Представяне на интердисциплинарен сборник със статии „Детската мъдрост. Академичноприложни изследвания“, София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, с премиера на 29.06.2023 г. в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“ – Ректорат.
Уебинарът
Книгата под заглавие „Детската мъдрост. Академичноприложни изследвания“ е сборник с научни статии върху един общ обект на изследване – детската мъдрост. Това са писмени версии на доклади от проведен уебинар точно преди две години – на 26 юни 2021 г. – по време на физическите ограничения през Ковид пандемията.
Тогава поканих колеги, които уважавам и ценя като учени, да се произнесат по тази тема, като идеята ми беше те да представят гледната си точка към нея от позицията на своята научна дисциплина. Така на този импровизиран онлайн форум участваха философи, лингвисти, литературоведи, педагози, логопеди, етнографи, методици на обучението по език и литература, дори богослови и библиоведи, които разгледаха въпроса за детската мъдрост от различни аспекти: първо, има ли детска мъдрост, ако да – какво представлява тя, кога се проявява, какви са нейните характеристики – логически, езикови, социокултурни, какви фактори я обуславят и т.н. Цялостният отговор – смея да твърдя, че има такъв – се оказа положителен и в хода на работата първоначалните кавички от израза детска „мъдрост“ бяха свалени, отпаднаха от негативната предикация и се установи тезата, че щом има детско мислене в качеството му на мъдруване, то наличен е и позитивният резултат от тази дейност: мъдростта.
Философия и мъдруване
По принцип мъдростта е философска категория и в случая тя задава водещия ракурс на този интердисциплинарен сборник с изследвания – философският. Въпросът за детската мъдрост в края на краищата е въпрос, който третира детското философстване. Но тук трябва да уточня нещо важно – разграничението между понятията философстване и мъдруване. Философстването е осъзната, системна и методична дейност по откриване на истината. При децата отсъства този специфичен аспект на самоосъзнатост – при тях философстването е спонтанно, нецеленасочено и непринудено. Следователно то е чиста проба мъдруване, а не философстване. То е свободно и независимо от всякакви дискурсивни условности домогване до истината за нещата от света.
Колегите философи, а и не само те, знаят, че отношенията между философията и децата имат поне три модуса на проявление – философия за деца, философия с деца и философия на деца. Ще ги представя накратко, за да изясня как те са застъпени в интердисциплинарния сборник за детската мъдрост и кой от тях е най-представителен като предмет на изложените академичноприложни изследвания.
Философия за деца
Философията за деца представлява занимание по адаптиране и поднасяне на философско познание пред детска аудитория. Това познание може да е историческо или теоретично. Философията се изучава в училище по определени начини в различните образователни степени и етапи, но нас тук – в този сборник – ни занимава преди всичко детската аудитория от предучилищна и начална училищна възраст. Обект на наблюденията ни е мъдруването главно на деца във възрастта на ранното детство, т.е. от 0 до 7 години, и на същинското детство, т.е. в периода преди пубертета – от 8 до 12 години. Ще посоча няколко интересни примера на философия за деца от тези възрастови групи, които са налични в България днес.
Първият пример се отнася до една образователна поредица на българското издателство „Точица“, което представя френската литературна поредица „Философски закуски“. Сред най-новите преводни книги у нас от тази знаменателна поредица за философия, предназначена за най-малките, е например книжка с типично философско заглавие: „Същност и външност“ [1]. То е такова, защото бележи типично за философското размишление желание да се изучава същността отвъд привидността, или казано на философски език – субстанцията отвъд феномена. Предпоставя онтологията отвъд прагматиката. Нейни автори са Мишел Пюеш (професор от Сорбоната) и Брижит Лабе (детска писателка), а преводач на български език е Валентина Бояджиева.
В ревюто на тази литературна поредица, посветена на философията за деца, се казва следното: „Във „Философски закуски“ големите въпроси на общуването, себепознанието, обществото, събитията от новините и важните събития от нашия собствен свят са разказани така, че да предизвикват децата сами да намират отговори. И да си задават нови въпроси. Контекстът са ситуации от детския живот, излезли сякаш от [френската белетристична поредица] „Малкият Николà“ [по разкази на Рене Госини и илюстрации на Жан-Жак Семпе (1959 г.) [2].“ Новелистичната поредица на Госини и Семпе, построена първоначално върху комикс, разказва за ежедневието на едно малко дете от средата на ХХ век с неговите премеждия, вълнения и възторзи, като най-странното е, че тя продължава да бъде интересна и на съвременните европейски, включително български деца.
