Коментарите са затворени.
Хора в дигиталното!
П | В | С | Ч | П | С | Н |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
27 | 28 |
Продължаващо онлайн издание.
Некомерсиално.
Всички права запазени.
Copyright © 2011-2022
книгоиздаване и журналистика,
литература и фотография
Юлия Йорданова-Панчева,
Алберт Бенбасат, Юлияна Стоянова, Светлозар Жеков
Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Къща за книжовна култура“ (в процес на учредяване)
Премиерата на стихосбирката „Чупливо“ (юбилейна, антологийна, с „програмно“ стихотворение от 1977 година) беше среща с човека, когото отдавна не бях виждала, и с автора, когото отдавна не бях чела. Но тя ме върна и към поезията, която като че ли отдавна бях изоставила.
И познатият текст ме развълнува наново, като за първи път:
Любимото ми стихотворение от Владо… Все с онази чуплива емоционалност, която излъчва цялото му писане и живеене. На поет.
От премиерата запомних хубавата шега на Пламен Дойнов, който представи книгата с перифраза на Достоевски: че ако всички в руската литература са излезнали изпод шинела на Гогол, то поколението на пишещите от 90-те (малко преди и малко след) в българската литература са излезнали изпод одеалото на Владимир Попов – онзи добър човек и литературен покровител, който винаги може да те обгърне с топлината на своята грижа.
Нека бъде честит!