Преподаватели

 

          Алберт Бенбасат

Алберт Бенбасат е литературен критик и историк и преподавател в специалност „Книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Чете лекции по книгоиздаване и журналистика във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, както и в други български университети. Бил е завеждащ редакция в УИ „Св. Климент Охридски“ (1986–1991 г., 1995–2000 г.), издател и редактор на списание и библиотека „Критика“. Пише по литературни, книгоиздателски, културни и обществени въпроси. Автор е на 11 книги, сред които „Българската еротиада“ (1997 г.), „Литературни приключения“ (2000 г.), „Книгата като тяло и като дух“ (2004 г.), „Европеецът Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца“ (2005 г.), „По въпроса за книгата“ (2008 г.), „Печатни пространства и бели полета“ (2010 г.), „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване“ (2011 г.). Автор е на предговори, съставител е и редактор на множество книги. В навечерието на 70-годишния си рожден ден очаква дебютната си книга с художествени разкази. Публикации в e-Scriptum: Образът на книгата във виртуалния свят; Триумфът и трагедията на безкнижната цивилизация; Как се създаде специалността „Книгоиздаване“; Мочко ; Майсторски клас №2: „Книги, забрани, табута“, Един нов прочит на стихотворението „Евреи“ от Пейо Кр. Яворов ; Ангел и Меркел; Международно признание за български поет.

­

          Антоан Божинов

Ас. д-р Антоан Божинов е роден през 1958 г. в гр. Лом в учителско семейство. Завършва кино и фотодокументалистика във ВМЕИ – София през 1984 г. с присъдено звание „фотограф художник“ от Комитета за култура. С колеги създава фондация „Фодар“ през 1999 г., организирайки първия международен фотоконкурс „Арт-документ фото“, който се развива в биенале „Фодар“ – 2001, 2003, 2005, 2007, 2009, 2011, 2013 г. Има много награди във фотографски конкурси в България и в чужбина, сред които са „Фотограф на годината“ – носител на статуетката на Фотографска академия за 2002 г., носител на наградата на конкурса „Снимка на годината – 2007“ за фотоесе, спонсорирана от „Канон – България“. Има много участия в изложби и салони както в България, така и в чужбина, като например „10-годишен преглед на фотографията в България“ в София през 2001 г., „Хуманистична фотография и етнография“ в Пекин (Китай) през 2000 г. Има много публикации в български и чужди издания като „Поглед“, „Студентска трибуна“, „Технически авангард“, „Българско фото“, „Жената днес“, „Общество и право“, „Български дневник“, „Фотооко“, „Фо“, „Altomphoto“ (Дания), „Фотография“ (ГДР), „Photo“, „Reponzes Photo“ (Франция) и много други. Негови публикации има в международни каталози и албуми. Преподава фотография във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Публикации в e-Scriptum: Обучение по фотография във ФЖМК; Творческа фотография

­

          Ангел Манчев

Ас. д-р Ангел Манчев е юрист и доктор по журналистика, специализирал e международно авторско право. Преподава дисциплините „Интелектуална собственост“, „Книготърговия“ и „Издаване на учебници“  във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на няколко книги по проблеми на авторското право, на учебник по международно публично право за профилирани гимназии и на десетки статии. Ръководи „Електронна книготърговия“ на „Сиела Норма“ АД. Публикации в e-Scriptum: Журналистическото интервю като обект на авторското право; Интелектуална собственост в книгоиздаването.

­

          Грета Дерменджиева

Проф. д-р Грета Дерменджиева е преподавател във ФЖМК на СУ “Св. Климент Охридски”. Има магистърски степени по математика (компютърни науки) и журналистика (профил радио), както и докторска степен по философия. Води авторски лекционни курсове по “Компютърно опосредствана комуникация”, „Онлайн журналистика”, „Психология на виртуалната комуникация”, „Издателски системи” и др. в български и чужди университети (Австрия, Холандия, Португалия, Япония, Естония). Има специализации в Плимутски университет, „БиБиСи“ – Лондон (Великобритания) и Токийски университет (Япония). Автор е на монографиите „Увод в компютърно опосредстваната комуникация” (2001 г.) и „Онлайн журналистика: медиите в дигиталния свят” (2012 г.), както и на над 100 научни публикации (книги, учебници, студии и статии), рецензии и участия в национални и международни конференции в областта на онлайн комуникациите и журналистиката, интерактивните медии и прилагането на информационните технологии във висшето образование. Публикация в e-Scriptum: Тенденция към реверсивност в „дегустацията“ и „консумацията“ на книги в дигиталния свят.

 

         Марин Бодаков

Доц. д-р Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 г. в гр. Велико Търново. Той e преподавател по критика и критически практики в специалност „Книгоиздаване“ на ФЖМК при СУ „Св. Климент Охридски“. Литературен критик и журналист, дългогодишен редактор във в. „Култура“/ „К“. Последните му публикувани книги са монографията „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ и стихосбирката „Мечка страх“. Съдружник в „Точица“ – издателство за детска образователна книжнина. Починал на 08.09.2021 г. Публикация в e-Scriptum: Кой е Йордан Маринополски? Около едно писмо

­

          Милена Кирова

Проф.  дфн  Милена Кирова преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител на  катедрата по българска литература в продължение на дванайсет години. Авторка е на петнадесет книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). Съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009, 2013). През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария Завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата й „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия. Книга І”, а през 2017 и втората част, „Героичното тяло“. По същата тематика престижното английско издателство Sheffield Phoenix Press публикува през 2020 г. книгата й “Performing Masculinity in the Hebrew Bible”. Милена Кирова е авторка на тритомна „История на българската литература от Освобождението до Първата световна война“ (изд. „Колибри“, 2016, 2018, 2020); цялата поредица е преведена на немски език и е публикувана в Германия. Тя е носителка на различни награди, между които са Отличие „Йордан Йовков“ (2020), Наградата за литература на Столична община (2020), Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван  Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ за 2011 и за 2006 г., Наградата за литературна история и критика на Софийския университет (2003), Наградата за постижения в областта на литературната история на Велико-Търновския университет (2002) и др. В продължение на 25 години (1995-2019) е наблюдател за нови книги на вестник „Култура“, автор на повече от 700 рецензии, публикувани на различни места в българската и чуждестранната периодика. Публикации в e-Scriptum: Неизмислен жребий; Литературата и войната: случаят „Походна войнишка библиотека“.

