Българското изобретение дигитална азбука „Булгарика“

Иван Бозуков

­

­

  1. Въвеждаща част

          В рамките на настоящото изложение:

1.1. Ще бъде направен сбит обзор на изобретението на инж. Койчо Митев за тактилна комуникация дигиталната азбука „Булгарика“.

1.2. Ще бъде проведен малък вербален експеримент с изписване на цели изречения посредством горепосочената азбука.

1.3. Същата ще бъде съпоставена с използването на специфични за слепите форми на комуникиране, писане и четене, каквито са брайловото писмо и синтезираната реч.

1.4. Ще бъдат посочени някои евентуални проблеми, които би могло да възникнат при ползването на дигиталната азбука „Булгарика“ предимно от зрително, но също и от слухово и говорно затруднени хора.

1.5. Ще бъдат предположени някои евентуални предимства на изобретението в перспектива с уговорката, че то бива широко тествано сред целевите групи, към които е насочено.

1.6. В заключение ще бъде направена обща оценка на идеята в контекста на развитието на информационните технологии днес.

  1. Общ обзор

          На интернет страницата „Система за четене и писане от потребители със зрителни, слухови и говорни увреждания“ изобретението дигитална азбука „Булгарика“ е представено като състоящо се от, цитирам дословно: „устройство за въвеждане на информация за знаци и устройство за извеждане на информация, (които) са свързани с микрокомпютър с потребителски интерфейс и са самостоятелни устройства, или обединени в едно и са снабдени с по десет бутони/клавиши, или всяко от устройствата за четене и за писане е разделено на по две симетрични самостоятелно функциониращи части, при което всяка от двете части е снабдена с по пет бутона/клавиша.“ Пише се, като десетте пръста натискат само цифрите от 0 до 9. Буквите и знаците от всеки естествен език се изписват като двуцифрени комбинации, при което напр. в българския език на буквата „а“ съответства комбинацията „01“, на буквата „б“ – „02“, на буквата „в“ – „03“ и т. н. „Я“ се изписва като „30“. Главната буква е двойно натискане на малката – напр. „А“ в българския се изписва като „0101“. Така напр. абревиатурата ЦЕРН би била изписана по следния начин: „2323060617171414“, а абревиатурата – да вземем някоя по-дълга, да речем ВМРО-ДПМНЕ – „03031313171715157905051616131314140606“. Интервалът е „00“, а двойният интервал (може би заместник на табулацията, от текста не става ясно) – „0000“. Цифрите се изписват или словом (напр. „5“ е „160619“), или след знак за цифри, за какъвто се предлага комбинацията „50“. Комбинацията „99“+четирицифрен код на съответния език е за преминаване от един език на друг. Чете се, като информацията се извежда или под формата на браил или синтезирана реч (за слепите), или цифровия код на буквата или знака се „опредметява“ посредством повдигане или вибриране на някои от десетте бутона на устройството за четене.

  1. Брайлово писмо и синтезирана реч

          До 90-те години на ХХ век за четене и писане от слепи е било възможно ползването само на брайловото писмо. При брайла е налице шестточкова система, като всяка точка представлява релефно изображение. Точките са подредени в две колони по три, именувани – отгоре надолу – съответно за лявата 1, 2 и 3 и за дясната – 4, 5 и 6. Понеже точките са шест, възможните комбинации са две на шеста степен или общо шестдесет и четири. При това при използване на пихтова машина (брайлов аналог на стандартната пишеща машина) или брайлов дисплей всеки символ се изписва наведнъж, а не като поредица от знаци. Напр. буквата „а“ е точка 1, буквата „б“ – точки 1 и 2, буквата „в“ – точки 2, 4, 5 и 6 и т. н. Има знак за главна буква (точки 4 и 6) и такъв за цифри (точки 3, 4, 5 и 6. Когато първата буква е главна, пред нея се изписва знак за главна буква, а знаците след знака за цифри са буквите от латинската азбука, които в случая се четат като цифри – „1“ е точка 1, „2“ – точки 1 и 2, „3“ – точки 1 и 4 и т. н. При това положение единственото, което слепият трябва да запамети, са шестдесет и четирите комбинации в шестточковата система. Когато през 90-те години на ХХ век в живота навлязоха компютрите, започва разработването на говорещ софтуер под формата на синтезирана реч – отначало за ДОС, а в последствие и за Windows. При работата със синтезирана реч с всяко натискане на клавиш от стандартната компютърна клавиатура по високоговорител или в слушалки слепият потребител чува изписвания знак по съвсем същия начин, както виждащият го съзира на монитора. Понастоящем са налице две програми за синтезирана реч – „JAWS FOR WINDOWS“ и „NVDA“. Двата софтуера действат по сходен начин. Първият е платен, а вторият – разпространяван за свободно ползване.

