Чупливо

One Response to Чупливо

1. Юлия Йорданова каза:

   11.10.2012 в 19:15

   Премиерата на стихосбирката „Чупливо“ (юбилейна, антологийна, с „програмно“ стихотворение от 1977 година) беше среща с човека, когото отдавна не бях виждала, и с автора, когото отдавна не бях чела. Но тя ме върна и към поезията, която като че ли отдавна бях изоставила.
   И познатият текст ме развълнува наново, като за първи път:

   […]
   Ще кажа на татко… в ония години
   аз нито веднъж не отроних.
   Баща ми отдавна беше починал,
   почти не го помнех.
   […]
   Но свърши ли този живот и за мене
   и времето тръгне обратно,
   за всичко, за всичко до днес спотаено
   ще кажа на татко.

   Любимото ми стихотворение от Владо… Все с онази чуплива емоционалност, която излъчва цялото му писане и живеене. На поет.
   От премиерата запомних хубавата шега на Пламен Дойнов, който представи книгата с перифраза на Достоевски: че ако всички в руската литература са излезнали изпод шинела на Гогол, то поколението на пишещите от 90-те (малко преди и малко след) в българската литература са излезнали изпод одеалото на Владимир Попов – онзи добър човек и литературен покровител, който винаги може да те обгърне с топлината на своята грижа.
   Нека бъде честит!

Коментарите са затворени.