Блърбът на книгата е кратък рекламен текст, поместен на задната корица. Той стои в ролята на неин невидим продавач-консултант, верен паж, който неотклонно я съпътства през целия й живот.
Онлайн книжарниците предлагат описание на книгите, което най-често е копие на блърбовете в тях. Така продават литературната си стока, без особено усилие за това. На практика блърбът е кратко и забавно представяне на книгата, което се равнява донякъде на познатия жанр анотация, но за разлика от него, той не е скучно написан „обективен“ текст, а представлява добре съчинена, атрактивно съставена препоръка за книгата.
Каква е историята на блърба?
През 1856 г. американският поет Уолт Уитмън се радва на второ издание на стихосбирката си „Стръкчета трева“ (издадена за първи път година по-рано), в която без да попита своя академичен ценител Ралф Емерсън, публикува откъс от лично писмо до него, в което бива похвален по следния начин: „Поздравявам те в началото на голяма кариера!“ Това разваля отношенията им, но поставя ново начало в историята на литературното промотиране.
Освен чисто литературните си нововъведения, Уолт Уитмън се прославя с оригиналността при оформлението на стихосбирката си – на втора корица поставя гравюра със собствения си портрет в цял ръст, на последна корица е знаменателната оценка на видния философ, тялото на книгата е облепено със зелен плат, а размерите й са в непопулярния дотогава джобен формат. Така, с публикувания на четвърта корица цитат от литературния критик, в САЩ той се счита за изобретател на литературната отправка, или иначе казано „блърб“.
Стоманена гравюра на Уолт Уитман, когато е на 37 години, служеща като фронтиспис на стихосбирката му „Листа от трева“ (04.07.1855 г.)
Половин век по-късно в Европа немският търговец Карл Лангевише основава издателска къща за производство на привлекателни книги на ниска цена. За целта си той открива нови начини за достигане до масовата (и не особено образована) аудитория, като разлепя постери в книжарниците и публикува кратки хвалебствени отзиви върху обложките на книгите си. Така през 1902 г. в Германия той въвежда „блърба“, без обаче да познава този термин.
Човекът, който е истинският баща на блърба като термин в смисъла му на кратко описание на книга с рекламна цел, е американският писател Джилет Бърджес. Той е хуморист и критик на изкуството, автор на нонсенсова поезия и сатирични есета, който през 1895 г. дори основава детско хумористично списание „Чучулига“. От него излизат 24 броя, като първият започва с известната му небивалица за лилавата крава (която, стурва ми се, може и днес да рекламира шоколадите Milka):
I never saw a Purple Cow [Не съм виждал крава лилава ]
I never hope to see one; [не се надявам да видя такава;]
But I can tell you, anyhow, [по-добре обаче да срещна,]
I’d rather see than be one. [отколкото аз това да съм.]
За да рекламира една от собствените си книги, „Досадник ли си?“ (Are You a Bromide?), през 1907 г. той измисля нещо невероятно. На корицата си поставя снимка на жена, наречена г-ца Белинда Блърб, заснета в момент на разгласяване на въпросната книга чрез ироничното „Да, това е блърб!“. (Буквалното значение на думата blurbing на английски означава „размивам“, размазвам“. Нека всеки читател сам реши какво „размива“ и „размазва“ рекламният текст на книга.) Следва самата препоръка, включваща изречението: „Едва когато прочетеш този шедьовър, ще разбереш какво е книга“. Ограничен тираж от изданието му е бил представен на издателска вечеря и оттогава този подход постепенно бива възприет навсякъде. Идеята му се оказва толкова успешна, че като доказан ироник Джилет Бържес започва да се шегува със собствената си креативност. В следваща своя книга с дефиниции на безсмислени думи под заглавие „Пълно издание на Бърджис“ (Burgess Unabridged), издадена през 1914 г, между многото страници с нонсенсова литература той вмъква дефиниция на своето изобретение блърб: „Пищна реклама, вдъхновена препоръка“. В крайна сметка Бърджес остава в историята може би не по начина, по който е мечтал, но със сигурност остава – благодарение на своята заслуга с именуването на този важен прийом в книжния маркетинг.
Източници: EVS Translations България, Аз чета