Доказателство за това е и фактът, че на корицата на българския сборник със статии за детската мъдрост също е изобразен Малкият Николà – този път в рисунка на (тогава) 7-годишния ми син, която бе избрана от оформителката Антонина Георгиева сред други детски рисунки, напълно независимо от моите предпочитания като съставител на книгата [3]. На тази корица в нашата детска рисунка, обаче, забелязваме нещо особено – на нея се „мъдри“ един видоизменен Николà. Тук Малкия Николà вместо да изглежда по-модерен от френския оригинал, както бихме очаквали, напротив – има вид на регресирал до архетипа на човешкото, ако съдим по забележимо мамуноподобния му профил. И това не е никак случайно…
Напоследък младият автор на тази рисунка чете на глас вкъщи историята за Малкия Николà, който „тръгва пак на училище“ – досущ като него самия миналата година след пропуснат първи срок на първи клас поради заплахата от зараза с Ковид-19. Във френскоезичната паралелка, в която се намира, именно Малкия Николà е първият литературен персонаж, с когото начинаещите франкофони се запознават. И естествено – синът ми беше впечатлен от него и побърза да го нарисува. Тогава, все още в първи клас, той заобича и един малък текст от буквара си в урока за усвояване на буква „У“. Любимата фраза от този урок остана следната скоропоговорка с подчертан асонанс на затворения гласен звук „У“: „Уна е умна маймуна“. И досега го повтаряме помежду си, когато ни се прииска да се самоизтъкнем след постигнат личен успех. Тези две обстоятелства – запознаването с литературния герой Малкия Николà и с маймуната Уна (впрочем името й се асоциира етимологически с латинската дума за числото едно: unus – лат., т.е. нещо, което стои в началото на някаква последователност) – са причината, поради която образът от корицата на сборника за детската мъдрост да бъде Малкият Николà в смущаваща прилика с Дарвиновата умна маймуна, облечена в ученическа униформа.
Тъй като споменах за външната прилика на българския Николà от корицата на сборника за детската мъдрост с прамаймуната, идва ми на ум друг подходящ пример от полето на философията за деца. Това е поредицата на българското издателство „Timelines“ под красноречивото заглавие „Кратки пътеводители в биографии забележителни“ [4], която представя живота и идеите на видни учени, творци и философи. Сред тях е знаменитият Чарлз Дарвин с неговата концепция за мамуноподобния човек и произхода му от животинските (а не от божествените) видове вследствие на еволюцията (а не на грехопадението).
В биографичната поредица за деца на издателство „Timelines“ Чарлз Дарвин е представен колкото като учен в областта на естествознанието, толкова и като философ с уникални идеи за човешката природа и същност, т.е. като създател на собствена философска антропология, отредила му запазено място в историята на идеите. От своя страна, поднасянето на части от историята на идеите пред детска аудитория представлява съществен клон от направлението на философията за деца.
Дарвиновата теория за произхода на човека, който вероятно вещае и съдбата му в бъдеще според принципа на естествения подбор и закона за оцеляване на по-адаптивните индивиди, е представена пред българската аудитория от малки деца чрез още една интересна книга – този път от енциклопедичната поредица на издателство „Фют“ под характерното заглавие „Удивителната история на живота“ [5]. Защо характерно? Защото удивлението, умението да се учудваш пред привидно ясните и безвъпросни неща е ключът на философския размисъл.
В ревюто за тази книга се казва: „[Тук] Ще научите за откритията на Чарлз Дарвин [и други учени]. Те са забелязали, че един животински вид може да се промени в друг […]. Разбрали са, че условията, в които живеят живите организми, имат изключителна важност за еволюцията. Ако са неблагоприятни, това би могло да доведе дори до масово изчезване на видове. За щастие, животът не може да бъде победен толкова лесно и пътешествието продължава.“ Както знаем, Дарвиновата концепция за еволюцията е една от много конкуриращи се теории за произхода на човека и мястото му в живата и неживата природа, които определят цялостния светоглед. Предложените дотук примери само показват, че ако не по линия на формалното училищно обучение, то със сигурност по линия на информалното обучение чрез книги от свободния пазар се провежда активна дейност в областта на философията за деца.
