрий Лазаров ръководи Медийния съвет на СДС в предизборната кампания на ОДС (1997). Не е членувал и не членува в политическа партия. Превеждал е А. Тарковски, А.С. Пушкин, Е. Баратински, Ю. Лермонтов, С. Есенин, Т. Бек, Ю. Воронов и др. Автор е на десетки рецензии, литературни портрети, статии, интервюта и радиопредавания, с които активно участва в литературния дебат от 1970 г. до днес. Част от тях са в основата на литературнокритическата му книга „През двора на времето“ (изд. „Нов Златорог“, 2007 г.). През 1990 г. основава едно от първите частни издателства в България след демократичните промени – „Перо“, което ръководи и до днес. Заедно с Живко Иванов и Александър Ванчев той става първият носител на националната награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Електронно издаване и нови технологии“ (2002 г.) за мултимедийното си издание „Христо Смирненски – новият прочит“. В момента пише дисертация по Книгоиздаване във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Публикация в e-Scriptum: Съвременни аспекти на новата книжна икономика; Дора Габе – на всички поколения връстница; За дизайна на електронната книга; Международно признание за български поет.

­­

YanitsaRadeva          Яница Радева

Яница Радева е родена през 1977 г. в гр. Ямбол. Има бакалавърска степен по „Българска филология“. Завършила е магистърска програма „Литературознание“. Защитила е докторска дисертация на тема „Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов”. Публикува критически текстове в печатните издания „Литературен вестник“ и „Култура”. Автор е на две стихосбирки: „Друг ритъм” (2003 г.) и „Кошерът на думите” (2012 г.), както и на прозаичната книга „Бонбониерата“ (2011 г.). Има участия в сборници с есета и стихове „Неиздадената книга за българските будители“ (2003 г.), „Фейсконтрол“ (2006 г.), „Антология на младите български поети“ (2007 г.), както и в сборници с sms-поезия (2005, 2006, 2007 г.). Носител е на почетния знак „SMS-поезия “ (2007 г.), на ІІ награда от Националния конкурс за млади поетеси „Дора Габе“ (2006 г.), на ІІ награда от Националния конкурс „Магията любов“ (2007 г.), отличена е с публикация на разказ в сп. „Алтера“, бр. 8/9 във връзка с конкурса „Екстаз“ (2006 г.). През 2009 г. получава І награда от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Публикация в e-Scriptum: Перманентност на кризата в издаването на литературни списания у нас през периода на Прехода.

­