­

          Панайот Карагьозов

Проф. дфн Панайот Карагьозов е завършил специалност „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитил е докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага и в софийската Алма матер. През 1987 г. е постъпил като преподавател в Софийския университет, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. и професор. Заемал е всички изборни длъжности във Факултета по славянски филологии – ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005–2009), зам.- декан (1994–1997) и декан (2007–2015). От 2004 г. е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика. Той е преводач, съставител и автор на предговори на няколко книги с полска поезия: „Целувки“ – избрана лирика от Мария Павликовска-Ясножевска (1991), „Това тяло можеше да бъде мое – 83 избрани стихотворения от Еугениуш Ткачишин Дицки“ (2017), „Полската поезия между двете световни войни“ (2019) и др. През 1987 и 2006 г. издава книги със стихове под заглавия „Почерк“ и „Почерк плюс“. През 2022 г. ие издадена първата му прозаична книга „Виртуалната кръчма. Мъжки приказки“. Публикации в e-Scriptum: Коледно писмо; Екскурзия; Уроците на многоликия Боян.

 

          Петранка Филева

Проф. дсн Петранка Филева е ръководител на катедра „История и теория на журналистиката“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Професор е по икономическа журналистика и медийна икономика. Преподава по дисциплините „Управление на медиите“, „Икономика на масмедиите“, „Икономическа журналистика“ и „Икономика на книгоиздаването“. Автор е на книгите “Икономика на средствата за масова комуникация” (1997 г.), “Медии и пари” (1999 г.), “Глобализация и медии” (2003 г.) и “Икономика за журналисти. Теория и практика на икономическата журналистика” (2007 г.). Работи активно в сферата на неправителствения сектор в областта на глобалното образование, образование за развитие, образование по правата на човека. Като председател на фондация “За ново партньорство в журналистиката” участва в организирането на ежегоден медиен панаир “Журналисти по теория, журналисти на практика” във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Публикации в e-Scriptum: Доверието като социален капитал на медийната организация; Синергията в медийния бизнес и в книгоиздаването.

­          Росица Чернокожева

Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност философия. Магистър към магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ на Нов български университет и Червената къща, психодрама-асистент към фондация „Психотерапия 2000“. Асистент д-р в Института за литература на Българска академия на науките. Работи в интердисциплинарното поле литература – психоанализа – психодрама. Автор е на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми, Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002), „Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити“ (2019). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995) и „Българска литературна критика. Т. 1“ (2000).Публикация в e-Scriptum: Симбиозата човек, животно и природа в творбите на Боян Биолчев.

 

          Юлия Йорданова-Панчева

Гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева е с три професионални профила – фолклористика и културна антропология, литературна история и методика на обучението по литература, книгоиздаване и печатна журналистика. Притежава и един любителски – художествена фотография и документално кино. Завършила е гимназия „Знаме на мира“ в София с разширено изучаване на испански език (1990 г.); завършила е българска филология и пресжурналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ (1996 г.); била е редовен докторант по културна антропология и български фолклор във ФСлФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ (1997-2000 г.); била е свободен докторант по нова българска литература във ФСлФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2001-2003 г.); защитила е дисертация на тема „Традиционни образи на Своето и Чуждото в новата българска литература (Трансформационни аспекти)“ с присъждане на научна и образователна степен „доктор“ (2003 г.); работила е като учител по български език и литература в 7 СОУ „Св. Седмочисленици“ в София (2001-2005 г.); била е преподавател по методика на обучението по литература в ДИУУ на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2005-2011 г.). Работила е като редактор на сп. „Книгите днес“ (2006-2007 г.); била е консултант по архивите на документално-биографичните филми „Кметът“ (2010 г.) и „В търсене на Списаревски“ (2013 г.) на режисьора Адела Пеева. Член е на Съюза на българските журналисти (2009 г.) и на Българско фотографско общество (2012 г.). По настоящем е преподавател в специалност „Книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2012 г.). Публикации в e-Scriptum: Библиография по дигитална култура; Библиография по фотография; Седемте смъртни гряха на книголюбието; PhotOОбрази; Нетърпеливият албум, Дигитализираната „Алиса“, Какво е блърб?, Ориенталски танц; Детската истина за нещата от живота; Рибарска мрежа за разказвачи; Типове документи за съставяне на личен архив; Скрапбукинг ли?, Големият приятел на Малкия принц ; Академичноприложни изследвания на детската мъдрост – възможни и реални.

         Юлияна Стоянова

Проф. дфн Юлияна Стоянова е дългогодишен препродавател във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси обхващат както аспекти на лингвистиката и психолингвистиката, така и на литературознанието и наратологията. Между публикациите ѝ са единадесет монографии (пет от които в съавторство) и над сто и петдесет научни студии, статии и рецензии. Публикация в e-Scriptum: Фаталният секс (по романа на Павел Вежинов „Синият залез“)­, Иван Георгов – основоположник на научната парадигма за изследване на индивидуалните вариации в eзковата онтогенеза­, Диалогични похвати на разказване в романите на Димитър Димов

 

          Юлия Николова