Философия с деца
Вторият модус на отношенията между философия и деца се отнася до непосредствената работа на квалифицираните философи с децата под формата на неформални занимания по философия. Тъкмо този не особено популярен тип обучения съставляват направлението философия с деца. Подходът включва социално взаимодействие между носителите на философска компетентност – философите – и непосветените в това интелектуално занимание лица в биологично незряла възраст – децата – като своеобразен преход от наивното мъдруване към мотивираното философстване. Този модус вече няма пряко отношение към познанията по история и теория на философията и към проблема за тяхното поднасяне пред необразована аудитория. Той се състои в неформална педагогическа дейност по формирането и развиването на собствени умения за мислене у обучаемите чрез планирана дидактическа методика. Единственият ми известен пример в тази насока в български условия сега е дейността на дружество „Онтоидея“ [6]. Тази организация работи по собствена методика, състояща се от три основни стъпки: изобретяване на тема, провеждане на дискусия и изразяване на смисъл чрез различни форми на символна експресия – изобразителна (чрез рисунки) и словесна (чрез текстове, наричани „премислици“ в контекста на тази образователна платформа по философия).
Направлението философия с деца е част от полето на приложната философия, тъй като се занимава не с въпросите какво е (теоретичният аспект) или каква е била (историческият аспект) философията, а с проблема как се прави (практическият аспект) философия. Философията с деца има приложен характер и поради факта, че предлага методики за обучение по философско мислене, т.е. по целенасочено мъдруване. Тя представлява своеобразна пропедевтика, или въвеждащ курс, по култивиране на абстрактно мислене – т.нар. критическо мислене, което не е нищо повече от мислене върху самото мислене. Казано на терминологичен език, философията с деца практикува гносеология с учебна цел за развиване на умението на човека да се абстрахира от конкретния си жизнен опит. В сборника с академичноприложни изследвания върху детската мъдрост има поне два материала, посветени на философията с деца, както и един – на богословието (или практическата теология) с деца.
Философия на деца
Сборникът „Детската мъдрост. Академичноприложни изследвания“ остава най-плътно свързан с третия модус на отношенията между философия и деца – с онзи, който наричаме философия на деца. Повечето статии в колективната книга съдържат проучвания върху формите и механизмите на детско мъдруване в слово, както и върху резултатите от това спонтанно, методически необусловено „философстване“ на децата в жанра на мъдрословицата, или „премислицата“, както я наричат колегите от дружество „Онтоидея“. От статията за детското мъдруване без думи до изследването на реториката на детската мъдрост през различните материали за спонтанни прояви на мъдрост от деца както при овладяването на родния език, така и при формалното им обучение по език и литература в училище, се разисква все същият феномен – овладяването на абстрактното мислене и постигането на несамоочевидната истина за нещата от света посредством слово.
Нека обобщя – проблемът за детската мъдрост се отнася към голямата тема за детското мислене в аспекта на понятийността. Тук стои въпросът как се появява и усъвършенства понятийното въображение, как се извършва преходът от нагледно-образно към абстрактно-категориално мислене. Интересното за нашия кръг изследвания е как децата достигат до истини, които не са очевидни, защото изговарянето на сетивно достъпни факти не е образец на мъдро поведение. То е израз на привично разсъждение, съобщаване на труизми – изричане на банализми. Терминът „труизъм“ е етимологически свързан с понятието за истина, но само онази „истина“, която е очевидна, нагледна, сетивно възприемаема. Обикновено се мисли, че децата изговарят труизми, защото са на етап, в който тепърва откриват за себе си обективния свят посредством личния сетивен опит, и за съжаление често се неглижират инцидентите на среща с мъдрото, когато децата неочаквано абстрахират реалността и започват да мислят в цялост – от конкретното към общото. Същински празник е, когато децата достигнат до истини, които не са очевидни и надхвърлят непосредствения им опит. Философстването им започва тъкмо тогава – когато малките оповестят не сетивно достъпни факти като тези например, че слънцето грее, млякото е горещо и други подобни, а когато достъпват до невидими истини за закономерностите в света или в човешките отношения, а така и до Истината изобщо – умение, което обичайно се счита за привилегия на възрастните. Тъкмо това откриване на несамоочевидните факти и изобретяването на начини за достъпване до тях е мъдрото поведение, което в по-голяма степен, но не непременно, е умение на възрастните и в по-малка степен, но не изключително, е умение и на децата. Изричането на умопостижимата (а не на сетивнодостъпната като труизъм) истина се проявява в жанра на мъдрословицата (или „премислицата“) на децата, която е равносилна по значимост със сентенцията (или максимата) на възрастните и опитни мислители.