  1. Експериментален опит за четене и писане с изобретението за тактилна комуникация азбука „Булгарика“.

          Да вземем едно изречение от страницата на изобретението. Нека то да не е особено дълго. Да опитаме да го изпишем посредством азбука „Булгарика“. Взимаме напр. изречението: „Известно е, че 95% от всички хора възприемат информацията чрез очите и ушите си“. Ето и цифровият му запис: „09090803061819141500067700240600509584001519000318092411090022151701000327081617090613011900091421151713012309301901002417060800152409190600090020240600180976″. (Между другото, отне ми почти 20 минути да го съставя и пак не съм сигурен дали не съм допуснал грешки!) А сега да опитаме да изпишем нещо типично за чат комуникацията. Нека то да бъде примерно следното: „Къде се губиш?! Вчера цял ден те търсих!“ Ето цифровият запис на тези две изречения: „111127050600180600042002092592930003032406170100233012000506140019060019271718092293″.

  1. Възможни проблеми при ползването на дигиталната азбука „Булгарика“

5.1. Палецът е неудобен за активен запис. Твърде отдалечен е спрямо останалите пръсти, а и чувствителността му е по-ниска. Затова и в стандартната клавиатура, и в брайловата пихтова машина палците натискат само интервала, който в клавиатурата на брайловата пихтова машина заема централно място спрямо останалите шест клавиша и се натиска само с палци.

5.2. Поради удвояването на цифровите кодове азбука „Булгарика“ е неудобна за изписване на абревиатури, особено ако са дълги.

5.3. Евентуалното изписване на цифрите с думи „едно“, „две“ и т. н. е твърде времеемко, а ако се използва знакът за цифри 50 при изписване на дълги поредици от числа, отделени с интервали, трябва да се поставя след всеки интервал.

5.4. Доколкото ми е известно, изобразяваното на брайловия дисплей се чете по цели редове, а – ако схващам правилно – четенето с дигитална азбука „Булгарика“ е символ по символ, което значително забавя процеса на прочитане, особено ако се касае за по-обемни текстове.

5.5. За цифровото изписване/прочитане на всяка буква или знак в азбука „Булгарика“ трябва да има по две последователни натискания/повдигания/вибрирания, а ако буквата е главна – по четири, което значително забавя процеса на писане и четене.

  1. Възможни ползи от изобретението

6.1. Както отбелязва самият изобретател, азбука „Булгарика“ може да бъде полезна за възстановяващи се от инсулт и по-специално за такива с артикулационни и/или паметови поражения.

6.2. Вярно е и че, при внезапно рязко намаляване на тактилната чувствителност на пръстите поради напреднала възраст, диабет или по други причини, свикналите да ползват брайл слепи потребители биха могли да се научат да пишат и четат посредством азбуката „Булгарика“, макар че при двойното/четворното цифрово изписване на буквени символи е възможно затормозяване поради когнитивно объркване, предизвикано от смесването в съзнанието на букви и цифри.

63. Не съм сигурен, но ми се струва релевантно ползването на тази азбука за общуване между глухонеми – сиреч като алтернатива на жестомимичния език. Тук обаче навлизам в съвсем непознати „води“ и не мога да кажа доколко тя би била подходяща негова алтернатива.

6.4. Не е уточнено дали – и ако да, как – дигиталната азбука „Булгарика“ би могла да се ползва за четене и писане от тройно увредени – сиреч сляпоглухонеми – хора. Струва ми се, че в случая трябва да се потърси становището на психолози, занимаващи се с такива хора.

