Интервю с художничката Евгения Войнова
Евгения Войнова
Евгения Войнова е български илюстратор и автор на детски книги. Родена е в гр. София, завършва Художествената гимназия и Художествената академия, специалност „Плакат“. От 2005 г. започва работа като илюстратор на детски книги за деца, а от 2011 г. се отдава на авторските си книги. Първата й авторка книга е „Цветна бъркотия“ (2012 г.), след нея е „Матея“ (2013 г.). В момента работи по проекта „Давид“.
– Как възникна идеята за Вашите книжки?
– Идеята да започна да пиша детски книжки дойде след неколкократни предложения да илюстрирам неща, които не ми допадат. Обикновено отказвам такива поръчки. Ако текстът не ми хареса, ентусиазмът ми се изпарява. Всичко това, естествено, е пречупено през собственото ми възприятие и разбиране за „стойностно“, което е неизбежно.
Друг мотив беше, че винаги, малко или много, има разминаване между очакванията на автора и визията на илюстратора. Всяко въображение е различно. Създавайки авторски текст, това разминаване просто не съществува. Така реших да опитам да създам текст по мой вкус, който да илюстрирам както ми харесва. Реших да не се обвързвам с издателства, за да имам пълна свобода. Казах си „ще го направя веднъж, за удоволствие, пък после ще видим…“ Опитът, обаче, се оказа повече от успешен. Последва втората книжка и твърдото убеждение, че продължавам в тази посока. Удоволствието е пълно!
– Бързо ли създадохте своите книги, самостоятелно ли работихте?
– Първите две книги се родиха много бързо. Третата още я бавя заради текста. Чудя се дали да бъде в рима, или не, дали историята да е разказана подробно, или не… Мисля, че взех решение и се надявам през лятото да успея да финализирам нещата. Като цяло, работя самостоятелно, в смисъл, че освен автор и илюстратор, сама се грижа и за цялостния дизайн на книгите. За първите две разчитах на помощта на приятелка, чисто технически – тя се занимаваше със странирането, но под мое ръководство. Естествено, коментирахме нещата, но последната дума си беше моя. Отговорността за крайния продукт – също.
– Заимствали ли сте други образци?
– „Заимствам“ дотолкова, доколкото се съобразявам с тенденциите. Тук, както навсякъде, си има мода. Иска ми се книгите ми да звучат и изглеждат съвременно. Имам любими илюстратори в световен мащаб, но това, което единствено си позволявам, е да се доближавам до тяхната естетика, нищо повече. Не съм привърженик на това да правиш нещо, което е правено вече. От друга страна, съм наясно, че не мога всеки път да съм новатор, а и не мисля, че е необходимо. Тайната е в баланса. Понякога една красива история има въздействие, ако я поднесеш по класически, изчистен начин. Към всяка книга подхождам различно, защото съм наясно, че книгата като продукт е съвкупност от много неща.
– Кой е финансирал изданието?
– Сама финансирам издаването. Което ме прави още по-отговорна.
– Към кои фирми сте се насочили за предпечат и печат? Как сте избрали конкретната?
– За предпечата вече споменах – грижата за това е основно моя. Така затварям кръга и продуктът става изцяло авторски.
– Как реализирате своите авторски издания?
– Как реализирам изданията мисля, че вече разказах. Когато книгата е готова за печат, съм и в печатницата, за да виждам какво се случва. Трудно правя компромиси с тези неща…
– За какви деца са предназначени книгите – възрастов диапазон, пол?
– За възрастовия диапазон ми е трудно да говоря. С времето се изненадвах не веднъж на реакции от деца, които съм смятала за твърде малки или твърде големи за някоя от книгите… Все пак, илюстрираните книжки се водят за по-малки деца, моите – да кажем, от 3 до 7-8… Всяко дете пораства различно бързо. А някои, като мен, например, цял живот се радват на книжки с картинки. Така и не го преодолях и това е основната причина да работя днес точно това.
– Как виждате ползата от тях? За забавление, естетическа наслада, художествена и др.?
– Ползата за децата, надявам се, е комплексна. Всичко това – забавление, близост и контакт с родител, прочитайки заедно книга, изграждане на естетически вкус и критерии… Всичко това го мисля, когато създавам книгите си, и ще се радвам, ако се възприема така. Някои от тези неща си проличават след време.
– Имате ли успех на пазара на книгите? Прибягвате ли до форма на реклама и каква?
– Много е важно да подчертая, че аз създавам книгите си основно за удоволствие и начин на себеизразяване. Имам нужда от това. Носи ми огромно удоволствие. И наистина, на последно място идва комерсиалната цел. Когато реших да направя първата си книга, говорих с издател и разпространител, мой приятел. Посъветвах се с него дали да се захващам въобще… Категоричният му съвет към мен беше да се откажа, докато е време. Обясни ми колко е пренаситен пазарът, колко загуби търпи той, как само ще вложа пари, които няма да мога да си върна, а за нещо повече – да забравя… Факт – не ме отказа. В този смисъл не правя нищо за реклама, като изключим социалните мрежи, където публикувам информация за книгите си през личния си профил и то основно около издаването им. Никакъв друг вид реклама. Защото ,наистина, целта ми не е да продам ударно един тираж, за да направя следващ. Така или иначе, книгите се продават добре, бавно, но аз не бързам. „Цветна бъркотия“ отдавна е с изчерпан тираж. Аз съм търпелив човек. Знам и виждам, че нещата се случват сами, в точния момент. Книгите попадат в ръцете на хора, които ги популяризират. Ето, случаят с „Матея“ е показателен: случайно спомената от непозната жена пред точния човек, книгата беше селектирана и включена в каталог на български автори и илюстратори, който беше официално представен на панаира в Болоня тази година. Целта на този каталог е да популяризира българските творци в областта и да създава контакти с чужди издатели. Мисълта ми е, че понякога нещата се случват от само себе си… Не давам съвет на никого. Просто аз не съм от амбициозните и напористи хора. По-скоро чакам успехът да намери мен, а не аз него. Дали е правилно, не твърдя…
– На какъв пазарен принцип продавате книгите – консигнация, по заявка или др.?
– Книгите ми се разпространяват от „Буктрейдинг“, но ако трябва да съм честна, не съм възхитена… Не винаги можеш да ги намериш. Там нещо куца… Продавам и през личния си блог, даже ми се струва, че напоследък това е по-успешната формула. Ако все пак за в бъдеще наблегна на някаква реклама, мисля, че бих могла да продавам цял тираж по този начин. (Тиражите ми, естествено, не са големи…)
– Как Вие се представяте в публичното пространство?
– Избягвам да се представям в публичното пространство. Не съм по изявите… Пак казвам, социалната мрежа ми е достатъчна на този етап. Аз не искам да правя бизнес от това, по-скоро приемам нещата, които правя, като произведение на изкуството, като завършена авторска картина.
– Имате ли намерение да продължите с издаването на детски книги? Имате ли нови проекти?
– Да. Продължавам, безспорно. Проекти имам, дори листа на „чакащи“. Както вече споменах, това ми носи удовлетворение и имам нужда да го правя.
– Какво ще посъветвате бъдещите книгоиздатели, автори и илюстратори на детски книги?
– Никого не бих съветвала. Поне не мога да се сетя за общ съвет… Ценното в случая е индивидуалният подход на всеки. Обединяващото би трябвало да бъде отношението при създаването на детска книга. Ако може, без кич и глуповати, безсмислени, изляти на лист думи.
© Евгения Войнова
Забел.: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.