В едно предходно издание на част от екипа на този сборник бе направен първи опит да се събере и анализира масив от детски „премислици“. Сборникът „Преспалански мъдрости“ със словесни умотворения на деца от столичната детска градина „Преспа“ за първи път през 2020 г. представи системна колекция от детски мъдрости, или сентенции, които бяха анализирани от научна (философска, психологическа и литературна) гледна точка.
Тъкмо мъдростта е онова интелектуално качество, което характеризира мислителя – бил той спонтанен и наивен като мъдрец или професионален и методичен като философ. Парадоксът е, че съществуват философи, които не са мъдреци, а само начетени в мъдростта, и мъдреци, които не са философи, но пребиваващи в мъдростта – независимо дали възрастни, или деца.
„Всички деца са умрели“
Преди няколко дни с моя (вече 8-годишен) син попаднахме на стара любителска кинолента, споделяна в социалната мрежа „Facebook“ [7]. На нея се виждаха човешки фигури в движение, оцветени допълнително със съвременните средства за фоторедакция. Това бяха улични минувачи в Англия през 1906 г. – предимно деца, които се спираха пред неподвижно поставена камера и гледаха право в обектива й. Лицата им изразяваха различни емоции от тази първа среща с технологията на бъдещето: учудване, удивление, радост, присмех, любопитство, неверие и безкрайно много нюанси на почудата от непознатата медия на подвижните образи. Ние гледахме мълчаливо старата лента от екрана на мобилното си устройство. Делеше ни повече от век от заснетата в лентата картина на света. Пускахме видеото няколко пъти и наблюдавахме различни неща – градския екстериор, облеклото на хората, багажа им, жестовете и физиономиите им… По тези неща можехме да съдим за богатството, професията, образованието и културата на тези хора. Правеха ни впечатление различни детайли от епохата, които ни създаваха историческа представа за човешкия живот преди толкова много години. Възрастните на заден план отминаваха със сдържано любопитство, а децата на преден план се тълпяха пред обектива, правейки различни гримаси. Когато гледането ни приключи, синът ми каза:
– Всички деца са умрели.
Така е – всички тези деца, родени преди повече от 120 години, отдавна вече ги нямаше на този свят. Тук, на видеото обаче те бяха още малки и целият живот им предстоеше. Днес, в нашия мобилен апарат, те бяха само образ, отпечатък от изчезнало съществуване. Интересното в този пример е, че съвременното живо дете не коментираше нищо друго, свързано с някогашните деца, а единствено фактът, че тези негови връстници вече не съществуват. Репликата „Всички деца са умрели“ изразяваше обобщаващ смисъл, съдържаше философема. Тази реплика разкриваше познанието, че всичко на този свят е преходно, че дори детството, което е възрастта на предстоящето, има своя край. Тази реплика бе автентичен израз на детска мъдрост, защото представляваше адекватно осмисляне на посланието на старинната фотография, която винаги внушава едно и също нещо – идеята за принципната трагичност на човешката участ.
Сборникът „Детската мъдрост. Академичноприложни изследвания“ е както продължение на проекта „Преспалански мъдрости“, така и начало на неминуеми в бъдеще научни проучвания в областта на педологията и по-конкретно на хуманитарната педология: философска, лингвистична, литературоведска, културологична и т.н. По този повод искам да изразя благодарността си от подкрепата на колегите, които станаха автори в този сборник, и на онези, които спомогнаха за неговото отпечатване като част от издателския план на Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Бележки:
[1] Пюеш, Мишел; Лабе, Брижит. Същност и външност. София, Точица, 2022. Преводач – Валентина Бояджиева, оформител – Миглена Папазова, редактор – Зорница Христова.
[2] Госини, Рене. Малкият Никола. София, Колибри, 2011. Илюстратор – Жан-Жак Семпе, оформител – Миглена Папазова, коректор – Евелина Попова. Поредицата е преиздадена у нас от издателство „Колибри“ по случай 40 години от създаването й.
[3] Йорданова, Юлия (съст.). Детската мъдрост. София, Св. Климент Охридски, 2023. Оформител – Антонина Георгиева, езиков редактор – Мая Люцканова.
[4] Грийн, Дан. Чарлз Дарвин. София, Timelines, 2019. Илюстратор – Рейчъл Катстолър, преводач – Петя Гуламали, редактор – Янка Боянова.
[5] Клейбърн, Анна. Удивителната история на живота. София, Фют, 2020. Илюстратор – Уесли Робинс, преводач – Ирина Манушева, редактор – Албена Раленкова.
[6] Дружеството е основано от преподавателя по философия в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Веселин Дафов през 2008 г.
[1] England 1906. // Facebook.