6.5. Разбира се, че трябва да се адмирира опитът за изнамиране на универсален език за общуване с и между хора с различни типове увреждания. Трудно ми е да преценя обаче дали – и ако да, доколко – дигиталната азбука „Булгарика“ би могла да изпълнява тази роля по отношение на всички хора със зрителни, слухови и/или говорни затруднения или поне на голяма част от тях. Може би трябва да се помисли за опростяване на цифровите кодове или – ако това е недостатъчно – за разработване на принципно нови варианти на символни записи. Едно е сигурно: за да се установи степента на приложимост на изобретението, то трябва да се тества широко сред всички целеви групи, към които е насочено, при което, ако и доколкото е нужно, в него да се внесат промени, които евентуално да го направят максимално лесно за използване от нуждаещите се от език за четене, писане и комуникиране, каквото представлява дигиталната азбука „Булгарика“.

  1. Идеята за дигитална азбука „Булгарика“ в контекста на днешното развитие на информационните технологии

          Ако бе изобретена в средата на 70-те години на ХХ век, азбука „Булгарика“ би разкрила нови и неочаквано интересни перспективи за писане и четене от слепи. С навлизането в живота на компютрите и мобилните телефони обаче, и по-специално на компютърните и телефонните приложения за синтезирана реч, възможностите за комуникиране, четене и писане – поне що се отнася до слепите – рязко се разшириха. При това най-лесният начин за въвеждане и възпроизвеждане на текстова информация е съответно посредством компютърната клавиатура (в качеството й на входно устройство) и на високоговорителя или слушалките (като изходно такова). При това положение всички специфични методи за четене и писане от слепи – вкл. брайловото писмо – започват да изглеждат все по-архаични и излишно сложни. Десетопръстната система – БДС, фонетична или каквато и да било друга – е достатъчно лесна за научаване и от слепи, и от глухи, и/или от неми хора, понеже на практика е основана върху осемпръстов текстопис (палците натискат само интервала). Накратко: днес – поне що се отнася до слепите – ползваните от хората с увреждания форми на комуникация са все по-близки до тези, използвани от физически здравите хора. Ето защо си мисля, че екзотиката в това отношение става все по-контрапродуктивна. Да, хората с увреждания имат проблеми, в някои случаи – свързани с комуникирането, четенето и писането. Тези проблеми обаче не бива да бъдат преувеличавани. Живеем във време на бързи комуникации, при което най-ефективните методи за вербално приобщаване на инвалидите в света на всички останали трябва да бъдат максимално лесни и прости. Естествено, че това не изключва наличието на съвсем специфични случаи, при които сложността не може да бъде избегната. Мисля, че това е насоката, в която изобретението за тактилна комуникация азбука „Булгарика“ може да получи най-ефикасно приложение. На този етап обаче до голяма степен остава неясно какви по-конкретно биха могли да бъдат тези случаи. Може би максимално широкото тестване на азбуката за тактилна комуникация „Булгарика“ сред целевите групи, към които е насочена, ще даде отговор на този въпрос…

­

Забел.: При изготвянето на настоящото становище съм се консултирал със следните лица: Хюсеин Исмаил – автор на говорещата програма за слепи на български език под ДОС „Ехо“; Ангел Чолаков – понастоящем ученик от 11. клас в СПГЕ „Джон Атанасов“, разработил приложение за слепи „Дигитална достъпност“, класирано на второ място в категория „Софтуерни приложения“ на Националната олимпиада по информационни технологии през 2023 г.; Георги Тодоров – изследовател към Института по фолклор и етнология на БАН и запознат със софтуера за слепи потребители на PC. При написаното съм взел предвид позициите и препоръките на горепосочените консултанти в качеството им на запознати със специфичните начини, по които слепите потребители работят с компютри и мобилни телефони. Държа да подчертая, че нямам връзка със слухово и/или говорно затруднени хора, така че – с няколко изключения в края на т.6 – текстът засяга само слепите и слабо виждащите.

­

Публикувано в Електронно книгоиздаване, Статии. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *